РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110210272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Б. М. Т. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
/НП/ № BG07022022/5800/Р8-106 от 21.07.2022г., издадено от Началник Отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП поради
неправилно приложение на материалния закон /неправилно квалифициране на описаните в
АУАН и НП обстоятелства, свързани със вмененото нарушение/. Претендира се и
маловажност на нарушението. Моли се НП да бъде отменено. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
1
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 07.02.2022г. около 06:13ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата пристигнало пътно превозно
средство с peг. № 9***, вид: влекач, марка и модел** 420, с обща техническа допустима
максимална маса - над 12 тона /същото е с обща технически допустима максимална маса
19000 килограма/, брой оси - 5, което било управлявано от жалб. Б. Т.. ППС-то попадало в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
26.01.2022г., в 17:27 часа, цитираното превозно средство е засечено по път А - 6, км 50 + 427
/попадащо на територията на гр. София и в ТОЛ сегмент **********/, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
D7486CE9B857393BE053041F160AD761, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10182) - част от
системата.
Процесното пътното превозно средство е било снабдено с бордово устройство, като
на посочената дата 26.01.2022 г. не са получени тол декларации, и не е получено надлежно
плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента - ********** на рамката (10182),
на която било отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 07.02.2022 г. г-н Т. заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в
размер на 167,00 лева, за което била издадена Квитанция за платени пътни такси в
Република България № AM-22BG005731X44362917-********** от 07.02.2022 г.
При така установеното на 07.02.2022г. свид. Б. Д. инспектор в ТД в Отдел ПТРР
Кулата, ТД „ТД Софийска на АМ” съставил срещу жалбоподателя АУАН №
BG07022022/5800/Р8-106 за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП предвид неплащането на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Актът бил съставен в присъствие на
жалбоподателя, който го подписал с възражение, че не е съгласен с нарушението. Препис от
акта бил връчен на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН на 21.07.2022г. било издадено атакуваното НП.
2
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свид. Б. Д. –
актосъставител и участник в извършената проверка. Показанията на свидетеля са логични и
вътрешно безпротиворечиви, което мотивира съда да му се довери относно констатациите
по време на проверката. Действително, свидетелят не успя да си спомни случая, но
потвърди изложеното в акта, като изложи и сведения относно принципа, на който се
извършват проверките и установяват релевантните факти.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и писмените
доказателства, приобщени по делото, които съдът кредитира изцяло: регистрационен талон
за процесния товарен автомобил, от който се установяват регистрациония му номер и
неговите характеристики и параметри; СУМПС на жалбоподателя; доклад от електронната
система за събиране на такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП; статично изображение във вид на
снимков материал; писмо до „Интелигентни трафик системи” АД изх. № 53-00-3571 от
28.06.2022г. и отговор на писмото; писмо от „Интелигентни трафик системи” АД до СРС от
25.09.023г., ведно с приложен тристранен договор; писмо от АПИ до СРС от 25.09.2023г.
Съдът кредитира и представените от жалбоподателя към писмено становище писмени
доказателства, които допринасят за разкриване на обективната истина.
Така установените по делото факти не са спорни между страните, като възраженията
на жалбоподателя касаят правната страна на спора, която ще бъде обсъдена по-долу в
изложението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица. Със Заповед № 3АМ-
332/3266544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция "Митници", свид. Б. Д. -
инспектор в ТД в Отдел ПТРР Кулата, ТД „ТД Софийска на АМ” е оправомощен на
основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да състави процесния АУАН. Със Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ, на основание
чл. 189е, ал. 12 ЗДвП наказващият орган – началникът на отдел "Контрол и правоприлагане"
в Национално тол управление, е оправомощен да издаде процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН
и издаване на НП.
В АУАН и НП ясно са описани обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено
вмененото нарушение – дата, място, час на извършване на нарушението и обстоятелствата,
при които това е станало.
Съдът, обаче, счита, че атакуваното НП не е посочена нормата, която е нарушена.
Аргументите на съда за това са следните:
Видно от съдържанието на АУАН и НП, като нарушена е посочена нормата на чл. 179,
ал. 3а ЗДвП. Твърди се незаплащане на дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
Визираната норма на закона – чл. 179, ал. 3а ЗДвП е санкционна такава, доколкото
3
предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от категория по чл.
10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили задълженията си по ЗП относно
заплащане на пътни такси при изминато разстояние по пътища от платената пътна мрежа.
Такова задължение, обаче, е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал.
7 ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице.
В случая е извършено именно посоченото административно нарушение, доколкото не
се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за незаплащане на дължима пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разстояние.
Горното води до съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в НП не е
посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното административно
нарушение, а единствено е отразена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този
смисъл е и константната съдебна практика на административните съдилища в страната –
Решение № 18 от 31.01.2023 г. по КАНД № 4/2023 г. по описа на АдмСКюстендил, в което е
прието, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП не сдържа едновременно правило за
поведение и санкция; Решение № 615 от 24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на
АдмС-София област, в което изрично е направено разграничение между нормите,
съдържащи съответното правило за поведение – чл. 139, ал. 7 ЗДвП (за водачите) и чл. 102,
ал. 2 ЗДвП (за ЮЛ, собственици на ППС), респ. санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 3а
и чл. 179, ал. 3б ЗДвП; Решение № 60 от 18.04.2022 г. по КАНД № 10043/2022 г. по описа на
АдмС-Велико Търново; Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на
АдмСПловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по описа на
АдмС-Бургас и други.
С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената от
жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В този смисъл последният е
поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото му "административно
обвинение", а именно за извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
С оглед на горното, и макар по делото безспорно да се установява, че жалб. Т. е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.
139, ал. 7 ЗДвП, доколкото е управлявал процесния влекач, пътно превозно средство по чл.
10б, ал. 3 ЗП, по платената пътна мрежа в страната без да е заплатена дължимата съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП пътна такса за изминато разстояние, то НП следва да
бъде отменено поради допуснати в хода на административно-наказателното производство
процесуални нарушения, които рефлектират върху правото му на защита.
4
Същевременно е налице и неправилно приложение на материалния закон, доколкото
санкционна норма на практика е посочена като нарушена.
Изложеното прави безпредметно обсъждане на приложението на чл. 28 ЗАНН, но
въпреки това, съдът ще посочи, че в случая приложение би намерила и посочената норма.
Въпреки горните изводи, до които съдът достигна, следва да се отчете обстоятелството,
че деянието се отличава с всички особености, характеризиращи го като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС,
преценката на административнонаказващия орган за маловажност на конкретния случай е с
оглед неговата законосъобразност и същата подлежи на съдебен контрол. Според чл. 28 от
ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като вместо това предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено съответното административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл. 93, т. 9 от НК – касае се за случай, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните си последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В тази насока съдът ще посочи, че по делото не бяха събрани доказателства за
повторност в извършването на конкретното нарушение, съответно личността на
извършителя не би могла да се характеризира със завишена степен на опасност за
обществената сигурност. Същевременно, спрямо конкретиката на настоящия случай, не
може да се сподели изводът, че обществените отношения – обект на посегателство с
осъществяването състава на процесното правонарушение, са били засегнати в степен, която
да обуслови нуждата от налагане на административно наказание. Задължението за
заплащане на пътна тол такса е свързано със събиране на средства с целево предназначение,
изразяващо се във финансирането на проекти по изграждане, поддръжка и ремонт на
пътната инфраструктура в страната. Не може да се приеме, че с действията си нарушителят е
ощетил държавния бюджет, тъй като неплащането на съответната тол такса за използване на
републиканския пътен участък (което временно е причинило имуществена вреда, която
впрочем не следва да се приема за съставомерна) е било санирано непосредствено след
установяване на нарушението, като в АУАН изрично е посочено, че лицето е заплатило
максимална такса в размер на 167. 00 лв., която възможност му е предоставена от
разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
Разсъжденията относно приложението на чл. 28 ЗАНН съдът направи само за пълнота,
доколкото с мотивите изложени по-горе прие незаконосъобразност на атакуваното НП
поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, което представлява по-силно основание за отмяна на НП.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично искане от
жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се присъдят направените от
5
него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Видно от приложения по делото към писмено становище договор за правна защита и
съдействие е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение в конкретния казус е 480 лева,
изчислено по правилото на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (400 лева плюс 10 % за горницата
над 1000 лева), доколкото се касае за наложена глоба размер на 1800 лева. Именно този
размер на адвокатско възнаграждение следва да бъде осъден да заплати въззиваемата страна
на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG07022022/5800/Р8-106 от 21.07.2022г.,
издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура”.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН да
заплати на Б. М. Т. ЕГН ********** сумата от 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6