Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С решение № 277 от 24.2.2012г. по гр. д. № 5138/2011г ВТРС е осъдил О. В. да заплати на Е. К. П. сумата от 400 лева, на основание , във връзка с , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нападение на куче, намиращо се под надзора на Общината съгласно чл. 59 от ЗЗЖ на 24.7.2011г. , в която част решението не е обжалвано и е е влязло в законна сила и с това решение е отхвърлена претенцията за разликата от 400 лева до 2200 лева. Недоволна от решението в отхвърлителната част е останал Е. П. като в срок е подал въззивна жалба срещу него с искане да бъде отменено като неправилно, но само в частта до 1500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Въззивникът намира, че при постановяване на решението ВТРС не е отчел всички събрани доказателства, че причинена му телелесна повреда се явява лека такава по смисъла на чл. 130 ал 1 от НК, но болките и страданията са продължили повече от две седмици. Освен това тази отговороност по чл. 50 от ЗДД е обективна и изпълзването на обективни критерии от страна на ВТРС, прави актът на съда необоснован. Не е било необходимо изслушване на съответна експретиза, съдът не отчел възрастта на жалбопоадтеля. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част.Претендира за разноски. Въззиваемата О. В. е подавала писмен отговор, в който обоснова законосъобразност на атакуваното решение. В пледоарията си по съществото на спора нейният процесуален представител моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Трето лице помагач, редовно призовано ,"П. Й. Й." спори жалбаат, като излага следните съображения: не са доказани неимуществените вреди, представеното медицинско свидетелство не доказва нуждата от продължително лечение. Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: В исковата молба се сочи, че ищецът е бил ухапан на посечаната дата 247.2011г. от бездовно куче, което съгласно чл.59 от ЗЗЖ следва да бъде под надзор на Общината. Като помагач е привлечен "П. Й.Й.", който средва да се грижи за кастрацията на бездомните кучета по договор с Общината . Не е спорно по делото, че на посочената дата ищецът е бил ухапан от такова бездомно куче, причинени са му болки и страдания, като му е причинена лека телесна повреда , изразяваща се в болки и страдания, както и в разкъсна повърхностна рана. При таки фактичиска обстановка ВТРС правилно е определил, че е осъществен ФС на 50 във вр с чл. 52 от ЗЗД, чл. 84 ал 3 от ЗЗД. Настоящият състав изцяло препраща към мотивите на ВТРС съгласно чл. 272 от ГПК стр. 3 от решението. Следва да ес подчертае, че са касае за безвиновна отговорност, налице е законодателно разрешение, че въпросния надзор върху бездомните кучета се осъществява от Общинските власти, чл.59 ал 3 от ЗЗЖ, и §5 от ПЗР на същия закон. Налице е увреждане, причинено от такова куче, което следва да е под надзора на ответника, причинната връзка между нападението и претърпените неимуществени вреди, както и с оглед определяне размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е приел единствено медицинско свидетелство.Липсата на доказателства относно оздравителния период, вида на ранната са мотивирали ВТРС да определи по- малък размер на дължимото обезщетение. / не е допусната съдебно-медицински експертизи, по които заключение да са дали лекари дерматолог, психиатър и имунолог./ Въззивната инстанция намира за безспорно доказано и съществуването на заявеното в исковата молба увреждане, състоящо се както в моментния остър психически стрес, така и в последващите го страдания и дискомфорт, а именно нервност, безсъние и притеснение от видимото за околните проявление на Ôитилигото. Предвид така установените по вид, продължителност и лечимост увреждания, ВТОС намира, еч дължимото обезщетение следва да бъде определено на 400 лв., в какъвто смисъл е практиката на съдилищата. По така изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА, на основание , № 277 от 24.2.2012г. по гр. д. № 5138/2011г ВТРС в обжалваната част като правилно. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове:1. 2. |