Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 11.05.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 5189 по описа на 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищеца Р.В.П., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 20.05.2011 год. на национална магистрала 3010, в района на община Б., Ф.Р.Г., лек автомобил с германска регистрация ******, управляван от Н.Я.Р.С., самокатастрофира, вследствие на което е причинена смъртта на пътника В.Р. В., син на ищеца. Поддържа, че смъртта на синът му причинила силни болки и страдания, тъй като били изключително близки. Твърди, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на виновния водач и в тази връзка моли съда да го осъди да заплати застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие произшествието в размер на 200 000 лева. Претендира заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

          Ответникът HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г., чрез представителя за България по чл.269 от КЗ – „Б.В.И.Г.” АД оспорват предявения иск и молят съда да го отхвърли. Претендират разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Присъда по наказателно дело № 65Ds-606Js24152 на Районен съд Б., Ф.Р.Г., влязла в сила на 28.02.2012 год. се установява, че съдът е признал Н.Я.Р.С. за виновна в това, че на 20.05.2011 год. на национална магистрала 3010, в района на община Б., Ф.Р.Г., при управление на лек автомобил с германска регистрация ******, в пияно състояние е реализирала пътно-транспортно произшествие при което е причинена смъртта на пътника В.Р. В..

Прието е като доказателства гр.д. 427/13 год. по описа на ОС Перник, от което се установява, че съдът е постановил съдебно решение № 248 от 24.04.2014 год. по силата на което е осъдил Н.Я.Р.С. да заплати на Р.В.П. сумата от 98 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на сина му В.Р. В., загинал при произшествието от 20.05.2011 година неимуществени вреди. Решението е влязло в сила и въз основа на него е издаден изпълнителен лист за присъдените суми.

Не се спори от ответника, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС, както и че ищеца е баща на починалото лице.

По делото са приети съдебно автотехническа и медицинска експертизи, които съдът кредитира като обективно дадени и от които се установява, че произшествието е настъпило по вина на водача на автомобила, като починалия не е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат.

Останалите писмени и гласни доказателства не следва да бъдат обсъждани с оглед приетото по делото решение по предявения иск срещу делинквента, в което е присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

С влязло в сила определение на САС от 17.09.2013 год., постановено по гр.д.3319/13 год. е възприето, че при преценка компетентността на българския съд да разгледа спора е приложим отмененият регламент /ЕО/ № 44/2011 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, предвид нормата на чл. 66, вр. чл. 80 от регламент /ЕС/ № 1215/2012 от 12.12.2012 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 2, вр. чл. 9, т. 1, чл. 10 и чл. 8 от регламент /ЕО/ № 44/2001 год., за преките искове, предявени от увредената страна срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е предвидена изборна подсъдност - в държава-членка по местоживеенето на застрахователя, в държава-членка по местоживеенето на ищеца или по местонастъпване на вредоносното събитие. С решение на Съда на ЕО от 13.12.2007 год. по дело С-463/06, постановено по повод преюдициално запитване, отправено до съда във връзка е тълкуването на чл. 9, т. 1, б.”б” и чл. 11, т.2 от регламент № 44/2001 год., е прието, че препратката на чл. 11, т. 2 към чл. 9, т. 1, б.”б” от регламента трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държавата - членка, когато такъв пряк иск е възможен /предвиден по националното право/ и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка на ЕС.

В настоящият случаи делото има за предмет предявен пряк иск на увредено лице с местоживеене на територията на България срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, който е със седалище и адрес на управление на територията на Германия, и такъв иск е предвиден в българското законодателство /чл. 226 от КЗ/. Поради това и предвид цитираните по-горе разпоредби и приетото в решението на CEO по отправеното преюдициално запитване, следва да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа спора.

По същество съдът приема следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, че на 20.05.2011 год., на национална магистрала 3010, в района на община Б., Ф.Р.Г., водача Н.Я.Р.С., при управление на лек автомобил с германска регистрация ******, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал В.Р. В.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца, като негов баща, са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, че в производството по гр.д. 427/13 год. по описа на ОС Перник с влязло в сила решение, делинквента е осъден да заплати на настоящия ищец Р.В.П. сумата от 98 000 лева. Този размер в настоящето производство не може да бъде пререшаван и съдът е длъжен да го възприеме. В настоящето производство единствено ответника застраховател може да релевира твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед намаляване на обезщетението. Установи се от приетите по делото заключения на вещите лица, че починалия не е допринесъл с действията си за настъпване на вредоносния резултат и в тази връзка съдът приема, че не е налице съпричиняване. Исковата претенция е основателна за сумата от 98 000 лева и като такава следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер, като неоснователна.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /20.05.2011 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 4 352 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 203 лева, съразмерно с уважената част от иска, а ответника – 4 555 лева, съразмерно с отхвърлената част/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 3 920 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. И.Й., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 3 470 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г., чрез представителя за България по чл.269 от КЗ – „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ****** и адрес:*** да заплати на Р.В.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис *, чрез адв. Й., сумата от 98 000 /деветдесет и осем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на В.Р. В., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 20.05.2011 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2011 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г., чрез представителя за България по чл.269 от КЗ – „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ****** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 3 920 /три хиляди деветстотин и двадесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г., чрез представителя за България по чл.269 от КЗ – „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ****** да заплати на адвокат И.Й. *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 470 /три хиляди четиристотин и седемдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Р.В.П. с ЕГН ********** да заплати на HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г., чрез представителя за България по чл.269 от КЗ – „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ****** сумата от 4 352 /четири хиляди триста петдесет и два/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: