№ 46883
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Частно гражданско дело №
20211110167345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 95491/25.11.2021 г. на „... за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу М. Б. Л., ЕГН
**********, АНТ. Б. ОГН., ЕГН ********** и АНДР. К. Л., ЕГН **********, за сумите,
както следва:
1/ 23 000 лв. – главница по договор за заем № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019 г.
/съгласно уточнението, направено с допълнителна молба от 16.05.2022 г./, обективиран в т. 2
от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело №
727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI, нот. дело № 56620;
2 699,99 лв. – договорна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 15.11.2021 г.;
13 416,67 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 15.11.2021 г.
по чл. 2.6. от договора;
13 800 лв. – договорна неустойка по чл. 2.7. от договора;
51,11 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 24.11.2021 г.
2/ 2 000 лв. – главница по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.
/съгласно уточнението, направено с допълнителна молба от 16.05.2022 г./, обективиран в т. 1
от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело №
727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI, нот. дело № 56620;
220 лв. - договорна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 15.11.2021 г.;
1 166,67 лв. - наказателна лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 15.11.2021 г. по
чл. 2.6. от договора;
1 200 лв. - договорна неустойка по чл. 2.7. от договора;
4,44 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 24.11.2021 г.;
Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.,
обективиран в т. 1 от същия, .... ООД е предоставило на М. Б. Л. сумата от 2 000 лв. в брой
при подписване на договора със срок на издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 20 %, размер на месечната вноска от 33,33 лв., платима на 01-во число
всеки месец.
Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 544-СФ-01.10.2018 г. от 01.10.2019 г. ,
а съгласно словесното му изписване в скобите № 544-СФ-01.10.2017 г., обективиран в т. 2
1
от същия, .... ООД е предоставило на М. Б. Л. сумата от 23 000 лв. по банков път със срок на
издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 20 %, размер на
месечната вноска от 383,33 лв., платима на 01-во число всеки месец.
За обезпечаване на вземанията по цитираните по-горе договори заемополучтелят и
солидарните и ипотекарни длъжници АНТ. Б. ОГН. и АНДР. К. Л. са учредили ипотека
върху свой недвижим имот, описан подробно в нотариалния акт.
Представени са още договор за заем № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019 г. и договор
за заем № 541-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.
Съгласно чл. 2.6. от двата договора за заем при забава за плащане на дължимата вноски
дори и с един ден, или при частично погасяване на дължимата вноска в размер по-малко от
определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент
(„НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната сума, а
съгласно чл. 2.7. от същите при забава за плащане на дължимата вноска с повече от 30 дни
след изтичане на сроковете за плащане, заемодателят освен правата по чл. 2.6., има право да
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума ведно с
неустойка в размер на 60 %, изчислена върху пълния размер на заемната сума.
В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е
ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на
който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява ли
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК нотариалният акт за
учредяване на договорна ипотека е годен да послужи като основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се
в него задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за
предаване на определена вещ. Само по изключение – при поредпоставките на чл. 418, ал. 3
ГПК тази преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо
за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде
издадена и за акцесорните вземания в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорните вземания като
обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, ако основанието на
тези вземания е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът е
определен в документа или е определяем по посочен в него начин. Такива вземания се
основават на посочените в т. 2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на
данните, стоящи извън изпълнителното основание.
1/ По отношение на вземанията, произтичащи от договор за заем № 542-СФ-17.09.2019
г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 177, том IV, нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI,
нот. дело № 56620;
Процесното заемно правоотношениее, на което се позовава заявителят .... ООД, има
характеристиката на договор за потребителски кредит, при което с оглед качеството на
кредитополучателя – физическо лице, освен нормите на ЗПК и ЗЗД, приложение намира и
ЗЗП. За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на
нищожна и/или неравноправна клауза, съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предвиждащ нищожност
на неравноправните клаузи поради пряко противоречие с императивните норми,
защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на
ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.
633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
2
93/13/ЕИО/.
В случая, представеният от заявителя Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 177, том IV, нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66,
том XI, нот. дело № 56620, на помощник нотариус Тихомир Генчев съставлява редовен от
външна страна документ по чл. 417, т. 3 ГПК що се отнася до частта по т. 1 от същия, в
която е обективиран договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.
При обосноваване размера на претендираната наказателна лихва за забава заявителят
се позовава на чл. 2.6. от договора за заем от 17.09.2019 г., предвиждащ начисляване на
„НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“ в размер на 5 % месечно, върху остатъчната сума дори и при
ден забава в плащането на погасителна вноска. Съдът намира, че подобна клауза е нищожна.
На първо място тя противоречи на правилото на чл. 33, ал. 2 ЗКП, предвиждаща, че
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а с това и определяща
обхвата на отговорността на длъжника при изпадане в забава. Като противоречаща на
императивна законова уредба посочената клауза на чл. 2.6. и от двата договора се явява
нищожна. Отделно от изложеното, клаузата на чл. 2.6. от договорите цели неоснователно
обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави,
тъй като кредиторът би получил обезщетяване на забава, която за непадежирали задължения
за заплащане на главница не е настъпила, а това е още едно допълнително основание за
нищожност на коментираната уговорка като неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.
5 ЗЗП. Дори и да се приеме, че посочената клауза е изключена от обхвата на
неравноправност, тъй като е била уговорена индивидуално, същата е в противоречие с
добрите нрави, доколкото излиза извън присъщата си санкционна функция. Това е така, тъй
като предвижда изчисляване на обезщетението за забава като процент не от просрочената
сума, а от пълния размер на заетата сума, т. е. претендира се обезщетение за забава и върху
суми, чиято изискуемост не е настъпила.
В случая, такава е позицията на състава и по отношение на вземането за договорна
неустойка по чл. 2.7. от договора в размер на 1 200 лв., тъй като дължимостта на същата,
формирана от 60 % от пълния размер на заемната сума, е обвързана с изпадане на длъжника
в забава. С нея се преследва забранена от закона цел, а именно: да се присъди още едно
обезщетение за забава, поради което тя също е нищожна.
Ето защо, в частта относно претендираните с настоящото заявление суми,
произтичащи от договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 1
от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело №
727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI, нот. дело № 56620, основани
на нищожни договорни клаузи, а именно: 1 166,67 лв. - наказателна лихва за забава за
периода от 01.11.2020 г. до 15.11.2021 г. по чл. 2.6. от договора и 1 200 лв. - договорна
неустойка по чл. 2.7. от договора, то следва да бъде отхвърлено.
Изложеното обосновава извод, че същото следва да се уважи единствено по отношение
на сумите, както следва: 2 000 лв. – главница по посочения договор за заем, 220 лв. -
договорна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 15.11.2021 г., както и 4,44 лв. - лихва за
забава за периода от 15.11.2021 г. до 24.11.2021 г., както и за разноските по делото,
съразмерно с уважената част от подаденото заявление.
2/ По отношение на вземанията, произтичащи от договор за заем № 544-СФ-01.10.2019
г. от 01.10.2019 г., обективиран в т. 2 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 177, том IV, нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI,
нот. дело № 56620;
Съдът намира, че по отношение на претенциите, произтичащи от този договор за заем,
уточнен от заявителя с молба от 16.05.2022 г., заявлението му следва да се отхвърли не само
в частта относно счетените поради горните мотиви за нищожни клаузи по чл. 2.6 и 2.7 от
договора за сумите, както следва: 13 416,67 лв. – наказателна лихва за забава за периода от
3
01.11.2020 г. до 15.11.2021 г. по чл. 2.6. от договора и 13 800 лв. – договорна неустойка по
чл. 2.7. от договора, към които препраща, но също така и по отношение на останалите
такива за главница, договорна лихва и лихва за забава.
Това е така, тъй като не би могло да се направи извод, че в т. 2 представеният
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело №
727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI, нот. дело № 56620,
удостоверява твърдяните от заявителя вземания, произтичащи от посочения от него договор
за заем № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019 г., които да подлежат на принудително
изпълнение. В случая, при внимателно проследяване на съдържанието на документа по чл.
417, т. 3 ГПК става ясно, че в твърдяната т. 2 същият обективира договор за заем № 544-
СФ-01.10.2018 г. от 01.10.2019 г., а в същото време при словесното изписване в скобите е
отразено, че се касае за договор за заем № 544-СФ-01.10.2017 г. Според посоченото от
заявителя в заявлението по чл. 417 ГПК, уточнено с допълнителна молба от 16.05.2022 г., от
което съдът е обвързан с оглед диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, юридическият факт, от
който претенциите му произтичат, е договор за заем № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019
г., какъвто обаче не може да се приеме, че е обективиран в представения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. Следователно, касае се за договор, от който се твърди, че
претендираните суми произтичат, който обаче по начина си на изписване /словом и цифром/
се различава от този, който се твърди, че е сключен с длъжника М.Л. и е обективиран в т. 2
от Нотариалания акт за учредяване на договорна ипотека, а това от своя страна разколебава
евентуален извод относно наличието на подлежащо на изпълнение по този ред вземане
срещу него. В случая, противно на изложеното от заявителя в уточнителната му молба от
16.05.2022 г., това несъответствие не се преодолява с оглед начина на словесно изписване на
твърдяния договор за заем на стр. 4, т. 2 от акта, а именно: № 544-СФ-01.10.2019 от
01.10.2019 г., тъй като същото е в противоречие с по-ранното словесно изписване на същия,
а именно: № 544-СФ-01.10.2017 от 01.10.2019 г. както се посочи по-горе, съгласно
разпоредбите на чл. 418, ал. 2 вр. чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист се издават, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417
ГПК или в специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК, както и ако е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против
което се иска издаването на изпълнителния лист. Проверката, извършвана от съда в това
производство, е ограничена до обстоятелствата налице ли е писмен акт, предвиден от закона
като основание за издаване на заповед и изпълнителен лист, дали този акт е формално
редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. В случая, констатираното противоречие относно правопораждащия юридически
факт, от който процесните вземания произтичат, а именно: конкретният договор за заем,
който се твърди, че длъжникът е бил сключил, разколебава формалната удостоверителна
сила на документа по чл. 417, т. 3 ГПК, което от своя страна е основание за отхвърляне на
заявлението на .... ООД в тази част. Нещо повече, доколкото предмет на заявлението са и
други претенции срещу същия длъжник, произтичащи от друг договор за заем, обективиран
в т. 1 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, то следва да се приеме, че
заемните правоотношение между него и заявителя не се изчерпват единствено с твърдяния
такъв № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019 г.
Отделно от посоченото, следва да се отбележи още, че с договора за заем заемодателят
предоставя на заемополучателя определена парична сума, която последният се задължава да
върне – арг. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, т. е. касае се за реален договор и за да породи той действие,
не е достатъчно между страните да е постигнато съгласие за предаване на определена
парична сума. Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, т. е.
в настоящия случай с плащането на уговорената заемна сума в общ размер на 23 000 лв.,
което обаче не е удостоверено в т. 2 на представения нотариален акт за учредяване на
договорна, в който е предвидено, че същата следва да се заплати по банков път, каквито
4
данни по делото не са налице. Представените 2 броя платежни нареждания за сумата от
общо 23 000 лв. представляват частни свидетелстващи документи, издадени от банката, не
носят белезите на някой от изрично предвидените в нормата на чл. 417 ГПК документи,
осигуряващи възможност за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение на паричните
задължения, доколкото не представляват редовен от външна страна документ измежду
посочените в чл. 417 ГПК, въз основа на който, в съвкупност с нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека, да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Следователно, не може да се приеме още, че в частта по т. 2 последният удостоверява
действителното предаване на посочената сума, още повече, че страните са уговорили и
допълнително условие за отпускане на същата, а именно: заплащане на гаранционна вноска
от длъжника в 5-дневен срок от сключването на договора за заем, което също няма данни да
се е сбъднало. Ето защо, този нотариалент акт, макар и попадащ сред документите по 417, т.
3 ГПК, в частта по т. 2 не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
а доколкото не е възникнало главното задължение за връщане на заетата сума, липсва
основание за възникване и изискуемост и на останалите акцесорни вземания, което е
допълнително основание за недължимост на същите, освен вече възприетия по-горе извод от
съда за нищожност на клаузите, от които част от тях произтичат.
Предвид изложеното, в частта относно претендираните суми, чийто правопораждащ
юридически факт се твърди, че е договор за заем № 544-СФ-01.10.2019 г. от 01.10.2019 г.,
обективиран в т. 2 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том IV,
нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894, акт № 66, том XI, нот. дело №
56620, заявлението не отговаря на изискванията на чл. 418, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 417, т. 3
ГПК, поради което то следва да бъде отхвърлено и в тази част.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 95491/25.11.2021 г. на „... за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу М. Б. Л., ЕГН
**********, АНТ. Б. ОГН., ЕГН ********** и АНДР. К. Л., ЕГН **********, за сумите,
както следва: 1 166,67 лв. - наказателна лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до
15.11.2021 г. и 1 200 лв. – неустойка съответно по чл. 2.6 и 2.7. от договор за заем № 542-
СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 1 от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894,
акт № 66, том XI, нот. дело № 56620; 23 000 лв. – главница по договор за заем № 544-СФ-
01.10.2019 г. от 01.10.2019 г., обективиран в т. 2 от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 177, том IV, нот. дело № 727/08.11.2019 г., вписан в СВ с вх. № 73894,
акт № 66, том XI, нот. дело № 56620; 2 699,99 лв. – договорна лихва за периода от
01.05.2021 г. до 15.11.2021 г.;
13 416,67 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 01.11.2020 г. до 15.11.2021 г.
по чл. 2.6. от договора; 13 800 лв. – договорна неустойка по чл. 2.7. от договора; 51,11 лв. –
лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 24.11.2021 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5