РЕШЕНИЕ
№ ….
гр. Силистра, 25.02.2009 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Р.
ЧЛЕНОВЕ: В.М.
С.С.
при секретаря С.Д. и с
участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 13 по описа на съда за
С решение № 229 / 29.12.2008 г. по АНД № 239
/
Касаторът Г.Б.Ю., ЕГН **********, моли съда да касира горепосоченото решение, изразявайки общо оплакване за неговата незаконосъобразност, без да инвокира в жалбата си конкретни касационни основания.
Ответникът РУ на МВР – Тутракан – редовно призован, не се явява представител и не представя становище по делото.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
В мотивите на оспореното решение ТРС е направил следните фактически констатации: на 07.08.2008 г. касаторът управлявал лек автомобил "Фолксваген –- Шаран" с рег.№ СС586СА по път II-21 и преминавайки през с. Коларово, обл. Силистра, по ул."Витоша", в 00.21 ч. му бил подаден сигнал със стоп-палка от актосъставителя Г.Н. – служител в РПУ – Тутракан, поради това, че с техническото средство – трафик-радар „TR-4“ с фабр. № 027/97 е била отчетена превишена скорост на управлявания от касатора автомобил със стойност 66 км/час при максимално разрешена за населеното място 50 км/час. Жалбоподателя не спрял на подадения от актосъставителя сигнал и продължил да управлява МПС до гр. Силистра, където се прибрал се прибрал в своя дом, без да уведоми органите на полицията, че не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка, поради това, че, съобразно неговите твърдения, носел в себе си много пари и се уплашил. Актосъставителят Г.Н., със съдействието на органите на полицията в гр. Силистра, установил самоличността на жалбоподателя и по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН съставил акт за установяване на административното нарушение № 2291 / 07.08.2008 г., който изпратил за връчване чрез РПУ – Силистра, за извършените от жалбоподателя нарушения на чл. 103, пр. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на съставения акт за установяване на административното нарушение административнонаказващият орган издал наказателно постановление № 2291 / 10.09.2008 г., връчено на жалбоподателя на 13.10.2008 г.
В жалбата си касаторът заявява, че оспореното от него решение е „неправилно и незаконосъобразно постановено в противоречие с разкрилата се в съдебно заседание фактическа обстановка“. Той не прецизира, кой точно факт е бил неправилно установен от ТРС и поради какво нарушение (напр. поради игнориране на определено доказателство или поради необсъждане противоречието между конкретно посочени доказателства). Поради това настоящият съд не следва да проверява за допуснати нарушения при установяване на фактите от страна на въззивната инстанция и ще се ограничи единствено с изследване на материалната законосъобразност на решението на ТРС въз основа на фактическите констатации в същото решение (чл. 218 и чл. 220 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН).
Потвърдителната част на оспореното решение касае отказа на касатора да спре след подаден сигнал със стоп-палка от полицейски служител, което е довело до осуетяване извършването на проверка от органите за контрол. Това деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 103 ЗДвП и е санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗДвП в нормативно установените предели. Прекратителната част на решението се отнася до обжалване на санкция (глоба в размер на 30 лв.), която е изключена от съдебен контрол по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, която гласи следното: „Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.“ Следователно ТРС правилно е преценил, че не разполага с правомощието да се произнесе по същество в тази част.
С оглед на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 229 / 29.12.2008 г.
по АНД № 239 /
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.