РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе, 18.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в
публично заседание на 22 април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 145 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), във
връзка с чл. 16б от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от
П.Ц.Ц. ***, депозирана чрез процесуален представител адвокат С.Ц. и адвокат П.И.
***, против Заповед № ЗСП/Д-Р/8427 от 19.01.2021 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ (ДСП) - Русе, потвърдена с Решение № 18 - РД 04 - 0114
от 12.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане
(РДСП) - Русе, с която заповед на жалбоподателя е отказано отпускането на
месечна целева помощ по реда на чл. 16б от ППЗСП.
Жалбоподателят
намира оспорената заповед за издадена при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
Счита за неправилен
извода на органа, че по отношение на семейството му е приложима разпоредбата на
чл. 16б, ал. 6 от ППЗСП,
тъй като същата касае съвместно живеещи родители, които нямат сключен
граждански брак /какъвто безспорно не е настоящият случай, жалбоподателят и С.Ц.
са семейство, със сключен граждански брак, за които не е спорно, че живеят на
един и същ адрес/ и по отношение на тези родители без граждански брак законодателят
е въвел изискване да съжителстват на един и същ настоящ адрес с техните
ненавършили пълнолетие деца.
Претенцията е
заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката да бъде върната
на компетентния административния орган за ново произнасяне при спазване на
дадени от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендира и
присъждането на разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 40, гръб
от делото).
Ответникът по делото
– Директорът на ДСП - Русе, чрез процесуален представител в депозиран по делото
писмен отговор (л. л. 28 – 33 от делото) и в съдебно заседание в хода по
същество на делото, оспорва основателността на жалбата. Счита оспорената
заповед за законосъобразен акт и моли съда да отхвърли като неоснователна
подадената срещу нея жалба. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, като представя и списък на разноските (л. 44 от делото). Прави
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено следното:
По фактите
Със Заявление-декларация
за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка до Директора на ДСП – Русе, вх. №
ЗСП/Д-Р/8427 от 30.12.2020 г. (л. л. 3 и 4 от преписката), жалбоподателят П.Ц.
поискал такава, като декларирал, че е женен, посочвайки, че неговият настоящ адрес
***, а като настоящ адрес на неговата съпруга С.Ц. ***; посочил е, че е работещ
и като работещ родител не може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма
възможност да ползва платен отпуск; че не получава парично обезщетение за
временна неработоспособност; не получава компенсация при ползване на неплатен
отпуск по реда на МПС № 325 от 26.11.2020 г., а съпругата му е самоосигуряващо
се лице. Посочил е, че в семейството се отглежда едно дете – В. П. Ц., на 6
години, в 4-та група на ДГ „Слънце“ - Русе. Декларирал е също, че брутните
доходи на семейството през месец ноември 2020 г. възлизат на 2 412.21 лева
и произтичат от трудова дейност на декларатора и доходи от упражняване на
свободна професия на неговата съпруга.
Към заявлението са
приложени и документи, установяващи релевантните към правото на този вид
социална помощ факти и обстоятелства – Служебна бележка, издадена на
декларатора от неговия работодател – „България мебел“ ЕООД, че Ц. работи по
постоянен трудов договор на 4 часа, считано от 15.01.2019 г.; че през месец
ноември 2020 г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 292.21
лева; че ползва неплатен отпуск от 30.11.2020 г. до 03.01.2021 г., като за
посочения период, в който ползва неплатен отпуск, не получава компенсации по
реда на ПМС № 325 от 26.11.2020 г., и не е възможно работата да се извършва
дистанционно от вкъщи и няма право на платен отпуск; също така че не получава
парично обезщетение за временна неработоспособност; Служебна бележка –
декларация за доходи от упражняване на свободна професия от съпругата му; Декларации
за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация и лични данни
(л. л. 5 – 8 от преписката).
По заявлението бил
изготвен социален доклад (л. л. 1 и 2 от преписката) от съответния служител,
който проверил декларираното семейно положение на Ц., като било установено, че
семейството е в трудоспособна възраст, със сключен граждански брак, с едно дете
на 6 години. От 15.01.2019 г. деклараторът работи по постоянен трудов договор
на 4 часа в „България мебел“ ЕООД, а неговата съпруга С.Ц. е самоосигуряващо се
лице – работи като адвокат. Детето, което се отглежда в състава на семейството
– Виктория е на 6 години. То посещава задължителна предучилищна подготовка в Детска
градина „Слънце“. Считано от 27.11.2020 г., влиза в сила Заповед № РД 01-677 от
25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването за затваряне на всички учебни
заведения и детски градини във връзка с предотвратяване разпространението на COVID – 19 за периода от 30.11.2020 г. до 21.12.2020
г., включително. В социалния доклад е посочено още, че при извършена служебна
проверка в REGIX на 11.01.2021 г. се установило, че деклараторът е
собственик на „Вика Интернешънъл“ ЕООД, статус „Активен“ от 12.06.2020 г. (л.
11 от преписката). В тази връзка на 12.01.2021 г. съпругата на декларатора С.Ц.
представя в районното бюро декларация от П.Ц., че през финансовата 2019 г. и
2020 г. „Вика интернешънъл“ ЕООД не е осъществявало дейност по смисъла на чл.
38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (л. 13 от преписката). Установено
е, че брутният доход на семейството е 2 412.21 лева. Видно от
представената служебна бележка от работодателя на Ц., за месец ноември 2020 г. Ц.
е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 292.21 лева и е в неплатен
отпуск от 30.11.2020 г. Съпругата му е получила облагаем доход от упражняване
на свободна професия /работи като адвокат/ за месец ноември 2020 г. в размер на
2 120 лева. Посочено е, че средномесечният доход на член от семейството в
размер на 804.07 лева не надвишава 915 лева на член на семейството. В социалния
доклад е отбелязано също така, че при посещението на съпругата на декларатора С.Ц.
в районното бюро на 12.01.2021 г. , последната е била запозната с изискването
да бъдат уеднаквени настоящите адреси на двамата родители, въпреки приложените
декларации от 05.01.2021 г. за наличие на обективна причина да не бъде сторено
това от страна на П.Ц.. С цитираните декларации двамата съпрузи декларират, че
живеят на един и същ настоящ адрес ***, като било невъзможно П.Ц. да заяви
промяна на настоящ адрес, тъй като собствениците на имота били извън България
(л. л. 9 и 10 от преписката). На 12.01.2021 г. социален работник, след като
устно уведомил съпругата на декларатора за необходимостта да бъдат уеднаквени
настоящите им адреси, предоставил на С.Ц. декларация, с която я уведомявали за
предоставен 14-дневен срок, в който да бъдат коригирани настоящите адреси на
съпрузите, като Ц. отказала да получи това уведомление, за което бил изготвен и
констативен протокол (л. 12 от преписката). Посочено е, че П.Ц. има избран
настоящ адрес ***, а С.Ц. ***.
При тези фактически
констатации, в социалния доклад, след извършена преценка на нуждите от социално
подпомагане, е мотивирано предложение за отказ на социална помощ, като е
посочено, че семейството не отговаря на условията за оказване на подкрепа на
родител, с дете до 14-годишна възраст, който в момента е в неплатен отпуск,
поради невъзможност за извършване на дистанционна работа от вкъщи и няма
възможност да ползва платен отпуск и получен брутен доход за предходен месец,
който не надвишава 915 лева на член на семейството във връзка с обявената
извънредна епидемична обстановка поради пандемията COVID – 19
и няма възможност да получава други финансови средства, във връзка с
констатираното обстоятелство, че двамата родители нямат идентични настоящи
адреси, както е изискването на чл. 8, ал. 1 от ППЗСП и във връзка с изпълнение
на допълнителните указания на изпълнителния директор на АСП, дадени в Писмо №
9100-0340 от 09.12.2020г. за прилагането на чл. 16б от ППЗСП и на основание чл. 16б, ал. 6 от ППЗСП.
Приложен е контролен
лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на
решение за предоставяне на социална подкрепа от 19.01.2021 г., съгласно който
несъответствия не са открити (л. 14 от преписката).
Последвало
издаването на процесната Заповед № ЗСП/Д-Р/8427 от 19.01.2021 г. на Директора
на ДСП - Русе, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от
ППЗСП, въз основа на заявлението на П.Ц. е постановен отказ за социални помощи
по чл. 16б от ППЗСП, считано
от 01.12.2020 г. с мотив: на основание чл. 8, ал. 1 от ППЗСП – социалните
помощи се отпускат по настоящ адрес, както и във връзка с чл. 16б, ал. 6 от ППЗСП – семейство, което се
подпомага при условията на ал. 1, 2, 3, трябва да имат едни и същи настоящи
адреси, както и техните ненавършили пълнолетие деца, а в случая родителите П. и
С. Цаневи имат различни настоящи адреси (л. 16 от преписката).
Заповедта била
изпратена по електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя –
адв. С.Ц., която е и негова съпруга, на 27.01.2021 г. (л. 17 от преписката).
С жалба от 04.02.2021
г. П.Ц. е оспорил постановената заповед пред Директора на РДСП - Русе с
възражение, че в чл. 16б от ППЗСП не
присъства изискването, посочено в отказа.
С Решение № 18 - РД
04 - 0114 от 12.02.2021 г., Директорът на РДСП - Русе на основание чл. 97 от АПК, във вр. с чл. 13, ал. 5 от ЗСП, отхвърлил жалбата на П.Ц. срещу процесната
заповед.
В мотивите
горестоящият орган описал установената до тук фактическа обстановка, като освен
съображенията /фактически и правни на директора на ДСП – Русе/ посочил също
така и че при извършената служебна проверка в НАП не било установено прекъсване
или прекратяване на дейността на търговските дружества на жалбоподателя и като
самоосигуряващо се лице, същият не бил от категорията на лицата, които не могат
да упражняват занятието си, поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, независимо че по
трудовото си правоотношение на четири часа е в неплатен отпуск.
Горестоящият орган е
посочил още, че нормативното изискване на чл.16б
от ППЗСП е лицето да е останало без работа или да не може да упражнява
занятието си вследствие на обявеното извънредно положение или обявената
извънредна епидемична обстановка, като помощта по чл. 16б от ППЗСП е с насоченост за предоставяне във
връзка с обективните ограничения, наложени от държавата и са предпоставили
оставането без работа.
Решението било изпратено
по електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С.Ц.,
която е и негова съпруга, на 12.02.2021 г. (л. 21 от преписката).
Жалба срещу Заповед
№ ЗСП/Д-Р/8427 от 19.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Русе е подадена чрез Директора на РДСП – Русе до АдмС – Русе на 26.02.2021 г.
(л. 6 от делото).
От страна на
ответника са представени писмени доказателства относно компетентността на
органа-издател на оспорения акт – Заповед № ЧР-1 760 от 17.10.2017 г., с
която изпълнителният директор на АСП назначава Д. Ц. М. на длъжност Директор на
ДСП – Русе (л. 26 от делото).
По делото от страна
на ответника е представено и писмо от трета неучастваща страна – Община Русе,
от което е видно, че постоянният адрес на жалбоподателя е гр. Русе, ул.
„Доростол“ № 59, вх. 2, ет. 6, ап. 17, той съвпада с настоящия му адрес, като
няма данни за заявена промяна на адресна регистрация по постоянен или настоящ
адрес на това лице (л. 42 от делото).
По делото е разпитан
и свидетелят К. И. Й., на длъжност Главен социален работник в Районно бюро в
кв. „Възраждане“, ул.„Плиска“, бл. „Преслав“ към ДСП – Русе. От показанията на
този свидетел става ясно, че административната преписка по заявлението-декларация
на П.Ц. им е било препратено по служебен ред, тъй като било установено, че
настоящият адрес на декларатора е на територията на ул.„Доростол“, за чиито
обхват отговаря Шесто районно бюро с главен социален работник свидетеля по
делото. Й. разпределила заявлението на социален работник Ж. Д., която извършила
пълно социално проучване. Свидетелят посочва точно по какъв ред са били извършвани
тези социални проучвания в условията на извънредна епидемична обстановка,
описва и как е протекла срещата със съпругата на жалбоподателя на 12.01.2021г.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като с
нея се оспорва индивидуален административен акт – Заповед № ЗСП/Д-Р/8427 от
19.01.2021 г. на Директора на ДСП - Русе, съдържаща неблагоприятни последици за
нейния адресат. Освен от надлежна страна, жалбата е подаден и в предвидения
14-дневен преклузивен срок за обжалване и след задължителното проведено
оспорване по административен ред.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съобразно изричните
разпоредби на чл. 145, ал. 1 и чл. 168, ал. 1 от АПК от компетентността на съда
е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът извършва цялостна
проверка относно законосъобразността на оспорения акт, като не се ограничава
само до проверка на направените в жалбата твърдения за незаконосъобразност на
акта, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Административното
производство е проведено по реда на чл. 13 от ЗСП и чл. 16б от ППЗСП. Този вид
социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация. Произнасянето
става със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ след преценка
на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Предвидено
е, че отказът за отпускане на социални помощи задължително се мотивира.
При извършената
проверка съдът не установи нарушение на процесуалните правила, които да са от
категорията на съществените такива и които самостоятелно да обуславят отмяната
на оспорената заповед.
Производството е
образувано надлежно по заявление-декларация, подадена от П.Ц. до органа по
попълнен от него образец на заявление-декларация за отпускане на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка (Приложение № 8 към Заповед № РД01-2203 от 27.11.2020 г. на
Изпълнителния директор на АСП). Процесната заповед е издадена от надлежен орган
– Директорът на ДСП - Русе, като е спазено специалното процесуално изискване за
провеждането на социална анкета, т. нар. социален доклад на л. л. 1 и 2 от
преписката. Посочен е адресатът на акта – заявителят П.Ц.Ц.. В заповедта се
съдържат и мотиви, макар и кратки, т.е. спазено е изискването за мотивиране на
отказа.
Неправилно обаче е
тълкуван и приложен материалният закон.
Съгласно правната
норма на чл. 8 от ППЗСП, социалните помощи се отпускат на лица и семейства по
настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета.
Според разпоредбата
на чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1.
двамата
или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да
извършва(т) дистанционна работа от вкъщи и няма(т) възможност да ползва(т)
платен отпуск или не получава(т) парично обезщетение за временна
неработоспособност;
2.
двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
3.
двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи
се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка;
4.
двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3
не получават обезщетение за бременност и раждане.
Разпоредбата на ал.
2 на същия член гласи, че целевата помощ по ал. 1 се отпуска въз основа на
заявление-декларация, подадено в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ
адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка.
Съгласно
разпоредбата на ал. 3 на същия член помощта по ал. 1 се отпуска, ако:
1.
децата
не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за
закрила на детето
и
2.
децата
не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните
групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във
връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.
Разпоредбата на ал.
4 на същия член гласи, че помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със
средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в
училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150% от
минималната работна заплата.
Според разпоредбата
на ал. 6 на същия член, като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 3
и 4 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които
съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие
деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване
на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст
(родени и припознати с изключение на сключилите брак).
Анализът и
тълкуването на цитираните по-горе правни норми на ППЗСП водят на извода, че изискванията
за отпускането на месечна целева помощ по чл. 16б
от ППЗСП са посочени конкретно в разпоредбите на ал. 1, ал. 3 и ал. 4 на този
член от правилника.
По делото не е
спорно, че в конкретния казус е налице именно хипотезата на т. 1 на ал. 1 на
чл. 16б от ППЗСП - единият
от родителите, който работи по трудово правоотношение – жалбоподателят П.Ц., не
може да извършва дистанционна работа от вкъщи и няма възможност да ползва
платен отпуск.
В процесния случай
безспорно детето, отглеждано в състава на семейството на П. и С. Цаневи, не е
настанено извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗД и не е посещавало детска
градина поради въведените ограничения в детското заведение във връзка с
извънредната епидемична обстановка.
Спазено е и
изискването по ал. 4 средномесечният доход на член от семейството за месеца, в
който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък
или равен на 150% от минималната работна заплата.
Административният
орган е мотивирал отказа си позовавайки се на правните норми на чл. 8 и чл. 16б от ППЗСП и на обстоятелството, че родителите
П. и С. Цаневи имат различни настоящи адреси.
Първата норма не
предвижда предпоставка, при наличието на която, респ. при липсата на която да
се породи в ползва на едно лице правото на месечна целева помощ по ЗСП и ППЗСП,
конкретно на тази по чл. 16б от ППЗСП.
От тълкуването и
анализа на правната норма на чл. 16б от ППЗСП става
ясно, че с ал. 6 само се разширява кръгът на правоимащите лица по чл. 16б от
ППЗСП, като освен семействата, които отговарят на изискванията по ал. 1, ал. 3
и ал. 4 на чл. 16б от ППЗСП, на
подпомагане подлежат и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак,
които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили
пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до
завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст (родени и припознати с изключение на сключилите брак), които
също трябва да отговарят и на условията по ал. 1, ал. 3 и ал. 4, предвидени за
родителите, сключили граждански брак.
Именно по отношение
на родителите, които нямат сключен граждански брак, но съжителстват съвместно с
непълнолетните си деца, законодателят е въвел изискването те да докажат този
факт /на съвместно съжителство/ посредством наличието на един и същ настоящ
адрес.
В случая
разпоредбата на чл. 16б, ал. 6 от ППЗСП не намира приложение, тъй като
семейство П. и С. Ц. имат сключен граждански брак.
Относимата правна
уредба не предвижда изискване членовете на едно семейство да са регистрирани на
един и същ настоящ адрес. Още повече, че в случая не е спорен фактът, че двамата
съпрузи живеят заедно с непълнолетното им дете на един и същ адрес (изпълнени
са задълженията по чл. 15 и чл. 126, ал. 1 от СК), но както те самите
декларират П.Ц. нямал възможност да заяви промяна на настоящия си адрес, тъй
като собствениците на имота, били извън България. Действително с разпоредбата
на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация се вменява задължение на
лицата в 30-дневен срок да заявят промяна на настоящия си адрес. Неизпълнението
обаче на задължение, предвидено в друг нормативен акт, свързано с друг вид
обществени отношения, не би могло да влече неблагоприятни правни последици за
правоимащите лица по относимия към настоящия казус закон и подзаконов
нормативен акт по прилагането му, когато в тях не е изрично предвидено
съответното изискване за един настоящ адрес по отношение на семействата.
В допълнение следва
да се посочи, че съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК, когато горестоящият
орган отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част
от мотивите на административния акт. Недопустимо е обаче органът по чл. 93 от АПК да въвежда нови фактически и правни основания за отказ на помощта, като той
е обвързан от предмета на оспорения пред него акт и би могъл с решението си да
посочи допълнителни съображения и аргументи в подкрепа на фактическите и правни
изводи на органа-издател на оспорения акт, но не и нови основания за отказ.
Независимо от това посоченият от него допълнителен мотив за отказ, че при
извършената служебна проверка в НАП не било установено прекъсване или прекратяване
на дейността на търговските дружества на жалбоподателя и като самоосигуряващо
се лице, същият не бил от категорията на лицата, които не могат да упражняват
занятието си, поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка, независимо че по трудовото си
правоотношение на четири часа е в неплатен отпуск, се явява неоснователен и
недоказан. Налице са данни, че и за двете дружества са подавани декларации по
чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за липса на дейност през 2019г. и 2020 г., като е
била подадена и декларация в НАП за прекратяване на осигуряването. Следва да се
отбележи, че това обстоятелство е било отчетено от АО при постановяване на
оспорения акт.
Ето защо Заповед №
ЗСП/Д-Р/8427 от 19.01.2021 г. на Директора на ДСП - Русе следва да бъде
отменена поради противоречие с материалния закон.
С оглед
обстоятелството, че естеството на казуса не позволява решаването му по същество
от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне, съобразено със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
По разноските
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя
следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 10.00
лева – заплатена държавна такса за образуване на дело (л. л. 18 и 19 от делото).
Основателно е и искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адвокат С.Ц., който е оказал безплатна правна помощ в
проведеното производство по адм. дело №
145/2021 г. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
видно от съдържанието на представеното по делото пълномощно на л. 9 от делото,
като по т. 3 от същото е посочено, че правната защита по делото се предоставя
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗА, а освен това от
данните по делото е безспорно, че адвокат С.Ц. е съпруга на жалбоподателя.
Съгласно представения списък на разноските (л. 40, гръб от делото) се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който
е съобразен с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на което неоснователно се явява и възражението на
ответника за прекомерност. Доколкото отговорността за разноски е от
облигационно естество, направените разноски и възнаграждението за
предоставената безплатна правна помощ следва да бъдат присъдени в тежест на
Агенция за социално подпомагане, която е самостоятелно юридическо лице – чл. 5,
ал. 2 от ЗСП и чл. 2, ал. 3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално
подпомагане.
Мотивиран от това и
на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на П.Ц.Ц. *** Заповед №
ЗСП/Д-Р/8427 от 19.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ -
Русе, потвърдена с Решение № 18 – РД 04 - 0114 от 12.02.2021г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Русе, с която заповед на П.Ц.Ц. е
отказано отпускането на месечна целева помощ по реда на чл. 16б от ППЗСП.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе за ново произнасяне по подаденото от П.Ц.Ц., Заявление-декларация
вх. № ЗСП/Д-Р/8427 от 30.12.2020 г., съобразно с дадените в мотивите на настоящото
решение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане, гр. София да заплати на П.Ц.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 10.00 (десет) лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане, гр. София да заплати на адвокат С.Д.Ц. ***, служебен адрес:
гр. Русе, ул. “Хан Аспарух“ № 31, ет. 2, сумата от 500.00 (петстотин) лева –
възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ на жалбоподателя.
Решението е
окончателно на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
Съдия: