№ 316
гр. ******, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102144 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от П. П. КР., М. КР. АЛ. и Т. КР. Т., всичките
от гр. ******, чрез адв. Е.С. против И. А. И. и И. Г. М., и двете от гр. ******, с която е
предявен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Твърди се от ищците, че са наследници на К. Т. К. / първата ищца – преживяла
съпруга, а другите ищци – деца/, б.ж. на гр. ******, починал на 22.09.2014г. Посочва се, че
П. П. КР. и К. Т. К. придобили по време на брака си ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
1097.505.365 по кадастралната карта на гр. ******, както следва:
1/3, равняваща се на 2/6 ид.ч. от горния имот чрез правна сделка – продажба,
извършена с нотариален акт № 185, том I, дело № 365/1964г. на ВНС
1/6 ид.ч. по наследство и давностно владение , което владение е било придадено на
общия наследодател К. К. срещу заплащане лично от съсобственика А. Й. И. – наследодател
на ответниците още през 1982г., след което А. И. се снабдил с нотариален акт за
собственост само на ½ ид.ч. от имота. За тази част от имота ищците притежават нотариален
акт № 185, том I, дело № 152/2021г. на нотариус № 161. Поддържа се, че веднага след
предаване на владението, наследодателите К. К. и А. И. поставили ограда, разделяща
дворното място на две половинки и ищците, респ. наследодателя им владели спокойно
тяхната ½ ид.ч. до смъртта на А. И. през 2018г. , като владеят тази част и до сега. След това
ответниците съборили оградата. Ищците разбрали, че ответниците се снабдили с нотариален
акт № 75, т.V, дело № 574/2019г. на нотариус № 028 за 1/6 ид.ч., фактически 1/6 ид. ч на
ищците на основание наследство и давност.
Поддържа се, че както към момента на издаване на нотариалния акт, така и към
1
настоящия момент, процесната 1/6 ид.ч. не е собственост на ответниците нито по
наследство, нито по давност, тъй като тя не е принадлежност към наследството на А. И., и
както ответниците, така и наследодателя не са упражнявали владение върху повече от ½
ид.ч. от имота от 1982г. до днес.
Поддържа се също, че 10 годишната придобивна давност е изтекла в полза на ищците
още през 1992г., а ответниците оспорват правата на собственост на ищците върху 1/6 ид.ч.
от ПИ с идентификатор 1097.505.365.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение
на 1/6 ид.ч. от процесния имот с идентификатор 1097.505.365 , с административен адрес: гр.
******, ул. *********, както и да се отмени нотариален акт № 75, т.V, дело № 574/2019г. на
нотариус № 028.
Ответниците в срока за отговор са оспорили иска като неоснователен. Навели са
възражения, че от ПИ е продадена 1/3 ид.ч. на наследодателя на ищците, а останалите 2/3
ид.ч. са собственост по наследство на А. Й. И., като в полза на ищците било уговорено
право да ползват 130 кв.м. от незастроената част на имота, като границата за ползване на
тази част започва от ъгъла на купените от наследодателя им стаи и върви перпендикулярно
към имота от север, сега ПИ с идентификатор 10971.505.368, посочен като имота на
съседката Райна Гугалова.
Оспорено е твърдяното давносто владение на ищците поради забраната по чл. 59, ал.
1 от ЗТСУ, която е в сила в периода 1982г. до отмяната му 21.03.2001г. Посочено е също, че
площта на процесния имот е 318 кв.м., което означава, че от този имот не могат да се
обособят два отделни имота, всеки с площ от 300 кв.м. и лице 14 метра, както е изискването
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В срока за отговор на исковата молба ответниците по иска са предявили насрещен
иск, с който искат да се признае за установено по отношение на ответниците по насрещния
иск, че ищците по насрещния иск са собственици по наследство на 2/3 ид.ч. от процесния
ПИ. Иска се също да се отмени нотариален акт № 185, том I, дело № 152/2021г. на нотариус
№ 161.
Ответниците по насрещния иск са оспорили същия като неоснователен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложени са преписи на
нотариално дело № 5472019г. на нотариус Н. А. и нотариално дело № 152/2021г. на
нотариус Б. Т..
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
От представения препис на нотариално дело № 547/2019г. на нотариус Н. А. с район
на действие РС – Видин, се установява, че на 02.10.2019г. с нотариален акт за собственост
на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 75, н.д. № 574/2019г.,
2
ответниците И. А. И. и И. Г. М., са признати за собственици с права 1/6 ид.ч. на основание
наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с
идентификатор 10971.505.365 по КК на гр. ******, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен
план: 5050351 с площ 318 кв.м. с административен адрес: гр. ******, ул. *********, при
съседи на имота: 10971.505.356, 10971.505.364, 10971.505.368, 10971.505.366.
Нотариалният акт е съставен въз основа на протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка.
По делото са представени документи за собственост, от които се установява
историята спорния имот, както следва:
С нотариален акт № 195, н.д. № 741/1960г. на Видински районен съдия, на
29.11.1960г. Й. И. И. е продала на Н. А. Н. две стаи от масивната жилищна сграда от
източната страна от същата, находяща се в гр. ******, ул. ******, ведно с тавана над тях,
ведно с намиращата се в тях електрическа инсталация, както и 1/3 ид.ч. от дворното място,
съставляващо 130 кв.м., цялото съответстващо на парцел XIV22-196 в кв. 119 по плана на гр.
******, като продадените части от мястото ще владее откъм съседа Н. и Й. М., започващо от
ъгъла на купените стаи и спиращо до оградата на Р. Г..
С нотариален акт от 29.03.1963г. н.д. № 153/63г. на Видински районен съдия, Н. А. Н.
е продал на С. И. Д. и Б. Д. Й. посочения по – горе имот. В нотариалния акт е посочено, че
продадената част от дворното място ще се владее откъм съседа Н. и Й. М., като границата
за ползването на имота започва от ъгъла на купените от купувачите стаи и върви
перпендикулярно към имота на съседа Р. Г..
С нотариален акт № 185, н.д. № 363/64г. на Видински районен съдия, на 13.06.1964г.
С. И. Д. и Б. Д. Й. са продали на К. Т. К. посочения имот.
От представеното удостоверение за наследници на първия продавач Й. С. Н.,
починала на 27.03.1982г. / чиято идентичност с Й. И. И. е установена с декларация от
ответниците/ , е видно, че след смъртта си същата е оставила за наследник един син – А. Й.
И., починал на 03.10.2018г. Последният се явява наследодател на ответниците – И. Г. М. –
преживяла съпруга и И. Г. М. – дъщеря.
С нотариален акт № 33, н.д. № 560/1982г. на Видински районен съдия, на
17.05.1982г., А. Й. И. е признат за собственик на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от около
414 кв.м., находящо се в гр. ******, ул. ******, урегулирано в имот пл. № 22-196 в кв. 94 по
плана на гр. ******, до съседи на цялото място: улица, Н. Т. С., Й. В. П., В. И. М., ведно с ½
ид.ч. от жилищната сграда, намираща се в това дворно място. В нотариалния акт е посочено,
че тази половина ще се ползва откъм западната страна и цялото мазе.
От представеното по делото удостоверение за наследници на К. Т. К., починал на
22.09.2014г., се установява, че ищците са негови наследници, като първата ищца П. П. КР. е
преживяла съпруга, а останалите двама ищци – са негови деца.
3
Тези наследници, с нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по
обстоятелствена проверка № 185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б. Т., на 23.04.2021г. са
признати за собственици на основание наследство и давностно владение, в индивидуална
собственост по смисъла на СК за всеки от тримата / 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по
1/6 ид.ч. за всеки от децата/, на следния недвижим имот, находящ се в гр. ******: ½ ид.ч. от
ПИ № 365 в кадастрален район № 505 с идентификатор 10971.505.365. по КККР на гр.
****** с административен адрес: гр. ******, ул. *********, целият с площ от 318 кв.м.
,трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване / до 10м./, без сградите в имота до съседи на поземления имот: от югозапад –
улица ******, от северозапад поземлен имот 10971.505.366, от север поземлен имот
10971.505.368 и от югоизток поземлен имот 10971.505.364.
Нотариалният акт е съставен въз основа на протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка.
По делото са представени и два броя декларации от А. Й. И. – наследодател на
ответниците. С едната декларация, А. И. декларира, че в качеството си на индивидуален
собственик на ½ ид.ч. от дворното място, дава съгласието си като съсобственик на другия
съсобственик на останалата ½ ид.ч. от посочения парцел, а именно К. Т. К., да изгради със
собствени средства тоалетна и баня. Декларацията е с нотариална заверка на подписа от
14.08.1995г.
С другата декларация, А. И. декларира, че с К. Т. К. са собственици на парцел X-2733
в кв. 236 по плана на гр. ****** и построената в същия масивна жилищна сграда, който
имот се намира на ул. *********. В къщата ползват отделни жилища с отделни входове.
Със същата декларация А. И. е дал съгласие К. К. да извърши преустройство в масивната
жилищна сграда откъм входа, който ползва, да изгради кухненски бокс, , баня с тоалетна.
Тази декларация е с нотариална заверка на подписа от 08.08.1996г.
По делото са разпитани трима свидетели на ищците, които установяват, че
наследодателите на страните А. и К. са живели в една къща като единият е бил в едната
половина, а другия в другата половина. Свидетелите установяват, че дворното място е било
разделено на две с ограда. Оградата била по средата. Първоначално оградата била от
тараби/дъски/, а след това е била от мрежа. Посочват също, че имало чешма, която била в
частта на ответниците. На два метра от чешмата минавала оградата като завършвала между
двете тоалетни на А. и К.. Свидетелите М. и П., които имат непосредствени впечатления,
установяват, че докато наследодателя на ответниците А. бил жив, нямало никакви
проблеми, но след смъртта му оградата била премахната от роднините му. Започнали
разправии. В момента оградата я няма.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При извършен оглед от съда на основание чл. 204 от ГПК, е констатирано, че в
процесното дворното място няма поставена ограда в спорния имот.
4
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По установителния иск иска за собственост по чл. 124 от ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, че е собственик на имота, предмет на спора на посоченото в исковата молба
придобивно основание. Няма пречка да се предяви иск за собственост и за идеална част от
имот и в този смисъл е постановеното ТР № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВКС.
В случая, ищците твърдят, че са станали собственици на 1/2 ид.ч. от процесния
поземлен имот, като 1/3, равняваща се на 2/6 ид.ч. от имота са придобити чрез правна
сделка – продажба, извършена с нотариален акт № 185, том I, дело № 365/1964г. на ВНС, от
техния наследодател К. Т. К. и 1/6 ид.ч. са придобити по наследство и давностно владение,
което владение е било придадено на общия наследодател К. К. срещу заплащане лично от
съсобственика А. Й. И. – наследодател на ответниците още през 1982г., след което А. И. се
снабдил с нотариален акт за собственост само на ½ ид.ч. от имота.
Ответниците са въвели правоизключващите възражения, че ищците не са придобили
спорната идеална част по давност, защото е имало забрана за придобиване и през твърдения
период давност не е текла. Посочили са също, че между наследодателите имало
разпределено право на ползване на дворното място, което изключвало придобиването му по
давност.
Твърденето за изтекла придобивна давност може да бъде уважено, ако безспорно са
доказани всички елементи на фактическия състав на чл. 79 от ЗС - упражняване на явно,
несъмнено и непрекъснато владение в продължение на 5 години при добросъвестното
владение и в продължение на повече от 10 години при недобросъвестното владение, като
владелецът е демонстрирал по отношение на собственика на вещта намерението си да
държи вещта като своя.
По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от
несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива правото на собственост или друго вещно право, на което
владението по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическата власт
върху недвижимия имот владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез
трети лица, като законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия
смисъл на думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание
действия. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което
да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато.
Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението
да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и
време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
5
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече
придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо
промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго
изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин.
Идеални части от съсобствен имот също могат да се придобиват чрез давностно
владение като за целта съсобственикът, който не е владелец на чуждите идеални части,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. При спор за собственост, той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. По този въпрос съдебната
практика е непротиворечива.
Не е спорно, че наследодателят на ищците е закупил две стаи от МЖС, както и 1/3
идеална част от дворното място през 1964г.
Не е спорно, че другата част от МЖС и дворното място са бил собственост на
наследодателя на ответниците А. Игнатев, придобити по наследство от неговата майка Й.
И.. Именно И. се е разпоредила с притежаваните от нея две стаи от МЖС, както и 1/3
идеална част от дворното място, като ги е продала на трети лица, а в последствие чрез
следващи сделки, са преминали в патримониума на наследодателя на ищците К. Т. К..
От събраните доказателства, безспорно се установи, че наследодателите на страните
са си разпределили ползването на общото дворно място, като К. Т. К. е ползвал половината
от дворното място, откъм източната страна, а А. Й. И. е ползвал другата половина от
дворното място откъм западната страна. Ползването е било материализирано с поставена по
средата на дворното място ограда – първоначално от дъски, а след това – мрежа. Този факт
се установява от свидетелските показания на разпитаните свидетели. Свидетелите
установиха, че това фактическо положение е съществувало до смъртта на наследодателя А.
И., който е починал през 2018г. След това, ответниците премахнали оградата. С
разпределяне на ползването на съсобствена вещ, не се променят правата в съсобствеността,
нито същата се прекратява. Съсобствениците уреждат ползването на вещта по най-
подходящия за тях начина, като няма пречка да се уговори ползване, което да не съвпада с
притежаваните идеални части. За разпределението на ползването няма изискване за форма,
за разлика от учредяване на право на ползване върху вещта, каквито доводи са наведени от
ответниците в отговора на исковата молба. Правото на ползване е ограничено вещно право
и същото следва да бъде учредено в нотариална форма, каквито доказателства по делото не
се ангажираха. Поради това, съдът приема за несътоносими релевираните от ответниците
доводи във връзка с учредено право на ползване върху процесния поземлен имот от техния
6
наследодател в полза на наследодателя на ищците.
Спорният момент в конкретния случай е, дали наследодателят на ищците е придобил
по давност 1/6 ид.ч. от поземления имот, извън притежаваните от него 1/3 ид.ч., придобити
чрез правна сделка. Настоящият съдебен състав, приема ,че по делото освен гласните
доказателства, са събрани писмени доказателства, които в достатъчна степен установяват
какви са били отношенията между двамата наследодатели и как са уредили съсобствеността
си по отношение на общото дворно място, а именно: На 17.05.1982г. с нотариален акт №
33, н.д. № 566/1982г., А. И. е признат за собственик по наследство на ½ ид.ч. от процесното
дворно място. С декларация от 14.08.1995г., с нотариална заверка на подписа, същият е
декларирал, че той е собственик на ½ ид.ч. от дворното място, а другият съсобственик на
останалата ½ ид.ч. от дворното място е К. Т. К.. Налице са последователни във времето
действия, обективирани в писмени документи , с които наследодателят А. Й. И. признава
правата на собственост на К. Т. К. за ½ ид.ч. от дворното място. От свидетелските
показания пък се установи, че през цялото това време К. К. до смъртта си през 2014г., е
упражнявал фактическа власт върху процесната ½ ид.ч. от дворното място явно,
непрекъснато и необезпокоявано с намерение да я свои. Владението не е отблъснато от
другия съсобственик по никакъв начин. Напротив, А. И. е обективирал в писмен вид
неизгоден за него факт, а именно признал е собственическите права на К. К., като е
декларирал, че са съсобственици на дворното място с равни права. Това фактическо
състояние е продължило и след смъртта на К. К. от наследниците му – ищците по делото до
смъртта на А. И. през 2018г., когато неговите наследници – ответниците по делото са
започнали да заявяват собственически права върху владяната от ищците 1/6 ид.ч. от
дворното място. Израз на това е снабдяването им на 02.10.2019г. с констативен нотариален
акт за собственост на основание давностно владение и наследство за 1/6 ид.ч. от
поземления имот.
От изложеното по-горе, съдът приема, че ищците са доказали наличието на
фактическия състав на чл. 79 от ЗС по отношение на спорната идеална част. Владението,
като елемент от фактическия състав на придобивната давност е било непрекъснато,
спокойно , явно и несъмнено в продължение на няколко десетилетия. Наследодателят на
ищците, а впоследствие и те, са владели тази идеална част като своя и са манифестирали
това. В този смисъл неоснователни са възраженията на ответниците, че ищците не са
придобили по давност спорната идеална част от имота, тъй като това било недопустимо.
Разпоредбите на ЗТСУ / отм./, са предвиждали забрана за придобиване по давност на реални
части от имот, каквито претенции не са заявявани в настоящото производство.
С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан. По
отношение на ответниците ще следва да бъде прието за установено, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от процесния имот с
идентификатор 1097.505.365, с административен адрес: гр. ******, ул. *********.
По предявения насрещен иск от ответниците.
Не е спорно, че ответниците И. А. И. и И. Г. М. са собственици по наследство от А.
7
Й. И., починал на 03.10.2018г. на оставените от него имоти. От събраните по делото
доказателства, се установи, че наследодателят им е собственик на ½ ид.ч. от спорния
поземлен имот. Другата ½ ид.ч. е собственост по наследство и давностно владение на
ищците, като подробни съображения за това съдът е изложил по-горе. Претенциите на
ответниците за собственост върху още 1/6 ид.ч. от имота на основание наследство и
давностно владение, са неоснователни. По делото не се събраха убедителни доказателства,
от които да се направи категоричния извод, че същите са придобили спорните идеални части
на посочените основания. Снабдяването им с констативен нотариален акт, не е достатъчно,
тъй като същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
принадлежността на правото на собственост. Нотариусът в едностранно производство в
рамките на своята компетентност е направил правни изводи, които е обективирал в
нотариална форма. При оспорване на принадлежността на правото на собственост, лицата в
чиято полза е издаден констативния нотариален акт следва да проведат главно и пълно
доказване на твърдяното право на собственост. В случая ищците по насрещния иск не
проведоха такова за над установената собственост за ½ ид.ч. от поземления имот, като за
тази ½ идеална част липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за
собственост, тъй като ищците по главния иск не оспорват собствеността на ответниците.
Следва да се отбележи, че по отношение на спорната 1/6 ид.ч. ищците по насрещния иск не
доказаха удостовереното в констативния нотариален акт придобивно основание- давностно
владение, тъй като от събраните доказателства се установи, че такова е осъществено от
ищците по главния иск и ответници по насрещния иск, чрез техния наследодател. Още
повече, че наследодателят на ищците по насрещния иск е починал през 2018г., а те са се
снабдили с констативен нотариален акт една година след смъртта му - през 2019г. и към
този момент пет годишната придобивна давност не е изтекла.
С оглед гореизложеното, предявеният насрещен иск, с който се иска съдът да
признае за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че ищците по
насрещния иск са собственици по наследство на идеални части от поземления имот, ще
следва да се отхвърли като неоснователен за 1/6 ид.ч. от имота , а за останалите 3/6 /1/2
ид.ч./ид.ч. от имота – исковата претенция ще следва да бъде оставена без разглеждане
поради липса на правен интерес и производството по делото в тази част ще следва да се
прекрати.
По исковете по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С оглед уважаването на установителния иск за собственост, искът за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №
75, том V, рег. № 9197, н.д. № 574/2019г. на нотариус Н. А., се явява основателен.
Констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. В този смисъл е
ТР № 11 от 21.03.2013г. по тълкувателно дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.
С оглед отхвърляне на исковата претенция на ищците по насрещния установителен
иск за собственост, искът за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот ,
8
придобит по обстоятелствена проверка № 185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б. Т., ще
следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответниците ще следва да понесат разноските по
производството като заплатят на ищците разноски в общ размер от 890.00 лева за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. И. с ЕГН ********** от гр.
******, ж.к. ********* и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******, че П. П. КР.
с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******, М. КР. АЛ. с ЕГН ********** от гр. ******,
ж.к. ********* и Т. КР. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* са собственици
по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
1097.505.365 по КК на гр. ******, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начина на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351
целият с площ 318 кв.м. с административен адрес: гр. ******, ул. *********, при съседи на
имота: 10971.505.356, 10971.505.364, 10971.505.368, 10971.505.366.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. А. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** против П. П. КР. с ЕГН
********** от гр. ******, ул. ******, М. КР. АЛ. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* и Т. КР. Т. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* насрещен иск, за
признаване за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че ищците по
насрещния иск са собственици по наследство на 1/6 ид.ч. от посочения по-горе имот, като
исковата претенция в частта над тази идеална част за останалите 3/6 /1/2 /ид.ч. от имота –
оставя без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № 75, том V, рег. № 9197, н.д. № 574/2019г. на нотариус Н. А.,
на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И. А. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к.
********* и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** за отмяна на на
нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по обстоятелствена проверка
№ 185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б. Т., като неоснователна.
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* и И. Г. М. с ЕГН
********** от гр. ******, ул. ****** да заплатят на П. П. КР. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. ******, М. КР. АЛ. с ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* и Т. КР. Т. с
9
ЕГН ********** от гр. ******, ж.к. ********* разноски по производството в общ размер от
890.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10