Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
гр.
Пловдив, 30.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Иван
Перпелов
разгледа внохд № 174 по описа за 2019 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на адв. К. Р. – защитник на подсъдимия С.А.М. срещу Присъда № 8/21.02.2019г. по нохд №
560/18г. на Окръжен съд - Хасково.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната
присъда състав на Хасковския окръжен съд
е признал подсъдимия С.А.М. за
виновен в това че на 03.11.2017г. в
гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи /240 лева и дамско кожено портмоне на стойност 29 лева/,
всички на обща стойност 269 лева от владението на Ю. С. А., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои и на основание чл. 196,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. „а" и „б", вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на
шест години лишаване от свобода.
Отделно от това подсъдимият бил признат за виновен и в това, че в
периода 03.11.2017г. - 05.11.2017г. в градовете П., С. З. и Х., при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент /дебитна карта № 5169766223017338 изд. от „***" АД на името на Ю. С. А./, без съгласието на
титуляря, като общият размер на изтеглената сума е 530
лева и деянието не представлява по-тежко престъпление и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК бил
осъден на четири години и осем месеца лишаване от свобода и „глоба“ в размер на
530 лева.
На основание чл.
23, ал. 1 от НК на подсъдимия било определено едно общо – най тежко наказание
от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
На основание чл.
23, ал. 3 от НК било присъединено към определеното общо по-тежко наказание „лишаване
от свобода“ и наказанието „глоба“ в размер на 530 лева.
Съдът приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства и разноските
по делото.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия, в която са изложени съображения
за определяне на наказанието при изключителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и като се претендира явната му несправедливост се иска намаляване
на размера му.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение
като неоснователна и присъдата да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е
определено съобразно закона и доказателствата по делото и липсват основания за
намаляването му.
Защитата
на подсъдимия и самия подсъдим молят съдът за намаляване на наказанието.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.А.М. е роден в гр. Х., но от години
не пребивава на постоянния си адрес в същия град. През есента на 2017г.,
включително в началото на месец ноември, пребивавал в гр. П.. Обикновено бил
облечен със зелено спортно долнище, със светли надлъжни ленти по краката. По
същото време използвал сим-карта с абонатен номер*** на мобилния оператор „***“
ЕАД.
Пострадалата Ю. С. А., живуща ***, имала банкова
сметка *** *** „***“ АД и съгласно сключения с
банката договор, получила банкова дебитна карта № ***, издадена на нейно име.
Към инкриминираната дата 03.11.2017г. по банковата си сметка пострадалата имала
налична сума в размер на 530 лв. На 03.11.2017г., около обяд, А. постъпила за
лечение на онкологично заболяване в „Клиника по клинична хематология“ на УМБАЛ
„***“ ЕАД в гр. П., бул. „***“ № ** – База 1 /Терапевтични клиники/, блок *,
етаж * и престояла там до 09.11.2017г. От известно време А. обичайно
пролежавала в болничното заведение ежемесечно, за по една седмица, за
преминаване на курс с химиотерапия. Настанила се в болничната стая и оставила
раницата с багажа си в шкафчето до леглото си, което не се заключвало. В джоб
на раницата била оставила дамското си кожено портмоне, на стойност 29 лв., в
което държала лична карта, сумата от 240 лв. (в банкноти с номинал от 50 и 20
лв.), банковата си карта на „***“ и листче, на което бил записан пин кода за
същата. По някое време, след като се настанила в болничната стая, пострадалата
отишла до манипулационната, за да й вземат кръв. Там се бавила около 30 минути.
По това време подсъдимият М., който бил в сградата на блок * на УМБАЛ „***“
ЕАД, започнал да обикаля и проверява за празни стаи, които да претърси за
ценности. Виждайки празната болнична стая на А., влязъл вътре и от нощното
шкафче взел принадлежащите й движими вещи – дамско кожено портмоне и паричната
сума в размер на 240 лв., личната карта на А. и банковата й карта, ведно с
листчето, със записания на него пин код. Подсъдимият излязъл от болницата и с
отнетите вещи, банковата карта и листа с пин кода, се запътил към Автогара **.
Още на същия ден – 03.11.2017г., следобед, в гр. П. използвал без съгласието на
А. банковата й карта №***, издадена от „***“ АД, на различни АТМ терминални
устройства, наричани още „банкомати“, а именно: на обслужваното от*** АД
устройство № ***, находящо се на ул. „***“, клон на *** „***“, по пътя за
Автогара ***, използвал картата, като на два пъти изтеглил от банковата сметка
на А. с IBAN ***, паричната сума в размер на общо 350 лв.; на
обслужвано от „ПИБ“ АД терминално устройство № ***, намиращо се на бул. „***“ №
*** – Автогара ***, използвал картата, като чрез нея направил три неуспешни
опита да изтегли пари от горепосочената банковата сметка на А., на два пъти
извършил проверка на салдото /справка баланс/ и изтеглил от банковата сметка
парична сума в размер на 100 лв. В момента, когато използвал чуждата банкова
карта на банкомата, подсъдимият бил заснет от камерата на банкомата; на
обслужвано от „***“ АД терминално устройство № ***, намиращо се на бул. „***“ №
** – Автогара ***, използвал картата, като чрез нея на три пъти изтеглил от
банковата сметка на А. с IBAN ***бщ размер на
80 лв., направил неуспешен опит да изтегли пари от сметката и на два пъти
извършил проверка на салдото.
Следобед на 03.11.2017г., подсъдимият заминал с
автобус за гр. С. З., а по-късно същия ден, продължил за гр. К..
На следващия ден, 04.11.2017г., подсъдимият отишъл
в гр. С. З., където отново без съгласието на А. използвал на различни
терминални устройства банковата й карта №***, издадена от „***“ АД, както
следва: на терминално устройство /АТМ/ № ***, обслужвано от „***“ АД използвал
картата, като чрез нея направил два неуспешни опита да изтегли пари от сметката
на А.; на обслужвано от … АД терминално устройство /банкомат/ № …, намиращо се
на адрес бул. „***“ №***, използвал картата, като чрез нея направил два
неуспешни опита да изтегли пари от горецитираната сметка на А. и извършил
проверка на салдото; на обслужвано от „***“ ЕАД терминално устройство АТМ №***,
намиращо се на адрес бул. „***“ № *** използвал картата, чрез която направил
проверка на салдото.
Вечерта на 04.11.2017г. подсъдимият пристигнал в
гр. Х..
На 05.11.2017г., в гр. Х., в първите часове след
полунощ и сутринта, подсъдимият, отново без съгласието на А. използвал на
различни банкомати банковата й карта № ***, издадена от „***“ АД, както следва:
на терминално устройство /банкомат № 01055121, обслужван „***“ АД - клон Х.,
ул.***“ №*, използвал картата, като чрез нея направил три неуспешни опита да
изтегли пари от сметката на А. с IBAN ***ършил справка
баланс; на терминално устройство АТМ № РВ ***, обслужван от *** /“***“ АД/,
използвал картата, като чрез нея направил четири неуспешни опита да изтегли
пари от сметката на А. и на три пъти извършил проверка салдо /справка баланс/.
В момента, когато използвал чуждата банкова карта, подсъдимият – облечен със
зелено спортно долнище със светли надлъжни ленти по краката, бил заснет от
камерата на банкомата; на обслужваното от „***“ ЕАД терминално устройство АТМ №
*** – намиращ се на адрес пл. „***“ № **, използвал картата, чрез която
направил два неуспешни опита да изтегли пари от сметката на Ю. А. с IBAN ***; на обслужвано от „***“ АД терминално устройство
АТМ № *** на адрес ул. „***“ № ***, използвал картата, като чрез нея на два
пъти извършил проверка на салдото.
През цялото време от 03. до 05.11.2017г., когато
бил в гр. П., гр. Ст. З. и в гр. Х. и използвал чуждата банкова карта без
съгласието на титуляра й, подсъдимият комуникирал чрез мобилния си телефон с
абонатен номер ***.
След като се убедил, че няма наличност по
сметката, подсъдимият захвърлил банковата карта на неустановено по делото
място.
По-късно вечерта на 05.11.20176г., подсъдимият
напуснал гр. Х. в посока гр. С..
Междувременно, на 05.11.2017г., пострадалата А.
установила, че й липсват инкриминираните вещи, ведно с документите й за
самоличност и банковата карта. Свързала се банката-издател и от направената справка
узнала, че дебитната й карта е била използвана без нейно съгласие, като са били
изтеглени от сметката й всички налични пари – 530 лв. По искане на А. „***: АД
блокирала банковата й карта.
Видно от назначената по ДП съдебно-оценителна
експертиза, стойността на инкриминираното дамско кожено портмоне е 29 лв.
Съдът е
приел, че описаната по-горе и фактическа обстановка се установила по несъмнен и
категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия, направено по реда на
чл.371, т.2 НПК, от показанията на свидетелите, които подкрепят това
самопризнание, от представените по делото заключения на вещите лица и
приложените писмени и веществени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата
по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на
обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия М.,
първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени
действия, изясняващи значимите факти относно инкриминирания инцидент.
Производството
в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция/. Съдът е разяснил на подсъдимия въпросите по чл.371 НПК и го
уведомил, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него
самопризнания по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
С протоколно определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимия
разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания
по фактите, изложени в обвинителния акт.
Присъдата
е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил
ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.
Изводът
на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК са основани на установените при
спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се
споделят и от настоящият състав.
Въз
основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния
правен извод, че подсъдимият С.М. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а" и „б" и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По жалбата на подсъдимия.
Не
могат да бъдат споделени оплакванията на
защитата и на самия подсъдим за явна несправедливост на наложеното наказание. Защитата
не е отчела, при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът е
съобразил принципите на законоустановеност и на индивидуализация на
наказанието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, преценил е
всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и е определил
наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 НК „лишаване от
свобода” в размер от девет години и за престъплението по чл.249 НК „лишаване от
свобода“ за срок от седем години.
В съответствие с
изискването на чл.54 от НК за преценка на съществуващите обстоятелства при
определяне на наказанието на подсъдимия, първата инстанция правилно е
съобразила тяхното съотношение и е приела, че спрямо М. целите на наказанието по чл.36 НК биха могли да
бъдат постигнати с такава санкция, предвидена в състава на инкриминираното деяние. Основавайки се
на този извод, основният съд е определил на подсъдимия наказанията, които по размер съответствуват на личната
му
опасност като деец и на изискванията на чл.35, ал.3 НК, като е
изложил пространни съображения досежно обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия
.
Предпоставките за
налагане на това наказание на М. са били налице пред първата инстанция. Съдът е отчел от една страна направеното самопризнание, самокритичността му и ниската
стойност на отнетото имущество, а от друга страна е съобразил негативните
му характеристични данни, многократните
му предишни осъждания, изминалият кратък период от изтърпяване на предходното
му наказание до извършване на инкриминираното престъпление и затвърдените
престъпни навици. Тези обстоятелства обосновават нуждата от по – сериозна
наказателна репресия и правилно наказанията са били определени при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съобразно
императива на чл.373, ал.2 НПК и правилото по чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил с
една трета определените наказания.
Законосъобразно
е определено едно общо – най тежко наказание при така сложилата се съвкупност
от престъпления, осъществени от подсъдимия.
При
всичко това въззивната инстанция намира, че е обоснован и справедлив размерът от шест
години на
наложеното общо най – тежко наказание
лишаване от свобода, тъй като подсъдимия е получил бонус „ех lege” за
направеното от него самопризнание, като така размера на определеното му наказание, което следва да изтърпи е намален с една трета. Определяне
на наказание в по-нисък от този размер би се явил израз на необоснована снизходителност
към подсъдимия и затова твърдяната в жалбата явна несправедливост не е
налична.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е определил първоначалния режим за изтърпяване на наказанието и се е
разпоредил с направените по делото разноски и веществени доказателства.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8/21.02.2019г. по нохд № 560/18г.
на Окръжен съд - Хасково.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.