Решение по дело №425/2020 на Административен съд - Стара Загора

          

                                Р Е Ш Е Н И Е   № 367

                    

                                       15.09.2020 г., гр. Стара Загора

 

                           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Ива Атанасова

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №425 по описа на съда за 2020 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Т.А.Т. с посочен адрес *** против Заповед №20-0284-000199 от 02.04.2020 г., издадена от впд Началник Гр.„Пътен контрол“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. С постановената заповед на основание чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от десет месеца.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед била незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно-процесуалните правила и при несъответствие с материалния закон, и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че  обжалваната заповед се явявала незаконосъобразна поради това, че в диспозитива на същата липсвала конкретна индивидуализация на ППС, по отношение на което се налагала ПАМ, вследствие на което била налице неяснота в разпоредителната част на оспорваната заповед – последното в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. Моли се съда да отмени оспорената заповед, като алтернативно се прави искане за изменението й, като бъде наложено минимално предвиденото в ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС, а именно: за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в съдебно заседание, се представлява от адвокат Р. К. от АК-Хасково, който поддържа изцяло депозираната жалба и наведените с нея възражения.

Ответникът – Началник Група „Пътен контрол“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед №20-0284-000199 от 02.04.2020 г, на впд Началник Гр. „Пътен контрол“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора /л. 6/ на жалбоподателя Т.А.Т. била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 10 месеца”. Заповедта била издадена на основание и чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта били посочени обстоятелствата от мотивите на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „АА“ бл. №625179 от 01.04.2020 г. /л. 7/, съставен против А.Т. Е., съгласно което било установено, че А. Е. на 01.04.2020 г. в 12.00 часа, в с. Тъжа на ул. „Незабравка“ до дом №4, посока запад – изток управлявал лек автомобил „Мерцедес вито“ с ХХХХ, собственост на Т.А.Т., като водачът бил лишен от управление на МПС с присъда №45 по НОХД №455/30.10.2018 г. за срок от двадесет месеца, като СУМПС №********* и контролен талон №5384291 били отнети на 18.01.2019 г. Чрез съставения АУАН №20-1310 от 02.05.2020 г. и на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП СУМПС на водача било иззето, като били иззети и два броя регистрационни табели. Нарушителят посочил в акта, че нямал възражения. Процесната заповед била връчена на Т. на 18.06.2020 г., а жалбата срещу нея била депозирана в деловодството на ответника на 22.06.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът установява следното:

По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред местно компетентния административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.

Разгледана по съществото си, жалбата се явява неоснователна.

На основание чл.168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществява цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт.

По делото е приета като доказателство, административната преписка по издаване на оспорения административен акт, в която се съдържат писмено доказателство за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-723/06.03.2018 г. на Директор ОД на МВР – Стара Загора /л. 9/ за определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата, въз основа на което, Съдът намира, че ответникът по делото доказва, че притежава необходимата компетентност да издава акт за налагане на ПАМ по ЗДвП. Приложена е и справка за извършените нарушения по ЗДвП от страна на жалбоподателя, както и справка за регистрация и собственост на лекия автомобил.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водач на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изр. първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно нарушение не съществува.

Конкретната заповед за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения АУАН - за фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, собственост на жалбоподателя от неправоспособно лице - А.Т. Е.. Административният орган спазва задължението си по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка има приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивиращи органа да издаде процесната заповед и те се визират в нея.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за порочност на атакувания административен акт, поради липсваща в диспозитивната част на заповедта индивидуализация на ППС, по отношение на което се налага прекратяване на регистрацията. В тази насока възражението, че в диспозитива на заповедта не се описва марката на автомобила и регистрационният му номер не води самостоятелно до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като марката и регистрационният номер на автомобила имат подробно описание в мотивите на заповедта, а отделно от това и в мотивите на АУАН. Съдът счита, че в диспозитива на обжалвания административен акт ППС-то е индивидуализирано с конкретни номера и с други документи, касаещи именно това ППС /в случая- номера на СУМПС и два броя регистрационни табели с изписани номера, поради което следва да се приема, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по отношение на ППС-то, така и по отношение на неговия собственик.

Съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон и неговата цел, и в този смисъл не са налице сочените от оспорващия отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. С оспорената заповед административният орган прилага правилно относимите материално-правни разпоредби и действа в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, сочен като правно основание за издаване на процесната заповед, регистрацията на пътно превозно средство се прекратява за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява ППС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ е установяване по надлежен ред на  управление на МПС, собственост на конкретно лице, като водачът на същото не притежава съотв. правоспособност за управление на МПС.

В случая събраните доказателства несъмнено установяват наличието на визираните в нормата юридически факти, правопораждащи прилагането на ПАМ. Безспорно се установява пред съда, както че лекият автомобил „Мерцедес вито“ с ХХХХ е собственост на Т.А.Т., така и че същият лек автомобил е управляван от водач с отнето свидетелство за управление на МПС - А.Т. Е. /баща на жалбоподателя/, поради което Съдът достига до единствено възможния правен извод за безспорна установеност на всички елементи от фактическия състав, съставляващи основание за прилагане на конкретната ПАМ. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налага от административния орган при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, органът няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, тъй като действа в условията на обвързана компетентност, т.е. е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание при проявлението на конкретнита релевирани от нормата факти.

Съдът приема и, че не е налице несъответствие на процесната заповед с целта на закона. Издаването й преследва дисциплиниращ, превантивен и предупредителен ефект, каквито са и целите на ЗДвП, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от този закон. С оглед приложената към делото справка за нарушител, безспорно известна и на административния орган, жалбоподателят има наложени многобройни административни наказания, в т. ч. и друга ПАМ по смисъла на чл. 171 от ЗДвП. От тази справка действително се установява че жалбоподателят системно извършва нарушения на ЗДвП, което и обосновава извода за правилността на конкретно наложения период на действие на ПАМ, като такъв в по-висок от законовия минимум размер.

Неоснователно се явява искането на жалбоподателя за изменяването на оспорената заповед и определяне на минимално предвидения в закона срок за ПАМ, като следва да се посочи, че според възприетото от съдебната практика /Решение №910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело № 9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение/ Съдът не разполага с такава процесуална възможност да намалява предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като определянето на срока е от компетентността на административния орган, а Съдът единствено проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви. В конкретния случай мотивирана обоснованост за действията на органа в рамките на приложимите материално-правни норми е налице по отбелязаните по-горе доводи.

Въз основа на изложеното за преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, Съдът намира за установено фактическото и материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – управление на чуждо МПС от неправоспособен водач, което обстоятелство не се опровергава от събраните по делото писмени доказателства. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по издаването й, както и при правилно приложение на относимия закон, и при спазване на предвидената законова цел - за преустановяване на извършването на административно нарушение. Ето защо, процесния акт е законосъобразен и по отношение на него не се установява да са налице основанията по чл.146, т. 1 - 5 от АПК за отмяната й. Жалбата е неоснователна и съдът следва да постанови решение за отхвърлянето й. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не й се следват.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд, гр. Стара Загора

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. *** против Заповед №20-0284-000199 от 02.04.2020 г., издадена от впд Началник Група „Пътен контрол“ към РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.”а” от  Закона за движение по пътищата - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от десет месеца.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

 

Административен съдия :