О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260047 14.01.2021 год. гр.Добрич
Добричкият окръжен съд
гражданско отделение
На четиринадесети януари 2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Като разгледа докладваното от председателя
в.ч.гр.д.№ 1045/2020 год. за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с
чл.396 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№3198/04.12.2020 год.
,подадена от Държавата срещу определение № 580/16.11.2020 год. по гр.д.№ 383/2020 год. на Районен съд Балчик ,с което е оставено без разглеждане искането
й за допускане на обезпечение на предявен вещен иск с цена от 5 367.50 лв. чрез
налагане на възбрана върху недвижимия имот,предмет на спора-земя с площ от 500
кв.м.,представляващ застроен вилен имот УПИ V,кв.8 по ПУП на вилна зона “***“,ПИ
№***по КККР на гр.Балчик.
Частният жалбоподател
изразява несъгласие с правния извод на
първоинстанционния съд,че искането му е недопустимо.Счита определението
за незаконосъобразно, поради превратното
тълкуване на разпоредбата на чл.393 от ГПК , настоява за отмяната му и уважаване на молбата по чл.389 от ГПК от
въззивния съд.
При данни,че
определението е връчено на частния жалбоподател на дата 25.11.2020 год., частна
жалба рег.№3198/04.12.2020 год.,изпратена по пощата на дата 02.12.2020 год. е
подадена в срока по чл. 396 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е
процесуално допустима.
Жалбата
е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
С искова молба рег.№ 2981/27.08.2020
год. ,Държавата е предявила срещу Община гр.Балчик иск за установяване право на собственост и
предаване владението на недвижим имот.Изложени са твърдения,че по плана за
регулация и застрояване от 1985 год. на населеното място ,недвижим
имот-държавна собственост е бил отреден за вилно застрояване.До 1990 год. в
Република България не е съществувала общинска собственост,правото на такава
била прогласено за първи път в Конституцията от 1991 год.-чл.140.Последователно
в различни закони били изброени недвижимите имоти,които ex lege стават от държавна-общинска собственост. По нито една от разпоредбите на
законите ,уреждащи отделянето на общинската от държавната собственост ,
,респективно обектите и обхвата на
общинската собственост:ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.) , § 7 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и
местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г.). ЗИДЗС (обн., ДВ,
бр. 77 от 17.09.1991 г.),ЗОС (обн.,ДВ,бр.44/1996 год.) –чл.2 и § 10 от преходните и заключителните
разпоредби, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС
(обн.,ДВ,бр.96/1999 год.), държавните имоти с вилно предназначение не
преминавали в собственост на общините,нито пък са обявени за такива.Последната
разпоредба постановява,че застроените
и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините. Община Балчик съставила акт за
частна общинска собственост за процесния
имот,като придобит на основанието по § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и предприела
действия с решение на Общинския съвет от 2020 год. за одобряване пазарна оценка
на недвижимия имот с цел продажбата му
на физически лица,собственици на законно построена върху него вилна сграда.
В разпоредбата на чл. 393 от ГПК са посочени
изключенията,в хипотезите на които искането за налагане на обезпечителни мерки
е недопустимо,т.е. онези случаи,при които без преценка за наличие на
предпоставките на закона,молбата за обезпечение следва да бъде оставена без
разглеждане,тъй като правото да се иска защита-санкция от съда чрез налагане на
обезпечителната мярка не може да бъде упражнено в посочените случаи.Недопустимостта
на обезпечението касае искове срещу определени правни субекти,независимо по
отношения на какви имущества-движими или недвижими се иска налагане на
обезпечителната мярка ,но само по искове за парични вземания .
Заявеният по гр.д.№ 383/2020 год. на Районен съд Балчик иск е
ревандикационен,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 108 от
ЗС.Макар претенцията да е заявена срещу посочен в чл. 393 от ГПК правен субект-Община,вещният й
характер изключва приложението на
разпоредбата.
Обжалваното определение
,с което молбата на частният жалбоподател е била оставена без разглеждане е
незаконосъобразно постановено и следва да бъде отменен,а на първоинстанционният съд бъде указано след
връщане на делото да я разгледа по същество,като в зависимост от преценката за нейната основателност,постанови
съдебен акт за уважаването или отхвърлянето й.
По тия съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 580/16.11.2020 год. по гр.д.№ 383/2020 год. на Районен съд Балчик ,с което е оставено без разглеждане искането за допускане на обезпечение на
предявения от Държавата срещу Община
Балчик вещен иск с цена от 5 367.50
лв. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот-земя с площ от 500
кв.м.,представляващ застроен вилен имот
УПИ V,кв.8 по ПУП на вилна зона “***“,ПИ №***по КККР на гр.Балчик и ВРЪЩА делото на Районен съд Балчик за разглеждане инкорпорираното в искова молба рег.№ 2981/27.08.2020
год. искане
по чл. 389 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.