Присъда по дело №113/2021 на Районен съд - Трън

Мотиви към присъда № 4/11.05.2022 г. по нчхд № 113/2021 г. по описа на Трънски
районен съд.
С частна тъжба Б. Н. С. от гр. С. и адрес за кореспонденция гр.П., *** е повдигнала
обвинения срещу Н. Б. СТ., с ЕГН ********** за престъпления по: чл.148, ал.2 вр. с , ал.1
т.1, вр. с чл.147 ал.1 от НК за това, че на 10.07.2021г. пред трети лица - служители на РУ-
Трън, чрез депозиране на жалба до РУ-Трън, разгласил позорно обстоятелство, като твърдял,
че Б. Н. С. с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., *** е изнесла негови вещи.
За съвместно разглеждане в съдебното производство е приет предявеният от
частният тъжител Б. Н. С. граждански иск срещу подсъдимия Н. Б. СТ. за сумата от 5200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на престъплението по-горе
неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на завеждане на делото до
датата на окончателното изплащане на сумата.
Тъжителят Б.С. е конституирана като граждански ищец по делото.
Частният тъжител и граждански ищец Б.С. лично поддържа повдигнатото
обвинение и пледира, след като подсъдимият бъде признат за виновен, да му бъде наложено
предвиденото за престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 147,
ал. 1 от НК наказание. По отношение предявения граждански иск излага доводи за
основателност на същия и пледира да бъде уважен в пълен размер.
Подсъдимият Н.С. дава обяснения, но не се признава за виновен.
Защитникът му – адв. Г.Т. - САК, пледира подзащитният му да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради липса на умисъл за клевета в
действията му.
Излага доводи, че депозирайки заявлението до началник РУ-Трън при ОДМВР-
Перник същият е упражнил конституционното си право на жалба, съобщавайки за
увреждащи го действия, срещу които е потърсил защита, а не е действал с умисъл за
престъпление. Изтъква, че именно за да не набеди неоснователно лицето, за което е имал
съмнения за съпричастност към описаните в жалбата действия, подсъдимият е изразил само
свое съмнение спрямо частния тъжител, което е израз на субективното му мнение, а не
твърдение с конкретно съдържание, свързано с личността на засегнатия, каквото само може
да бъде предмет на клевета. Като последица от оправдаването на подсъдимия, защитникът
пледира за отхвърляне на предявения граждански иск срещу него, като неоснователен и
недоказан.
Трънският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна съдът приема следното:
Подсъдимият Н. Б. СТ. , роден на*** в гр.Т., общ.Т., обл.П., *** с настоящ адрес:
гр.Т., общ.Т., обл. П., ***, ***, с ЕГН **********.
Частният тъжител и подсъдимият се запознали през 2021г. когато Б.С. и синът и
закупили имот, находящ се в гр.Т., с административен адрес: гр.Т., ***. Във въпросния имот
съсобственост притежавал бащата на подсъдимия Б. С., а самият подсъдим ползвал имота и
част от сградите в него с разрешение на останалите съсобственици като съхранявал
различни вещи в помещенията. На 09.07.2021г. синът на частният тъжител Н.Б.Б. сключил
договор за покупко-продажба на недвижим имот с Б.Л. С. (братовчед на подсъдимия),
обективиран с НА *** Предмет на договора била сграда в имота (средната жилищна
сграда), собственик на която бил Б.Л. С.. Преди изповядването на въпросната сделка, на
1

18.06.2021г. бил подписан и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
като купувачите били уведомени от Б. С., че в имота има вещи, собственост на неговия
братовчед подсъдимия Н.С., които същия следва да изнесе до подписване на окончателния
договор. Частният тъжител и синът и били уведомени, че подс.Н.С. ползва имота, предмет
на сделката от дълги години и знаели, че в него има вещи негова собственост. Св.Б.Л. С.
уведомил подсъдимия за предстоящата сделка и го помолил да си вземе неговите вещи от
имота, като му казал дата за сделката по-късна от тази, на която била извършена, а именно
15.07.2021г. Поради тази причина подс.Н.С. до инкриминираната дата не предприел
действия за изнасяне на въпросните вещи. На 09.07.2021г. след изповядване на сделката
частният тъжител и синът и помолили продавачът Б.Л. С. да уведоми подс.Н.С. да си изнесе
неговите вещи. Същия ден – 09.07.2021г. към около 15.30ч. подс. С. отишъл в имота
находящ се на *** и се опитал да си прибере вещите, за които твърдял, че са негова
собственост, но между него, частният тъжител Б.С. и синът и Н.Б. възникнал скандал като
двамата нови собственици отказали да допуснат до къщата подсъдимия, за да си прибере
вещите. Скандалът прераснал във физически сблъсък между тримата, при което на спешния
телефон било поискано съдействие от служителите на РУ-Трън. На тел. 112 частният
тъжител Б.С. обяснила, че от закупена къща в гр.Т. лица изнасят вещи без да имат право на
това. Съответно на място били изпратени служители на РУ-Трън: свидетелите М.А.З.,
Д.П.Д., К.Р.Л., П.С.Г., Д.Д.Н., А.В.А., В.Г.К. и Ю.Б.К.. При идването си служителите отвели
подс.Н.С. от мястото на инцидента в РУ-Трън, извършили предварителна проверка по
случая и се оттеглили.
На 10.07.2021г. подс.Н. Б. СТ. депозирал в РУ-Трън жалба вх.№361000-
1132/10.07.2021г. до РУ-гр.Трън, пр.пр.№2072/2021г. на РП-гр.Перник. В нея твърди, че на
09.07.2021г. около 15,15-15,30ч. синът му Б. го уведомил, че има проблем в имота находящ
се в гр.Т., ***, където притежава наследствена къща заедно с баща си, като проблемът е
предизвикан от новите собственици Б.С. и синът и Н.Б., които са в общ двор. Къщите били
продадени от братовчед му Б.Л. С., като в едната от тях имал негови движими вещи, като
уговорката била да си ги изнесе до 15.07.2021г. В тази къща с разрешение на братовчед си
подсъдимият използвал първия етаж, антрето и банята и целия втори етаж, както и гаража,
за склад на следните вещи: компресор марка „Фини“ – 100 литров; 4 бр. железни решетки, с
размери приблизително около 1,30 на 1,30м.; хладилник; 2 бр. бояджийски пистолета; газов
бойлер; комбинирано котле на пелети на твърдо гориво; фитнес уреди - лежанка, гири,
щанги, лостове, дискове, уред за коремни преси; голямо количество дрехи и обувки. Твърди,
че отивайки на място новата собственичка на имота Б.С. била на двора и му казала да не
изнася нищо от къщата, която е закупила днес, защото всичко е нейно. Така започнал спор
между тях, като частния тъжител му забранила да не изнася нищо от имота, а подс.С.
започнал да си демонтира газовия бойлер. При спора се намесил и синът на С. – Н., при
което конфликтът ескалирал от вербален във физически сблъсък. Твърди, че е бил заплашен
от частния тъжител и сина му с убийство, отрича той да е удрял новите собственици, както и
да се е заканвал спрямо тях. В сведение по извършената предварителна проверка по
въпросната жалба от 10.07.2021г. дадено на 15.07.2021г. поддържа изцяло жалбата си,
описва че баща му Б.М. С. е съсобственик на дворното място със С.. Въпросната къща се
стопанисвала от него от около двадесет години, през това време ремонтирал покрива на
сградата. Сигурен е, че всичкото движимо имущество, което е посочил в жалбата е
присвоено от Б.С., като е пренесено от нея от едната къща в другата. Допълва, че е
стопанисвал и гаража и там имало 12 бр. автомобилни гуми 15 цолови, котел за парно но
твърдо гориво и самоделно автомобилно ремарке без регистрация.
С постановление на прокурор при РП-гр.Трън от 21.09.2021г. е отказано да се
2

образува досъдебно производство. В постановлението са обсъдени резултатите от
извършени предварителни проверки по жалба и съответно образувани прокурорски
преписки рег.№2072/2021г., №2069/2021г., № 2076/2021г., по която е образувано ДП
40/2021г. по описа на РУ-Трън, №1958/2021г., №2011/2021г. и №1947/2021г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид писмените доказателства, приети по делото.
При извършване на всестранен анализ на събрания доказателствен материал, съдът
прие за недоказано, че с инкриминираните действия подсъдимият е извършил престъпление
по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК.
На първо място следва да се постави въпроса за съдържанието на обективираната
информация, отнасяща се до пострадалата. При обидата деецът дава своя негативна
личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. докато при
клеветата деецът разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление,
което не е извършено.
Изпълнителното деяние на престъплението обида - чл. 146 НК, се изразява в
казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие. Средството, с което си служи авторът на обидата, е словесна
информация. Тази информация представлява субективно виждане и оценка на извършителя
за личността на пострадалия: унизителни епитети, псувни, цинични сравнения, които
характеризират личността, които целят да се засегне честта и достойството на пострадалия.
В тази връзка обидните изрази, не са факти, поддаващи се на индивидуализация по време,
място и начин на проявление, а субективни личностни негативни мнения, оценки,
становище и сравнения, за проверката на които не съществуват обективни критерии.
За разлика от обидата, за осъществяване престъплението "клевета" е необходимо
да бъдат разгласени позорни обстоятелства, които са неистински или да бъде преписано
престъпление, което не е извършено. Позорните обстоятелства преставляват конкретни
факти от миналото или настоящето, които дават конкретна информация за определени
негативни прояви на личността, т. е. определят личността в отрицателна насока от гледище
на изискванията на морала и добрите нрави. Обобщено, в съдебната практика се приема, че
"позорни обстоятелства" са онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е
опасно за доброто име на човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо
поведение, до служебни и обществени прояви или такива от личния му живот, както и
отрицателни качества на личността, които я характеризират негативно.
В този смисъл сочения в жалбата и уточнение на обвинението в протокол от о.с.з.
на 28.01.2022г. израз "че при изповядване на сделката е изнесла негови вещи и тези вещи са
обособени в следния списък: компресор марка „Фини“ – 100 литров; 4 бр. железни решетки,
с размери приблизително около 1,30 на 1,30м.; хладилник; 2 бр. бояджийски пистолета;
газов бойлер; комбинирано котле на пелети на твърдо гориво; фитнес уреди- лежанка, гири,
щанги, лостове, дискове, уред за коремни преси; голямо количество дрехи и обувки “ сочи
на клевета, при втората форма на изпълнително деяние - приписване на пострадалата на
неизвършено от нея престъпление, доколкото приписването на неизвършено престъпление е
особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Това е така, тъй като
приписаното престъпление следва да бъде достатъчно конкретизирано по време, място,
начин и обща характеристика на извършване, които обстоятелства в случая са налице. В
този смисъл при преценка на твърденията в тъжбата, съдът очерта рамките на обвинението,
като го квалифицира като "клевета" под формата на приписване на престъпление, което
обвинение следва да обсъди от обективна и субективна страна въз основа на събраните
доказатества.
От обективна страна на Н.С. е вменено във вина, че е осъществил състава на
3

престъплението по-горе във втората форма на изпълнителното деяние – приписване на
неизвършено престъпление на тъжителя, обективираното в депозирана жалба рег.№ 361000-
1132/10.07.2021г. до РУ Трън.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на престъпния
състав, са безспорни по делото:
От страна на защитата не се оспорва, че подсъдимият Н.С. е автор на заявление,
вх. №361000-1132/10.07.2021г. депозирано до РУ – Трън при ОД МВР - Перник. Нещо
повече – подсъдимият поддържа и изнесените в тях твърдения, свързани с личността на
тъжителя, доколкото последната е назована с името си.
Не е спорно, че предмета на обвинението, очертан в частната тъжба и потвърден в
о.с.з. от 28.01.2021г., че в жалба от 10.07.2021г. писмено е декларирал, че частният тъжител
била изнесла негови вещи и тези вещи са обособени в описа инкорпориран в процесната
жалба.
Тези елементи от обективна страна са безспорни по делото, потвърждават се от
събрания доказателствен материал, поради което и съдът не ги обсъжда подробно. При
анализ на така очертано повдигнато и поддържано обвинение се налага извода за
несъставомерност от обективна страна на деянието клевета. В описаната и приложена по
делото жалба няма твърдения за това частния тъжител да е изнесла вещи, собственост на
подсъдимия С.. Едва в сведение от 15.07.2021г. подс.С. сочи, че е сигурен, че вещите,
посочени в жалбата му са присвоени от Б.С., като имуществото е пренесено от нея от едната
къща в другата, на която доколкото знае са собственици със сина и Н.. Така очертания
предмет на обвинение респективно на доказване по несъмнен и безспорен начин не включва
твърдението във въпросното сведение от 15.07.2021г. Чрез частната жалба тъжителят
развива в своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Именно чрез тъжбата
частният тъжител формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този
начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото
на защита. В обстоятелствената част на тъжбата частният тъжител трябва да посочи
фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на
всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на подсъдимия в
съдебното производство, като тези неточности следва да бъдат отстранени преди започване
на съдебното следствие. Действително съдът не е обвързан с правната квалификация, дадена
от частният тъжител в тъжбата, но фактическите твърдения за извършено престъпление
клевета при дадена възможност на частният тъжител в първото о.с.з. да конкретизира в
какво точно обвинява подсъдимия дава рамката на доказване на това деяние. В случая
обвинението е за приписване на престъпление от страна на подсъдимият Н.С. чрез
депозиране на жалба от 10.07.2021г. до РУ-Трън, в която се твърди, че частният тъжител е
обвинен, че е изнесъл от имот в гр.Т., *** вещи собственост на Н.С.. В жалба № 361000-
1132/10.07.2021г. до РУ Трън не се съдържат твърдения за конкретни позорящи факти и
обстоятелства, както и конкретни факти за извършено от тъжителя престъпление
включително и такова, че частният тъжител е изнесъл вещи собственост на подсъдимия и
това изнасяне се свързва с незаконно посягане над имущество на подсъдимия, с кражба. По
отношение на описаните в инкриминираната жалба от 10.07.2021г. инкриминирани изрази
следва да се вземе предвид, че от субективна страна клеветата е умишлено престъпление,
поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася
определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.
Твърденията за описаният инцидент от 09.07.2021г. при гореописаните обстоятелства,
4

подсъдимият действително е свързал с личността на тъжителя. Същият обаче е обяснил
причините, поради които у него е възникнало съмнението по-горе – изложил е, че от
двадесет години стопанисва имота, който е продаден на 09.07.2021г. и в който са се
намирали негови вещи, описани подробно, че не му е даден достъп от частният тъжител и
сина и да си ги прибере, и че му е заявено от частният тъжител, че всички вещи в имота са
тяхна собственост.
Следователно, изнесените в жалбата твърдения, на които се гради обвинението, са
цитирани разширително и им е придаден смисъл, какъвто в действителност не е вложен.
Позорни обстоятелства, т. е., твърдения за факти, свързани с качества или поведение на
засегнатия липсват, липсват и твърдения за конкретно извършено от тъжителя
престъпление, включително това, което Б.С. е счела, че и е приписано от Н.С.. За да се
приеме, че е осъществена клевета във форма приписване на престъпление е необходимо в
разгласеното ясно и недвусмислено да са изложени конкретни факти, които подведени под
състава на съответната наказателна норма, да изпълват елементите от обективната й страна,
което в случая не се констатира. При цялостен прочит на писмените изложения на
подсъдимия Н.С. е видно, че в тях той пресъздава факти за увреждащи го действия, в чиято
истинност е бил уверен от личните си възприятия за състоянието на вещите в имота, както и
конфликтната ситуация между него, частния тъжител и синът и, в търсене на разрешаването
и чрез компетентните органи, поради увереността му, че сами не могат да ги разрешат. "...
казах и отново, че вещите са мои и са доста скъпи, а тя ми заяви нищо да не пипам и се
прибра ". Обвързването на уреждащите подсъдимият действия с личността на частният
тъжител е израз на формирани от подсъдимия логически съждения и заключения,
обусловени от собствените му субективни изживявания и преценки за събития, които пряко
са го засягали като собственик на вещи, намиращи се до инкриминираната дата в имота.
Оценъчния характер на изявленията му убедително следва от изказа му: "... Същите къщи
бяха продадени от братовчед ми Б. С., като едната беше продадена днес-на 09.07.2021г., в
която имах мои движими вещи..Тогава тя ми каза, че нямам право да изнасям нищо от
къщата .., защото всичко е нейно, а аз нямам там мой багаж..". Очевидно е от цитираните
писмени изявления, че същите имат характер на извод, до който С. е достигнал и отразяват
начина му на възприемане на поведение и действия на тъжителя. Същият е изложил
информацията, с която е разполагал и именно тя, пречупена през призмата на субективна
оценъчна дейност, е фактическото основание за направените изявления.
Такава е и тезата на подсъдимия. В обясненията си същият е категоричен, че не е
желаел никого да клевети, че е изложил действителни факти за вещите си в дворното му
място, за които е бил уверен, че са следствие на умишлено поведение, но тъй като нямал
конкретни доказателства, а само свои подозрения, е сезирал полицейските органи в желание
случая да се изясни. Оттук и предвид насложилите се инциденти С. извежда подбудите си да
потърси съдействие от полицейските органи, за да извършат проверка. Посочва, че след
инцидента не си е взел вещите, на 09.07.2021г. компресора се виждал в къщата “.. в
предверието където всичко е със стъкла. После постепенно нещата започнаха да изчезват.
Ние не сме имали достъп, нещата ги няма защото тя е пуснала жалбата за въпросните неща,
които са мои. Тогава разбрах, че ги няма. Тя посочи, че котлето е изчезнало от нейния гараж,
но тя няма гараж. Тя е закупила с нотариален акт две къщи с 1/8 идеална част от двора. В
този двор има още плевня, стара къща на дядо ми, гараж. Баща ми живее в старата къща.
Сега и той няма достъп до имота от много време. Заключено е и нямаме достъп до имота.
Като разбрах, че вещите ми ги няма, тогава пуснах жалбата.“
В показанията си свид.Н.К., сочи следното: „с г-жа Б.С. се запознах по повод
продажбата на двете къщи. Първо се продаде къщата на И. С. и след неговата, тя прояви
интерес и към средната къща. Аз съм я водила и в двете къщи. Влизали сме навсякъде вътре.
Аз и казах, че тези вещи не са на Б., а са на Н.. ..Много вещи имаше. Той по принцип се
занимава с ламарини, железа, всякакви такива неща. Знам, че имаше фитнес уреди, имаше
5

газов бойлер в банята. Навсякъде в двора имаше ламарини и железа, дрехи също имаше
негови там. От братовчед ми знам, че Н. е искал да си ги изнесе, но не му е било
позволено…Под железа имам предвид винкели, ламарини, които са тежки. ..Имаше нещо
изградено с тези винкели иотгоре като навес, което сега го няма.“ Останалите свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие са служители на РУ-Трън, дошли след инцидента в
едно или друго свое служебно качество. Свидетелите М. А. З. и Д.П.Д. като служители по
опазване на обществения ред първи се отзовали на мястото на инцидента, възприели
частният тъжител, която била на пътното платно (..“викаше нещо“..), подсъдимия (..“беше
на спирката със скъсана фланелка“..), не са видели вещи, описани в жалбата, запазили
местопроизшествието докато дойде дежурна група за оглед. Св.К.Л. възприел, че на двора
има голям железен шкаф, прясно боядисан. Бил по-близо до къщата, която стопанисвал
бащата на подсъдимия. Св.П.С.Г. впоследствие отишъл на място, не си спомня за конкретни
вещи, които да са се намирали в двора. Св.Д.Д.Н. обяснява, че преписката по проверката е
била при него. На 09.07.2021г. заедно със св.П.Г. се намирали в РУ-Трън, когато им се
обадил дежурният от ОДЧ да отидат на място в гр.Т., *** при местността ***. Описва, че
частният тъжител Б.С. го развела из двора. Възприел, че пред една баня имал газов бойлер, в
банята имало нападали кюнци, в двора по средата имало някаква машина, няма спомен да е
видял вещите описани в жалбата на подсъдимия. Свидетелите А.В.А. и Ю.Б.К. само
транспортирали с техния патрулен автомобил подс.С. от мястото, където се намирал след
инцидента (автобусна спирка на около 30 метра от дворното място), с цел превенция на
възникване на по-нататъшен скандал между страните. Св.В.Г. К. в качеството си на
разследващ полицай посетила адреса по сигнал за извършена кражба. Тъй като вещите, за
които в сигнала се твърдяло, че са откраднати били в рамките на двора на имота на частният
тъжител, счела че няма извършено престъпление и не извършила оглед. Съдът дава вяра на
горецитираните свидетели, тъй като същите дават показания обективно и безпристрастно за
това какво са възприели по повод инцидента. Част от тях кореспондират с обясненията на
подсъдимия, като освен като средство за защита са и такова за изясняване на обективната
истина по делото и като такива съдът кредитира. Те кореспондират и с изнесеното в
частната жалба и с показанията на синът на частния тъжител: св.Н.Б.Б.. Последният си
обяснява обвинението в кражба по отношение на майка си с обстоятелството, че подс.С. е
нанесъл на него и майка му побой, вследствие на което той имал тежка телесна повреда, а
майка му – средна такава. ( ..Това е причината за клеветата, че сме тръгнали да му крадем
вещи, за да може да се защити. Аз няма как да крада мои вещи, тъй като в предварителния
договор пише, че имота ми е предаден в състоянието, в което е, следователно всички вещи,
които са там са мои… Причината подсъдимият да идва в моя имот и да твърди, че има
негови вещи според мен е неговото самочувствие и неграмотността, че те не са си оправили
документите за собственост навремето и мислеха, че са собственици на този имот. Бащата
на подсъдимия беше вътре в старата къща, където я бяха владели незаконно и се е обадил на
подсъдимия за съдействие..“ Доколкото св.Н.Б. описва инцидента на 09.07.2021г. по повод
спор за собственост на вещи в новозакупен от него и майка му имот и тези обстоятелства
съвпадат по време, място и характер на междуличностни отношения и с останалите
доказателства по делото, съдът кредитира неговите показания отчитайки пряката
роднинската връзка с частният тъжител. Съдът кредитира и показанията на сина на
подсъдимият – св.Б.Н. С..

В контекста на събраните доказателства преценката на естеството на изявленията
на подсъдимия не мотивира извод, същите да са направени с умисъл за клевета. Дали
изложените от подсъдимия причини, формирали у него подозрение към частния тъжител, са
основателни и състоятелни е без правно значение. Меродавна за субективната
съставомерност на престъплението клевета е личната преценка на дееца за тях. В случая е
очевидно, че изложеният от С. случай и поведение на частния тъжител, са утвърдили у него
6

съмнение, в което, при последвалата проверка от служители на МВР е бил принуден да
съобщи. Обстоятелството, че в хода на извършената проверка по образуваната преписката
не са събрани доказателства за умишлено присвояване на имущество на подсъдимия, както
и за съпричастност на тъжителя към твърдяното престъпление, е ирелевантно относно
субективния признак от състава на престъплението. Наличието му се преценява към
момента на разгласяването на съответните твърдения (в случая към датата на подаване на
жалбата), и то съобразно субективното отношение на дееца към тях.
Доказателствата събрани по делото мотивират у съдебния състав убеждение, че в
случая подсъдимият е упражнил конституционните си права на жалба, на съобщаване на
информация, търсейки защита от компетентните органи, като не констатира злоупотреба при
упражняването на тези права, следователно действието му не е противоправно и престъпно.
В практиката на Европейския съд по правата на човека, а и в тази на националната
висша съдебна инстанция е утвърдено разбирането, че начинът на мислене, изказването на
мнение, изразяването на становище, своя субективна оценка или извод, не могат да се
криминализират, тъй като резултатите от тях са нееднозначни и не подлежат на доказване,
следователно не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
клевета и не са елемент от престъпление. Същото се отнася и за случаите на упражняване
право на искания, от които произтичат определени правни последици. Приема се, че във
всички тези хипотези, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и
законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права,
като реализира предоставени му за тази цел правни възможности /в т. см. са Решение № 70
от 25. ІІ. 2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г. на ВКС, ІІ н. о.; Решение № 272 от 28.08.2015 г. на
ВКС по н. д. № 596/2015 г., III н. о. НК, Решение № 299 от 8.08.2012 г. на ВКС по н. д. №
679/2012 г., III н. о., НК, Решение № 104 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 178/2013 г., III н.
о., НК и много други/.
В същото време, в практиката на ЕСПЧ, при преценка нарушен ли е баланса
между защитените и от еднакъв ранг права - право на зачитане личния живот и репутация
/чл. 8 КЗПЧОС/, и свободата на изразяване на мнение /чл. 10 КЗПЧОС/, защитени и с
Конституцията на Р. България /чл. 39/, като основни критерии са утвърдени наличието или
липсата на фактическо основание за изказването и добросъвестността на говорещия. В
конкретния казус действията на подсъдимия попадат в този стандарт, тъй като изявленията
му почиват на съответни фактически данни, които подробно е съобщил.
Необходимият баланс между двете защитени от ЕКПЧ и Конституцията ценности
в случая категорично не е нарушен с коментираните изявления, от които тъжителят се е
почувствал засегнат.
По тези съображения, съдът прие обвинението срещу подсъдимия Н. Б. СТ. за
недоказано по несъмнен начин, съобразно изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, поради
което го призна за невинен в това, че на 10.07.2021г. пред трети лица - служители на РУ-
Трън чрез депозиране на жалба до РУ-Трън, разгласил позорно обстоятелство, като твърдял,
че Б. Н. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.П., *** е изнесла негови вещи - престъпление по
чл.148 ал.2 вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.147 ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК, го оправда
изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода на делото, съдът отхвърли изцяло предявеният от частния тъжител
и граждански ищец Б. Н. С. граждански иск срещу подсъдимия Н. Б. СТ. за сумата от 5200
лв., представляваща обезщетение за претърпени от инкриминираното престъпление по чл.
148, ал. 2, вр.ал.1 т.1, вр. чл. 147, ал. 1, от НК неимуществени вреди в резултат на
инкриминираното деяние, ведно със законната лихва от завеждането на делото до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
7

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъжда
частния тъжител за разноски, тъй като се установява, че подсъдимият действително е
направил такива за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 26.11.2021г., конкретно възнаграждение е договорено и са налице
данни за заплащане на такова.

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
8

Номер на акта:	4
Дата:	16 май 2022 г.
Съдия:	Петър Симеонов Петров

Дело:	20211740200113
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 ноември 2021 г.

Присъда по дело №113/2021 на Районен съд - Трън

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите