РЕШЕНИЕ
№ 5458/05.12.2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 6892 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
И.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 6616,40 лв. - представляваща корекция на консумирана
ел. енергия за периода 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. по отношение на обект
в с. Ив., област Р., ул. "Х. Д." №19,
с клиентски № *, абонатен
№ *, за която сума е издадена фактура № *г.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез адв. Св. В., че е потребител на доставяната от ответното дружество
ел. енергия в посочения недвижим имот. При проверка
в деловодството на ответника установил задължение от 6616,40 лв. с падеж 15.04.2019 г. представляващо корекция на сметката му
за ел енергия
за периода от 01.03.2018г. до 28.02.2019 г.,
в следствие на извършена проверка на СТИ. Ищецът възразил пред ответника
срещу дължимостта на сумата, която
обаче все още била изискуема.
Сочи, че не е присъствал на монтажа на
процесното СТИ и на проверката. Поддържа, че тя е незаконосъобразно
проведена, както и че не е налице
основание за извършване на корекцията.
Оспорва констативния протокол за проверката,
както и коригираната ел. енергия да
е реално потребено от ищеца. Сочи,
че за процесното
правоотношение не е законово предвидена обективна отговорност за абоната, както
и че за изправността
на СТИ е отговорно енергоразпределителното предприятие.
Поддържа, че в случаят не е спазен
и е заобиколен предвидения
в ОУ ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка. Поддържа,
че с ЗЕ не въведена обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел.енергия при
неточно отчитане и такава не може
да се предвиди
в подзаконовия акт ПИКЕЕ. По изложените съображения
моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни
отношения с ответника за продажба на
ел. енергия за посочения обект
на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани
в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството
потребена електрическа енергия, за което
е издадена съответна фактура за процесната
сума от 6616,40 лв. По съществото на
спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че страните се намират
в продажбено правоотношение
относно ел. енергия, като правата
и задълженията им се уреждат от
Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ
на „Ел. С.“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че основанието за възникване на
вземането на ответното дружество е договорно. Посочва, че на 28.02.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен констативен протокол, подписан и от представител на РУ – Д. М. При извършените замервания било установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 34143 кВТч. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза
в БИМ, където на 29.03.2019
г. е извършена метрологична
експертиза, като при софтуерно четене
е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличието на преминала енергия
на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана
на дисплея. „Ен. С.“ АД е съставило становище
за начисление на ел. енергия
от 02.04.2019 г., въз основа на което
ответникът е издал фактура № * г.
за сумата 6616,40 лв. Твърди, че на ищеца, чрез
писма, надлежно са връчени протоколът
за извършената проверка и процесната фактура. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество ел. енергия в размер на 34143 кВТч. е реално доставено и консумирано от абоната и процесното вземане се дължи
от ищеца на основание чл.
200, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения
моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят,
че ищецът е абонат на ответното дружество за обект на потребление
находящ се в с. Ив., област Р., ул. „Х. Д.“ № *, с клиентски № * и
абонатен № *.
От представения по делото КП
за техническа проверка № * г., се
установява, че на тази дата, при проверка на СТИ с клиент И.Б.П., обслужващо обект с клиентски № * и
абонатен № *, находящ
се в с. Ив., област Р., ул. "Х. Д." №*, служители на „Ен. Пр.Мр.” АД са констатирали следните
показания по тарифите на СТИ: 15.8.1 – 003084, 1.8.2 – 008124, 1.8.3 – 034143,
1.8.4 – 000000. СТИ с фабр. № * е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано
изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол
от метрологична експертиза на СТИ № * г. на БИМ, Регионален отдел - Р., не са установени механични дефекти на
кутията, клемите и клемнния блок на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на
преминала енергия на тарифа Т3 – *,913 кВТч. Посочено е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при
измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики.
От становище за начисляване на
ел. енергия от 02.04.2019 г. се установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на потребление в размер
на 34143 кВТч, за периода 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г., както следва: 11412 кВТч за периода 01.03.2018
г.
до 30.06.2018 г. и 22731 кВТч за периода от 01.07.2018 г. до 28.02.2019
г.
Като основание на корекцията е
посочен софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената
корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 6616,40 лв. с получател И.Б.П., досежно
корекцията на ел. енергия за периода 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г.
С писма с изх. № от 03.04.2019
г. до И.Б.П., същият е уведомен от „Ен.Пр. Мр.” АД и от ответника за извършената проверка на СТИ и корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на проверката
електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Експертът
е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране
по отделните регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по
двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно
софтуерно вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се
пренасочат показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Поддържа се, че
електромерът е отчел цялото количество на потребена
ел. енергия от 34143 кВТч. Сочи, че изчисленията в процесната фактура са аритметично точни, получени на базата
на цена за ел. енергия по технологични разходи. Според заключението процесното СТИ е монтирано с нулеви показатели по всички
тарифи.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно
страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Спорно е обаче наличието на правно основание за начисляване на процесната сумата за потребена
ел. енергия.
В тази връзка на първо място съдът прецени за неоснователно възражението на
ответника, че начисляването на процесната сумата от
6616,40 лв. е въз основа на реален отчет на процесното
СТИ, което твърдение не се подкрепя от
нито едно доказателство по делото. Напротив. Както в становището на оператора
на електроразпределителната мрежа за начисляване на ел. енергия от 02.04.2019
г. и в писмото му до ищеца от 03.04.2019 г., така и в писмото от ответника до
ищеца от дата 03.04.2019 г., към което е приложена процесната
№ * за ел. енергия на
стойност 6160,40 лв., изрично е посочено, че фактурираното количество ел.
енергия от 34143 кВТч., за периода 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г.
е допълнително начислено, т.е. не е сбор на ежемесечно отчетени суми. Наред с
това от представената справка за потреблението на процесния
обект (л. 36 - 37) и извлечението за фактурите и плащанията (л.38-40) е видно,
че по данни на самия ответник преди датата на издаване на процесната
фактура – 03.04.2019 г., по партидата на абоната вече са били издадени други
дванадесет фактури за относимия период на
потребление, като за всяка от тях ответникът е отразил счетоводно, че абонатът
няма остатъчни задължения за нито един от месеците обхванати именно от процесния период на потребление. Следователно ответникът
както извънсъдебно, така и в настоящия процес изрично признава, че вече е
получил пълно плащане по предходно издадени от самия него фактури отразяващи
задължения за същият период на потребление, с които собствено е определил
цената, която му се дължи за доставеното количество ел. енергия в периода
м.03.2018 г.- м.02.2019 г. Съответно след като вече веднъж е приел пълно
плащане по вземанията си с периодичен характер към ищеца за всеки един от тези
месеци, то претендирането впоследствие на вземането за допълнително начислено от
оператора на електроразпределителната мрежа количество ел.енергия е израз на желанието на ответника
едностранно да измени облигационната връзка по договора за покупко-продажба, в
отклонение от принципа на ежемесечно отчитане, фактуриране и заплащане на потребените количества ел. енергия от абонатите. Т.е. в
противовес на релевираните с отговора на исковата
молба твърдения вземането по процесната фактура № * г., чиято
недължимост ищецът цели да установи, е такова за
коригирано и допълнително начислено като неотчетено по-рано количество ел.
енергия, а не за редовно отчетено при проверка на средството за търговско
измерване. Провеждането
на пълно и главно доказване, че за него е възникнало правото да фактурира и
претендира от ищеца коригираната ел. енергия за минал
период
е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е
предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното
съдът на първо място намира, че с разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.6 и чл. 83,
ал.2, изр.2 от ЗЕ (в редакцията след ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) законът за пръв път възлага на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов
нормативен акт регламентиращ установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. В издадените въз основа на
законовата промяна ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр.98 от 12.11.2013
г., е уредено правомощие уредено за корекция при липса на установено виновно
поведение от страна на абоната, при липса на точен измерител на количеството
електрическа енергия, както и при неяснота относно точния период на
установената грешка при измерването и т.н. – т.е. с новите Правила са въведени
хипотези на обективна отговорност за потребителите.
Същевременно към
датата на извършване на проверката - 28.02.2019 г., а и на корекцията -
02.04.2019 г. правилата
са били окочнателно и в цялост отменени с решение № *г. по адм. дело № *г. на ВАС. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява КЕВР, на която съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ
са делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Към момента на извършване на корекцията обаче Комисията
не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не
е изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да
уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Поради това към
момента на корекцията, а и понастоящем липсва приложим материален закон, по
силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Липсата на нормативна уредба, която да
регламентира реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, съответно на ищеца да фактурира тези допълнително начислени
количества енергия, не може да бъде заместена по аналогия с правни норми
съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните
обществени отношения се уреждат именно със специалния закон, а да се приеме
обратното на практика означава, както субектите, за които Правилата са
създавали права и задължения, така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението на административния съд за
преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане
на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2,
изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента на корекцията нормативна празнота.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ (в сила едва от ), нито операторът на разпределителната мрежа, нито ищецът е могъл да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката
е липсвал ред и основание за извършване.
От горното следва, че
към момента на корекцията не е съществувала нормативна уредба, която да урежда възможността
на енергийните дружества едностранно да коригира сметките на потребителите,
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия. Това правно положение обаче лишава ищцовото дружество единствено от облекчения ред за
ангажиране на отговорността на потребителя. За да не се допуска
неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по правоотношението
за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя, евентуално биха
намерили приложение общите основания по ЗЗД. Въпреки това и при знание за
отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на протокола за проверката, ищецът не
е твърдял, съответно не е ангажирал доказателства за наличие на неправомерно
виновно действие от страна на ответника-потребител във връзка с установеното
вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи оспореното
от ответника право на ищеца да начисли и претендира от него сума по едностранно
извършена корекция на сметката на потребителя. При това положение след като е
твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото,
която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното
доказване на фактите годни да го породят. В случая правният резултат от
ненадлежното начисляване на сумата от 6616,40 лв. по процесната фактура се изразява в
уважаване на предявения отрицателен установителен
иск.
При този изход на спора
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 264,66
лв., включително за издаденото съдебно удостоверение и заплатено адвокатско
възнаграждение от 660,00 лв., съгласно представените доказателства - списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно се явява релевираното възражение за прекомерност на
възнаграждението, доколкото същото превишавава
определения по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум
едва с 0,82 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че И.Б.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, сумата 6616,40 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за
периода 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г. по отношение на обект в с. Ив.,
област Р., ул. "Х. Д."
№ *, с клиентски
№ *, абонатен № *, за която сума е издадена
фактура № *г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на И.Б.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 924,66 лв., представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: