РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Милена Б. Рангелова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245000600518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 21 НПК.
С Присъда № 2600001 от 29.01.2021 г., постановена по НОХД №
130/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият А. А. М. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.219, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК за това, че в периода 09.04.2014 г. – 21.10.2014 г., в гр. В., обл. П.,
при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице – Директор на *, не положил достатъчно грижи за стопанискване и
запазване на повереното му имущество и за възложената работа - не
предприел мерки за прекратяване на 6 бр. договори за покупко-продажба на
прогнозни количества дървесина от временен склад, сключени с „Б. Р.“ ЕООД,
като в нарушение на:
- чл.48, ал.1 и 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска
собственост и за ползването на дървесина и на дървесни горски продукти
(НУРВИДГТ), приета с ПВС № 316/24.11.2011 г.
- чл.87, б.“р“, ал.12 и чл.87, б.„о“ от Правилник за прилагане на закон за
горите (ППЗГ) отм.
- чл.12, т.1, 2 и 5 от Договор за управление № 60/26.08.2013 г.
- чл.3 от Договор за покупко-продажба № 5/01.01.2013 г. и чл.6, чл.8 и
1
чл. 12, ал. 3 от Договори за покупко-продажба с номера 44, 45, 46, 47, 48,
всички от 14.05.2013 г. е разрешавал предаването и експедирането на
дървесина – в общо количество 1561, 08 куб. м., без същата да е заплатена по
посочените 6 договора, и от това е последвала значителна щета в размер на
122 842, 50 лв. за * - В., поради което и във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б“, пр.1 и
ал.3 от НК му е било наложено наказание пробация, включваща
пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес при
явяване за подпис два пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият е бил оправдан по първоначално повдигнатото по-тежко
обвинение по чл. 219, ал. 3 от НК.
С посочената присъда, подсъдимият е бил осъден да заплати на
гражданския ищец - Ю. д. п., ЕИК ***, представлявано от Директора сумата
от 92 246,32 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди.
Гражданският иск е бил отхвърлен за разликата до 122 842,50 лева.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, първият съд е осъдил подсъдимият
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд 3 690 лева - ДТ върху уважения размер на
гражданския иск, както и направените разноски на съдебното производство от
1 022,09 лева, а по сметка на * 698,30 лева - разноските от досъдебното
производство.
С допълнителна присъда № 260005 от 12.02.2021 г. подсъдимият А. А.
М. е бил осъден за заплати на гражданския ищец и законната лихва върху
уважения размер на гражданския иск от 92 246,32 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди, които са били присъдени с присъдата от
29.01.2021 г., считано от 21.10.2014 г. до окончателното им изплащане.
Гражданският иск е бил отхвърлен в частта за заплащането на
законната лихва, считано от датата на всяко едно увреждане за периода
09.04.2014 г. до 21.10.2014 г. съгласно справка.
Подсъдимият е бил осъден за заплати на Ю. - С. сумата от 1080 лева -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В подадената от адв. Н. Р. – защитник на подс. А. М. жалба се атакува
присъдата изцяло в осъдителната й част. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт. В жалбата на адв. Р. срещу
допълнителната присъда се сочи незаконосъобразност на уважената
претенция по акцесорния иск за лихви. Иска се нейната цялостна отмяна.
Присъдата и допълнителната такава са обжалвани пред Апелативен съд
– Пловдив. В подадената от повереника на Ю. - С. жалба са релевирани
доводи срещу допълнителната присъда в частта за разноските и уважаването
им размер само на 1080 лева. От въззивния съд се иска изменение на
допълнителната присъда в частта за разноските и възлагането на такива в общ
размер на 5 880 лева или допълнително да бъдат присъдени разноски в размер
2
на 4 800 лева.
Въз основа на посочените въззивни жалби е образувано дело пред
Апелативен съд – Пловдив. С Решение № 34 от 23.02.2023 г.,постановено по
ВНОХД 241/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена
Присъда № 260001 от 29.01.2021 г. по НОХД № 130/2019 г. и допълнителна
Присъда № 260005 от 12.02.2021 г. по цитираното дело по описа на Окръжен
съд - Пазарджик.
Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС. С
Решение № 566 от 11.11.2024 г., постановено по НД № 326/2023 г. по описа на
ВКС е отменено въззивно Решение № 34/23.02.2023 г. на Пловдивския
апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 241/2021 г. в
потвърдителната му гражданско осъдителната част и делото е върнато за ново
разглеждане на същия съд в посочената част от друг съдебен състав от стадия
на съдебното заседание. В останалата му част въззивното решение е оставено
в сила.
След отмяна на посоченото решение в потвърдителната му
гражданско осъдителната част, делото пред настоящия състав на въззивния
съд се разглежда само в гражданската му част по отношение на предявения
иск.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Пловдив изразява становище, че гражданският иск, който е предявен, е
доказан по основание и частично по размер. Според държавния обвинител от
материалите по делото се установя, че неплатената сума към ДЛС Ч. е в
размер на 122 842 лв.. Съобразно приетата днес в съдебното заседание
експертиза се установява, че от визираната сума 122 842 лв. следва да бъдат
приспаднати гаранциите по договорите, които са били внесени по договорите
в общ размер на 30 596 лв., а също и сумата от 11 337 лв., която е била
прихваната по водените дела между двете дружества. Така че общият размер
на неплатената сума е 80 908 лв. Пледира, че въпросната сума в крайна сметка
касае, дължимата сума от деликта причинен от осъденото лице, поради което
моли съда да уважи гражданския иск на „Ю. д. п.“ - С. Ю.. - С. за сумата от 80
908. 06 лв.
Повереникът на гражданския ищец моли въззивният съд да постанови
съдебен акт, с който да уважи гражданския иск предявен от доверителя му по
чл.45 от ЗЗД, като основателен и доказан, ведно със съответните лихви и
направени съдебни разноски пред всички инстанции. Заявява, че назначената
по делото съдебно счетоводна експертиза е актуализирала задълженията на
подсъдимия към ДЛС Ч. и при определяне размера на възнаграждението моли
съда да се съобрази с тази експертиза.
Защитникът на подсъдимия – адв. Р. прави искане въззивният съд да
постанови съдебен акт, с който да остави без уважение предявения
граждански иск т.к. е абсолютно неоснователен. Според нея вината на М. е
3
безспорно доказана но счита, че неоснователно е ангажирана гражданската му
отговорност. Той е бил директор на съответното предприятие и е взел едно
сложно управленско решение, поради което счита, че не би следвало да се
уважава гражданския иск. Още повече така предявеният граждански иск
съдържал в себе си ДДС, както и лихви. Допълва, че не би следвало да бъде
ангажирана неговата отговорност да заплаща както главница, така лихва,
както и ДДС, тъй като същият не е бил директор след инкриминираната дата и
не е могъл да вземе собствени решения за събиране на сумите. Не е проявена
активност от страна на юридическото лице, ощетеното, да събере сумите по
съответния ред. От приетото заключение на вещото лице се виждало, че тези
задължения не са отписани, т. е. чисто счетоводно дружеството, предявило
гражданския иск не е отписало тези задължения, което означава, че за него е
налице основание все още да предяви иск към „Б. Р.“ и би могло по някакъв
начин да удовлетвори вземането си. Последните действия според адв. Р. са от
2017 г. и все още не е изтекла абсолютната погасителна давност за събирането
им, поради което ако се уважи гражданският иск и дружество предявило
граждански иск образува изпълнително дело, същото ще се обогати
неоснователно. В тази връзка счита, че е абсолютно гражданският иск е
абсолютно неоснователен и на второ място същият е преждевременно
предявен, поради което моли да бъде оставен същият без уважение
Другият защитник на подсъдимия, адв. М. заявява, че изцяло
поддържа аргументите на колежката му и моли да се отхвърли гражданският
иск. Счита, че страната, която е инициирала гражданското производство за
съвместно разглеждане в наказателното, не е ползвала своите процесуални и
правни възможности да промени иска на базата на експертно заключение
включително и на приетото в съдебно заседание, така че гражданският ищец в
рамките на производството е имал възможност да извърши такива служебни
действия но това не е направено. Отделно от това споделя, че това олихвяване
не е разбито по пера в заключението и затова ще моли, при тези неизяснени
обстоятелства и неактивност на гражданския ищец в процеса, искът да бъде
отхвърлен.
Подс. А. М. заявява, че поддържа това, което са заявили неговите
защитници, като в последната си дума моли да бъде отхвърлен гражданският
иск.
Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.
314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Със заповед на Министъра на * на 01.02.2013 г. ДЛС „Ч.“ с директор Н.
П. и ДЛС „Ч.“ с директор Б. Ч. били обединени в ДЛС „Ч.“, а Н. П. назначен за
директор на формираното предприятие.
През месец август 2013 г. за негов директор бил назначен подсъдимият
М. по силата на сключен договор за управление № 60/26.08.2013 г. между А.
А. - И. - директор на Ю. гр. С. и подс. А. М. (л. 3-11, т. 7 от досъд. пр., както и
4
на л. 48-55, том 1 от делото на ОС). Считано от 26.08.2013 г. на М. било
възложено да ръководи и представлява ДЛС „Ч.“, което било териториално
поделениe (ТП) на Ю. гр. С.. Като директор на стопанството М. придобил
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б. „б“ НК, тъй като
изпълнявал ръководна работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в държавно предприятие. Подсъдимият бил директор на * до
28.11.2014 г., когато със заповед № 347/27.11.2014 г. бил прекратен договора
му за управление (л. 11, т. 7 от досъд. пр.).
Съгласно Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на
дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата), приета с
ПМС № 316 от 24.11.2011 г., обн., ДВ, бр. 96 от 6.12.2011 г., в сила от 6.12.2011
г., изм. и доп., бр. 90 от 16.11.2012 г. (в тази си редакция, действаща към
инкриминирания период от време) държавните предприятия (ДП) и
териториалните поделения на държавните предприятия (ТП на ДП)
организирани процедури по продажба на дървесина и недървесни горски
продукти за горски територии - държавна собственост, вкл. и чрез добив и
продажба на добитата дървесина. Според чл. 38, ал. 1 от цитираната Наредба
държавните горски стопанства, ДЛС предоставят до 1/3 от годишния план за
ползване на дървесина за добив и до 1/3 от годишния план за продажба на
търговци, които отговарят на изискванията на чл. 115 от Закона за горите и
които представят доказателства за: наличие на мощности за преработка на
съответната категория дървесина на територията на съответното ТП и
наличия на необходимата техника и наети на трудов договор работници - в
случаите когато процедурата е за добив на дървесина. Съгласно чл. 38, ал. 7 от
Наредбата, когато дървесината се предоставя от ДГС или ДЛС до участие в
процедури се допускат търговци със седалище и адрес на управление на
територията на съответното ДГС или ДЛС.
Съгласно изискванията на Наредбата през 2012 г. ДЛС „Ч.“ и ДЛС „Ч.“
провели процедури за възлагане на сеч и добив на дървесина, както и за
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад.
На условието, посочено в т.1 и 2 на чл.38 от Наредбата - да разполагат с
мощности за преработка на съответната категория дървесина на територията
на съответното ТП – когато се закупува дървесина, както и необходимата
техника и наети на трудов договор работници – във връзка с процедура за
добив на дървесина в ТП ДГС „Ч.“ и * отговаряли само две фирми: „Б. Р.“
ЕООД - В., м. Ч. и „Б.“ ЕООД - с. К., община В. м. Б. д.. Посочените търговски
дружества били представлявани все от управителя си М. К. Д. – Ф.. Едно и
също лице - свид. Е. А., с когото Д. - Ф. живеела на съпружески начала, било
пълномощник и на двете фирми.
В обявените процедури участвали единствено тези две фирми на Д.-Ф.,
представлявани от свид. Е. А., които ги спечелили и сключили съответните
договори за добив на дървесина (л. 139- 181, т.1 от досъд. пр.) и договори за
5
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад (том
3 от ДП – в копия, както и л. 56-84, т. 1 от делото на ОС – в заверени копия).
За участие в процедурите кандидатстващите фирми трябвало да внесат
и гаранции за участие и за изпълнение съгласно ППЗГ и Наредбата.
По делото са инкриминирани 6 броя договори за покупко-продажба на
прогнозни количества дървесина от временен склад, както следва:
1. Договор за покупко-продажба № 5/02.01.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора Б. Ч. и „Б. Р.“ ЕООД, представлявано от Е. К. А.
(л. 56- 59, том 1 от делото на ОС).
2. Договор за покупко-продажба № 44/14.05.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора свид. Н. П. и „Б. Р.“ ЕООД, представляван от
управителя свид. М. Д. (Ф.) – л. 60-64, том 1 от делото на ОС;
3. Договор за покупко-продажба № 45/14.05.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора Н. П. и „Б. Р.“ ЕООД, представлявано от
управителя М. Д. (Ф.) – л. 65-69, том 1 от делото на ОС;
4. Договор за покупко-продажба № 46/14.05.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора Н. П. и „Б. Р.“ ЕООД, представлявано от
управителя М. Д. (Ф.) – л. 70-74, том 1 от делото на ОС;
5. Договор за покупко-продажба № 47/14.05.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора Н. П. и „Б. Р.“ ЕООД, представлявано от
управителя М. Д. (Ф.) – л. 75-79, том 1 от делото на ОС;
6. Договор за покупко-продажба № 48/14.05.2013 г. за покупкопродажба
на прогнозни количества дървесина на временен склад, сключен между *,
представлявано от директора Н. П. и „Б. Р.“ ЕООД, представлявано от
управителя М. Д. (Ф.) – л. 80-84 том 1 от делото на ОС.
Фирма „Б. Р.“ ЕООД не разполагала с финансов ресурс за заплащане на
гаранциите, както и такъв за първите дължими авансови вноски. В тази връзка
Е. А. - пълномощник на „Б. Р.“ ЕООД влязъл в устни договорки с А. Б. -
едноличен собственик и управител на „А.“ ЕООД, което не можело да участва
в процедурите, тъй като не разполагало с изискващите се от Наредбата
мощности за преработка на съответната категория дървесина и техника за
добив на дървесина, разположени на територията на процесното териториално
поделение на държавно предприятие (ТП на ДП). Съгласно уговорката, А. Б.
трябвало да помогне финансово Е. А. като плати разходите за гаранции и
участие в търговете, а също така да внесе и първите авансови вноски по
договорите срещу обещанието, че „Б. Р.“ ЕООД ще продава на „А.“ ЕООД
добития дървен материал.
6
Във връзка с горното в края на 2012 г. по банковата сметка на „Б. Р.“
постъпили общо 100 844 лв. от „А.“ ЕООД, включващи гаранции и авансови
вноски, предвидени в съответните договори (л. 45-69, т. 4 от досъд. пр.).
Целевото предназначение на превода било изяснено в хода съдебното
следствие през първия съд от показанията на А. Б. (л. 515, т. 2, НОХД №
130/2019 г. на ОС), на Н. Т. - счетоводител на „А.“ ЕООД (л. 200, т. 1, НОХД №
130/2019 г. на ОС), както и съдебно решение № 194 от 24.06.2015 г. по гр. д. №
84/2015 г. на В.ския РС (л. 213, т. 1 от досъд. пр.).
Когато М. заел длъжността директор, посочените по-горе договори (6
броя) за покупко-продажба на прогнозни количества дървесина на временен
склад били сключени. Изпълнението им, обаче, започнало в периода, в който
М. изпълнявал длъжността директор.
В съответствие с устните договорки между Е. А. и А. Б., както и въз
основа на сключените договори между * и „Б. Р.“ ЕООД, Е. А. заявил достъп
до горските обекти на транспортни средства, както на такива - собственост на
А. Б. и на техните водачите - Ю. А. и А.ш К., така и на свой товарен
автомобил.
Започнало изпълнение на посочените договорите. В показанията си в
хода на първоинстанционното съдебно следствие Б. Ч. (л. 121 гърба - л. 123, т.
1, нохд № 130/2019 г. на ОС), Д. М. (л. 124, т. 1, нохд № 130/2019 г. на ОС), С.
Е. (л. 124 гърба - 125, т. 1 нохд № 130/2019 г. на ОС), Л. А. (л. 125 гърба - л.
126, т. 1 нохд № 130/2019 г. на ОС), В. В. (л.153154, л. 157-158, т. 1 нохд №
130/2019 г. на ОС) , В. Г. (л. 154 гърба - л. 155, т. 1, нохд № 130/2019 г. на ОС),
С. Г. (л.156-гърба 157, т. 1 нохд № 130/2019 г. на ОС), М. А. А. (л. 596 гърба- л.
598, т. 3, нохд № 130/2019 г. на ОС) подробно са изяснили кога, при какви
условия и как са били вдигани от А. добитите дърва от временните горски
складове, какви документи са били оформяни от служителите на държавните
лесничейства, респективно от А. и водачите на товарните автомобили,
извършващи превозите, както и къде е извозван дървеният материал.
От заключението на вещото лице С. Г. (л. 133 -л. 153, т. 5 от досъд. пр.)
е видно, че превозните билети по всички инкриминирани договори за
експедиране на дървесината са от отделите, посочени във всеки един от 6-те
договора, на името на „Б. Р.“ ЕООД. Материалът е фактуриран на фирмата по
договора „Б. Р.“ ЕООД, независимо от факта, че експедиторите (горските
служители) са отбелязвА. и наименованието на друга фирма, до която се
транспортира дървесината - „А.“ ЕООД - с. Д.. Приемо-предавателните
протоколи съпровождА. превозните билети, а в тях било записано от къде
идва дървесината и къде отива.
За да се вдигне дървения материал от временните складове, където бил
съхраняван след добиването му, същият трябвало да се заплати от купувача
„Б. Р.“ ЕООД на продавача - ДЛС „Ч.“.
Продавачът * се задължавал да прехвърли собствеността на купувача
7
„Б. Р.“ ЕООД върху прогнозни количества дървесина, добити на временни
складове от посочените в договорите обекти, а купувачът - да заплати
дървесината по договорената цена и да я транспортира. В договорите било
посочено, че „Правото на собственост върху добитата дървесина преминава
върху купувача от момента на подписването на приемателно-предавателния
протокол и заплащане на стойността й. Приемателно-предавателните
протоколи се подписват от Е. А. – нотариално упълномощен представител на
купувача“ (в този смисъл т. 1 на ал. 3 от Договор № 5/02.01.2013 г., л. 57, т. 1,
нохд № 130/2019 г. на ОС). Що се отнася до останА.те 5 договора, в тях било
записано: ,,Продавачът се задължава да прехвърли на Купувача собствеността
върху реално добитата и извозена на временен склад дървесина след нейното
заплащане“ (в този смисъл ал. 3 на чл. 12 от Договори № 44, 45, 46, 47, 48 -
всички от 14.05.2013 г. (респективно л. 62, л. 67, л. 72, л. 77, л. 82, т. 1, нохд №
130/2019 г. на ОС).
В договорите е била посочена и първата вноска която трябвало да
направи купувача, и която била в размер не по-малък от 30% от стойността на
съответния договор, дължима в 30-дневен срок от сключване на съответния
договор, но не по-късно от деня, предхождащ първата експедиция по
транспортиране на дървесината, а останалата част от сумата следвало да се
внася на вноски с размер стойността на приетото с приемо- предавателен
протокол на временен склад количество добита дървесина, като последната
вноска представлява разликата между авансово внесените суми и стойността
на дървесината по последния протокол.
Съгласно чл. 6, чл. 8 и чл. 12 ал. 3 от договорите с номера 44, 45, 46, 47,
48, всички от дата 14.05.2013 г., за покупко-продажба на прогнозни количества
дървесина от временен склад (със страни ДЛС „Ч.“ и „Б. Р.“ ЕООД) цената на
дървесината следвало да се заплаща предварително. Видно от чл. 6 във вр. с
чл. 5 „достигнатата цена на общото прогнозно количество дървесина …ще се
заплаща на авансови вноски“. Чл. 8 от същите предвижда: „Плащането
налицената на дървесината ще се извършва само по банков път…преди
подписване на приемателнопредавателен протокол.“ Съгласно чл. 12 ал. 3 –
„Продавачът се задължава да прехвърли на Купувача собствеността върху
реално добитата и извозена на временен склад дървесина след нейното
заплащане“.
Според клаузите по договорите „Б. Р.“ ЕООД следвало да заплаща
авансово, преди извозване на дървесината. Като страна-продавач * определяло
какво количество може да се закупи и в кой ден. Купувачът бил длъжен в три
дневен срок от получаване на известието или уведомлението да осигури свой
представител за приемане на дървесината на временен склад с приемателно-
предавателен протокол и да заплати авансова вноска.
От страна на * била наложена практиката, че устно се уведомявала
фирмата, която извозва дървесината за количествата, които трябва да закупят
от стопанството (в тази връзка писмо вх. № 724/27.02.2017 г. от ДЛС Ч.). Така
8
извозването на материала ставало с устни уговорки между представител на
стопанството и на дружеството, като само в почивните дни се издавала
изрична заповед за експедирането на дървесината.
В показанията си пред окръжния съд, Н. А. – главен счетоводител в *
(л. 160-161, т. 1, нохд № 130/2019 г. на ОС) посочила кога са били издавани
фактурите за продажба на дървесината от *, а именно след като се представят
в счетоводството на предприятието превозен билет, приемателно-
предавателен протокол, включващ протокол за експедираната дървесина и
опис към протокола. По този начин в счетоводството разбирали, че „Б. Р.“
ЕООД е извозило дървесина едва когато техническият ръководител на обекта
(ТРО) представел превозни билети (ПБ) и предавателно-приемателни
протоколи, които в случая били и неподписани. На база на тези документи
били издавани фактури.
По електронен път от счетоводството на * били изпращани копия от
всички документи, включително и фактурите в счетоводството на „Б. Р.“
ЕООД на М. Д. (Ф.), както и на Н. Т. - счетоводител на „А.“ ЕООД.
Фактурите от ТД ДЛС „Ч.“ в оригинал били получавани лично от Е. А..
А. С. - оперативен счетоводител в * (л. 159, т. 1, нохд № 130/2019 г. на
ОС) посочила пред първата инстанция, че от момента на сключването на
догорите за покупко-продажба между * и „Б. Р.“ ЕООД, в цялото ДЛС е било
известно, че дървеният материал ще се предава всъщност на фирма „А.“
ЕООД, а „Б. Р.“ ЕООД се явява вид „посредник“. Предвид уговорките между
двете фирми лично тя изпращала по имейл и към двете фирми сканирани
копия от фактурите и превозните билети. Славчева заявила: „..Знам, че фирма
„Б. Р.“ ЕООД продаваше дървен материал на „А.“. С управителя на фирма „А.“
А. Б. сме се срещА. само веднъж, контактувах единствено с технически
секретар Н. Т.. Тя изискаше от мен да й изпращам на имейл информация
относно извозения материал от „Б. Р.“.
В показанията си Н. Т. - счетоводител на „А.“ ЕООД (л. 199-201, т. 1
нохд № 130/2019 г. на ОС) пред окръжния съд подробно разяснила как са били
оформяни счетоводно отношенията им с „Б. Р.“, тъй като тази фирма реално
изкупувала дървесината от *.
В ДЛС „Ч.“ било ясно, че материалът се транспортира и извозва от „А.“
ЕООД, макар договорите да са сключени с „Б. Р.“ ЕООД. Именно в посочената
насока са били показанията пред първия съд на свидетелите С. Г., В. В., А. Б.,
М. А. А., съгласно които повечето от дървесинния материал, товарен от А.,
фактически бил получаван от „А.“ ЕООД с управител А. Б.. От „Б. Р.“ ЕООД
винаги били наясно каква заявка се прави и без тяхно знание не можело да се
извозва материал от временните складове по позиции, където има сключен
договор с тях.
Първоначално при започване на изпълнението на договорите „Б. Р.“
ЕООД заплащало закупения и вдигнат дървен материал, но в последствие, без
9
да съобщят причините, преустановили плащането през месец април 2014 г. и
спрели да издават фактури на „А.“ ЕООД. Плащанията по договорите спрели,
защото отношенията между двете дружества се обтегнаха и от страна на „Б.
Р.“ ЕООД преустановили издаването на фактури на фирмата на А. Б.. Въпреки
че плащанията на закупения дървен материал от страна на „Б. Р.“ ЕООД към *
спрели през месец април 2014 г., такъв продължавал да се извозва. На
практика, обаче, извозеният от фирмата материал за периода от 09 април 2014
г. до 21 октомври 2014 г. останал неплатен и всички издадени общо 25 на брой
фактури - неподписани. Последният превод, който „Б. Р.“ ЕООД направил към
* бил в началото на април. С него били покрити само част от натрупаните до
този момент задължения.
Още в края на април в цялото стопанство станало ясно, че „Б. Р.“ ЕООД
не покрива задълженията си. Извозването на дървения материал от
временните складове ставало само с разпореждане на директора - подс. М..
Той провеждал разговори с Е. А. и А. Б., като се надявал, че извозеният дървен
материал ще бъде заплатен. Б., в показанията си пред инстанцията, посочил,
че се е срещал с представители на стопанството в това число и с А. М. и е бил
категоричен, че има готовност да преведе парите, но няма да го направи преди
А. да му издаде фактури.
Подс. А. М. в обясненията си пред първия съд (л. 621 гърба, том 3,
НОХД № 130/2019 г. на ОС) заявил: „Август месец пак се събрахме и
говорихме - и с единия и с другия....Проведох среща и с двамата и казаха, че
няма проблем и предприехме това действие – август месец да се види какво
има по складовете, c другата фирма, той да приключи на 100% сечта, за да
можем всички тези гаранции да ги освободим и в последствие да ги
прихванем към задълженията и всичко което има по складовете. Те казаха, че
няма проблем и да го направим така.“
По всеки договор били платени гаранции. Задържането на гаранцията
за изпълнение, обаче, не можело да се осчетоводи като изплащане на
задължението на фирмата за закупената дървесина. Свид. Е. А. - представител
на „Б. Р.“ ЕООД отказвал да си получи фактурите и протоколите за извозената
дървесина, въпреки че Н. А. – главен счетоводител на *, му се обаждала
многократно и го информирала за документите.
За да продължи да изпълнява договорите, въпреки че „Б. Р.“ ЕООД не
плащал, М. разчитал и на обстоятелството, че в края на август всички фирми
подават заявления за участие в търговете за сеч и продажба на дървесина през
следващата година и ако има неизрядна фирма тя се отстранява (в този смисъл
неговите обяснения пред първата инстанция на л. 621 гърба, том 3, НОХД №
130/2019 г. на ОС).
В показанията си пред окръжния съд (л. 121 гърба - л. 122, нохд №
130/2019 г. на ОС) свид. Ч. ( бивш директор на * в периода м. ноември 2014 г. -
м. юни 2015 г. ) посочил, че М. бил информиран, че „Б. Р.“ ЕООД дължи суми
и че не трябва да й се дава материал, докато не ги изплати, но “той пак е
10
получавал, на какво основание не мога да кажа.“ (л. 122, том 1 от делото на
ОС). Ч. обобщава: „В крайна сметка директорът си носи отговорност за
всичко. Ако се издаде превозен билет без да е платено, отговорността е пак на
директора.“ (л. 122 гръб, том 1 от делото на ОС).
Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза,
изготвена от вещото лице С. Г. (л. 133 - 153, т. 5 от досъд. пр. по счетоводни
данни на * в с/ка 411 „Клиенти“ 25 бр. фактури в периода от 10.04.2014 г. до
21.10.2014 г. на обща стойност 122 842,50 лв., издадени от * на „Б. Р.“ ЕООД,
са неплатени към 31.12.2014 г. До издаването на тези фактури се е стигнало,
тъй като директорът М. разрешил добитата дървесина, складирана на
временни складове в съответните отдели по договорите, да бъде предавана и
експедирана без да е била заплатена, както следва:
По Договор № 5/02.01.2013 г. са били издадени 3 фактури за продадена
дървесина в общо количество 131,67 куб. метра и стойност 10 604,36 лв. както
следва:
- фактура № 5628/09.05.2014 г. на стойност 3245,64 лв., издадена за
31,27 куб. м. по приемателно-предавателен протокол от дата 09.05.2014 г.,
извозени с превозен билет /ПБ/ № КС 246171/003577/09.05.2014 г. и превозен
билет № КС 246171/003578/09.05.2014 г.,
- фактура № 5663/13.05.2014 г. на стойност 5 948,60 лв., издадена за
80,50 куб. м. по приемателно-предавателен протокол от дата 12.05.2014 г.,
извозени с превозен билет № КС 246171/003579/10.05.2014 г., превозен билет
№ КС 246171/003580/10.05.2014 г, превозен билет № КС
246171/003581/12.05.2014 г., превозен билет № КС 246171/003582/12.05.2014
г. и ПБ № КС 246171/003583/12.05.2014 г.
- фактура № 6469/ 18.08.2014 г. на стойност 1410,12 лв. издадена за
19,90 куб. м. по приемателно - предавателен протокол от дата 13.08.2014 г.,
превозен билет № КС 246171/003826/13.08.2014 г. и превозен билет № КС
246171/003827/13.08.2014 г.
По Договор с изх. № 44/14.05.2013 г. са били издадени 2 фактури за
продадена дървесина с общо количество 319,86 куб. м. и стойност 4 585,56 лв.
както следва:
- фактура № КС5541/17.04.2014 г. на стойност 1842,60 лв. за 22,44 куб.
м. по приемателно-предавателен протокол от 15.04.2014 г., извозени с
превозен билет №КСЗ 14873/001024/16.04.2014 г и превозен билет №КСЗ
14873/001026/16.04.2014 г.
- фактура № 6328/31.07.2014 г. на стойност 2742,96 лв. за 297,42 куб. м.
по приемателно-предавателен протокол, без посочена дата извозени с
превозен билет № КС 314873/001068/22.07.2014 г., превозен билет № КС
314873/001069/22.07.2014 г., превозен билет № КС 314873/001072/22.07.2014
г., КС 314873/001072/22.07.2014 г., превозен билет № КС 314873/
0010081/23.07.2014 г. и превозен билет № КС 314873/001085/24.07.2014 г.
11
По Договор с изх. № 45/14.05.2013 г. са били издадени 4 фактури за
продадена дървесина в общо количество 511,55 куб. метра и стойност 49
273,96 лв. както следва:
- фактура с № 5552/22.04.2014 г. на стойност 11 667,64 лв. за 111,95 куб.
м. по приемателно-предавателен протокол от 15.04.2014 г., извозени с
превозен билет № КС 318473/001021/15.04.2014 г., превозен билет № КС
318473/001022/15.04.2014 г. превозен билет № КС 318473/001023/15.04.2014 г.
превозен билет № КС 318473/001025/16.04.2014 г. превозен билет № КС
318473/001027/16.04.2014 г. превозен билет № КС 318473/001028/17.04.2014 г.
превозен билет № КС 318473/001029/17.04.2014 г. превозен билет № КС
318473/001030/17.04.2014 г. превозен билет № КС 318473/001032/17.04.2014
г.,
- фактура с № 5587/25.04.2014 г на стойност 4 963,92 лв. за 49,54 куб. м.
по приемателно-предавателен протокол от 23.04.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 314873/001033/23.04.2014 г., превозен билет № КС
314873/001034/23.04.2014 г., ПБ № КС 314873/001035/23.04.2014 г,
- фактура № 6033/16.06.2014 г. на стойност 4 748,94 лв. за 52,64 куб. м.
по приемателно-предавателен протокол от 11.06.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244871/003594/11.06.2014 г. ПБ № КС 244871/003595/11.06.2014
г. ПБ № КС 244871/003596/11.06.2014 г. превозен билет № КС
244871/003597/11.06.2014 г. превозен билет № КС 244871/003598/11.06.2014
г.,
- фактура с № 6329/31.07.2014 г. на стойност 27 893,46 лв. за 297,42
куб. м. по приемателно-предавателен протокол без дата, извозени с превозен
билет № КС 314873/001070/22.07.2014 г., превозен билет № КС
314873/001071/22.07.2014г., превозен билет № КС 314873/001073/22.07.2014г.,
превозен билет № КС 314873/001074/22.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001075/22.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001076/22.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001077/23.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001078/23.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001079/23.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001080/23.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001082/23.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001083/23.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001084/23.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001086/24.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001087/24.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001088/24.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001093/24.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001094/24.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001095/24.07.2014 г. превозен билет № КС
314873/001096/24.07.2014 г. превозен билет № КС 314873/001097/24.07.2014 г.
превозен билет № КС 314873/001098/24.07.2014 г.
По договор с изх. № 46/14,05.2013 г. са били издадени 6 фактури за
продадена дървесина с общо количество 200,33 куб. метра и стойност 21
932,44 лв.,по документи както следва:
12
- фактура с № 5536/14.04.2014 г. на стойност 6329,10 лв. за 46,65 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 16.04.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 246182/000821/16.04.2014 г., превозен билет № КС
246182/000822/16.04.2014 г., превозен билет № КС 246182/000823/16.04.2014
г.,
- фактура с № 5561/17.04.2014 г. на стойност 4 986,66 лв. за 40,47 куб.
м. по предавателно-приемателен протокол от 22.04.2014 г., извозени с
превозен билет № КС 246182/000824/22.04.2014 г., превозен билет № КС
246182/000825/22.04.2014 г., превозен билет № КС 246182/000826/22.04.2014
г., превозен билет № КС 246182/000828/22.04.2014 г., превозен билет № КС
246182/000829/22.04.2014 г.,
- фактура № 5918/04.06.2014 г. на стойност 3528, 24 лв. за 26,63 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 03.06.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/002974/03.06.2014 г., превозен билет № КС
244893/002975/03.06.2014 г,
- фактура № 5926/04.06.2014 г. на стойност 3378,78 лв. за 25,78 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 04.06.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/002980/04.06.2014 г., ПБ № КС 244893/002981/04.06.2014
г. - фактура № 5941/06.06.2014 г. на стойност 3555,54 лв. за 36,57 куб. м. по
предавателно-приемателен протокол от 05.06.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/002988/05.06.2014 г., ПБ № КС 244893/002989/05.06.2014
г.
- фактура № 6891/21.10.2014 г. на стойност 154,12 лв. за 23,93 куб. м. по
предавателно-приемателен протокол от дата 21.10.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 246182/001129/21.10.2014 г., ПБ № КС 246182/001130/21.10.2014
г, ПБ № КС 246182/001131/21.10.2014 г.
По договор с изх. № 47/14.05.2013 г. са били издадени 6 фактури за
продадена дървесина общо количество 235,39 куб. метра и стойност 20530,58
лв. както следва:
- фактура № 5482/10.04.2014 г. на стойност 2284,40 лв. за 59,49 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 09.04.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 256214/002373/09.04.2014 г., превозен билет № КС
256214/002374/09.04.2014 г., превозен билет № КС 256214/002375/09.04.2014
г., превозен билет № КС 256214/002376/09.04.2014 г., ПБ № КС
256214/002377/09.04.2014 г.,
- фактура № 5491/11.04. 2014 г. на стойност 5323,14 лв. за 58,07 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол без дата, извозени с превозен билет №
КС 256214/002378/10.04.2014 г., превозен билет № КС
256214/002379/10.04.2014 г., превозен билет № КС 256214/002380/10.04.2014
г., превозен билет № КС 256214/002381/10.04.2014 г., ПБ № КС
256214/002384/10.04.2014 г., превозен билет № КС 256214/002385/10.04.2014
г.,
13
- фактура № 5562/22.04.2014 г. на стойност 1742,76 лв. за 17,21 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 22.04.2014 г. , извозени с превозен
билет № КС 246182/000827/22.04.2014 г., ПБ № КС 246182/000830/22.04.2014
г.
- фактура № 5656/13.05.2014 г. на стойност 4038,06 лв. за 29,59 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 12.05.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/002898/12.05.2014 г., превозен билет № КС
244893/002900/12.05.2014 г.
- фактура № 6613/11.09.2014 г. на стойност 6538,80 лв. за 55,64 куб.
метра по предавателно-приемателен протокол от 10.09.2014 г., извозени с
превозен билет № КС 246182/001058/10.09.2014 г., превозен билет № КС
246182/001059/10.09.2014 г., превозен билет № КС 246182/001064/10.09.2014
г., превозен билет № КС 246182/001065/10.09.2014 г., превозен билет № КС
246182/001066/10.09.2014 г.
- фактура с № 6883/20.10.2014 г. на стойност 603,42 лв. за 15,39 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 20.10.2014 г, извозени с превозен
билет № КС 244893/003309/20.10.2014 г., превозен билет № КС
244893/003310/20.10.2014 г.
По договор с изх. № 48/14.05.2013 г. са били издадени 4 фактури за
продадена дървесина общо количество 163 куб. метра и стойност 15915,60 лв.
както следва:
- фактура с № 5655/13.05.2014 г. на стойност 2411,46 лв. за 39,88 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 12.05.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/002899/12.2014 г., ПБ № КС 244893/002902/12.2014 г.,
превозен билет Б № КС 244893/002903/12.2014 г.,
- фактура № 6016/13.06.2014 г. на стойност 3780,24 лв. за 35,71 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 12.06.2014 г. , извозени с превозен
билет № КС 244893/003035/12.06.2014 г., превозен билет № КС
244893/003036/12.06.2014 г., превозен билет № КС 244893/003039/12.06.2014
г.,
- фактура № 6025/16.06.2014 г. на стойност 3968,16 лв. за 35,02 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 13.06.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 244893/003054/13.06.2014 г., превозен билет № КС
244893/003055/13.06.2014 г, превозен билет № КС 244893/003056/13.06.2014 г.
- фактура с № 6315/28.07.2014 г. на стойност 5755,74 лв. за 52,39 куб. м.
по предавателно-приемателен протокол от 25.07.2014 г., извозени с превозен
билет № КС 246182/000981/25.07.2014 г., превозен билет № КС
246182/000982/25.07.2014 г., превозен билет № КС 246182/000983/25.07.2014
г., ПБ № КС 246182/000984/25.07.2014 г., превозен билет № КС
246182/000985/25.07.2014 г.
Общата стойност на извозената дървесина възлиза на 122 842,50 лева -
1 561,08 куб. м. и тази сума не е била заплатена предварително, а също и в
14
последствие.
В допълнителна съдебно-икономическа експертиза (л. 222-224, т. 1,
нохд № 130/2019 г. на ОС) вещото лице Г. посочило, че в периода, в който * са
имали взаимоотношения с „Б. Р.“ ЕООД са били извършвани и други
продажби от стопанството без да е имало авансово заплащане и не е имало
случаи на неплащане по издадени вече фактури. Вещото лице изяснило, че в
счетоводството на *, за да издаде фактура за плащане на дървесината, е
следвало да се представят следните документи: превозен билет и данни
относно договорите, съответно отделите, където са намирани временните
складове и от които е товарен дървения материал, автомобилите със
съответните регистрационни номера, както и имената на шофьорите
извозващи дървесината, експедитора и мястото до където се превозва
дървесината. На основание на така попълнени документи в счетоводството са
били изготвени 25 фактури в периода 10.04.2014 г. - 21.10.2014 г., в които „Б.
Р.“ ЕООД е бил посочен за купувач на дървен материал. От тези 25 фактури
само 3 са били включени в Дневниците за покупки на купувача, за които
купувачът е имал право на данъчен кредит в размер на 1173,66 лв. в месеца, в
който са включени фактурите в дневника за покупка. Това са следните
счетоводни документи:
1. Фактура № 5482 от 10.04.2014 г., включена в Дневника за покупки за
м. юли 2014 г. на стойност 6284,40 лв., с данъчна основа 5237.00 лв., ДДС
1047.40 лв. за 59,40 куб. м. дървен материал;
2. Фактура № 6883 от 20,10.2014 г., включена в Дневника за покупки за
м. декември 2014 г. на стойност 603,42 лв., с данъчна основа 502,85 лв., ДДС
100,57 лв. за 15,39 куб. м. дървен материал;
3. Фактура № 6891 от 21.10.2014 г., включена в Дневника за покупки за
м. ноември 2014 г. на стойност 154,12 лв., с данъчна основа 128,43 лв., ДДС
25,69 лв. за 23,93 куб. м. дървен материал.
За останалите фактури, които не са били включени в дневниците за
покупка купувачът не е начислил ДДС с право на пълен данъчен кредит и не е
ползвал ДДС.
Вещото лице е посочило, че общата сума на задължението на „Б. Р.“
ЕООД, неплатена към *, е 122 842,50 лв. с ДДС. Като се приспаднат внесените
гаранции общо в размер на 30 596,18 лв. задължението на 31.12.2014 г. е
възлизало на 92 246,32 лв. с ДДС.
Съгласно допълнителна съдебно-икономическа експертиза (л. 256- 259,
т. 2, нохд № 130/2019 г. на ОС) при проверка в счетоводството на * вещото
лице Г. констатирало, че до счетоводството на „Б. Р.“ ЕООД са били
изпращани незабавно имейли с фактури, превозни билети, позволително за
сеч и др. Изпращани са и извлечения от с/ка 411 „Клиенти“, където се виждат
задълженията на дружеството към стопанството.
В PC В. в служба при ДСИ през 2016 г. са били образувани
15
изпълнителни дела - ИД № 80/2016 г. и ИД № 81/2016 г. при ДС В..
През 2017 г. при ДСИ при PC В. са били образувани ИД № ***/2017 г.
(съгласно справката на л. 446, т. 3, нохд № 130/2019 г. на ОС) за вземане в
размер на 4 585.56 лв. ведно със законната лихва считано от 15.12.2014 г. в
полза на * против „Б. Р.“ ЕООД и ИД № ***/2017 г. (справка л. 446, т. 3, нохд
№ 130/2019 г. на ОС) за вземане в размер на 940 лв.
По ТД № */2015 г. на ОС Пазарджик * към Ю. - С. е било осъдено да
заплати на „Б. Р.“ ЕООД 5800 лв. разноски по делото. Издаден бил и
изпълнителен лист (л. 458, т. 3, нохд № */2019 г. на ОС). Изготвен бил и
протокол за прихващане на сума и вместо стопанството да плати, сумата е
използвана за покриване на част от задълженията на „Б. Р.“ ЕООД към * по
изп. д. № */2016 г.
По другите изпълнителни дела няма движение и не са постъпили суми.
В съответствие с всички данни по делото първият съд е достигнал до
извод, че причинената значителна щета от продажбата на 1561,08 куб. м
дървен материал възлиза на 122 842,50 лева. Тя е в резултат на действията на
подс. М., който като директор на *, не е положил достатъчно грижи за
стопанисване и запазване на повереното му имущество и за възложената му
работа - не предприел мерки за прекратяване на шестте броя договори за
покупко-продажба на прогнозни количества дървесина от временен склад,
сключени с фирма „Б. Р.“ ЕООД и е разрешавал предаването и експедирането
на дървесина без да е била заплатена по посочените инкриминирани шест
броя договори за покупко-продажба с № 3, 44, 45, 46, 47, 48 (всички сключени
през 2013 г. между * и „Б. Р.“ ЕООД).
Видно от заключението на назначената в хода на въззивното съдебно
следствие /при предходното разглеждане на делото от въззивният съд/
съдебно-лесотехническа и съдебно-икономическа експертиза, назначена
основно във връзка с въпроси, формулирани от защитата, качеството на
дървесината, оставена на временен склад в гората, не би се променило в
следствие на метеорологични и биотични фактори. След шест месеца (към
31.09.2014 г. ) качеството на подобна дървесина не би се променило въпреки
наличието на оцветяване. Една година по-късно дървесината би запазила
състоянието си от края на шестмесечието. След две години качеството на
дървесината би било следното: едрата строителна дървесина от 1 и 2 клас,
средната строителна от 3 клас и средната строителна дървесина – обли греди
следва да се преокачествят в категория дърва – объл материал за занаятчийска
преработка (ОЗМ). Средната строителна технологична дървесина, дребната
строителна дървесина – ритловици, дребната строителна технологична
дървесина следва да се преокачествят в категория дърва за огрев. Дърва объл
занаятчийски материал (ОЗМ) следва да се преокачествят в категория дърва за
огрев. Дървата за огрев остават без промяна като качество след 2 години. Във
връзка с особеностите за съхранение на дървесина вещите лица са посочили,
че дървесината следва да бъде с влажност под 15 процента или над 45
16
процента, температурата на склада да е под 16 градуса и да се ограничи
присъствието на кислород в микропорите й. Подобни естествени условия за
запазване на трупите има само през зимните и ранните студени месеци на
пролетта. Дървеният материал следва да се нарежда в неплътна фигура,
разположена така, че да се осигури необходимата циркулация на въздуха,
както във вътрешността на фигурите, така и около тях. „Временният склад“
представлява терен, утвърден с технологичния план за сеч и извод, подходящ
за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й.
Местоположението на временния склад се определя така, че да не е в
границите на населените места и да не съвпада с друг временен склад.
Извозните пътища да не преминават през населено място, като извозът на
дървесина не се извършва по пътища от републиканската пътна мрежа,
определени в Закона за пътищата. Временният горски склад не трябва да бъде
повече от 1000 метра от границата на насаждението. Необходимо е
временните складове да се съобразяват и с природните особености на
местността, в която се извършва дърводобив и до тях да има подходящи
камионни пътища за движение на тежкотоварни автомобили, превозващи
дървесината. Няма ограничение за големината на временните складове и за
количествата на складираната дървесина. Периодът от време за съхранение на
дървесината на временен горски склад зависи от множество фактори и с е
индивидуално за всеки обект за дърводобив. Дървесината може да остане на
временен склад повече от един месец. Дървесината, добита от 01.04. до 30.09.,
каквато е и процесната дървесина, следва да бъде обелена при престояването
й повече от месец на временен склад. Други мероприятия не следва да бъдат
провеждани. В принципен план дървесината се съхранява в складове на
дървопреработвателните предприятия, при подходящи условия в зависимост
от дейността на предприятието. Във връзка със спецификацията за размери и
качество на асортименти дървесина, които се добиват и продават от Ю. д. п.
гр. С. и териториалните му поделени, валидна към 2014 г. – 2016 г., в
икономическата секция на комплексната експертиза е била изчисленалицената
на дървесината от 1, 2 и 3 клас при евентуалното й преокачествяване в
категория дърва–ОЗМ (объл занаятчийски материал), а дървесината от
категория ОЗМ – при евентуалното й преокачествяване и преминаване в дърва
за огрев след две годишен престой в гората, като са били предложени три
варианта при посочени вариации на икономическата методика за
изчисленията. При съответните варианти експертизата е достигнала до
следните различни възможности за преоценка на процесната дървесина след
две години, като 1561,80 куб. м. от нея би могла да възлиза на стойност 91
824,75 лева, 80 709,45 лева или 99 203,65 лева. За изчисленията е било
съобразено и обстоятелството, че в принципен план, след един месец и след
два месеца, качеството на дървесината не би се променило в следствие на
метеорологични и биотични фактори. След шест месеца (към 31.09.2014 г. )
качеството на дървесината не би се променило, въпреки наличието на
оцветяване. Една година по-късно дървесината би запазила състоянието си от
17
края на шестмесечието.
Заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие
следствие /при предходното разглеждане на делото от въззивният съд/
съдебно-лесотехническа експертиза съдържа плътен наличието по всеки един
от поставените въпроси. В преобладаващата си част експертизата е дала
отговори на допълнителни въпроси, зададени от защитата, вкючително и
такива формулирани във връзка с депозираните обяснения от подсъдимия
пред въззивния съд в съдебното заседание, следващо приемането на
комплексната лесотехническа и икономическа експертиза. В съдебната
лесотехническа експертиза е било посочено, че в насажденията с иглоистна
растителност се срещат най-често насекомни вредители – върхов корояд – Ips
acvuminatus, голям горски градинар – Tomicus piniperda. В насаждения с
преобладаващ видов състав от смърч се среща типограф – Ips typographus. В
насаждения от черен бор се разпространява щестозъб корояд – Ips sexdentatus.
Гъбните болести, които се разпространяват в иглолистните насаждения в
района на ДЛС “Ч.” най-често са: съхнене на леторасли и клонки на бора,
което се причинява от несъвършените видове гъби Sphaerosis sapinea, Diplodia
pinea. Заболяването засега леторасли, клони кора, фиданки и шишарки по
голям брой гостоприемници от род Борови – Pinus. Найчувствителен и
податлив на патогените е черният бор. Гниене на стъблова дървесина от
окрайчена гъба – Fomitopsis pinicola. Причинява гниене на дървесината на
почти всички иглолистни дървесни видове, но се развива повече сапрофитно,
като засяга вече мъртви дървета или с такива със силно отслабени функции.
Кафяво стъблено гниене на борови и смърчови дървета, причинено от
базидиевите гъби Phellinus pini и Trametas abietis. Заразяването на живите
дървета става през механични рани по кората на стъблото и клоните. Високите
температури и ниската въздушна влажност благоприятстват развитието на
насекомните вредители, а наличието на висока влажност възпрепятства
развитието на насекомните вредители. Високите температури и високата
въздушна влажност повлияват благоприятно развитието на гъбните
заболявания. В случая видно от приложената метеорологична справка,
въздушната влажност през всички месеци е висока, което силно ограничава и
дори спира развитието на насекомните вредители в това число и короядите.
При гъбните патогени, влиянието на метеорологичните условия е точно
обратното на влиянието върху насекомните вредители. Високите температури
и високата въздушна влажност повлияват благоприятно развитието на гъбни
заболявания.
В светлината на конкретната метеорологична справка, приложена по
делото, може да се обобщи, че поради високите стойности на въздушна
влажност, развитието на короядите в района следва да е забавено и дори да е
спряло. От представената метеорологична справка следва, че от 01.06.2014 г.
до 30.09.2014 г., когато средната температура е над 15 градуса, има условия за
развитие на гъбни заболявания, но от друга страна липсата на масови
нападения от насекомни вредители, въпреки подходящите метеорологични
18
условия за развитие на гъби, силно ограничава разпространението на гъбните
болести (в горния смисъл т. 1 от експертизата). Насекомните вредители най-
често развиват по две поколения годишно, но при изключително подходящи
условия – може до три (т. 2 от заключението). Най-често насекомите засягат
площ до 1 декар, но при каламитетно (масово) нападение може да бъде
засегната значително по-голяма площ (т. 3 от заключението). Насекомните
вредители формират майчини и ларвни ходове в ликото на отсечената
дървесина, което се намира между кората и дървесината. Тези ходове не
засягат вътрешността на дървесината и не нарушават механичните й свойства.
Първоначално появяващите се плесенни гъби по повърхността на материалите
причиняват петна с различен цвят, но не нарушават здравината и механичните
свойства на дървесината. С времето се появяват и дървооцветяващи гъби,
които причиняват определено оцветяване на дървесината, но това не намали
пропорционално механичните й свойства. В последствие, при престой на
дървесината на временните складове две или повече години и при подходящи
метеорологични условия могат да се появят дърворазрушителни гъби. Тези
гъбни патогени водят до значително понижаване на качествата и здравината
на дървесината (т. 4 от заключението).
Плесените и дървооцветяващите гъби не засягат здравината и
физическите свойства на дървесината. Тези патогени заразяват някои дървета
още преди отсичането им през механични повреди или пренесени от стъблени
насекомни вредители. В такива случаи и при изключително подходящи
метеорологични условия, пресените и дървооцветяващите гъби биха се
развили за няколко месеца след отрязването на дървесината. В нормални
условия и при добив на здрава дървесина, която не е нападната
предварително, развитието на плесенните и дървооцветяващите гъби би
отнело поне година и повече. След две и повече години, при подходящи
метеорологични условия, евентуално върху добитата здрава дървесина, биха
се появили дърворазрушаващи гъби, които засягат здравината на дървесината
и променят нейните качества (т. 5 от експертизата).
При наличието на благоприятни условия за развитие на насекомните
вредители, както и наличието на насаждения с отслабнали функции или
такива с повреди от абиотични фактори в близост, насекомите биха се
пренесли в тях, като причиняват короядни петна, т. е. изсъхване на дървостоя.
При каламитетно развитие на насекомните вредители, което се установява
предварително от лесопатологичните обследвания, след унищожаване на
отслабналите насаждения, могат да бъдат нападнати и здрави насаждения в
близост, поради липсата на храна за насекомите при тези масови развития.
Гъбните болести се разпространяват чрез разнасяне на спорите от насекомите
или чрез абиотичните фактори и се заселват в съседни отслабени и загиващи
дървета. При наличие на механични наранявания върху здравите дървета, те
също могат да бъдат заразени от гъбни патогени. Гъбните болести в
зависимост от вида на патогена причиняват оцветяване и гниене на
дървесината (т. 6 от заключението). В лесовъдската практика не е известен
19
претендирания от защитата факт, временните горски складове, които са в
гората, да са нанесли вреди на околната среда (т. 7 от заключението).
Научните причини за задължението, уредено в чл. 43, ал. 2, т. 9 от
Наредба № 12 от 16.11.2011 г. за защита на горските територии от болести,
вредители и други повреди, а именно добитата иглолистна дървесина да се
обелва в периода 01.04. – 30.09. или да се извозва от гората се основават на
необходимостта да се осигури предпазване, ограничаване и предотвратяване
на появата и развитието на болести, вредители и други повреди (т. 8 от
експертизата).
Мерки и превенция. Формиране на здрави и жизнени насаждения и
поддържане добър санитарен ред в гората, чрез извеждане на необходимите
лесовъдски мероприятия (сечи). Наблюдение, отчитане и прогнозиране на
развитието на болести и вредители от служителите с лесовъдство образование
в съответните институции. Залагане на феромонови уловки за провеждане на
мониторинг на нападения от насекомни вредители. Марки за борба.
Провеждане на своевременни санитарни и принудителни сечи в засегнати
насаждения от биологични и абиотични фактори. При каламитетни (силни)
нападения се залагат ловни дървета за борба с короядите, обелване на кората
им по време на какавидното развитие и третиране с инсектициди (т. 9 от
заключението).
През 2014 г. не са били издавани предписания за лесозащитни
мероприятия на територията на ДЛС “Ч.”, тъй като при лесопатологичното
обследване на нападение от вредители, болести и други повреди през 2013 г.
за района на ДЛС “Ч.” не са били констатирани повреди (т. 10 от
експертизата). В електронната информационна система на Изпълнителната
агенция по горите няма данни за наличие на широкомащабно развитие и
вредители в района на ДЛС „Ч.“ през 2014 г. (т. 11 от заключението).
През 2014 г. няма регистрирани сигнални листове относно откриването
на болести и вредители, касаещо района на ДЛС „Ч.“ (т. 13 от експертизата).
Посочената фактическа обстановка първият съд е приел за установена
въз основа на обясненията на подс. М., показанията на разпитаните по делото
свидетели А., Ф., Б., Ч., Г., А., Т., Б. и др., вкючително и в посочения вече в
изложението смисъл, както и на приложените по делото писмени
доказателства, съдебно икономическата и допълнителната такава експертиза и
съдебно-лесотехническа и съдебно-икономическа експертиза.
Тази фактическа обстановка е приета и от въззивният съд при
предходното разглеждане на делото и от върховният съд при касационното
разглеждане на делото.
В хода на делото пред първоинстанционния съд е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес против подс.А. М. граждански иск от
ощетеното юридическо лице Ю. - С., представлявано от директора за
заплащане на сумата от 122 842,50 лв., причинени имуществени вреди от
20
непозволено увреждане, ведно със законовата лихва върху тази сума считано
от датата на всяко едно увреждане до окончателното изплащане на сумата. Ю.
- С. е било конституирано по делото на основание чл.84 НПК като граждански
ищец.
Правилно първостепенният съд е приел, че предявеният граждански
иск в размер на 122 842,50 лв., представляващи причинени имуществени
вреди ведно с дължимата лихва е допустим и частично основателен по
следните съображения. Гражданският иск на Ю. - С. е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес срещу подс.М. на 27.03.2019 г. В правната
теория и практика, съгласно ППВС № 9/6] г., изм. с ППВС № 7/87 г. е прието,
че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението. Основателността на гражданския иск се проверява с
оглед предпоставките по чл.45 от ЗЗД, като важат всички останали правила и
изисквания по ЗЗД, включително относно давностния срок, в който следва да
бъде предявен гр.иск. Според чл.110 от ЗЗД, общата давност е петгодишна и
гражданският иск е предявен в този срок и започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
При вземане, възникнало на основание деликт, в ЗЗД са уредени две
хипотези. При първата от тях вземането става изискуемо от момента на
извършване на деликта, когато извършителят е известен. При тази хипотеза
откриването на дееца съвпада с настъпването на деликта. Във втората
хипотеза според съда, деликтът е осъществен но вземането не е станало
изискуемо. То става такова от момента на откриване на дееца (арг. от чл.110
вр. чл.114, ал.3 от ЗЗД). Когато деянието едновременно е и престъпление,
давността за наказателно преследване тече от момента на довършването му, а
давността за предявяване на иска по чл.45 от ЗЗД тече от друг момент, който
следва да бъде изяснен по конкретния случай, тъй като представлява
фактически въпрос с правно значение.
Споделимо първостепенният съд е приел, че самоличността на
подсъдимия като директор на * е известна. На 15.09.2015 г. с постановление
на прокурор ОП е образувано ДП срещу А. М. за деяние по чл.219,ал.1 НК
(вж.т.1ДП). Той е привлечен като обвиняем на 13.06.2018 г. (вж-.л. 157. т.5ДП).
По направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
настоящият въззивен състав счита същото за неоснователно. Въпросите за
времевите предели на погасителната давност и за основанията за спиране и
прекъсване на давностния срок са коментирани в теорията и в съдебната
практика. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не очертава други срокове /чл.110 от ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня на
изискуемост на вземането, като началният момент, от който възниква
вземането за вреди от непозволено увреждане е датата на откриване на дееца
или в случая датата на привличане на подс. А. М. като обвиняем на 13.06.2018
21
г. Това е най-ранният момент, когато пострадалото /ощетено/ лице е могло да
формира обоснована увереност, че извършителят на деликта е бил открит
(чл.114, ал. 2, вр. чл.110 от ЗЗД). Съгласно чл.115, б."ж" от ЗЗД давността
спира при предявяване на гражданския иск и докато трае съдебният процес, а
според предписаното в чл.116, б.„б“ от ЗЗД, давността се смята за прекъсната,
с предявяване на граждански иск, на възражение или искане за започване на
помирително производство, но при условие, че същите бъдат уважени.
Привличането като обвиняем на подс. М. на посочената дата се явява
началният момент на предвидения в ЗЗД петгодишен давностен срок.
Гражданският иск е предявен и постъпил в окръжния съд в този срок, като е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес в проведеното
разпоредително заседание, което налага извода, че към момента на
предявяването погасителната давност по чл.110 от ЗЗД не е била изтекла.
Следва да се отбележи, че давността не се прилага служебно, а само след
възражение от насрещната страна, което следва да бъде направено най-късно в
разпоредителното заседание по делото, което не е направено, поради което
дори и да беше изтекла погасителната давност възражението отново ще е
неоснователно. В случая гражданският иск е предявен в срок, поради което е
допустим.
С постановената по първоинстанционното дело присъда, подс. М. е
признат за виновен по обвинението по чл.219, ал.1 вр. чл,26, ал.1 от НК,
поради което проверявания съд е намерил, че са налице всички предпоставки,
предвидени в чл.45 от ЗЗД за уважаване на предявения от Ю. - - С. против
подсъдимия граждански иск т.е. налице са всички изискуеми предпоставки за
ангажиране на гражданска деликтна отговорност на подсъдимия М. -
непозволено увреждане, противоправно поведение на подс.М., причинна
връзка между резултата и противоправното му поведение и вина.
Във връзка с изложеното окръжният съд е стигнал до извод, че
предявеният граждански иск е доказан по основание и частично по размер, с
оглед на обстоятелството, че платените гаранции от „Б. Р.“ ЕООД не са
върнати. От заключението на съдебно икономическата експертиза /вж.л.2256, т.1,
нохд № 130/2019 г./) се установява, че общата сума на задължението на „Б. Р.“
ЕООД, неплатена към ТП ДЛС“ Ч. възлиза на 122 842,50 лв. Като се
приспаднат внесените гаранции в размер на 30 596,18 лв. задължението
възлиза на 92 246,32 лв. Съдът е приел, че именно в този размер следва да се
уважи предявения иск, като за разликата до предявения размер от 122 842,50
лв. следва да се отхвърли.
По изложеното подс. М. е осъден да заплати на Ю. - С. сумата от 92
246,32 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, в едно със
законовата лихва считано от 21.10.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, а на Държавата ДТ в размер на 3690 лв., като за разликата до 122
842,50 лв. /пълния предявен размер/ гражданския иск е отхвърлен.
С постановеното въззивно Решение № 34 от 23.02.2023 г., постановено
22
по ВНОХД 241/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена
Присъда № 260001 от 29.01.2021 г. и допълнителна Присъда № 260005 от
12.02.2021 г., постановени по НОХД № 130/2019 г., включително и в
гражданско правната част, като въззивният съд се е съгласил с всички изводи
на първата инстанция.
Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС. С
Решение № 566 от 11.11.2024 г., постановено по НД № 326/2023 г. по описа на
ВКС е отменено въззивно Решение № 34/23.02.2023 г. на Пловдивския
апелативен съд, НО, втори състав, постановено по ВНОХД № 241/2021 г. в
потвърдителната му гражданско осъдителната част и делото е върнато за ново
разглеждане на същия съд в посочената част от друг съдебен състав от стадия
на съдебното заседание. В останалата му част въззивното решение е оставено
в сила.
За да отмени въззивното решение в гражданско осъдителната част ВКС
е приел, че обема и съдържанието на гражданската отговорност на
подсъдимия не е била разрешена и това се дължи на липсата на проверени по
надлежен процесуален начин доказателства за действителния размер на
имуществените вреди на Ю. - С., в чиято полза са били присъдени общо 92
247, 32 лв. (след приспадане на внесени гаранции в размер на 30 596, 18 лв.)
от общия размер на неплатената дървесина 122 842, 50 лв. Сред фактите по
делото (вж. л. 21 от мотивите) е споменато, че са водени търговски и
изпълнителни дела между Ю. - С. и „Б. Р.“ ЕООД, извършени са и
прихващания за отделни суми, а по други нямало движение и плащане на
такива. Според ВКС твърде краткото изложение относно водените дела (на
базата на справки в т.3 от НОХД № 130/2019 г. от ПзОС) и липсата на
категорични заключения дА. по всички от тях се е стигнало до пълно или
частично събиране на вземанията, произхождащи от липсата на плащания на
дървесината по шестте договора с „Б. Р.“ ЕООД, препятства възприемането на
извода за размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. ВКС е
приел, че освен чрез справки за водените дела е необходима и проверка чрез
съдебно-счетоводна експертиза дА. при кредитора са налице постъпления и в
какъв размер. Деянието е основание за ангажиране на имуществената
отговорност на подсъдимия за деликт, но размерът на обезщетението не може
да води до неоснователно обогатяване, ако междувременно част или цялото
вземане е било възстановено. Поради тези съображения ВКС е намерил, че
въззивното решение следва да бъде отменено в потвърдителната му
гражданско осъдителна част и делото е върнато за ново разглеждане на
въззивния съд за допълнително изследване и разрешаване на посочения
въпрос.
В тази връзка настоящият състав на Апелативен съд – Пловдив в хода
на въззивното съдебно следствие с цел пълното и обективно изясняване на
обстоятелствата по делото, изиска от гражданския ищец по делото - "Ю. д. п. "
- С. подробна информация има ли платени и постъпили суми по
23
констатираната по делото щета в размер на 122 842,50 лева, настъпила в
вследствие на инкриминираните шест броя договори за покупко-продажба с №
3, 44, 45, 46, 47, 48 (всички сключени през 2013 г. между * и „Б. Р.“ ЕООД) от
посоченото дружество или от подс. А. А. М.. Изискана е и информация водени
ли са търговски и изпълнителни дела между Ю. - С. и „Б. Р.“ ЕООД по
посочените договори и извършвани ли са прихващания за отделни суми. В
тази връзка е изискано да се посочи има ли образувани изпълнителни дела,
какви суми са събрани по тях, кой са номерата на изпълнителните дела и при
кой съдебни изпълнители са образувани. Какъв е действителния размер на
имуществените вреди на Ю. - С. към момента на изготвяне на справката.
От Камарата на частните съдебни изпълнители се изиска справка има
ли образувани съдебно - изпълнителни дела между "Ю." - С. и „Б. Р.“ ЕООД,
съответно се иска такава справка и от Държавното съдебно изпълнение при
РС - С. и РС – В..
Във връзка с това по делото постъпиха и се приеха от съда в хода на
въззивното съдебно следствие доклад и документи по опис съдържащи
информация относно задълженията на дружеството „Б. Р.“ ЕООД към * и
съответно към неговия принципал Ю. д. п. ДП, представени от гражданския
ищец.
Постъпиха и справки от Камарата на частните съдебни изпълнители и
съответно от Държавно съдебно изпълнение С. и В..
Въззивният съд назначи и допълнителна съдебно - счетоводна
експертиза със задача - вещото лице, след проверка на постъпилите по делото
писмени документи от Ю. и проверка на водени търговски дела между Ю. - С.
и „Б. Р.“ ЕООД, проверка за образувани съдебно - изпълнителни дела от
държавното и частно изпълнение във връзка с настоящия казус, съответно
след запознаване с одитния доклад и докладна на гл. счетоводител на Ю. да
даде заключение:
1. Има ли пълно или частично събиране на вземанията, произхождащи
от липсата на плащания на дървесината по шестте договора с „Б. Р.“ ЕООД,
предмет на настоящото производство. ДА. при кредитора са налице
постъпления и в какъв размер и има ли прихващане на суми по тези договори.
2. Обявено ли е в несъстоятелност дружеството „Б. Р.“ ЕООД и по чие
искане.
3. Отписани ли са вземанията Ю. от „Б. Р.“ ЕООД по шестте договора.
В изготвеното заключение на допълнителна съдебно - счетоводна
експертиза, прието от съда в хода на въззивното съдебно следствие по първия
поставен въпрос „Има ли пълно или частично събиране на вземанията,
произхождащи от липсата на плащания на дървесина по шестте договора с
„Б. Р. ЕООД, предмет на настоящото производство и дА. при кредитора са
налице постъпления и в какъв размер и има ли прихващане на суми но тези
договори?,
24
Пор.Договор № / датаИздадени фактури –КоличествоСума – лв
№бройдървесина
1 № 5/02.01.20133131.6710 604.36
г.
2 № 44/14.05.20132319.864 585.56
г.
3№4511.5549 273.96
45/14.05.2013г.
4№ 46/14.05.20136200.3321 932.44
5№ 47/14.05.20136235.3920 530.58
6 № 4163.0015 915.60
48/14.05.2013г.
Общо:251 561.80 куб.м122 842.50
лв
Вещото лице е посочило, че Д. "Ч." гр.В. през 2013 г. ЕООД „Б. Р. „ е
сключило 6 бр. договори за добив и покупка на дървесина. За целта са били
внесени гаранции за участие в търга в размер на 5 % от стойността на
прогнозните количества дървесина. След 10.04.2014 гол. „Б. Р. „ ЕООД гр.В.
товари и извозва дървесина, но е било затруднено да заплаща придобитата
вече дървесина и така в продължение на 7-8 месеца е натрупало задължения
към ДП ДЛС Ч. в размерна 122 842,50 лв.
ЗапочнА. са спорове между продавач - ПI Д. "Ч." и купувач на
дървесината „Б. Р.“ ЕООД - гр. В., относно заплащане на вече извозената и
доставена дървесина, чиято стойност е посочена по договори и фактури в
Таблица № 1, както следва:
Договор №Фактура №Сума Внесени Сума безПрихванати
(лв)гаранции – 5 %гаранции /лв/
5/2013 г. 5628/09.05.20143 245.64162.283 083.36
5663/03.05.14 г.5 948.60297.435 651.17
6469/18.08.14г1 410.1270.511 339.61
Общо:10 604.36530.2210 074.14 10 604.36
44/2013 г.5541/07.04.14г.1 842.6092.131 750.47
25
6328/01.07.14 г.2 742.96137.152 605.81
Общо:4 585.56229.284 356.28
45/2013 г5552/22.04.14 г.11 667.64583.3811 084.26
5587/25.04.14г.4 963.92248.204 715.72
6033/16.06.14г.4 748.94237.454 511.49
6329/31.07.14 г.27 893.461394.6726 498.79
Общо:49 273.962 463.7046 810.26
46/2013 г.5536/17.04.14г.6 329.10316.456 012.65
5561/22.04.14г.4 986.66249.334 737.33
5918/4.6.14 г.3 528.24176.413 351.83
5926/4.6.14 г.3 378.78168.943 209,84
5941/06.06.14 г.3 555.54177.783 377.76
6891/21.10.14 г.154.127.71146.41
Общо:21 932.44 1 096.6220 835.82
47/14.05.13г5482/10.04.14 г.2 284.40114.222 170.18
5491/11.4.14 г.5 323.14266.165 056.98
5562/22.04.14г.1 742.7687.141 655.62
5656/13.05.14 г.4 038.06201.903 836.16
6613/11.05.14 г.6 538.80326.946 211.86
6883/20.10.14 г.603.4230.17573.25
Общо:20 530.581 026.5319 504.05
48/14.05.135655/13.05.14 г.2 411.46120.572 290.89
6016/13.06.14 г.3 780.24189.013 591.23
6025/16.06.14 г.3 968.16198.413 769.75
6315/28.7.14 г.5 755.74287.795 467.5
Общо:15 915.60795.7815 119.82
6 бр.В с и ч к о :122 6 142.12116 700.38
842.50
26
От тези 25 бр. фактури само 3 бр. са включени в дневниците за покупки
при купувача, за които купувача е имал право на данъчен кредит в размер на
1173.66 лв. в месеца, в който са включени фактурите в дневника за покупки. За
по-голяма нагледност. информацията е представена в табличен вид. както
следва:
Фактура №МесецСумаДан. осн.ДДС
5482/10.04.2014гм. юли6284.40 лв5237.001047.40
6883/20.10.2014гм.декември603.42 лв502.85 100.57
6891/21.10.2014г.м. ноември154.12 лв128.4325.69
О б щ о:7 041.945 868.281 173.66
За яснота вещото лице е посочило, че за останалите фактури, които не
са включени в дневниците за покупка, купувачът не е начислил ДДС с право
на пълен данъчен кредит и не е ползвал ДДС. Фирмата продавач - ДП ДЛС
,.Ч.” е изготвила фактури за предоставената дървесина на „ Б. Р.” ЕООД.
Фактурите са придружени от приемо-предавателни протоколи, но голяма част
от протоколите не са подписани от получателя на дървесината. По ЗДДС след
като дървесината има вече нов собственик, продавача е длъжен да включи
издадените фактури в дневника за продажби. ТП ДЛС "Ч."“ с ЕИК ***** не е
самостоятелна юридическа единица. Стопанството е териториално
подразделение на Ю. - С.. При тази структура, всяко подразделение изготвя за
месеца дневник за продажби и покупки, като информацията от всички ТП се
обобщава и справката по ЗДДС се подава в НАП.
Така възникналите спорове между *, като продавач на дървесината и
ЕООД ”Б. Р.” гр.В. купувач, са принудили продавача на дървесината да
предприеме съдебни действия.
Вещото лице е посочило, че Районен съд гр. Смолян с писмо изх. №
186/29.01.2025 г. уведомява Апелативен съд - Пловдив, че след извършена
справка по деловодните книги на СИС при РС - Смолян за периода 01,01.1999
г. до 20.01.2025 г. се установява, че в службата няма образувани изпълнителни
дела със страни Ю. с ЕИК *** гр. С. и "Б. Р. " ЕООД гр. В. с ЕИК ****
Камарата на частните съдебни изпълнители с писмо изх.№
0502/30.01.2025 г. е предоставила справка за образувани изпълнителни дела:
- Справка за образувани изпълнителни дела № **. в която е посочено,
че към 30.01.2025 г. по партидата на лицето „ЮЦ П. - С. с ЕИК *** в
качеството му на длъжник няма регистрирани висящи изпълнителни дела.
- Справка за образувани изпълнителни дела № **, в която е посочено,
че към 30.01,2025 г. по партидата на лицето ,.Б. Р.“ ЕООД гр. В. с ЕИК *** в
27
качеството му на длъжник има регистрирани висящи изпълнителни дела при
ЧСИ * с рег.№ **, както следва ИД№ ************** ИД № **************.
С писмо изх.№ 2331/ 13.02.2025 год. КЧСИ уведомява Апелативен съд
- Пловдив, че при извършена справка в регистъра за образувани дела при ЧСИ
* се констатира, че няма образувани дела между лицата: Б. Р.” ЕООД гр.В. с
ЕИК *** и Ю. д.п. с ЕИК *** гр.С.. В регистьра се контстатира, че има
образувани ИД с длъжник ..Б. Р. ЕООД гр.В. с ЕИК *** по ИД №
************** и № ************** с взискател Т. Д. "Ч." гр.В. с ЕИК
*****.
По искова молба на ТП ДЛС „Ч.” гр. В. е образувано Търговско дело №
49/2019 год. по описа на Окръжен съд - Пазарджик срещу”Б. Р. ’ ЕООД гр. В.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 112 252.58 лв.,
представляващи главница по 25 бр. фактури издадени в изпълнение на
договори с № 5, № 44/14.05.2013 г., № 45/14.05.2013 г., № 46/14.05.2013 г., №
47 и № 48/14.05.2013 г. за покупко-продажба на дървесина.
С Решение № 48/ 24.04.2017 г. по ТД № 40/2015 г. на Окръжен съд -
Пазарджик „Б. Р.“ ООД е осъдено да заплати на ГП ДЛС „Ч.” сумата 7 641.94
лв. представляваща продажналицена на дървесина по ф-ри : по договор №
********** - 154.12 лв. по договор № 46. № ********** -1203.42 лв.. по
договор № 47 и № ********** - 6 284.40 лв. по договор № 47 за покупно-
продажба на дървесина, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, както и за разликата над 341.28 лв. по
претендираните 9 519.94 лв., представляващи мораторна лихва за забава,
върху главницата по посочените фактури за периода от 10.04. до 21.10.2014 г.
като неоснователен. „Б. Р.” ЕООД е осъден да заплати на ТП ДЛС „Ч."сумата
649.73лв., представляваща съдебно-делови разноски, съобразно уважената
част от иска. на осн-е чл. 78.ал.1 от П1К. ТП ДДС "Ч.” е осъдено да заплати на
„Б. Р. ЕООД сумата 3 737.77 лв., представляваща съдебно-делови разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. на основание чл.78, ал.3 от ТПК.
Решението е обжалвано от ТП ДЛС „Ч.” пред Апелативен съд - Пловдив,
който с Решение № 18/12.01.2018 г., постановено по въззивно търговско дело
№ 365 /2017 г. е потвърдил Решение № 48 /24.04.2017 г., постановено от
Окръжен съд – Пазарджик. Подадена е касационна жалба, която е разгледана
по допустимост в закрито заседание на ВКС, който се е произнесъл с
Определение № 652 по ТД № 1334/2018 г. с което не допуска касационно
обжалване.
По ТД № 49/2015 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, Д.„Ч.” е
осъдено да заплати на „Б. Р.“ ЕООД сумата 11 337.77 лв. която включва: 3
737.77 лв съдебно-делови разноски, 3 800,00 лв., постановени по в.т. №
365/2017 г. на Апел.съд Пловдив, 3 800.00 лв. постановени по ТД № 1334/2018
г. на търговска колегия на ВКС. Изготвен е протокол за прихващане на сумата,
като вместо ТП ДЛС Ч. да заплати сумата, тя е била използвана за покриване
на част от задълженията на „ Б. Р.” ЕООД към ТП ДДС Ч. по ИД№**/ 2016 г.
28
На 01.03.2019 г. в ТП ДЛС „Ч.'’ е получено писмо от ДСИ. че поради пълно
издължаване ИД № **/2016 г, е приключено.
По другите Изпълнителни дела няма движение и не са постъпвА. суми.
На основание изпълнителен лист № 129/11.02.2016 г., издаден срещу
„Б. Р.“ ЕООД за сумата от 10 604.36 лв., която до момента е нараснала до
15 457.83 лв. „Б. Р.“ ЕООД не е предприела никакви действия за заплащане на
дълга, поради което ТП ДЛС е поискало запориране на банковите му сметки.
В банковите сметки на фирма „Б. Р.“ ЕООД няма налична сума, която да
удовлетвори вземането на ДЛС „Ч.“, и „Ч.“ желае да направи прихващане на
дълга: „Б. Р.“ ЕООД дължи на * 15 457.83 лв. , а * дължи на „Б. Р.“ ЕООД 11
337.77 лв., за което има изготвен протокол за прихващане.
За присъдената в полза на * сума 7 641.94 лв. е образувано
изпълнително дело № 356/2020 г. по описа на ЧСИ Д. Д.. По делото ДЛС „Ч.“
е поискано пълно проучване на длъжника и налагане на запори, при налични
банкови сметки и възбрани на открити движими вещи.
При направена проверка от ЧСИ не са открити банкови сметки,
движими и недвижими вещи, притежание на фирма „Б. Р.” ЕООД. В Районен
съд гр. В. е образувано ЧГД № 11/14 г. съответно ГД № 85/2015 г. Делата са
спечелени от ТП ДЛС „Ч.” и „Б. Р." ЕООД е осъдено да заплати дължимата
сума от 10 604.36 лв. Извадени са изпълнителни листове и са заведени
изпълни дела при ДСИ към Районен сьд – В.: ИД № **/2016 г. за съдебни
разноски и ИД №** /2016 г. за сумата от 10 604.36 лв. плюс мораторна лихва
606.51 лв.
В Районен съд - В. с образувано ЧГД № 1115/2014 г. и съответно ГД №
84/2015 г. Делата са спечелени от ТП ДЛС“ Ч." и ..Б. Р." ЕООД е осъдено да
заплати дължимата сума от 4 585.56 лв. Извадени са изпълнителни листове
при ДСИ към Районен съд - В. са образувани ИД № 507 2017 г. за съдебни
разноски и ИД № 506 / 2017 г. за сумата от 4 585.36 лв. Двете дела са
съединени под №321/2020 г. при ЧСИ Д. Даскалов и по същите са направени
всички възможни действия за изплащане на вземането. След направена
проверка не са намерени налични банкови сметки и движими и не движими
вещи. притежание на длъжника.
По ТД 49/2015 г. на Окръжен съд - Пазарджик, ТП ДЛС „Ч." е осъдено
да заплати на „Б. Р." ЕООД сумата 11 337.77 лв. за разноски по делото, като е
изготвен протокол за прихващане на сума, като вместо ТП ДЛС „Ч. да заплати
сумата, тя е била използвана за покриване на част от задълженията на „ Б. Р.
ЕООД към ТП ДЛС „Ч." по ИД №**/2016 г. На 01.03.2019 г. в ТП ДЛС „Ч." е
получено писмо от ДСИ, че поради пълно издължаване ИД № **/2016 г._е
приключено.
По другите ИД няма движение и не са постъпвА. суми.
По искова молба на „Б. Р.“ ЕООД е образувано ТД № 82/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик с основание „връщане на гаранции“ за
29
изпълнение по договори за продажба на прогнозни количества дървесина. С
решение № 29/13.02.2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е отхвърлен
иска на ищеца за поисканото връщане на гаранциите за изпълнение на 5 от
договорите, но е приет иска им за една от гаранциите, получена по договор №
45/14.05.2013 г. на стойност 9 950.89 лв, като * е осъден да върне същата
гаранция на „Б. Р.“ ЕООД.
* подава въззивна жалба до Апелативен съд – Пловдив, с която
обжалва решение № 29/13.02.2020 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С решение
№ 220/27.07.2020 г. Апелативен съд – Пловдив потвърждава решението на
Окръжен съд – Пазарджик.
* подава касационна жалба срещу решението на Апелативен съд –
Пловдив, като с Определение № 60158/27.07.2021 г. ВКС не допуска
разглеждане на подадената жалба и прекратява производството по делото.
* е осъдено да заплати сумата 9 950.89 лв. заедно с разноските по
делата. От така предоставените данни по ВНОХД № 518/2024 г. според
вещото лице може да се направи следният извод:
1. Видно от таблицата към 31.12.2024 г. „Б. Р.“ ООД дължи на ТП ДЛС
”Ч.” гр. В. сумата 122 842.50 лв. с ДДС, представляваща покупно-
продажналицена на доставени 1561.80 куб.м дървесина по посочените
договори и фактури.
2. За участие в търг за придобиване и закупуване на дървесината са
сключени 6 бр. договори и са внесени 30 056.17 лв. гаранции за участие в
търга, проведен през 2023 г.
3. От тази сума като се приспаднат гаранциите 30596.17 лв., за които
няма данни да са върнати на участниците в търга, като се приспадне и
прихванатите 11 337.77 лв., остават като дължими от „Б. Р.“ ЕООД - В. на ТП
ДЛС „Ч." сумата от 80 908.06 лв., т.е. изчисленията изглеждат по следния
начин: 122 842.50 лв - /30596.17 лв. + 11337.77лв./ = 122842.50лв. - 41933.94
лв. = 80 908.06 лв. - неплатени към настоящият момент.
Обобщено от приложените по делото документи и от заключението на
назначената допълнителна съдебно икономическата експертиза, приети от
настоящия състав в хода на въззивното съдебно следствие се установява, че
общата сума на задължението на „Б. Р.“ ЕООД неплатена към * към
настоящия момент възлиза на 80 908.06 лв. и това е размера до който следва
да се уважи предявения граждански иск, като за разликата до уважения от
първата инстанция размер от 92 246,32 лв. следва да се отхвърли. Предвид на
това присъдата и допълнителната така следва да бъдат изменени в гражданско
правната част, като се намали размера на уважения граждански иск от първата
инстанция до сумата от 80 908.06 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в едно със законовата лихва считано от
21.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърли за
разликата до уважения от първата инстанция размер от 92 246,32 лв.
30
В случая се дължи лихва за забава от неплащане на сбора на общата
дължима сума от 80 908.06 лв., представляващи сборния престъпен резултат -
обезщетение за причинени имуществени вреди, в едно със законовата лихва
считано от 21.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В тази насока
правилно първостепенният съд не е присъдил междинни лихви считано от
извършване на отделните деяния от продължаваните престъпление, предмет
на отделните инкриминирани суми. В случая краят на престъпния период е
21.10.2014 г. и коректно е била присъдена законната лихва до окончателното
изплащане на коригираната сума.
Неоснователно е възражението на защитата за липсата на активна
легитимация на гражданския ищец и неяснота по въпроса на кого е причинена
щетата на Ю. - С. или на *. Съгласно справка в търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ Ю. д. п. гр. С. е регистрирано но 29.06.2011 г., като
първоначалният брой териториални поделения е 43. Понастоящем те са 35 от
тях 28 държавни горски стопанства 50 и 7 ловни стопанства. Собственик на
Ю. гр. С. е Министерство на * . Д. „Ч.“ е териториално поделение на Ю. гр. С..
Териториалните поделения нямат юридическа самостоятелност, те не са
юридически лица и всички правни действия по отношения на печалби,
респективно загуби рефлектират в патримониума на юридическото лице "Ю."
- С.ДП гр.С..
Подс. М. е осъден да заплати на от първата инстанция на Държавата ДТ
в размер на 3690 лв., пропорционално на уважения граждански иск в размер
на 92 246,32 лв. Настоящата инстанция намали пропорционално размера на
гражданския иск до 80 908.06 лв., поради което присъдата следва да измени и
в този част, като размера на дължимата ДТ от М. се намали пропорционално
до 3236 лв., съобразно уважената част на иска.
Настоящият съд намира, че във връзка с разноските на гражданския
ищец, за които се твърди, че са били пропуснати при произнасянето на първия
съд, който е взел под внимание приложените разходо-оправдателни документи
само по делото, което е разгледал, то липсва произнасяне на първия съд по
отправеното искане, поради което по молбата за тяхното възлагане следва да
се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на делото и по реда на
чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 НПК на
подсъдимия следва да бъде възложено заплащането на разноските във
въззивното производство в размер на 716.30 лева – за експертиза.
На подсъдимия следва да се възложи и заплащането на разходите за
повереник на гражданския ищец съобразно представените разходо-
оправдателни документи /л.52 - пълномощно, л.53 - договор за правна помощ
и л.54 – платежно нареждане/ от настоящото дело в размер на 10 080.00 лева.
От приложеното платежно нареждане се установява, че посочената сума е
преведена от ищеца на повереника му.
31
Поради изложеното Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260001/29.01.2021 г. и допълнителна присъда №
260005/12.02.2021 г., постановени по НОХД № 130/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик в гражданско правната част като следва:
намали пропорционално размера на присъденото обезщетение което
подс. А. М. М. следва да заплати на гражданския ищец Ю. д. п. - С.,
представявано от Директора до сумата от 80 908.06 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в едно със законовата лихва
считано от 21.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата над 80 908.06 лева до уважения от първата инстанция размер от 92
246,32 лева отхвърля гражданския иск като неоснователен и недоказан.
намали пропорционално размера на Държавната такса, която следва
да заплати подс. А. А. М. от 3690 лева на 3236 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на повереника на
гражданския ищец адв. Б. К. за възлагане на неприсъдени разноски по делото.
ОСЪЖДА подс. А. А. М. да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд - Пловдив направените по делото
разноски в общ размер на 716.30 лева за експертиза.
ОСЪЖДА подс. А. А. М. да заплати на гражданския ищец Ю. д. п. - С.,
представявано от Директора, направените пред въззивния съд разноски за
поверник в размер на 10080.00 лева.
Потвърждава присъдата и допълнителната такава в останалата
гражданско правна част. В наказателно правната част е влязла в сила.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32