РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500161 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №236 от 28.12.2022г., постановено по гр.дело №39/2022г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали, В. Е. К. с ЕГН:********** и адрес: гр. К.,
ул. "Д. М." № **, е осъден да заплати на Г. А. Г. с ЕГН:********** и адрес:
гр. В., ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап. *, на основание чл.240 от ЗЗД, сумата в
размер на 5000лв., представляваща главница по договор за заем от
09.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска – 05.10.2021г., до окончателното й изплащане, като иска за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 37200лв. с лихви е отхвърлен, и са
отхвърлени и предявените евентуални искове за сумата от 32200лв. по
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и по чл.59 от ЗЗД, като В. Е. К. с ЕГН:********** и
адрес: гр. К., ул. "Д. М." № **, е осъден да заплати на Г. А. Г. с
ЕГН:********** и адрес: гр. В., ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап. *, сумата в размер
1
на 493лв. за деловодни разноски, а Г. А. Г. с ЕГН:********** и адрес: гр. В.,
ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап. *, е осъден да заплати на В. Е. К. с ЕГН:**********
и адрес: гр. К., ул. "Д. М." № **, сумата в размер на 2112,07лв. за деловодни
разноски.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят В.
Е. К., който чрез пълномощника адв.Д. Г. го обжалва в осъдителната му част
относно присъдената сума от 5000лв. със законна лихва като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано по съображения, че, за да се
приеме сключването на договор за заем между страните, не е достатъчно да
бъде установено предаването на сумата като един от съществените елементи
на договора, а е необходимо да се установи и постигането на уговорка за
предаване на сумата в заем и поето от заемополучателя задължение да я
върне, като от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че
не се касае за заемни средства, а за получени такива по договор за поръчка,
която ответникът е изпълнявал съгласно възложеното от ищеца с грижата на
добър стопанин, дал е отчет и е предал всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката, включително и срещу получените чрез банков превод 5000лв.
Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на
иска, както и за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
Въззиваемата страна Г. А. Г. е депозирал чрез пълномощника адв.М. М.
писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност, според които по делото е безспорно установен факта на
предаване на спорната сума от 5000лв. по банков път на 09.08.2017г., като
основанието за предаването й в заем произтича от посоченото в банковото
извлечение, а също и от приетото и неоспорено заключение на ССчЕ,
изготвено след справка в „УКБ“-клон П. и относимите платежни нареждания
на хартиен носител, според което процесният превод е направен във
физически офис на банката с посочено основание за превода – заем, което не
се опровергава от показанията на ангажираните от ответника свидетели като
недопустими на основание чл.164,ал.1,т.3 от ГПК за доказване сключването и
съществуването на договор за поръчка и изхождащи от заинтересовани от
изхода на делото лица по смисъла на чл.172 от ГПК, които не са присъствали
на уговорките между страните. Претендира за потвърждаване на решението и
2
за присъждане на разноски за въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба и уточняващите молби от 19.10.2021г. и от
10.11.2021г. ищецът Г. А. Г. твърди от 2013г. да работи в сферата на
изкупуване на катализатори за автомобили втора употреба първоначално чрез
фирма „Г. - К. В.“ЕООД, а от 2016г. чрез учредената по негово предложение и
с негови приятели от детството /Й. Г. У. и Г. К. П./ фирма „Г. - Ф. - К.“ООД, в
която участвал с най-голям дружествен дял от 70% и станал едноличен
управител и в която, поради разрастване на търговската дейност на
територията на страната, включили ответника В. К. като техен общ приятел,
на когото на 17.01.2017г. продал част от дружествените си дялове /15% от
капитала/. В периода 2015-2019г. нееднократно давал пари в заем на
посочените свои трима съдружници посредством парични преводи от личната
си банкова сметка, чрез които те финансирали различни техни други
търговски проекти, дейности и начинания, оказали се неуспешни. През 2015г.
на семейна среща с ответника, с когото от години били много близки
приятели, заедно учили в „НВУ“-В. Т. и по-късно той му станал кръстник, го
помолил да му дава в заем пари, когато има нужда и при поискване,
необходими му за ремонт на къщата, като се уговорили, когато му потрябват,
ищецът да ги превежда по банкова сметка на ответника и да бъдат връщани в
едномесечен срок от получаването обратно по банковата сметка, по която са
му били превеждани. С дадените в заем пари ответникът направил ремонт на
къщата, закупил лек автомобил и мотор в периода 2016-2017г. В началото на
2019г. ищецът забелязал, а през лятото на 2019г. установил при лична
проверка в базата на дружеството в гр. П. големи липси на материали и
парични средства, за което съдружниците не могли да дадат логично
обяснение и това довело до спад в доверието помежду им и прекратяване на
съвместната дейност. При започнатата от него пълна ревизия на активите на
дружеството и на личната му банкова сметка установил всички направени
като самостоятелни заеми по отделни договори за заем в полза на ответника
парични преводи за периода от 27.02.2015г. до 09.08.2017г., дължимите и
непогасени по давност негови вземания по които били, както следва: сумата
3
от 10000лв., преведена по банков път на 04.10.2016г.; сумата от 2500лв.,
преведена по банков път на 10.10.2016г.; сумата от 10000лв., преведена по
банков път на 21.10.2016г.; сумата от 2000лв., преведена по банков път на
14.11.2016г.; сумата от 1700лв., преведена по банков път на 24.11.2016г.;
сумата от 2000лв., преведена по банков път на 28.11.2016г.; сумата от
2000лв., преведена по банков път на 29.11.2016г.; сумата от 2000лв.,
преведена по банков път на 04.01.2017г.; сумата от 5000лв., преведена по
банков път на 09.08.2017г. Въз основа на така изложените обстоятелства
ищецът е предявил главни искове по чл.240 от ЗЗД за заплащане на
посочените суми от общо 37200лв. от ответника като главници по договори за
заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и
евентуални искове по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумите като
платени без основание и по чл.59 от ЗЗД за заплащането им като обезщетение
за неоснователно обогатяване на ответника за негова сметка.
С отговора на исковата молба ответникът К. е оспорил исковете с
твърдения между страните да не са съществували заемни правоотношения, а
ищецът да му е превеждал сумите за изпълнение на възложената му от него
дейност по изкупуване на катализатори във връзка с възникналите помежду
им облигационни отношения по неформален договор за поръчка по чл.280 от
ЗЗД. Изложил е обстоятелства за това, че в началото на 2016г. ищецът като
мажоритарен собственик на „Г. - Ф. - К.“ООД го ангажирал като преводач
при осъществяване на търговските сделки с катализатори за автомобили втора
употреба с контрагенти – чужденци, а впоследствие започнал да му възлага и
дейност по изкупуване на катализатори, като в края на 2016г., с оглед
осъществените успешни сделки, му предложил и да стане съдружник във
фирмата, след което започнал да получава все по-голям брой поръчки от
ищеца за закупуване на катализатори от различни градове в цялата страна.
Установеният от ищеца механизъм на работа в дружеството бил следният:
ищецът договарял с продавачи вида, параметрите, броя и цената на
катализаторите, след което възлагал на ответника или на друго лице да
осъществят сделката, за която цел по телефона им съобщавал, че превежда
необходимата за сделката сума по техните лични банкови сметки като
вътрешнобанков превод в „УКБ“АД, тъй като, според обясненията му, при
движение на сумите по личните сметки таксите били значително по-ниски, а и
единствено той като управител на дружеството притежавал спесимен и друго
4
лице не би могло да тегли от фирмената сметка, а операции по тегленето се
извършвали в различни градове на страната. След като пристигал при
посочения от ищеца продавач на катализатори ответникът снимал
договорената за закупуване стока, изпращал снимките на ищеца и едва след
неговото одобрение заплащал уговорената вече продажна цена, теглейки от
личната си банкова сметка преведената му от ищеца сума, която се случвало
да бъде разходвана за няколко поръчки. Като основание за получаваните от
ответника суми било вписано „захранване на сметка“, а впоследствие
„служебен аванс“, и с тях ответникът финансирал извършваната от него
дейност за командировъчни, пътни и дневни, стойност на услугата, цена на
катализаторите и транспортирането им до базата на дружеството в гр. П.,
където били предавани лично на ищеца като управител или на находящите се
там други съдружници или работници. Първична счетоводна документация за
сделките не била водена. Ответникът сам си водел дневник за отчитане на
закупените от него катализатори, в който записвал на коя дата каква марка
катализатор на каква стойност и от кое населено място е закупил по поръчка
на ищеца като управител на дружеството. Дейността по изкупуване на
катализатори и тяхната преработка с извличане на определен компонент и
превръщане на останалата част в прахообразна маса, продавана на клиенти,
съществувала до началото на 2019г., когато тримата съдружници прекратили
съвместната дейност с ищеца в дружеството, тъй като организацията й не
почивала на правилата на Закона за счетоводството и ищецът никога не бил
свикал общо събрание за установяване на исканата от съдружниците
законосъобразна дейност, по който въпрос помежду им се породили спорове,
които ищецът не желаел да реши, въпреки че за посочената дейност
дружеството притежавало лиценз.
С първоинстанционното решение е прието въз основа на писмените
доказателства и заключението на ССчЕ, че процесната сума от 5000лв. е
преведена от ищеца на ответника по банков път на 09.08.2017г. с цитирано в
банковите документи основание – заем, поради което и с оглед реалния
характер на договора за заем, сключването на такъв да е доказано и тъй като
не се установява заемът да е бил върнат, а същият при липса на уговорен
падеж е станал изискуем най-късно при поискването му с предявяване на
исковата молба, то сумата да е дължима на основание чл.240 от ЗЗД с лихва
от тази дата, както е претендирана. По отношение на исковете за останалите
5
суми в общ размер на 32200лв. е прието ищецът да не е ангажирал
доказателства, установяващи по безспорен начин между страните да е
възникнало валидно договорно заемно правоотношение, поради което искът
по чл.240 от ЗЗД за тях да е неоснователен и това да налага разглеждане на
евентуалните искове за тези суми. Възприета е въз основа на ангажираните от
ответника гласни доказателства, писмени такива – дневник за отчитане на
закупените от него за дружеството „Г. - Ф. - К.“ООД катализатори, приемо-
предавателни протоколи за доставени отработени катализатори и справка от
търговския регистър по партидата на дружеството, както и заключение на
ССчЕ, изложената от ответника в отговора на исковата молба фактическа
обстановка, водеща до извод, че ищецът е превеждал процесните суми на
ответника за изпълнение на възложената му от него дейност по изкупуване на
катализатори за дружеството, съобразно наложеният от него механизъм на
работа, при което средствата не са получени като заем, а по договор за
поръчка, която ответникът е изпълнявал с грижата на добър стопанин и за
която е дал отчет и предал полученото в изпълнение на нея. При тази
фактическа установеност и изводи е прието сумите да са получени от
ответника с основание, поради което евентуалният иск по чл.55,ал.1,предл.1
от ЗЗД да е неоснователен, а, тъй като с тях той не се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, да е неоснователен и евентуалният иск по
чл.59 от ЗЗД за сумата от 32200лв.
Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от
ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му
част и за допустимо.
За страните във въззивното производство не е спорен установеният с
приетите в първоинстанционното писмени доказателства – извлечения от
личните сметки на страните в „УКБ“АД и заключение от 18.10.2022г. на
ССчЕ с вещо лице Г. Д. факт, че на 09.08.2017г. ищецът е превел по банков
път на ответника сумата от 5000лв. Този факт на предаване на сумата е
съществен елемент на договора за заем като реален такъв. Той, обаче, както
основателно застъпва жалбоподателят, не е достатъчен за формиране на извод
за сключен между страните договор за заем. Необходимо е да се установи и
основанието, на което е предадена сумата, което е спорният и пред
настоящата инстанция въпрос. В тежест на ищеца е събирането на
6
доказателства за постигнато между страните съгласие за предоставяне на
сумата в заем и поемане на задължение за връщането й. В тази връзка от
горепосочените доказателства, на които резонно се позовава въззиваемият, се
установява, че в документите за извършване на превода като основание за
него е посочено именно „заем“. Жалбоподателят поддържа сумата да не му е
предоставена в заем, а в изпълнение на сключения между страните договор за
поръчка. С влязлото в сила в тази му част като необжалвано
първоинстанционно решение исковете за заплащане на сумата от общо
32200лв., представляваща предоставени в заем по банков път от ищеца на
ответника в периода от 04.10.2016г. до 04.01.2017г. суми по осем отделни
договора за заем, са отхвърлени по съображения, че сключването на такива не
е установено, а сумите са предадени по сключен между страните договор за
поръчка за изпълнение на възложената от ищеца на ответника дейност по
изкупуване на катализатори на автомобили, при което със сила на пресъдено
нещо е отречено възникването на заемни правоотношения между страните по
повод тези суми. Жалбоподателят на практика счита, че и процесната сума от
5000лв. му е предоставена за изпълнение на този договор за поръчка, както и
останалите суми, при което е в негова тежест да установи твърдяната
действителна воля за предоставяне на сумата по договора за поръчка.
Обстоятелството, че между страните е съществувало мандатно
правоотношение само по себе си не опровергава паралелното съществуване и
на такова по договор за заем за процесната сума. Извънпроцесните суми,
според банковите извлечения и заключението на ССчЕ, са превеждани от
сметката на ищеца по сметката на ответника с посочено основание
„захранване на сметка“ и „аванс“/“служебен аванс“ и само за процесната като
такова е посочено „заем“, при което не може да се приеме тя да е била
предназначена за извършване на дейността по изкупуване на катализатори, с
оглед фактически установеният механизъм по осъществяването й, очертан и
от самия ответника с отговора на исковата молба, при който практиката е
била необходимите за нея суми да се превеждат от ищеца първоначално с
посочено основание „захранване на сметка“, а впоследствие като „служебен
аванс“, но не и като „заем“. Според съдебната практика /Решение №524 от
28.12.2011г. по гр.дело №167/2011г. на ВКС, IVг.о. и Решение №546 от
23.07.2010г. по гр.дело №856/2009г. на ВКС, IVг.о./, ограничението на
чл.163,ал.1,т.3 от ГПК за свидетелски показания, на което се позовава
7
въззиваемият, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на
съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите
договорености, като при наличието на документ за предаване на сумата, за
останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със
свидетелски показания за изясняване на действителната обща воля на
страните. Всички разпитани свидетели, обаче, депозират показания именно за
наложилата се практика на реализиране на дейността по изкупуване на
катализатори, за която са извършвани преводите, но не са конкретни досежно
процесния, нито сочат на причината, поради която той е оформен като „заем“.
Ангажираният от ответника св.В. М. твърди К. никога да не е имал финансови
затруднения и нужда от заемни средства, тъй като преди общата му дейност с
Г. и съвместното дружество „Г. - Ф. - К.“ООД работел като професионален
военен във В. Т., ходел на мисии и преподавал по оцеляване в българската
армия, за което бил добре заплатен, а при напускането получил и
обезщетение, и обикновено той бил човека, който давал пари в заем,
включително на свидетеля, преди 2016г., а превежданите му от Г. суми да са
били за закупуването на катализатори. Същевременно свидетелят твърди К.
след като е преустановил работата си на военен до 2015г. да е вложил
значителни средства /около 17 заплати/ във фирмата, за да може да изкупуват
катализатори, както и да е направил ремонт на къщата във В. Т., в която
живял до 2017г., когато след развода се върнал в гр.К., при което, както сам
уточнява, твърденията му за финансовото благосъстояние на К. се отнасят за
периода преди 2016г., от началото на която неформално е започнал да работи
с Г., и не са релевантни към 09.08.2017г., когато е получил процесната сума,
поради което не опровергават получаването й в заем, на каквото основание се
установи да е преведена по банков път и получена.
Обсъденото дава основание на настоящата инстанция да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част относно присъдената
сума от 5000лв. по договор за заем от 09.08.2017г.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемата страна за присъждане на направените от нея във въззивното
производство разноски, жалбоподателя следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 900лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за
правна защита и съдействие от 21.04.2023г.
8
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №236 от 28.12.2022г., постановено по гр.дело
№39/2022г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, В ЧАСТТА, с която В. Е. К.
с ЕГН:********** и адрес: гр. К., ул. "Д. М." № **, е осъден да заплати на Г.
А. Г. с ЕГН:********** и адрес: гр. В., ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап. *, на
основание чл.240 от ЗЗД, сумата в размер на 5000лв., представляваща
главница по договор за заем от 09.08.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 05.10.2021г., до окончателното й
изплащане, И В ЧАСТТА, с която В. Е. К. с ЕГН:********** и адрес: гр. К.,
ул. "Д. М." № **, е осъден да заплати на Г. А. Г. с ЕГН:********** и адрес:
гр. В., ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап. *, сумата в размер на 493лв. за деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В. Е. К. с ЕГН:********** и адрес: гр. К., ул. "Д. М." № **, да
заплати на Г. А. Г. с ЕГН:********** и адрес: гр. В., ул. "Н. Б." № **, ет. *, ап.
*, сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9