Определение по дело №1893/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20237180701893
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 2247

 

гр. Пловдив, 02.10.2023г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, трети състав  в закрито съдебно заседание на втори октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Любомира Несторова

 

разгледа докладваното АД № 1893 по описа на Административен съд - Пловдив за 2023 и намира за установено следното:     

               Производството по делото е образувано по жалба на проф. д-р Л.П.П., ДМ, МЗМ, с ЕГН **********, против решение на Академичния съвет на Медицински университет - Пловдив от 13.07.2023г., с което са приети правила за избор на директор на Научно-изследователския институт /НИИ/.

             Иска се Съдът да постанови решение, с което да се отмени решението на АС на Медицински университет - Пловдив от 13.07.2023г., с което са приети правила за избор на директор на НИИ.

             Академичният съвет  на МУ-Пловдив, представляван от проф. д-р Иван Иванов, чрез пълномощник – адв. Б., представя писмено становище /л.26 и сл./, с което се сочи, че обжалваното решение не притежава белезите на административен акт, не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица. Оспореното решение представлява вътрешнослужебен акт, уреждащ организационни въпроси, относно функционирането на образователната институция.

             Съдът намира следното: Доколкото решението на АС се отнася до извършване на вътрешна административно-организационна дейност – утвърждаване на процедура и критерии за допускане до участие в конкурс за избор на директор на НИИ на МУ-Пловдив, същото не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя и същият не е процесуално легитимиран да го обжалва. С оглед съдържането на решението на АС  същото представлява вътрешнослужебен акт, тъй като неговото регулативното действие е ограничено до решаването на въпроси, свързани с провеждането на конкурс за избор на директор на НИИ на МУ-Пловдив за периода 2023г-2026г. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК актовете от посочената категория не подлежат на съдебен контрол.

           Вътрешнослужебните актове подлежат на обжалване по изключение единствено, ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани и юридически лица, което налага преценка дали за жалбоподателя съществува интерес от оспорване. Правният интерес от съдебната защита срещу административен акт се изразява в непосредственото въздействие на акта в правната сфера на субекта на търсената защита (чл. 147, ал. 1, вр. 21, ал. 1 от АПК). Той възниква в хипотезите, при които административният акт има пряк правопроменящ или правопрекратяващ ефект по отношение на правата и интересите на оспорващия. Предпоставка за упражняване на правото на съдебна защита като субективно публично преобразуващо право е засягането на правата като правна последица от атакувания акт да произтича пряко от издаването му, т. е. да прекратява или ограничава субективни права. В случая от изложението в жалбата се налага извод, че оспорващият заявява нарушаване на права в бъдеще време, при евентуално участие в конкурс.

           В случая допустимостта на оспорването  води и до отговора на принципния въпрос за възможността акт на орган на управление на висше училище (какъвто е академичният съвет по арг. чл. 24, ал. 1 от ЗВО), да бъде съдебно обжалван от Ръководител на катедра, в случая на катедра по Фармакология, токсикология и фармакотерапия при Фармацевтичен факултет на МУ –Пловдив.

             В този контекст следва да бъде съобразена и общата клауза по чл. 38 от ЗВО за обжалваемост на актовете на органите за управление на висшето училище. Според чл. 19, ал. 1 от ЗВО висшите училища се ползват с академична автономия. Елемент от автономията е и определянето на критерии за допускане на участие в конкурси. Упражнените с оспореното решение правомощия на академичния съвет съответстват на функциите му по  чл. 30, ал. 14 от ЗВО и съставляват частен израз на академичната автономия. Възможността за вземане на решения с подобен предмет от гледна точка на административното право е равнозначна на правото на оперативна самостоятелност, т. е. на призната целесъобразност при формирането на воля за най-ефективните и подходящи  процедури и избор на критерии за допускане на участие в конкурс.

           Съдът няма признатата правна възможност да извършва контрол на преценката на АС, обратното би довело до намеса в академичната автономия и би подменило волята на академичния орган.

          При това жалбоподателят е посочил, че е ръководител на катедрата по ФТФ при Фармацевтичния факултет на МУ-Пловдив. АС е съставен от представители на академичния състав и в него участват членовете на научната общност, намиращи се в правоотношения с университета. При положение, че се приеме, че могат да оспорват решенията на органа за управление, които не ги засягат пряко и непосредствено, то това би довело до преодоляване на академичната автономия и би игнорирало волята на колективния орган и правото му да взима решения.

            Мотивиран от гореизложените съображения съдът намира, че за оспорващия не е налице правен интерес от оспорване на решението на АС.

             Според настоящия съдебен състав жалбата на проф. д-р Л.П.П., ДМ, МЗМ, против решение на Академичния съвет на Медицински университет - Пловдив от 13.07.2023г., с което са приети правила за избор на директор на НИИ, е недопустима като подадена при липса на правен интерес и против акт, който не подлежи на оспорване.

              Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. 

               В случая не е заявена своевременно претенция за разноски от процесуалния представител на ответника и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

             Във връзка с горепосоченото Съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

               ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на проф. д-р Л.П.П., ДМ, МЗМ, с ЕГН **********, против решение на Академичния съвет на Медицински университет - Пловдив от 13.07.2023г., с което са приети правила за избор на директор на Научно-изследователския институт

             ПРЕКРАТЯВА  производството по АД  №1893 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив. 

              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   подлежи на обжалване  пред ВАС с частна жалба  в 7- дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

 

Административен съдия: /п/