№ 244
гр. П., 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102278 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на СВ. М. ИВ. срещу
“Водоснабдяване и канализация” ООД, с която се иска ответното дружество да му
заплати сумата от 3034,00 лева, представляваща получена сума на отпаднало
основание, сумата от 177,83 лв. – лихва за забава, считано от 19.10.2020 г. до
предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен
съд, е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу ищеца. Въз
основа на изпълнителния лист, ответникът инициирал образуването на изпълнително
дело № **** г. по описа за на ЧСИ С.Б., по което принудително била събрана сума в
общ размер на 3034,00 лева, с което се погасили вземания за главница, лихви и
разноски по изпълнителния лист и изпълнителното производство. Постановено било
влязло в сила решение по гр. д. № **** г. на Пернишки районен съд, с което е признато
за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи вземания, които са предмет на горепосочения
изпълнителен лист.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в което признава, че
изп. дело е прекратено поради перемция и вземането е придобило естествен характер и
може да бъде събрано само доброволно. Релевира се възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят за наличието на образувано ч. гр. д. № **** г. на Пернишки
районен съд, по което в полза на “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу С.М. И.,
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
15.04.2011 г. за следните вземания: 2023,57 лева – стойността на предоставени ВиК
услуги за периода от 31.12.2007 г. до 30.04.2010 г., 291,00 лева – лихва за забава за
периода от 27.02.2008г. до 17.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
30.06.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 46,29 лв. разноски за държавна
такса.
От писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № **** г. на частен съдебен
изпълнител С.Б. с район на действие Окръжен съд – П..
От приложеното изпълнително дело и от издадено от съдебния изпълнител
удостоверение 15.01.2019 г. се установява, че за погасяване на вземанията са постъпили
общо 3034 лв. по сметка на съдебен изпълнител по изпълнително дело № **** г.
Същите са постъпили след наложен запор на вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение от работодателя „Ваяни“ ООД.
Представено е влязло в сила решение от 16.03.2017 г. по гр. д. № 0**** г. на
Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ООД вземания, за които е издаден изпълнителен лист
от 15.04.2011 г. по ч. гр. д. № **** г. на Пернишки районен съд.
Представена е молба от ищеца до ответното дружество, получена от същото на
19.10.2020г., с която до същото е отправена покана за заплащане на сумата от 3034 лв.,
получена на отпаднало основание.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” и чл. 86
ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните
елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при
получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с
2
обратна сила.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предмет на доказване от ищеца е
получаването на сумата 3034 лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена
от обеднялото лице-ищеца, във връзка с предприето принудително изпълнение при
отпаднало основание. В случая с оглед конкретните твърдения въведени от ищеца
последният следва да докаже, че: 1) по време на висящността на изпълнителното дело е
установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение
се търси. не съществува (в случая поради неговото погасяване по давност), както и че
2) съдебният изпълнител е превел чрез платежни нареждания постъпилите в резултат
на принудителното изпълнение (запор върху трудовото възнаграждение на длъжника)
по негова сметка средства в размер на 3034 лв. по сметка на взискателя по изп. д. №
**** г. по описа на ЧСИ С.Б..
При доказване на горните факти, отпадането на основанието за разместването на
блага, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от ищеца, а напротив –
наличието на основание за удържането на процесната сума като разместване на блага,
следва да се докаже от ответника, поради което е достатъчно твърдението на ищеца за
липсата му.
Съдът намира, че ответното дружество е получило сума в общ размер на 2650,00
лева, която е била принудително събрана от ищeца, доколкото периодично са
постъпвали суми по сметка на съдебния изпълнител.
Следва да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума е
съществувало правно основание за нейното получаване, тъй като за нейното
принудително събиране е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2844/2006 г. на
Пернишки районен съд
По делото се доказа, че с влязло в сила решение от 17.04.2017 г. по гр. д. №
0**** г. на Пернишки районен съд, е признато за установено, че СВ. М. ИВ. не дължи
на “Водоснабдяване и канализация” ООД вземания, за които е издаден изпълнителен
лист от 15.04.2011 г. по ч. гр. д. № **** г. на Пернишкия районен съд и е образувано
изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ С.Б.. С постановеното влязло в сила
решение е отречено съществуването на изпълняемото право, за което е издаден
обсъжданият изпълнителен лист.
С налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца не се стига до
автоматично преминаване на имуществени права в патримониума на взискателя по
изпълнението. Дори тогава, когато в резултат на наложения в хода на изпълнението
запор се стигне до реално постъпване на определени суми от третото задължено лице
3
по сметка на съдебния изпълнител, то с това тези суми не преминават в собственост на
взискателя, тъй като те все още принадлежат на длъжника и имат характер на
депозитни суми, но собственикът им няма възможност да извършва разпоредителни
действия с тях до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените
кредитори, а съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал.2 ГПК с тези суми на
длъжника се разпорежда съдебният изпълнител. Те преминават в собственост на
взискателя чак тогава, когато чрез платежни нареждания бъдат преведени от съдебния
изпълнител по сметка на взискателя. В този смисъл е Решение № 99/ 28.06.2012 г. по
т.дело № 667/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. В производството, обаче, от
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител С.Б. се установява, че съдебният
изпълнител е превел постъпилите в резултат от запора по негова сметка средства в общ
размер от 2650 лв., по сметка на взискателя-ответник “Водоснабдяване и канализация”
ООД, гр. П.. Останалата част от сумата съдебният изпълнител е удържал за такси и
разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Правото да получи платената без основание сума по чл. 55 ЗЗД, възниква
единствено срещу субекта, чието имущество се е увеличило с тази сума пари, т.е.
срещу този, който се е обогатил. В случая ответното дружество се е обогатил при
отпадане на основание със сумата от 2650 лева, поради което същата подлежи на
връщане. Предвид това предявеният иск е основателен и следва да се уважи до този
размер. Като законна последица от уважаването му, предвид изричното искане в тази
насока, следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Относно останалата сума съдебният изпълнител е длъжен да зачете силата на
пресъдено нещо по успешно проведен от длъжника-ищец отрицателен установителен
иск, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на
съдебния изпълнител, като по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното дело
следва да бъде прекратено, след като е установено несъществуването на вземането и
сумата да се върне на длъжника, но от съдебния изпълнител, а не от взискателя, след
като съдебният изпълнител не е превел постъпилите в резултат от запора по негова
сметка средства по сметка на взискателя-ответник. Ето защо и след като не се доказа,
че точно ответникът "“Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. се е обогатил с
удържаната от ищеца сума от 384 лв., като я е получил или с нея е било погасено
негово задължение за заплащане на разноски на съдебния изпълнител, то липсва
единият от елементите на фактическия състав на чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Това
прави предявеният иск за разликата над сумата от 2650 лв. до 3034 лв. неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли. Удържаните от съдебния изпълнител суми за
разноски са такива по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 29, б „б“ от Тарифата
взискателят внася авансово пропорционални такси, с изключение на таксата по чл. 26
4
ТТРЗЧСИ. В този смисъл събраните от съдебния изпълнител такси не са за покриване
на задължение на взискателя към него, за да се е обогатил последният за сметка на
длъжника с тях.
Предвид изхода на спора по главния иск, частично основателен се явява и
обусловения иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава, считано от
датата на поканата до предявяване на иска, а именно за сумата от 156,06 лв., като за
разликата над тази сума до претендирания размер от 177,83 лв. искът следва да се
отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил разноски както следва: 128,37 лева - държавна такса, 3,00 лв.
– такса превод, 24,00 лв. такса за издаване на копие от изп. дело и 480 лева -
адвокатски хонорар. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 480 лв., при минимален размер
от 454,83 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (интересът е
3211,83 лв. при придявени два кумулативни иска), с оглед фактическата и правна
сложност на делото, се явява неоснователно.
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената част от иска - претендираните в общ размер 635,37 следва да се умножат по
коефициент 0,873 / получен при разделяне на уважената на предявената част от
исковете/ като се присъди полученият размер от 554,68 лв.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, но същият не претендира и не е сторил такива.
Водим от горното, Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. М.
ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. ул. „Х.Д.“ бл. ** вх. Е, ет.3, ап. *** на
осн. чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата в размер на 2650,00 / две хиляди шестстотин и
петдесет/ лева, получена на отпаднало основание по изпълнително дело № **** г. по
описа на частен съдебен изпълнител С.Б., ведно със законната лихва, считано от
5
предявяване на иска до окончателното й изплащане, и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от
156,06 / сто петдесет и шест лева и шест стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва да периода от 19.10.2020г. до 18.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал.1,
предл. 3 ЗЗД за сумата от 384 лв., представляваща разликата над сумата от 2650 лв. до
пълния предявен размер от 3034 лв., както и иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 21,77 лв.,
представляваща разликата над сумата от 156, 06 лв. до пълния предявен размер от
177,83 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на СВ. М.
ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П. ул. „Х.Д.“ бл. **вх. Е, ет.3, ап. ***
сумата в размер на 554,68 / петстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6091-
6110 по описа за 2010 г. и гр.д. № **** г. на Пернишки районен съд, да бъдат върнати
в архив.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6