Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ ......................./01.09.2022 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIХ-ти състав, в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдия гр. дело № 20951/2019г. по
описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е
по молба, съдържаща се във въззивна жалба с вх. № 297840/10.09.2021г., уточнена
с молба от 267115/14.07.2022г., депозирана от Д.С.Р., чрез адв.
П.Х., с оглед Определение № 1896/19.05.2022г. по в.гр.д. № 2615/2021г. по описа
на Окръжен съд – Варна, с което делото е върнато на първоинстанционния
съд за извършване преценка, съответно допълване на постановеното по делото
решение № 262381/27.07.2021г.
С решение №
262381/27.07.2021г., постановено по гр.д. 20951/2019г. по описа на Районен съд
– Варна, съдът е отхвърлил главния иск, предявен от Д.С.Р., с ЕГН
**********, адрес: ***, против Х.Я.Р.,
ЕГН **********,*** и Т.С.Р., ЕГН **********,***, за приемане за установено в
отношенията между страните, по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
по силата на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, упражнявано в периода от 1989 год. до
20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен
директор на АГКК, находящ се в ****, община ***,
област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при
съседи: ****, 5/6 ид.части от СГРАДА с идентификатор:
****с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена
площ от 59 кв.м.; 5/6 ид.части от втора СГРАДА с
идентификатор ****с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със
застроена площ от 39 кв.м.; 5/6 ид.части от трета
СГРАДА с идентификатор ****с предназначение селскостопанска сграда на един етаж
със застроена площ от 32 кв.м., като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
По делото е депозирана въззивна жалба с вх. № 297840/10.09.2021г. от Д.С.Р., чрез адв. П.Х., във връзка с която е образувано в.гр.д. № 2615/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна. В Определение № 1896/19.05.2022г. въззивната инстанция е изложила, че е установено несъответствие между формираната правораздавателна воля, доколкото в обжалвания съдебен акт са изложени мотиви за целия имот, предмет на спора, а в диспозитива е налице произнасяне само за 5/6 ид.ч., т.е. липсва такова за останалата 1/6 ид.ч. Горестоящият съд е посочил, че в депозираната по делото въззивна жалба се съдържа искане за допълване на решението, с оглед наведените от въззивника оплаквания, че предявената главна претенция е за установяване придобиването по давност на целия имот и сградите в него, а не 5/6 ид.ч. от имота, в каквато посока е решението.
С уточнителна молба от 14.07.2022г. ищецът, чрез процесуалния си представител е уточнил, че действително е отправил искане за допълване на съдебното решение, т.к. липсва произнасяне на съда досежно 1/6 ид.ч. от процесния имот.
След извършена проверка, съдът намира, че е налице непълнота в постановения съдебен акт, доколкото са изложени мотиви за липсата на правен интерес у ищеца да търси защита за 1/6 ид.ч. от процесния имот, ведно с построените в него сгради, тъй като по делото е прието за безспорно между страните, че същата част е придобита от ищцовата страна по наследяване от наследодателя си ****С.Р.. Изложеното обаче не е намерило израз в диспозитива на крайния съдебен акт, поради което същия следва да бъде допълнен в съответствие с посоченото, като производството по делото бъде прекратено в тази част поради липса на правен интерес.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 262381 от 27.07.2021г., постановено по гр.д. № 20951/2019г. по описа на Районен съд – Варна, ХLIХ състав, като ВПИСВА следния диспозитив:
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Д.С.Р., с ЕГН **********, адрес: ***, против Х.Я.Р., ЕГН **********,***
и Т.С.Р., ЕГН **********,***, за признаване за установено между страните, че
ищецът е собственик по силата на ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, упражнявано в периода от
1989 год. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 1/6 ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18 от
06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ
се в ****, община ***, област Варна, с административен адрес: ***с площ от 1285
кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7,
парцел III, при съседи: ****, 1/6
ид.части от СГРАДА с идентификатор: ****с предназначение жилищна сграда,
еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; 1/6 ид.части от втора СГРАДА с идентификатор ****с
предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39
кв.м.; 1/6
ид.части от трета СГРАДА с идентификатор ****с предназначение селскостопанска
сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., като недопустимо поради липса на правен
интерес.
ДОПЪЛНИТЕЛНОТО
РЕШЕНИЕ подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: