О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….…./………….….2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1156 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 16810/26.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. В.М., срещу
Решение № 548 от 06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14086/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47-ми съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията
между страните, че И.Г.Ж.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 211, вх. 2, ет.
5, ап. 49, действаща чрез адв. Т.Р., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 3835.48
лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 14.07.2017 г. до
13.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 211, вх. 2, ап. 49, клиентски № **********, абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура от 26.07.2019 г.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият е
подал писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 22276/18.03.2020 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във
въззивната жалба
се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ
вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в условията на евентуалност се излагат доводи
за субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от
абоната количество ел. енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в
системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин
не се визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития
регистър ел. енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което
се дължи заплащането и́. Сочи се, че елекетрическата енергия е родово определена
движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията
ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването
ѝ към електропреносната мрежа. Навежда се, че е засегнато правото на
доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до
обекта количество електроенергия. В условията на евентуалност е обективирано
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В
отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което депозираната въззивна жалба се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Въззиваемият
оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да
произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство,
доколкото към дата на проверка частично са отменени ПИКЕЕ – в частност
разпоредбите, уреждащи процедурата и условията за установяване на
предпоставките за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите
за минал период, което обуславя невъзможността да се приложи чл. 50 от ПИКЕЕ,
действаща към датата на проверката. Наред с това се излага, че не е възможно и
субсидиарното приложение на чл. 183 от ЗЗД, доколкото не се установява по
несъмнен начин реалната доставка на процесното количество ел. енергия, имайки
предвид обстоятелството, че от заключението на вещото лице не става ясно кога е
точният момент, от който е започнало натрупването на електроенергията в този
регистър. Отделно, се навеждат доводи и за това, че липсата на процедура за
едностранна корекция на сметката на потребителя не може да бъде преодоляна чрез
аналогия на закона, доколкото правилата в ЗЗД и тези обективирани в ПИКЕЕ не
уреждат сходни случаи.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 16810/26.02.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. В.М., срещу
Решение № 548 от 06.02.2020 г., постановено по гр. д. № 14086/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 47-ми съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1156/2020 г. на ОС-Варна за 22.07.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи
и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.