и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 95, ал. 1 от ГПК. Постъпила е молба за предоставяне на правна помощ от Димитрина Георгиева Радомирова от гр. Крумовград, жалбоподател по в.гр.д. № 322/2010 г. по описа на ОС - Кърджали. Макар да не е изрично уточнено, от молбата може да бъде извлечено, че исканата правна помощ е от вида на посочената в чл. 21, т. 3 от ЗПП, а именно – процесуално представителство по горепосоченото въззивно гражданско дело. Молбата е процесуално допустима, а, разгледана по същество, се явява неоснователна. Това е така поради следните причини: Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ под формата на процесуално представителство на страна по гражданско дело обхваща случаите, при които съответната странане разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на посочената разпоредба не са налице. На първо място, в процесния случай молителят е упълномощил процесуален представител – адвокат, който да го представлява по делото, като това е направено в хода на първоинстанционното производство. Действително, в бланковото пълномощно за процесуално представителство с упълномощител молителя Димитрина Радомирова, приложено на л. 278 от първоинстанционното дело на РС - Крумовград, липсват каквито и да било имена на упълномощения адвокат, като само са посочени адресът на упълномощеното лице и това, че става дума за адвокат от АК – Кърджали. Визираното пълномощно обаче се намира на един и същ материален носител с договор за правна защита и съдействие със страни молителят Радомирова и адв. Б. Самуилов от АК – Кърджали, с предмет оказване на правна защита и съдействие във връзка с гр.д. № 142/2009 г. (последното отговаря на номера на делото в първата съдебна инстанция). Отделно от това, споменатият адв. Б. Самуилов, видно от съответните протоколи от съдебни заседания пред РС – Крумовград, се е явявал във визираните съдебни заседания заедно със самата Димитрина Радомирова в качеството си на неин процесуален представител по делото. При това положение е съвсем очевидна волята на страната да бъде представлявана от споменатия процесуален представител. Като се има предвид и това, че по делото не са налични каквито и да било данни за оттегляне на това упълномощаване и по аргумент от разпоредбата на чл. 33, изр. 2 от ГПК, съгласно която упълномощаването може да бъде извършено и устно, в съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира, че е налице валидно упълномощаване от страна на молителя на адв. Б. Самуилов за процесуално представителство. От друга страна, съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК, упълномощаването има сила до приключване на делото във всички инстанции, ако не е предвидено друго. В случая липсват данни за някаква специална уговорка, ограничаваща представителната власт на пълномощника в това отношение. Поради изложеното тук, след като въззивният жалбоподател има упълномощен процесуален представител – адвокат, който да го представлява по делото, то институтът на правната помощ въобще не намира приложение в конкретния случай. На следващо място, релевантните, твърдяни от страните факти във връзка със спора, не са многобройни въпреки многото приложени доказателства по делото и не са свързани с прилагането на усложнена нормативна уредба, поради което не е налице предпоставката на чл. 23, ал. 2, предложение последно от ЗПП, а именно – интересите на правосъдието да изискват предоставяне на правна помощ на молителя. Ето защо и на основание чл. 95 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА предоставяне на правна помощ по в.гр.д. № 322/2010 г. по описа на ОС – Кърджали на Димитрина Георгиева Радомирова от гр. Крумовград, поискано с молба, заведена под вх. № 3188/22.10.2010 г. на ОС – Кърджали. Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба, подадена чрез ОС – Кърджали до Върховния касационен съд на Република България.
Председател: Членове: 1.
|