РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2260
гр. Пловдив, 18
декември 2017 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, І отделение, VІ с., в открито
заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
Председател:
Милена Дичева
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора
…, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2236 по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от АПК във връзка с чл.24 б от ЗАДС.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител А.Н.Т. чрез
адв.С. И., съдебен адрес:***, офис 9, срещу Решение № 939/19.07.2017
г. на Началника на Митница Пловдив, с което на
дружеството е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен
потребител.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения ИАА
като постановен в противоречие с материалните разпоредби на ЗС, ЗУТ и ЗАДС, при
съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при
несъответствие с целта на закона.
В жалбата са изложени подробни съображения, че
административният орган не е ценил представените му доказателства относно изискванията
на чл.24а, ал.6, т.7 от ЗАДС, относно правото на собственост на дружеството
върху дестилерията за етерични масла и флорални води, което представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването
на акта. Според жалбоподателя органът не е ценил правилно и представените му
доказателства за изпълнение на изискванията на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС
(по-конкретно Технологичната схема на производствения процес), като счита че в
тази част оспореното решение е постановено при непълнота на мотивите, а
доколкото такива има, същите противоречат на диспозитива. Жалбоподателят излага
подробни съображения относно претиворечието на решението с материалноправните
разпоредби на ЗС, ЗУТ и ЗАДС, както и в частта му, с която е прието, че не е
налице хипотезата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС. В жалбата е изложено, че в самите
мотиви на оспореното решение е посочено, че генерираната пара е „необходима за протичането на
технологичните процеси“.
Иска се оспореното решение да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за издаване на
исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител.
Претендират се и разноските по делото.
В СЗ жалбата се поддържа.
Ответникът по делото – Началникът на
Митница Пловдив, се представлява от ст.юриск. Г. и изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.24б, ал.7 от ЗАДС, решението за отказ за
издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител подлежи на
обжалване по реда на АПК. Решението е съобщено на дружеството жалбоподател на 25.07.2017г.,
видно от представено по делото известие за доставяне на лист 29. Жалбата е
подадена чрез административния орган, издал акта, на 04.08.2017г. Жалбата е
подадена пред надлежен съд от легитимирано лице – адресат на оспорения и
негативен за него индивидуален административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Ето
защо е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е основателна.
Предмет на процесното оспорване е Решение № 939/19.07.2017
г. на Началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на
удостоверение за свободен от акциз краен потребител на „***“ ООД.
Самото административно производство е започнало
по искане на дружеството-жалбоподател за издаване на удостоверение за освободен
от акциз краен потребител.
Предмет на дейност на дружеството е производство
на етерични масла и флорални води.
В изпълнение на разпоредбата на чл.24б, ал.1 от ЗАДС е извършена проверка в производствената база на „***“ ООД от митнически
служители от отдел “Акцизи“ в Митница Пловдив, обективирана в Протокол № 1554
от 21.06.2017 г.
Видно от резултатите от тази проверка,
дружеството ползва тежко гориво с код по КН 27101964 за производство на пара,
необходима за дестилация на етеричномаслени суровини (розов и лавандулов цвят)
при производството на етерични масла и флорални води. Посочено е, че за
съхранение на тежкото гориво дружеството използва два резервоара, всеки с
вместимост по 10м3 . Производството на етерични масла и
флорални води преминава през следните етапи: подготовка и съхранение на
суровината, обезводняване, филтруване – съхранение, хамуриране. От резервоарите
за съхранение посредством помпи, горивото се подава към котелно помещение,
където са монтирани два котела -
капацитет на паропроизводство 1.8 на единия
и 1.2 на другия, в които чрез горелки тежкото гориво изгаря, при което
се отделя топлина, използвана за нагряване на водата в котлите до получаване на
пара. Получената пара се използва при дестилация на етеричномаслените
суровини. В дестилерията парата постъпва
през тръбопровод и се използва за подгряване и изваряване на суровината, която
е заредена предварително в дестилационните казани. При изпаряване парата увлича
етеричните масла и се втечнява в охладител. Получава се втечнен дестилат, който
постъпва във флорентински съд. Разделянето на етеричното (лавандулово) масло е
на база относително тегло. При дестилацията на розов цвят се използва обединена
флорентинска система за първичния дестилат, където се отделя първичното масло,
а обезмасления дестилат се събира в резервоар за дестилат. Чрез помпа
дестилатът се подава в „кохобационна“ колона за повторно изпаряване.
В протокола от проверката е посочено още, че процесът
при производство на етерични масла и флорални води е сходен – използва се
водно-парна дестилация като разликата е в продължителността на изпаряване /при
производството на флоралните води се залага по-малко суровина за изпаряване и
времетраенето е по-дълго/.
В резултат на резултатите от осъществената
проверка, митническите органи са приели, че предназначението на използвания
енергиен продукт – тежко гориво е
производството на топлинна енергия под формата на пара.
С оглед констатираното от проверката в
оспореното решение Началникът на митница Пловдив е направил извод, че енергийният
продукт попада в хипотезата на чл.4 т.37 от ЗАДС. Прието е, че този енергиен
продукт по никакъв начин не може да попадне в приложното поле на чл.4 т.10 и
33а от ЗАДС, или за други цели различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Посочено е, че на дружеството следва да бъде отказано издаване на удостоверение
за освободен от акциз краен потребител, поради обстоятелствата, че лицето не е
представило необходимия документ по чл.24а ал.6 т.7 от ЗАДС – документ за
собственост или договор за наем на обекта, както и че енергийният продукт - тежко
гориво с код по КН 27101964 попада в определението за гориво за отопление,
съгласно чл.4 т.37 от ЗАДС, поради което не могат да бъдат приложени
разпоредбите на чл. 24 ал.2 т.4 от ЗАДС.
По делото е назначена и приета съдебно-техничекса
експертиза изготвена от вещото лице инж.В.Ш., която съдът кредитира като
компетентно изготвена и неоспорена от страните. Според вещото лице процесният
енергиен продукт е тежко гориво. В заключението подробно е описан
технологичният процес на предприятието, за който експертът е посочил, че е
сезонен. Подробно е описана и последователността през която протичат тези
процеси и технологичната схема на извършваното прозиводство. Вещото лице сочи,
че енергийният продукт, за който е подадено искане от жалбоподателя за издаване
на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е единствен източник на
енергия необходима за производство на технологична пара, необходима за
осъществяване на производствената дейност в дестилерията. Посочено е още, че
енергийният продукт и произведената посредством него технологична пара не се
използва за дейности и процеси извън производствената дейност в дестилерията и
същите не могат да бъдат извършвани без енергийният продукт необходим за
производството на технологична пара. Изложено е още, че енергийният продукт и
получената в резултат на изгарянето му технологична пара не се използват като
моторно гориво за отопление, химически реакции, металургични процеси и въобще
за нужди, различни от технологично-производствения процес на дестилерията. В
експертизата е посочено, че в дестилерията няма изградена заводска междусградна
отоплителна инсталация, която да захранва с топлоенергия административните
части през отоплителния сезон. Производствения процес на предприятието е главно
през неотоплителния сезон, а административната сграда се отоплява и климатизира
посредством инверторни сплит климатизатори за високостепенен монтаж на директно
изпарение, при които обаче не се използва пара, произведена посредством
изгарянето на процесния енергиен продукт. Посочено е още, че котлите,
посредством които се произвежда пара, чрез изгаряне на процесния енергиен
продукт не са свързани с други съоръжения, освен с намиращите се в помещенията
за дестилация. Направен е извод, че производствената пара от тях се използва
единствено и само за произоводство в дестилационния процес на предприятието за
производствени цели.
Съответни на СТЕ са и свидетелските показания на
св.Юсеин, работещ като огняр в „***“, според които горивото се използва за
котлите по време на розобера, след това те се зазимяват като се разглобяват
крановете и се изпускат водите, съответно през зимния сезон дестилерията не
работи.
При така установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания акт,
настоящият съдебен състав установи, че той е издаден от компетентен орган,
съгласно чл.24б, ал.4 от ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите
материалноправните норми по издаването му.
Изводите на административния оран не се споделят
от състава на съда. Напротив, по безспорен начин се установява дори само от
описателната част на Протокол № 1554 от 21.06.2017 г., обективиращ резултатите
от митническата проверка в производствената база на жалбоподателя, че от
резервоарите за съхранение посредством помпи, горивото се подава към котелно
помещение, където са монтирани два котела
- капацитет на паропроизводство 1.8 на единия и 1.2 на другия, в които чрез горелки тежкото
гориво изгаря, при което се отделя топлина, използвана за нагряване на водата в
котлите до получаване на пара. Получената пара се използва при дестилация на етеричномаслените
суровини. В дестилерията парата постъпва
през тръбопровод и се използва за подгряване и изваряване на суровината, която
е заредена предварително в дестилационните казани. При изпаряване парата увлича
етеричните масла и се втечнява в охладител. Получава се втечнен дестилат, който
постъпва във флорентински съд. Или иначе казано производствената в резултат на
ползването на процесния енергиен продукт пара се използва единствено и само за
производство в дестилационния процес на предприятието за производствени цели.
Този извод се потвърждава и от заключението на вещото
лице, което както изложи съда по-горе в настоящото решение като компетентно
дадено и неоспорено от страните се възприема напълно и от съда.
При така
установеното, се налага извода, че в процесния случай е налице
хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за
освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на
жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от
акциз краен потребител.
По безспорен начин по делото се установи, че в конкретния случай тежкото
гориво се използва единствено и само в дестилационния процес на предприятието.
Котлите, посредством които се произвежда пара, чрез изгаряне на процесния
енергиен продукт не са свързани с други съоръжения, освен с намиращите се в
помещенията за дестилация. Производствения процес на предприятието е главно
през неотоплителния сезон, а административната сграда се отоплява и климатизира
посредством инверторни сплит климатизатори за високостепенен монтаж на директно
изпарение, при които обаче не се използва пара, произведена посредством
изгарянето на процесния енергиен продукт.
В чл. 24, ал.
2 ЗАДС са посочени целите за освобождаване
от акциз, като в т. 4 е посочена цел "използване за цели, различни
от моторно гориво или гориво за отопление". В чл. 4, т. 37 ЗАДС е дадено легално
определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - енергиен
продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва
непосредствено или чрез преносна среда. В последната е посочено, че енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато
енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение: а) за цели, различни от тези по т. 10 и 33а; б)
за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Предвид заключението на вещото лице, се
налага извода, че дружеството използва енергийния продукт единствено за
производствените процеси, което е специфично потребление, различно от гориво за
отопление. В случая е установено, че макар и при ползването на енергийният
продукт да участва в процес, свързан с отделянето на топлина, то същата се
използва за нагряване на водата в котлите до получаване на пара, а получената
пара се използва при дестилация на етеричномаслените суровини.
Със заключението на вещото лице несъмнено е
доказано, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения
процес при дестилация на етеричномаслените суровини, а не за отопление. От
това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че
то се ползва за отопление.
За да се приеме, че даден вид гориво е
енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.
4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се
употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по
делото безспорно е установено, че целта, с която е използван процесният
енергийният продукт е за подгряване и изваряване на суровината, която е
заредена предварително в дестилационните казани, а не отопление.
По отношение на извода
на органа, че лицето не е представило необходимия документ по чл.24а ал.6 т.7
от ЗАДС – документ за собственост или договор за наем на обекта, съдът счита
следното:
В оспореният
административен акт, самият орган е посочил представените от дружеството
документи в тази връзка, а именно: Удостоверение от Дирекция Устройство на
територията, при Община Казанлък (на лист 57 по делото), с което се
удостоверява, че „***“ ООД е собственик на дестилерия за преработка на етерично- малсени култури в ПИ 0650011
местност „Кесе дере“ землище с.Ясеново по РС № 311/01.11.2004г.; както и
Разрешение за ползване на строеж: „Дестилерия за преработка на етерично- малсени култури; …..“ находящ се
в ПИ 0650011 местност „Кесе дере“ землище с.Ясеново, община Казанлък, област
Стара Загора, в което като възложител е посочено „***“ ООД. Представен е и Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ (на лист 42
и следващите), съгласно който фондът предоставя на ползвателя помощта „***“ ООД
за израждане и оборудване на малка дестилерия за преработка на етерично-маслени
култури в с.Ясеново. Но органът не е коментирал представените писмени
документи, а единствено е посочил, че дружеството не е представило документ за
собственост или договор за наем на обекта, без да изложи мотиви в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
решение за отказ да се издаде удостоверение за освободен от акциз краен
потребител е постановено в противоречие на материалния закон и немотивирано.
Митническият орган неправилно е тълкувал и приложил закона – чл.24, ал.2, т.4
от ЗАДС във вр. с чл.4, т.37 от ЗАДС и не е съобразил основната цел, за която
се използва енергийният продукт, а в случая тази цел е различна от моторно
гориво и гориво за отопление. Не е
изложил и мотиви, относно направения извод, че лицето не е представило
необходимия документ по чл.24а ал.6 т.7 от ЗАДС.
Оспореният отказ се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. На
основание чл.173, ал.2 АПК преписката да бъде върната на Началника на Митница
Пловдив за решаване на въпроса по същество, като се съобрази с тълкуването на
закона, дадено в настоящото решение.
При този изход на спора в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани
от него разноски в размер на 50 лева ДТ, 800 лева депозит за ВЛ.
По делото липсват данни да е реално
изплатено договореното адвокатско възнаграждение, съответно то не следва да се
присъжда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 939/19.07.2017 г. на Началника на Митница Пловдив.
ВРЪЩА делото
като административна преписка за произнасяне на Началник Митница Пловдив
съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на това решение.
ОСЪЖДА Митница
Пловдив да заплати на „***“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***,
с управител А.Н.Т. направените по делото разноски в размер на 850 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: