Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Велико Търново, 24.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в
публично съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА КОЛЕВА
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдия Колева гр. дело № 3316 по
описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „БУЛПОЙНТ
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК – иск за установяване на вземане, произтичащо от Договор за
предоставяне на услуги за домашен телефонен пост № 4902/46390/14129290/2012г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1376/17.10.2016г. по
ч.гр.дело № 2703/2016г. по описа на ВТРС.
Ответникът С.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, не е депозирал писмен отговор на ИМ в срока по чл.131
от ГПК и не е взел становище по същата.
В съдебно заседание ищцовото
дружество не изпраща представител. Поддържа исковите претенции с нарочна
писмена молба, с която прави искане и за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се
е явил в съдебно заседание и не е изпратил представител. Не е взел становище по
ИМ.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представено Заявление-Договор за предоставяне на услуга № 4902/46390/14129290 от 07.11.2012г., сключен между „БТК” АД и ответника, по силата на
който посоченото дружество предоставило на ответника телекомуникационна услуга –
откриване на домашен телефонен пост с номер 062/636877, ведно с абонаментен
план. Представени са издадени от „БТК” АД фактури за ползвани от ответника
гласови телефонни услуги, както следва – фактура № **********/15.10.2013г.
за ползвани гласови телефонни услуги на стойност 17.38 лв. в периода
15.09.2013г. – 14.10.2013г., фактура № **********/16.11.2013г. за ползвани
услуги на стойност 17.40 лв. в периода 15.10.2013г. – 14.11.2013г., фактура № **********/15.12.2013г.
за ползвани услуги на стойност 25.20 лв. в периода 15.11.2013г. – 14.12.2013г.,
фактура № **********/15.01.2014г. за ползвани услуги на стойност 33.00 лв. в
периода 15.12.2013г. – 14.01.2014г., фактура № **********/15.02.2014г. за
ползвани услуги на стойност 41.23 лв. в периода 15.01.2014г. – 14.02.2014г.,
фактура № **********/15.03.2014г. за
ползвани услуги на стойност 49.46 лв. в периода 15.02.2014г. – 14.03.2014г.,
фактура № **********/15.04.2014г. за ползвани услуги на стойност 57.04 лв. в
периода 15.03.2014г. – 14.04.2014г., фактура № **********/16.05.2014г. за
ползвани услуги на стойност 64.84 лв. в периода 15.04.2014 г. до 14.05.2014г.
По делото е приложен Договор за прехвърляне на
вземания от 29.05.2015г., сключен между „БТК” АД и „СГ ГРУП” ООД, видно от
което първото дружество е прехвърлило на второто свои вземания, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително с
изтеклите лихви, между които е вземането от ответника по процесния договор за
телефонни услуги. Цедентът е упълномошщил цесионера да уведоми всички негови
длъжници, вземанията от които са предмет на договора за цесия. По делото е
приложено уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника.
Представен е Договор за прехвърляне на вземане от
12.05.2016г., сключен между „СГ ГРУП” ООД и ищцовото дружество, по силата на
който първият прехвърлил на ищеца свои вземания от ФЛ и ЮЛ, описани в
Приложение № 1 – „Списък на вземания”, неразделна част от договора. Видно от
последното, в т.113 от него е описано вземането от ответника по процесните
фактури, включително и за лихва за забава в общ размер от 18.19 лв. за периода
от падежа на вземането по всяка една фактура до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК. С надлежно пълномощно „СГ ГРУП” ООД е упълномощило ищеца, в
качеството му на цесионер по договора за цесия, да уведоми съобразно чл.99 ал.3 ЗЗД лицата, чиито задължения са цедирани.
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 2703/2016г. по описа на Районен съд-Велико Търново
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.410 ГПК с вх. № 16798/13.10.2016г., въз основа на което
е било образувано посоченото дело. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1376/17.10.2016г. срещу ответника в настоящото производство за сумата от 57.97 лв.,
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактури № **********/15.10.2013г., **********/16.11.2013г., **********/15.12.2013г.,
**********/15.01.2014г., **********/15.02.2014г., **********/15.03.2014г., **********/15.04.2014г.,
**********/16.05.2014г. по Договор за
телекомуникационни услуги от 07.11.2012г., за сумата от 18.19 лв. – сбор
от мораторни лихви върху главницата по всяка една фактура, считано от падежа до
датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата
от 13.10.2016г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 25.00 лева,
представляващи направени по делото разноски за заплатена държавна такса и
сумата от 300.00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите
по същото дело, в срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът подал възражение за
недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение с довод, че сумите по
цитираните в заповедна фактури са заплатени от него своевременно. Същият не е представил
доказателства за извършено плащане.
Предвид изложеното, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, подаден е от дружеството, заявител
в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл.415 ал.1 ГПК, за установяване на
оспорено от ответника вземане. Поради това у ищеца е налице правен интерес от
неговото предявяване.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. На същия са били указани последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание по реда на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК.
Освен това събраните по делото писмени и гласни доказателства, обосновават
извода, че искът по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК е вероятно основателен,
поради което същият следва да бъде уважен. С оглед на изложеното съдът намира,
че по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по чл.238 от ГПК,
каквото е и желанието на ищеца. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество и се основава на наличието на предпоставките
за постановяването на неприсъствено решение.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените по настоящото дело разноски – в размер на 75.00лв. за заплатена
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно дадените
задължителни указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора.
В този ред, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 25.00 лв. за
заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, че същият дължи на „БУЛПОЙНТ
ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БУЛПОЙНТ
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване основание чл.239 ал.4
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: