О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..
гр. Враца,
24.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1553 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от Д.И.А., ЕГН: **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********. Предмет на производството е предявен
от ищцата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че същата не дължи на ответниците сума в размер на
3 351,09 лв., представляваща главница по договор за банков кредит,
претендирана по изпълнителен лист от 03.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
2560/2011 г. по описа на Районен съд – Враца.
По делото е подаден отговор от ответника „Банка ДСК“ АД,
ЕИК: *********, в който е направено възражение за недопустимост на иска спрямо
този ответник, поради факта, че към момента на завеждането на исковата молба
„Банка ДСК“ ЕАД вече няма качеството кредитор, доколкото вземането е било
цедирано на „ОТП Факторинг България“ ЕАД съгласно договор за цесия от
17.09.2012 г., за което ищцата е била надлежно уведомена. Поддържа се, че искът
срещу банката се явява лишен от правен интерес и недопустим, тъй като тя не е
страна по процесния спор.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от
ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с който също са изложени съображения за
недопустимост на производството. Посочва се, че отрицателният установителен иск
е предявен след подаване на възражение от ищцата като длъжник срещу Заповед №
1721/31.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, като
в 1-месечния срок след депозиране на възражението дружеството е подало искова
молба и е образувано производство по чл. 422 ГПК по гр.д. № 1910/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца, като искът се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа се, че
отрицателният установителен иск е недопустим, защото във висящото производство
по гр.д. № 1910/2021 г. длъжникът може да релевира всички свои възражения, като
липсва правен интерес от предявяването на настоящия иск, който се основава на
същите възражения. Твърди се още и че искът е недопустим тъй като гр.д. №
1910/2021 г. е по-рано образувано, а настоящото дело подлежи на прекратяване на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
С Разпореждане № 263740/11.06.2020 г. съдът е указал
на ищцата Д.И.А., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да
посочи какъв е правният й интерес от признаването за установено по отношение на
ответниците, че не дължи процесната сума, при положение че е налице друг висящ
спор между страните, касаещ същия предмет – по гр.д. № 1910/2021 г., инициирано
след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 2560/2011 г. по описа на
Районен съд – Враца, както и да посочи какъв е правният й интерес от
признаването за установено, че не дължи суми на „Банка ДСК“ АД, при положение
че са изложени твърдения, че процесното вземане е цедирано от „Банка ДСК“ АД на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД и в този смисъл цедентът „Банка ДСК“ АД няма
качеството на кредитор. С молба с вх. № 269542/15.07.2021 г. ищцата е изложила
съображения, че отрицателният установителен иск е допустим винаги, когато
вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до
изтичане на срока за възражение. По отношение на второто указание на съда е
изложено становище, че когато длъжникът оспорва изпълнението с твърдения, че
кредиторът е прехвърлил вземането, след като заповедта е влязла в сила, а по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е конституирал цедента като взискател
на мястото на кредитора по изпълнителния лист /чл.429, ал. 1 ГПК/, въпреки че
цесията не е за същото вземане и не му е съобщена от кредитора по заповедта, но
длъжникът се позовава също на погасителна давност, изтекла след влизане в сила
на заповедта, надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само
новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното
дело, поради което се твърди, че легитимирани ответници по предявения иск са и
цедента, и цесионера.
При
извършена проверка на допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
Отрицателният установителен иск, предмет на настоящото
производтво, е предявен с искова молба, депозирана в Софийски районен съд с вх.
№ 22003849/22.02.2021 г. В исковата
молба са изложени съображения, че главницата в размер на 3 351,09 лв.,
която ищцата е осъдена да заплати на „Банка” ДСК ЕАД с Изпълнителен лист от
03.06.2011 г. съгласно издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
от 31.05.2011 г., не се дължи, тъй като е погасена по давност. Поддържа се, че
след издаването на изпънителния лист кредиторът не е предприел никакви действия
за събиране на вземането си, като едва през 2021 г. е образувал изпълнително
дело. Твърди се, че към изпълнителното дело е приложен и договор за цесия, въз
основа на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД е придобило процесното вземане,
поради което ответници в производството са „Банка” ДСК АД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД.
С Определение № 20065979/12.03.2021 г. състав на
Софийски районен съд е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.
№ 10405/2021 г., като е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Враца.
Определението е влязло в законна сила на 26.03.2021 г. Настоящото производство
е постъпило в регистратурата на Районен съд – Враца и е било образувано в дело
на 16.04.2021 г.
По делото е представена като доказателство Заповед №
1721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 31.05.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 2560/2011 г., с която е разпоредено Д.И.А.
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата 3 351,08 лв. – главница по договор за
банков кредит, сумата 627,75 лв. – лихва за забава за периода 11.03.2010 г. до
27.05.2011 г., сумата 306,41 лв. – санкционираща лихва за периода от 18.04.2010
г. до 27.05.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.05.2011 г. до изплащане на вземането и направените
разноски в производството от 357,70 лв., включително юрисконсултско
възнаграждение.
Издаден е и изпълнителен лист от 03.06.2011 г. в полза
на банката за горепосочените суми.
Представен е договор за покупко-продажба на вземания
от 17.09.2012 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД като продавач и „ОТП Факторинг
България“ ЕООД като купувач, съгласно който продавачът продава и прехвърля на
купувача вземания, посочени в приемо-предавателен протокол срещу покупна цена,
а купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях на датата
на прехвърляне. Съгласно представеното извлечение от приемо-предавателен
протокол от 12.10.2012 г. към договор за покупко-продажба на вземания от
17.09.2012 г. предмет на договора е и процесното вземане.
По делото е представена и молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № 00320/12.01.2021 г. по описа на ЧСИ Цветелина
Дахлева, подадена от „ОТП Факторинг България” ЕАД с която е поискано
образуването на изпълнително дело и предприемането на действия по принудително
изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.06.2011 г. срещу Д.И.А..
На съда е служебно известно, а и от изисканите книжа
от ч.гр.д. № 2560/2011 г. и гр.д. №
1910/2021 г. по описа на Районен съд – Враца се установява, че срещу Заповед №
1721 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 31.05.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 2560/2011 г. е постъпило възражение с
вх. № 263603/25.02.2021 г. от
длъжника Д.И.А.. С Разпореждане № 261298/01.03.2021 г. VII състав на
Районен съд – Враца е дал указания на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си по оспорената Заповед № 1721 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
31.05.2011 г. срещу Д.И.А. в едномесечен срок от получаване на съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса. В законоустановения едномесечен срок на 05.04.2021 г. „ОТП Факторинг България“
ЕАД е депозирало искова молба в Районен съд – Плевен, с която е предявило
установителен иск по чл. 422 ГПК за всички суми, предмет на издадената заповед
за незабавно изпълнение. С Определение № 815/07.04.2021 г. състав на Районен
съд – Плевен е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. №
2253/2021 г. и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Враца.
Производство е постъпило в регистратурата на Районен съд – Враца и е било
образувано в дело на 17.05.2021 г. под № 1910/2021 г. по описа на Районен съд –
Враца.
Настоящият съдебен състав не споделя възприетото
становище в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която „Отрицателният иск
за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги,
когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство,
но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този
случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва
се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези
възражения са направени пред съд. Когато в срока за възражение бъде предявен
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че вземането не съществува,
заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по
надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че
вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е
започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на
пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради
което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. Когато длъжникът оспори
вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл.
415, ал. 1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в
исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и
подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК“. Т. е. в тази практика
се приема, че когато в срока за възражение длъжникът предяви отрицателен
установителен иск, производството по иска по чл. 422 ГПК следва да бъде
прекратено поради недопустимост на иска на основание чл. 126, ал. 1 ГПК – като
по – късно образувано.
Настоящият състав намира, че щом по искане на кредитора /ответник в
настоящото производство/ е издадена заповед за изпълнение по заявление, подадено преди предявяването на отрицателния установителен
иск на длъжника /ищец в настоящото производство), то последният е недопустим и подлежи на
прекратяване съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл.
415, ал. 4. В конкретния
случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2011
г., откогато се счита предявен и
установителният иск по чл. 422 ГПК, предмет на гр. д. № 1910/2021 г., а на 22.02.2021 г. е предявен отрицателният установителен иск, по който е образувано
настоящото производство.
В настоящия случай длъжникът не се е възползвал от
една от двете си възможности, а е упражнил и двете, като хронологично първо е
депозирал исковата молба с предмет отрицателен установителен иск само за
главницата по изпълнителния лист, а впоследствие в законоустановения срок е
подал и възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение за всички суми, за
които е издадена.
Когато са налице визираните
в чл. 410 или чл. 417 ГПК предпоставки, кредиторът може да избере как да
потърси съдебна защита на правото си: дали по общия исков ред или по реда на
заповедното производство. В случай, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът може да подаде възражение по чл. 414 ГПК
и това гарантира защитата на интереса му, защото в този случай заповедта за
изпълнение не влиза в сила /чл. 416 пр. 1 ГПК/. Кредиторът е длъжен да прибегне към искова защита на правото си,
иначе законът постановява обезсилване на заповедта за изпълнение /чл. 415, ал. 5 ГПК/. Ако кредиторът не предяви иск за установяване на
вземането, правата на длъжника са защитени, защото заповедта се обезсилва. Ако
кредиторът предяви иска в законния срок, длъжникът може да изчерпи всички
възражения, на които основава липсата на задължение, в производството по
положителния установителен иск. В този случай производството по отрицателния
установителен иск става безпредметно, тъй като предметът на двете дела е един и
същ: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за
изпълнение, съответно за което е предявен иск за несъществуването му.
Отрицателният установителен иск няма да даде по-голям обем на защита на правата
на длъжника, от тази, която той може да осъществи като ответник в
производството по положителния установителен иск по чл. 422 ГПК.
Законът не предвижда като
процесуална пречка за влизане в сила на заповедта фактът на предявяване между
момента на издаването й и този на влизането й в сила на отрицателен
установителен иск за същото вземане. Съгласно чл. 416 пр. 1 ГПК, такава пречка
е само подаденото възражение по чл. 414 ГПК. Приравни ли се отрицателният установителен иск към
възражение по чл. 414 ГПК, това означава, че възниква задължението на кредитора
да предяви положителен установителен иск за вземането, за което е издадена
заповедта. Този иск се счита заведен от момента на подаване на заявлението –
чл. 422, ал. 1 ГПК. И в този случай отрицателният установителен иск /защото е предявен след подаване на заявлението/ би се оказал по-късно заведен, а производството по него – подлежащо на прекратяване
съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК. Изключването на този извод е възможно, само ако се
приеме, че фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК в тази хипотеза не се прилага. Освен,
че за такова тълкуване няма законова опора, ако бъде възприето, то също ще
изправи съдът и страните пред непреодолими при действащата нормативна уредба
противоречия.
Недобросъвестният длъжник, след като получи
препис от заповедта за изпълнение, вместо възражение по чл. 414 ГПК, може да
предяви отрицателен установителен иск за същото вземане, за което е издадена
заповедта. Според възприетото в цитираната практика на ВКС този иск има значение на възражение по чл. 414 ГПК и
заповедта не влиза в сила. В настоящия случай длъжникът е
предявил и отрицателен установителен иск, и е подал възражение по чл. 414 ГПК. При
подаването на възражение по чл. 414 ГПК заповедният съд трябва да укаже на кредитора да предяви положителен
установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК. Законът не дава на съда право на
преценка дали да даде такива указания, или не - съдът е длъжен да процедира така при подадено възражение, както и ако е подаден отрицателен установителен иск, ако
се приеме, че той е приравнен на такова. След като получи указанията, кредиторът е
длъжен да предяви иска, иначе следва обезсилване на заповедта. Ако се
възприеме становището, че фикцията по чл.
422, ал. 1 ГПК не следва да се прилага
в този случай /за което липсва законова опора/, тогава сезираният с положителния установителен иск съд ще е длъжен да
прекрати производството по него /защото за същото вземане преди това е предявен отрицателен
установителен иск от длъжника и важи правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК/ и като краен резултат ще се стигне до обезсилване на
заповедта за изпълнение. Това тълкуване би било в противоречие с принципа за
добросъвестно упражняване на процесуални права, защото получилият препис от
заповедта за изпълнение длъжник ще може едностранно да лиши кредитора от
възможност за защита. Подавайки последователно и отрицателен установителен
иск, и възражение срещу издадената заповед за изпълнение, дори впоследствие този иск да бъде отхвърлен, длъжникът
ще постигне резултат, при който производството
по положителния установителен иск на заявителя следва да бъде прекратено. Кредиторът ще загуби разноските по заповедното производство и при
наличието на обезсилена заповед за изпълнение и изпълнителен лист съдебният
изпълнител ще следва да прекрати изпълнителното производство. Само поради това, че длъжникът недобросъвестно е
упражнил процесуални права, кредиторът ще трябва да предяви нов иск -
осъдителен - за да може да се снабди с изпълнително основание за принудително
осъществяване на правото си.
Съгласно задължителните указания по т. 13 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по
делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение,
издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист
по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска. Да се приеме, че предявеният в срока за възражение
отрицателен установителен иск е допустим, а предявеният по реда на чл. 422 ГПК
иск подлежи на прекратяване на основание чл. 126 ГПК като недопустим, означава
да се даде възможност на длъжника чрез своето процесуално поведение да прекрати
изпълнението срещу себе си, тъй като след влизане в сила на прекратителното
определение и обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,
съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК. Това би обезсмислило производството по чл. 417 ГПК и
би довело до възможност за злоупотреба с процесуални права от страна на
длъжниците, които знаейки, че изпълнението срещу тях ще се прекрати, биха
предявявали отрицателни установителни искове по всяко заповедно производство.
В конкретния случай следва да се отбележи и че
единствената възможност, стояща пред заповедния съд, при наличието на подадено
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на 25.02.2021 г., е била именно да даде указания на заявителя за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК, като за него не е било възможно да стане
известно наличието на заведено производство по отрицателен установителен иск за
вземането за главница, тъй като исковата молба по последното е била депозирана
в Софийски районен съд и изпратена по подсъдност на Районен съд – Враца едва на
16.04.2021 г.
Предвид всичко гореизложено,
съдът намира, че в настоящия случай заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2011
г.,
откогато се счита предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК, предмет на гр.
д. № 1910/2021 г., а на 22.02.2021 г. е предявен отрицателният установителен иск, по който
е образувано настоящото производство, и
производството по него като по-късно заведено подлежи на прекратянате на
основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Допустимостта на предявения иск представлява въпрос,
за който съдът следи служебно по всяко време на делото. С оглед на
гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната на ищцата Д.И.А. като
процесуално недопустима, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на осн. чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба, подадена от Д.И.А., ЕГН: **********, против „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК:
*********, и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1553/2021 г. по описа
на Районен съд – Враца.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ищцата.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба от ищцата в едноседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: