О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
град Велико Търново, 9.02.2022 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм. дело № 15/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.135 от АПК.
Жалбоподателят
Г.В.В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в Плевен е
обжалвал твърдян от него мълчалив отказ на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за произнасяне по негово заявление от 19.11.2021
година, с което е поисканоа информация, касаеща изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“, представляваща заповед на ответника за
конвоирането му от 25 човека от затвора до град Плевен.
От жалбата е видно, а и на съда е служебно известно, че понастоящем
жалбоподателят Г.В.В. изтърпява наказание доживотен затвор без замяна в затвора
в гр. Плевен. Съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по
постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
В случая това е Административен съд – Плевен, тъй като лицето изтърпява
наказанието си в затвора в гр. Плевен /в този смисъл напр. Определение № 11316
от 27.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2020 г., III о./. Поради тази причина
Г.В. принудително живее там, доколкото е с трайно установено пребиваване там.
Безспорно е, че получава кореспонденцията си на същото място, което само по
себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да се определи затвора в
Плевен като негов адрес. Изборът на „постоянен адрес“ по чл. 93 от Закона за
гражданската регистрация може да бъде направен единствено от лице, което може
свободно да определя своето местопребиваване, но в конкретния случай подобен
избор е обективно законово ограничен (доколкото съдържанието на наказанието
доживотен затвор е именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва
на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода).
Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на
престоя на ищеца в затвора - т.е. същият се е установил да живее постоянно (или
поне достатъчно трайно) в гр. Плевен, независимо дали в регистъра на
населението формално има вписан различен постоянен адрес. Аргумент в подкрепа
на това е и обстоятелството, че изрично уредените в специалния закон ЗИНЗС
съдебни производства са подсъдни на
административния/окръжния съд по местоизпълнение на наказанието (единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по
задържането под стража, но само за производства по Част шеста от закона,
каквото не е настоящото).
Следователно компетентен да се произнесе по подадената жалба,
включително по редовността и допустимостта й, е Административен съд – гр.
Плевен. Поради това и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
производството по делото следва да се прекрати и жалбата да се изпрати по
подсъдност на Административен съд – гр. Плевен.
Водим от горното и на основание чл.135, ал.2 от АПК Великотърновският
административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА по подсъдност на Административен съд –
гр. Плевен жалбата на Г.В.В. срещу отказ за предоставяне на информация от
главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ по негово заявление
№М-1102/19.11.2021 година до главния директор на ГДИН.
Прекратява
производството по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: