Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на
десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Мария Димитрова
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 292 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 11256.76 лева.
Постъпила
е искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър
Дондуков” № 19, етаж 2, ЕИК *********, представлявано от И. Г. Д.-М. -
Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Б.Г. против П.С.К., с ЕГН:
**********,***, като длъжник
в размер на: 8609.38 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.04.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането; 2647.38 лева - санкционираща лихва по
т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, върху неизплатената главница
по кредита, за периода от 14.04.2017 г. до датата на предявяване на исковата
молба. Претендират се разноските по настоящото производство.
Ищецът посочва, че на 11.12.2014 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и П.С.К., с ЕГН: **********, като
кредитополучател бил сключен Договор за кредит за текущо потребление. Съгласно
Договора, „Банка ДСК” ЕАД ѝ отпуснала потребителски кредит в размер на 9300
лева за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца,
считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен еднократно чрез
разплащателна сметка № BG23STSA93000022216653 и се погасявал чрез същата с месечни
вноски дължими на всяко 21-во число от месеца, съгласно погасителен план, който
е неразделна част от договора за кредит - „Приложение № 1” към Договора.
Последната месечна вноска Погасителния план била с падеж 21.10.2024 г.
За
предоставеният кредит се заплащал преференциален лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора за кредит бил в размер на 10,25 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 1,351 и
надбавка в размер на 8,899 % при изпълнение на условията по програма ДСК
Практика, подробно описани в Приложение № 2 към Договора. При нарушаване на
Условията кредитополучателят губел правото да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се
увеличавал, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията. Максималният
размер, който можел да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на
Условията бил променливият лихвен процент, приложим при стандартни
потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната
дата и надбавка в размер на 13,599 %.
Неразделна
част от Договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с
подписването на Договора.
Поради преустановяване на погасяването
на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., а именно неплащане на вноски по погасителен план, считано от месечна вноска с падеж 21.01.2016 г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД приложил санкциите,
предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности
и санкции” от Общите условия към Договора за
кредит, а именно: „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта” и с Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-00341/30.03.2017 г. и с peг. №
341/13.04.2017 г., том I, акт № 28 на Нотариус Николай
Бъчваров, с peг. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора - връчена лично
на П.С.К. на 14.04.2017 г. обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост
на вземането. Сочи, че в подкрепа на твърдяно
ищеца приложил копие от горецитираната нотариална покана - уведомление, ведно с
доказателства за връчването ѝ на длъжника.
Твърди се, че
на 16.05.2017 г. вследствие неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена с
цитираната нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя. Образувано било ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора, по което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка
ДСК” ЕАД Заповед за изпълнение на парично изпълнение № 307 от 18.05.2017 г. и
Изпълнителен лист от 19.05.2017 г. въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД.
Кредитополучателят П.С.К., с ЕГН: ********** била осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от
неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.:
-
8609.38 лева
- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането;
-
1458.32 лева
- редовна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 15.05.2017 г.;
-
74.22 лева -
лихвена надбавка за забава за периода 05.05.2017 г. - 15.05.2017 г.;
-
120.00 лева –
заемни такси;
-
205.24 лева –
държавна такса;
-
150.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
На
основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, по молба
на „Банка ДСК” ЕАД ЕАД срещу П.С.К.
било образувано изпълнително дело № 555/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев,
peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Сливен. На
основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за незабавно изпълнение били връчени на длъжника П.С.К., чрез
залепване на уведомление. С влязло в сила Постановление на ЧСИ от 10.10.2018 г.
(оставено в сила с Решение от 08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 51/2019 г. по описа на
ОС Сливен), изпълнително дело № 555/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.
Посочва
се, че с Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от
07.08.2017 г., „Банка ДСК” ЕАД
прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и лихви. В това число
било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК” ЕАД
като кредитор и П.С.К., ЕГН **********, като кредитополучател, Договор за
кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.
В
подкрепа на гореизложеното ищеца бил приложил и писмено потвърждение от цедента
„Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕАД за станалото с Договор за
покупко-продажба на вземания от 07.08.2017 г. прехвърляне на вземанията и
Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за покупко-продажба на
вземания от 07.08.2017 г., в което фигурирало и процесното вземане, като с
оглед съдържанието на лични данни и такива, представляващи банкова и търговска
тайна, информацията, която не касаела процесното вземане, била закрита.
На базата на изрично пълномощно, предоставено от
„Банка ДСК” ЕАД, цесионерът изпратил от името на цедента уведомително писмо за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя П.С.К., като за доказателство, че уведомлението било изпратено до
ответника-кредитополучател било приложено копие от препоръчано писмо
PSFABG009E12N, изпратено чрез „Български пощи” ЕАД с обратна разписка. Уведомлението
за цесия било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по местоживеене
на длъжника, а именно: гр.Нова Загора, обл.Сливен, ул. м.„Високо напрежение” № 20А тъй като нямало уведомление за промяна на адреса от нейна страна, нито
до предишния, нито до новия кредитор. Видно от представеното копие пратката не
била потърсена от получателя.
В
този смисъл, ищецът считал че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това
цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера, да уведоми длъжника
за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този
смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС,
III гр.о.
При евентуалност, ищецът моли съда да приеме, че
ответника бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия. В този
смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по
т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Във
връзка с указания по заповедното ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд
- Нова Загора, получени от „Банка ДСК” ЕАД на 16.07.2018 г., за предявяване на
иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу длъжника П.С.К., на 02.10.2018 г. била
депозирана искова молба от „Банка ДСК” ЕАД по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК срещу нея, в резултат на което било образувано гр.д. № 1588/2018 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора.
С
влязло в сила Определение № 545/02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, потвърдено с Определение от 28.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 567/2018 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, били обезсилени изцяло
Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/18.05.2017 г. и Изпълнителен
лист от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора.
С
влязло в сила Определение № 187/07.03.2019 г., Районен съд - Нова Загора
прекратил исковото производство по гр.д. № 1588/2018 г. като недопустимо поради
липса на задължителна положителна процесуална предпоставка, която да обуслови
допустимостта на инициирания исков процес по чл.422 от ГПК - заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, издадени срещу П.С.К. били обезсилени с
влязло в сила определение.
Предвид
гореизложеното, и с оглед липсата на изпълнение от длъжника, в качеството си на
цесионер и кредитор по отношение на посоченото вземане срещу ответника П.С.К.,
с ЕГН **********, ищеца счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск, поради което моли съдът да осъди П.С.К., с ЕГН ********** да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.София 1000, район
„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2, следните дължими и
изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.: 8609.38 лева - главница по Договор за кредит
за текущо потребление от 11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 28.04.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 2647.38 лева - санкционираща лихва по
т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, върху неизплатената главница
по кредита, за периода от 14.04.2017 г. (датата на обявяване на предсрочната
изискуемост по кредита) до датата на предявяване на исковата молба.
Ищеца е претендирал разноските, направени в настоящото
производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00
лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП., във вр. с чл.25, ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. За целта е посочил и банкова сметка.
***ументи и моли съдът да ги приеме като
доказателства по делото.
Моли съдът да допусне извършването на
съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице –счетоводител.
Ответницата, чрез назначения ѝ от съда особен
представител адв.Ю.Г.К. *** в срока по чл.131 от ГПК е депозирала отговор на
предявения срещу нея иск и е изразила становище по него.
С отговора си адв.К. счита иска за допустим и посочва, че след обезсилване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на праводателя на ищеца, правният
интерес за водене на осъдителен иск бил очевиден.
Оспорила е предявения иск по
основание и размер.
Намира, че безспорният факт, че
„Банка ДСК” ЕАД е сключила с ответницата договор за банков кредит, не бил достатъчен
за доказване на иска както по основание, така и по размер. Счита, че фактът на
неплащане на месечните вноски, размерът на неплатената част, ако има такава,
както спрямо главницата, така и с оглед договорените лихви, подлежали на пълно
доказване и поради това не се противопоставя на искането на ищеца за
назначаване на експертизата по въпросите, поставени в исковата молба.
Няма доказателствени искания.
С цел изясняване на спора съдът е назначил на вещото лице С.К.С. да изготви
съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена и представена в срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на вземането си в
настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства – заверени
копия от: Договор за покупко-продажба на вземания („Договор
за цесия”) от 07.08.2017 г.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 07.08.2017 г.; Писмено потвърждение за извършената цесия;
Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България”
ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за извършената цесия;
Уведомително писмо PSFABG009E12N, ведно с известие за доставяне с баркод *
PSFABG009E12N *; Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.;
Условия по програма ДСК Практика, Общи условия и Погасителен план към договора;
Нотариална
Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00341/30.03.2017 г. и с peг. № 341/13.04.2017 г., том I, акт № 28 на Нотариус Николай Бъчваров,
с peг. № 416 на НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора;
Изпълнителен лист от 19.05.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора; Заповед за изпълнение на парично задължение от
18.05.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора; Молба за образуване на изпълнително дело № 555/2017 г. по описа на ЧСИ
Павел Георгиев, peг. № 837 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Сливен;
Постановление на ЧСИ от 10.10.2018 г. за прекратяване на изпълнително дело №
555/2017 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.; Решение от 08.02.2019 г. по ч.гр.д. № 51/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Сливен; Определение № 545/02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора; Определение от 28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 567/2018
г. по описа на Окръжен съд – Сливен; Определение № 187/07.03.2019 г. по гр.д. №
1588/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Безспорно установено е, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД в
качеството на кредитор и кредитополучателя П.С.К. е сключен Договор за банков кредит от за текущо потребление от
11.12.2014 г., като банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 9300
лв. за текущо потребление, със срок за издължаване на кредита от 120 месеца,
считано от датата на усвояването, като кредита бил усвоен еднократно чрез
разплащателна сметка № BG23STSA93000022216653.
Видно от Договор за покупко – продажба на вземания
от 07.08.2017 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е прехвърлила на ищеца
дължимите вземания по процесния договор за кредит с ответницата - длъжник по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“) на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането ѝ към П.С.К., произтичащо от сключения посочен по-горе Договор за кредит за текущо
потребление, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви.
Във
връзка с указания по заповедното ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен съд
- Нова Загора, получени от „Банка ДСК” ЕАД на 16.07.2018 г., за предявяване на
иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу длъжника П.С.К., на 02.10.2018 г. е
депозирана искова молба от „Банка ДСК” ЕАД по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК срещу нея, в резултат на което е образувано гр.д. № 1588/2018 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора.
С
влязло в сила Определение № 545/02.10.2018 г. по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, потвърдено с Определение от 28.12.2018 г. по
ч.гр.д. № 567/2018 г. по описа на Окръжен съд - Сливен са обезсилени изцяло
Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/18.05.2017 г. и Изпълнителен
лист от 19.05.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 487/2017 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора.
С
влязло в сила Определение № 187/07.03.2019 г., Районен съд - Нова Загора
прекрати исковото производство по гр.д. № 1588/2018 г., като недопустимо поради
липса на задължителна положителна процесуална предпоставка, която да обуслови
допустимостта на инициирания исков процес по чл.422 от ГПК - заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, издадени срещу П.С.К. са обезсилени с влязло
в сила определение.
Неразделна част от Договора са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, с които
кредитополучателят К. се е съгласила, получила е и е приела с подписването на
Договора.
Безспорно
установено е, че поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г., считано от вноска с
падеж 21.01.2016 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложила санкциите, посочени в т.19.2 на Глава VII
„Отговорности и санкции” от Общите условия, като „при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта”.
Видно от приложеното писмено
доказателство - копие на нотариална покана – уведомление и книжа за връчването
ѝ на длъжника с Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-00341/30.03.2017 г. и с peг. №
341/13.04.2017 г., том I, акт № 28 на Нотариус Николай
Бъчваров, с peг. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора - връчена лично
на П.С.К. на 14.04.2017 г. е обявена на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането.
Поради липсата на изпълнение от страна на длъжника,
ищецът в качеството си на цесионер и кредитор по отношение на посоченото
вземане срещу ответницата П.С.К., с ЕГН ********** е предявил осъдителен иск за сумите: 8609.38 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
11.12.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2020 г. –
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; 2647.38 лева - санкционираща лихва по т.19.2 от Общите условия към
Договора за кредит, върху неизплатената главница по кредита, за периода от
14.04.2017 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита) до
датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът претендира разноски в настоящото производство.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя
писмен отговор по предявения срещу нея иск, чрез назначения ѝ от съда
особен представител адв.Ю.Г.К. ***, с който не оспорва допустимостта на
предявения иск, но оспорва същия по основание и размер. С отговора се приема за
безспорен факт че „Банка ДСК“ ЕАД е сключила с ответницата договор за банков
кредит, но не го счита за недостатъчен за доказване на иска както по основание,
така и по размер. Счита, че фактът на неплащане на месечните вноски, размерът
на неплатената част, ако има такава, както спрямо главницата, така и с оглед
договорените лихви, подлежат на пълно доказване и поради това не се
противопоставя на искането на ищеца за назначаване на експертизата по
въпросите, поставени в исковата молба.
С цел изясняване на спора съдът уважи искането на ищеца за съдебно-счетоводна
експертиза, като назначи такава на вещото
лице С.К.С.. Същата е изготвена и представена в срок.
От
приетото от страните по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че:
1.
Предоставеният съгласно
процесния Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г. кредит в
размер на 9300 лв. е усвоен напълно на
11.12.2014 г., чрез превод по банкова сметка № 000000022300608 с титуляр
Ответника по делото П.С.К..
2.
За погасяване на кредита са постъпили суми в общ размер 1681.41
лв. с които са погасени:
- Главница – 690.62 лв.;
- Лихва – 993.09 лв.;
- Санкционираща лихва – 0.70 лв.
3. Плащането на суми за
погасяване на кредита - главница и лихви е преустановено на 21.01.2016 г.
4. Броят и размерът на
всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж за погасяване на кредита е както следва към:
- Към 14.04.2017
г. /датата
на връчване на нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита/: 15 бр. месечни вноски в размер на 1823.61 лв.,
от които - главница - 784.87 лв.; лихва - 1008.74 лв. и такси -
30.00 лв.
- Към 28.04.2020
г. /датата
на подаване на исковата молба в Районен съд/: 52 бр. месечни вноски в размер на 6492.64 лв. от които -
главница - 3268.32 лв.; лихва -
3120.32 лв. и такси - 104.00 лв.
- Към 17.09.2020
г. /датата
на поучаване на исковата молба от ответника, чрез особен представител/ - 56 бр. месечни вноски в размер на 6997.40 лв., от които - главница - 3586.76 лв.;
лихва 3298.76 лв. и такси
- 112.00 лв.
- Към 24.11.2020 г. / датата на изготвяне
на заключението по настоящата съдебно-счетоводна експертиза / - 59 бр. месечни вноски в размер на 7375.97 лв., от които - главница -
3832.60 лева ; лихва - 3425.37 лв. и такси - 118.00 лв.
5. Броят и размерът на
всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж е както следва:
- След 14.04.2017 г. /датата на връчване
на нотариалната покана, с която е обявена предсрочната изискуемост на кредита/ - 91 бр. месечни вноски в
размер на 11463.91 лв. от които - главница - 7824.51 лв.; лихва - 3455.40 лв. и такси - 184.00 лв.
- След 28.04.2020 г. / датата на
подаване на исковата молба в Районен съд/: 54 бр. месечни вноски в размер на 6794.88 лв., от които :
главница - 5341.06 лв.; лихва - 1343.82 лв. и такси - 110.00 лв.
- След 17.09.2020 г. /датата на
получаване на исковата молба от ответника, чрез особен представител/ - 50 бр. месечни вноски в размер на 6290.12 лв.от които - главница - 5022.74 лв.; лихви - 1165.38 лв. и такси - 102.00 лв.
- След 24.11.2020 г. /датата на
изготвяне на заключението по настоящата съдебно-счетоводна експертиза / - 47 бр. месечни вноски в
размер на 5911.55 лв., от които - главница - 4776.78 лева; лихви - 1038.77 лв. и такси - 96.00 лв.
6. Размерът на санкциониращата лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия за
периода от 14.04.2017 г. /датата на връчване на ноталриалната покана, с която е обявена
предсрочната изискуемост на кредита/ до 28.04.2020 г./ датата на подаване на исковата молба в Pайонен съд/ е в размер - 2647.38 лв.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице.
В откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. за
ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, редовно призован - не се явява представител.
Постъпила
е молба от ОТП „Факторинг България“ ЕАД, с която не възразяват срещу даване ход
на делото и молят същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Нямат възражение
по изготвения проекто-доклад и молят същия да бъде приет за окончателен. Молят
съда да приеме изготвената и представена по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Не представят нови доказателства и нямат други доказателствени
искания. С молбата си поддържат изцяло предявения иск. Молят съда да го уважи в
цялост и да им се присъдят разноски, за което представят списък.
Ответника П.С.К. призована,
чрез особения представител адв. Ю.Г.К. – не се явява. Не се явява и адв. К.,***
за особен представител на ответницата. Постъпило
е становище от адв.Ю.К. в качеството ѝ на особен представител на
ответницата К., в което същата заявява, че не ѝ е възможно да се яви в
съдебно заседание за защита на ответницата. От
материалите по делото било видно, че не са налице пречки за разглеждане на делото в с.з., поради което
моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма възражения срещу проекта за
доклад. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест заявява, че не
може да представи доказателства, свързани с плащания по кредита. Няма въпроси
към вещото лице и няма други доказателствени искания. Моли да ѝ бъде
дадена възможност и срок да представи писмена защита.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът следва да се произнесе по осъдителния иск с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД /неизпълнение на договорни
отношения/ и акцесорен иск що се отнася до претенцията за лихви.
По силата на Договора за цесия,
цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД се явява частен правоприемник на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв за него е налице правен интерес за
завеждането на настоящия осъдителен иск срещу длъжницата – ответницата в
настоящото производство - П.С.К., така че съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от
легитимирани страни в законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:
При възприетата
правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В тежест на ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се
основава претенцията му и размера на задължението на ответницата към него.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила
ли е задължението си изцяло или частично.
От материалите приети като писмени доказателства по
делото и от приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която съдът кредитира се установи несъмнено, че са налице договорни
отношения между „Банка ДСК” ЕАД и кредитополучателя П.С.К.. Налице са и
договорни отношения между третото лице – кредитор и ищеца, във връзка с
прехвърляне на вземането с договор за цесия, по силата на който ищцовото
дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.
Видно
от представените доказателства съдът счита, че ищцовата страна се явява
изправната страна по Договора за кредит за текущо потребление, тъй като е
предоставила на кредитополучателя
договорената сума в пълен размер в деня на сключването на същият.
Явявайки се неизправна страна, поради преустановяване погасяването
на задълженията си по процесния договор, кредитополучателя К. е допуснала
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, с което съгласно
хипотезата на т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия
към Договора за кредит, подписано и прието със сключения Договор от нея и
банката, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем, като с горепосочената Нотариална
Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00341/30.03.2017 г. и с peг. №
341/13.04.2017 г., том I, акт № 28 на Нотариус Николай
Бъчваров, с peг. № 416 на НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, която е
връчена лично на ответницата в настоящото производство, на 14.04.2017 г.
ѝ е обявена предсрочната изискуемост на вземането.
Предвид изложеното съдът счита,
че е налице надлежно уведомяване на ответницата относно предсрочната
изискуемост на вземането, именно от дата на която ѝ е била връчена лично
Нотариалната покана – 14.04.2017 г.
Относно оспорването на предявеният иск по основание и размер в отговора на исковата молба, съдът
намира за доказани и изяснени от заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, приета от страните по делото и от съда, както основателността, така
и размера на задължението.
При тези съображения предявеният осъдителен иск срещу ответницата,
в качеството ѝ на кредитополучател на посочените в исковата молба
вземания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г. е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно
с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по
договора.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 420.28
лв. - държавна такса, 860.00 лв. –
възнаграждение за особен представител, 302.40 лв. – депозит за възнаграждение
за вещо лице и 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 2032.68 лв.
Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
П.С.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП
Факторинг България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, район „Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2,
ЕИК *********, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор, СУМАТА в общ размер 11256.76 лв. /единадесет хиляди двеста
петдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, от които: 8609.38
лв. /осем хиляди шестстотин и девет лева и тридесет и осем стотинки/ -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.12.2014 г.,
сключен с кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 2647.38 лв. /две хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/ - санкционираща лихва по
т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, върху неизплатената главница
по кредита, за периода от 14.04.2017 г. до 28.04.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.С.К.,
с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ********* направените
в производството разноски в общ размер на 2032.68
лв. /две хиляди тридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: