№ 90
гр. Варна, 16.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора П. М. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600377 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Санкционираното лице Т. К. К. , редовно уведомено за днешно съдебно
заседание, потвърдено чрез имейл лично от него, не се явява, намира се
извън страната, представлява се от адв.И. С. С. от АК – Варна, служебен
защитник.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..
СВИД.К. С. К., редовно призован, явява се лично.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля.
СВИД.К. С. К.: – 57 годишен, български гражданин, неосъждан, баща на
санкционираното лице Т. К., предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от
НК.
СВИД.К.: - Синът ми Т. в момента е в Австрия, работи и живее там. Това
е от една година и нещо. Като замина, започна работа към една аптека,
разнасяше лекарства. Сам е, няма семейство, живее на квартира. След като
замина, си е идвал веднъж, не мога да кажа точно за колко време, не се
1
видяхме, защото и аз пътувам. Сега последно пак беше тук, защото си
направи операция, след което се е прибрал. Аз пак не можах да се видя с него,
защото се прибрах след заминаването му.
В момента не работи същата работа, няма повече да я работи заради
операцията. Сега ходи на някакви курсове, подготвят го, за да работи друга
работа. След курсовете ще му намерят нова работа.
В България той няма никакви доходи, няма имоти, няма нищо,.
В МД Груп инженеринг работеше последно преди да замине, там
работеше като шофьор и общ работник, не мога да кажа дали си е
преустановил там трудовия договор. Фирмата Изи консулт - не зная нищо за
тази фирма.
АДВ.С.: - Казахте, че сте разговаряли със сина си, той какво Ви обясни
на Вас, ще се връща ли в България, смята да се установява там ли ? Има ли
някакви имоти в България ?
СВИД.К.: - Разговарях със сина ми. От къде да знам дали ще се връща,
каза засега ще си работи там и няма намерение да се прибира в България. Тук
в България няма абсолютно никакви имоти, не съм му приписвал нищо и
нищо няма.
СЪДЪТ даде ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да отмените решението на
Окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, което считам, че
всъщност е необосновано.
Обжалваното решение неправилно, в противоречие с материалния закон
е прието, че след като Т. К. има регистрация на територията на Р България не
е налице всъщност хипотезата на чл.30, ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Считам, че същата
норма в момента са налице всички основания, видно от събраните в
настоящото производство гласни доказателства от свидетеля К. К., а и от
всички справки, които бяха поискани от Апелативен съд, а Окръжен съд не
направи такива усилия, но в настоящото производство се установи, че е
налице хипотезата на чл.30, ал.3, а именно, че всъщност не би следвало съдът
да взема решение, с което да признае съответната глоба.
Само едно малко отклонение ще направя, считам, че законодателя,
приемайки тази ал.3 на чл.30 е имал предвид да защити интереса на
държавата. За тези 100 Евро, за които става въпрос в момента, ако Вие
постановите решение, с което да признаете тази глоба ще бъдат ангажирани
множество държавни институции и ресурса, който ще бъде изхабен, а най-
вероятно крайния резултат при тези условия, които се установиха в
настоящото производство ще бъде, че тази санкция няма да бъде събрана и
2
всъщност това ще доведе до много по-големи загуби, дори на държавния
бюджет от тази санкция. Да, има хипотеза, в която би могла да бъде събрана
тази глоба, а именно ако примерно доверителя ми наследи имущество или
нещо, което в последствие да бъде отнето или да бъде запорирано и да се
събере тази санкция, но към настоящия момент, условията, които се доказаха
в настоящото производство, а именно че лицето няма никаква фактическа
връзка с територията на България, считам, че закона е категоричен и Ви моля
да отмените решението на Окръжен съд – Варна и да постановите решение в
този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без
уважение въззивната жалба на Т. К..
Решението на Окръжен съд - Варна, считам за правилно и
законосъобразно, тъй като не се установяват основания, обуславящи отказ от
признаване изпълнението на решението на несъдебен орган на Кралство
Нидерландия. Преценката на този съд за наличие на всички основания за
признаване на това решение е обоснована, поради което правилно е приел, че
са налице изискванията на чл.16 ЗПИИИРКОРНФС и в този смисъл е
постановил решението си. Възражението на служебния защитник, че
решението е недопустимо и неправилно поради факта, че Тодор К. бил
формално регистриран в Р България, че нямал никаква фактическа връзка с
територията на Р България и, че живеел и работел в Австрия, което днес
чухме и от показанията на неговия баща, поради което нямало основание да
се счита, че обичайното му пребиваване е в Р България, е неоснователно.
Аргументите за това са следните:
Приложената справка от Национална база данни „Население“ - л.20
сочи, че Т. има постоянен адрес в гр.Варна, ул.“Прилеп“, № 1, вх.7, ет.9,
ап.115 от 17.03.2010 година, като настоящият адрес съвпада с постоянния.
Нито в нормата на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, нито в друг текст от
този закон е дадено легално определение на понятието "местоживеене".
Такова понятие следва да се изведе от разпоредбата на чл.94, ал.1 от
Закона за гражданската регистрация, съгласно която настоящ адрес е адресът,
на който лицето живее.
В съответствие с чл.37, ал.1 от Указ № 883/1974 година за прилагане
на Закона за нормативните актове, дадената от ЗГР дефиниция на понятието
"местоживеене" може да се ползва и в производството по признаване и
изпълнение в Р България на решения за налагане на финансови санкции,
3
постановени от друга държава членка на ЕС.
В настоящия случай не е бил установен друг адрес на Т. в страната или
в чужбина за обичайно пребиваване на лицето по смисъла на чл.48, ал.7 от
Кодекса на международното частно право.
Т. е с регистрация в гр.Варна, като е посочил този си адрес като
настоящ и постоянен на наказващия орган, като адрес за кореспонденция с
него, предвид трайната му принадлежност към това определено населено
място.
Това, че в момента К. евентуално живее и работи в Австрия, каквито
данни съобщава неговия баща без да са потвърдени документално по някакъв
начин, считам, че е без особено значение за настоящото производство, т.к. К.
би могъл да живее и работи където пожелае за неопределен период от време.
Това, че временно в момента може би работи и живее в Австрия считам, че не
е определящо в настоящото производство.
Не са установени обстоятелства от личен или професионален
характер, които да произтичат от трайни връзки на Т. с друго място.
По делото няма данни Т. да живее и да е с адресна регистрация или
обичайно пребиваване на адрес, различен от посочения в удостоверението. В
този смисъл е и съдебната практика, а именно Решение № 23 от 22.06.2021
година на Апелативен съд – Бургас, по ВЧНД № 104/2021 година.
С оглед изложеното считам, че решението на Окръжен съд-Варна е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат
уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4