№ 11983
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110155897 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т, твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу А. Б. С. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 4555,25
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане на дължимото; сумата от
626,42 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до
20.06.2023 г. ; сумата от 68,12 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер на 14,68
лева за периода от 16.07.2020г. до 20.06.2023 г., за които му е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38289/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
В исковата молба се твърди, че А. Б. С. е бил клиент на “Т,я” ЕАД, в качеството му
на собственик на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Обо, 3, ап. 5 и е потребявал
топлинна енергия за абонатен № 30455 и № на инсталацията **********, като не е
заплатил начислените суми за процесния период. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете при доводи за нередовност на
исковата молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите. Отрича да е
потребител на услугите на ищеца, доколкото в случая въобще не е имало радиатори,
1
инсталирани към ВОИ, т.е. твърди, че физически е невъзможно присъединяване.
Липсвало място за продажба на енергия, доколкото в имота нямало отоплителни тела.
Оспорва между страните да е налице договор за продажба на топлинна енергия,
доколкото счита, че разпоредбата на чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150 ЗЕ противоречи на чл. 6
и чл. 7 от Директива 2011/82 ЕС. Счита, че тази конструкция на ЗЕ противоречи и на
ЗЗП. Поддържа, че исковата молба е нередовна, доколкото ищецът не е уточнил
основанието на претенциите си, не е изложил твърдения за сключен между страните
писмен договор и не е индивидуализирал същия. Прави възражение, че сумите са
недължими и завишени. Твърди, че разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика
на имот да е потребител на топлинна енергия и клиент на ищеца, противоречат на
правото на ЕС. Оспорва да е приемал общите условия. Отделно поддържа, че същите
съдържат неравноправни клаузи. Налице била хипотеза на непоръчана доставка.
Оспорва поставените към СТЕ с исковата молба задачи. Позовава се на решение по
адм.д. № 13721/2017 г. и решение по адм.д. № 14350/2019 г. по описа на ВАС. Оспорва
като нищожна и недължима ТЕ за сградна инсталация, в случай че така е начислена.
Оспорва общото събрание на ЕС да може да сключва договори относно потребление от
името на собствениците. Оспорва цената и начина на начисляване на ТЕ. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва ТЕ да е начислена въз
основа на реален отчет на уредите, доколкото липсвали такива. Ищецът не разполагал
с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава
енергия според потребностите на купувача. Навежда доводи, че от представените
доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на
ответника топлинна енергия. Оспорва начисляването на лихви върху прогнозни
сметки. Възразява срещу искането за разноски. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски в т.ч. и адвокатско възнаграждение, което да бъде
присъдено в полза на адвоката.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т, изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.150, ал. 1 ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга, както и възраженията си /правоунищожаващи,
2
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Съдът намира, че от страна на ищеца по делото, като носител на доказателствената
тежест за този правнорелевантен факт, не бе проведено пълно и главно доказване
ответникът да е потребител на топлинна енергия за процесния апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ул. „Черковна“ № 66, вх. Б, ет. 3.
По делото като писмено доказателство е приет Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 94, том XXVI, дело № 4756/1969 г. на I нотариус при Софийски
народен съд /л. 26-28/, от съдържанието на който се установява, че на 09.11. 1969 г.
Ар,н е продал на А. Б. С., Илия Цеков ,в 6/7 идеални части – по 1/7 ид.ч. на А. Б. С.,
И,а и 1/7 ид.ч. общо на Це,ев от партерния етаж на сградата на ул. „Пау, гр. София.
Съгласно удостоверение на главен експерт „Кадастър и регулации“ към Столична
община, район „Оборище“ ул. „Паун Грозданов“ е преименувана на ул. „Черковна“ с
Решение № 6 по Протокол № 3, т. 2.4 от 18.12.1992 г. на СОС /л. 29 от делото/. При
анализ на приложения титул за собственост, съдът констатира, че същият не е
представен в цялост – липсват страници, поради което и изложената в него
информация не може да бъде кредитирана по достоверен начин. От друга страна,
дори и да се приеме, че документът удостоверява по надлежен начин правото на
собственост на приобретателите, с оглед предмета на разпоредителната сделка, а
именно – партерния етаж на процесната жилищна сграда, също не може да се достигне
до извода, че към заявения процесен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. /който е
значително отдалечен във времето от датата на сключване на сделката/ А. Б. С. е бил
собственик, нито респективно ползвател на апартамент № 5 в същата сграда.
3
По делото са постъпили още писма от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно почивно дело“, от Столична община, направление „Архитектура и
градоустройство“, от Агенция по вписванията, както и от Столична община, район
„Оборище“ /л. 118-122, л. 157/, които са еднозначни относно липсата на установени
документи за собственост, касаещи процесния недвижим имот – апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ул. „Черковна“ № 66, вх. Б, ет. 3. В тази връзка следва да се
посочи, че ангажираните от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
„ОП-Оборище“ документи, представляващи заверени копия на декларация по чл. 14
ЗМДТ, нотариален акт и препис-извлечение от акт за смърт /л. 123-134/, са относими
към установяване на собствеността върху апартамент № 4, находящ се в същата
жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „Черковна“ № 66, вх. Б, ет. 3, но различен от
процесния недвижим имот, по отношение на който се претендират процесните суми
/апартамент № 5/.
Ищецът е депозирал списък на живущи по апартаменти в жилищната сграда,
находяща се на ул. „П,о А. Б. С. фигурира под № 5, без посочване номера на
апартамента, чийто ползвател е лицето, макар същият да е положил подпис в
качеството на потребител на топлинна енергия в съответната графа срещу името си /л.
30/. Вписването на имената на ответника в този списък, съдът намира за недостатъчно
да установи пълно и главно, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, с оглед изследваното
качество на ответника на ползвател на процесното жилище, още повече и предвид
възраженията на ответника в този смисъл.
Същевременно, от представената по делото молба-декларация с вх. №
9873/06.11.2001 г. /л. 31-32/ се установява, че А. Б. С. е депозирал до ищцовото
дружество искане за разкриване на негово име на партида за заплащане на топлинна
енергия за отопление и топла вода за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул.
„Черковна“ № 66, вх. Б, апартамент № 6, който, обаче, също се различава от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 5.
Ето защо, при анализ на събрания по делото доказателствен материал, не се
установява при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните. Макар заключението на изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза да констатира, че за процесния период е начислявана
топлинна енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61.1 на Наредба № Е-РД-№
04-1 – като отоплителни тела без уреди, доколкото това се дължи на неосигурения
достъп до имота за отчет, посоченото обстоятелство също поставя под съмнение
наведените твърдения от ищеца, че имотът е ползван именно от ответника. По тези
съображения предявените срещу А. Б. С. искове за установяване вземане за топлинна
енергия и възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличието на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг на ответника за цената на
доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на
процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за
лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, който е защитаван от адв. Д,нов, осъществяващ безплатна правна помощ
по делото. Последният претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Същото,
определено в размер под минималния такъв в Наредба №1/2004г., която съдът
възприема като обичай в практиката, с оглед на невисоката правна и фактическа
стойност, възлиза на 500 лв. – за оказана правна защита и съдействие в исковото
производство.
Основателно е и искането за заплащане на възнаграждение за заповедното
производство на процесуалния представител на ответника – адв. Д,нов, за подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Доколкото искането е направено
още в рамките на заповедното производство, същото е определено в размер под
минималния такъв в Наредба №1/2004г., която съдът възприема като обичай в
практиката, с оглед на невисоката правна и фактическа стойност, възлиза на 200 лв.
Посочените суми на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 ЗА следва
да бъдат присъдени на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „То,046 срещу А. Б. С., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.07.2023 г. по ч.гр.д. № 38289/2023 г. по описа на СРС, 78 състав: сумата от 4555,25
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, общ. Обо, 3,
абонатен № 30455 и № на инсталацията **********, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., сумата от 626,42 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.09.2021 г. до 20.06.2023 г., сумата от 68,12 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
5
и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 14,68 лева за
периода от 16.07.2020г. до 20.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, „Т,, ЕИК
,6, да заплати на адвокат Д,нов – ВрАК, сумата от 200.00 лв., представляваща –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 38289/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, както и сумата от
500,00 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Т, като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6