№ 3285
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20201110144529 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128 от КТ общо за
сумата от 62 811,74 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от месец
02.2020 год. до месец 08.2020 год., чл. 215 от КТ за сумата от 5280,74 лева,
представляваща командировъчни пари за месец януари, февруари и март 2020 год. и
чл.245, ал.2 от КТ общо за сумата от 1288,42 лева за периода от 01.04.2020 год. до
14.09.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване
на исковете до плащането.
Ищецът-П. Ф. твърди, че на 15.08.2019 год. е сключил с ответника „Таяран
Джет“ ЕАД трудов договор, по силата на който е назначен на длъжност „пилот“ с
основно месечно възнаграждение в размер на 11 279,12 лева, като с допълнително
споразумение от 01.03.2020 год., размерът на възнаграждението за периода от
01.03.2020 год. до 31.05.2020 год., е променен на 4 759, 69 лева. Сочи, че съгласно чл.
5.3 от договора служителят има право на възнаграждение за всеки летателен час, както
следва: над 50 до 60 летателни часа на месец в размер на левовата равностойност на 25
евро по фиксирания курс на БНБ; над 60 до 70 летателни часа на месец в размер на
левовата равностойност на 35 евро; над 70 до 80 летателни часа на месец в размер на
левовата равностойност на 45 евро и над 80 летателни часа на месец в размер на 55
евро. Поддържа, че за месец февруари 2020 год. е изпълнил 92,40 часа, за които
работодателят му дължи общо 1 746,67 евро или левовата равностойност в размер на
3 416,19 лева. Излага, съгласно чл. 4.3 от Вътрешните правила за работната заплата на
1
„Таяран Джет“ ЕАД /раздел Допълнителни възнаграждения“/, служителите, които
изпълняват трудовите си задължения на борда на въздухоплавателно средство имат
право на командировъчни пари, като за изпълняваната от него длъжност те са в размер
на 50 евро на ден. Твърди, че за месец 01.2020 год. ответникът му дължи
командировъчни за 29 дни по 50 евро /общо 1450 евро/, за месец 02.2020 год. за 23 дни
по 50 евро /общо 1150 евро/ и за месец 03.2020 год. 2 дни по 50 евро /общо 100 евро/.
Твърди, че ответникът не му е платил дължимото трудово възнаграждение, както и
командировъчни пари. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което
да осъди ответника да му общо заплати сумата от 62 811,74 лева, представляваща
трудово възнаграждение за периода от месец 02.2020 год. до месец 08.2020 год.,
сумата от 5280,74 лева, представляваща командировъчни пари за месец януари,
февруари и март 2020 год. и сумата от 1288,42 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.04.2020 год. до 14.09.2020 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на исковете до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът-„Таяран Джет“ ЕАД, в срока по чл. 131 от КТ, е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Оспорва ищецът действително да е полагал труд, тъй като не е участвал в полети и не е
бил на работното си място в гр. София. Твърди, че на ищеца не следва да се присъжда
брутния размер на трудовите възнаграждения, а нетния такъв, след удържане на
съответни данъци и осигуровки. Оспорва твърденията П. Ф. да е бил командирован за
процесния период. Излага, че припостановяване на решението съдът следва да
съобрази разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
и за преодоляване на последиците, в първоначалната редакция на този текст, действала
в периода от 13 март 2020 г. до 8 април 2020 г. включително, съобразно който не се
прилагат последиците от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти,
в това число и лихви. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2019 год. между П. Ф. и „Таяран Джет“ ЕАД е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „пилот“. В чл.2.1 от
договора е посочено, че мястото на работа по трудовия договор е гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ №80, ет.4, летище София, представляващо основна база на
служителя, както и всяко друго място, определено от работодателя за изпълнението на
трудовите задължения на служителя. Съгласно чл.4.1. служителят трябва да постъпи на
работа на 15.08.2019 г., а съгласно чл.4.2 работодателят трябва да представи на
служителя копие на трудовия договор, подписан от двете страни, както и копие от
2
уведомление за сключването на трудовия договор, заверено от ТД на НАП. В чл.5.1 от
трудовия договор е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 11
279,12 лв., съгласно 5.2. работодателят дължи да заплаща допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6%
върху основното трудово възнаграждение, а съгласно чл.5.3. в съответствие с
вътрешните правила за работната заплата на работодателя, служителят има право на
възнаграждение за всеки летателен час над 50 до 60 летателни часа на месец в размер
на левовата равностойност на 25 евро по фиксирания курс на БНБ; над 60 до 70
летателни часа на месец в размер на левовата равностойност на 35 евро; над 70 до 80
летателни часа на месец в размер на левовата равностойност на 45 евро и над 80
летателни часа на месец в размер на 55 евро, каквато уговорка се съдържа в и чл.4.2.1
от вътрешните правила за работната заплаща в „Таяран Джет“ ЕАД. В чл.5.5 е
посочено, че работодателя има задължение да заплаща месечното трудово
възнаграждение не по-късно от края на месеца, следващ месеца, за който се дължи
възнаграждението. Съгласно уговорките в договора, служителя следва да спазва
всички правила, политики и ръководства установени от работодателя, вкл.
„Ръководството за работа“.
С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.03.2020 г. между
страните е постигнато съгласие, за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2020 г. трудовото
възнаграждение на служителя се изменя от 11 279,12 лв. на 4759,69 лв. Уговорено е и
всички допълнителни месечни възнаграждения, освен това за придобит трудов стаж и
професионален опит да не дължат за уговорения срок.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение дължимо за периода от
м.02.2020 год. до м.08.2020 год. /вкл./ е 59 395,55 лева, размерът на командировъчните
пари съгласно чл. 4.3 от договора е 2 700 евро /5280,73 лева/, размерът на
допълнителното трудово възнаграждение съгласно чл. 5.3 е 6969,67 евро /1 362,57
лева/. В открито съдебно заседание, при изслушване на експертизата вещото лице е
коригирало заключението си относно възнаграждението по чл.5.3 като е посочило, че
ръзмерът е 1746,67 евро или 3416,20 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл.128, т. 2 от КТ
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. По
своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от
работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща
трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е
3
длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Точното изпълнение на това задължение предполага
възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Задължението за заплащане на
възнаграждение възниква, ако работникът или служителят е полагал труд. В случая
ответникът твърди, че в процесния период П. Ф. не е полагал труд, тъй като не е
участвал в полети и не е бил на работното си място в гр. София. Съдът намира
възраженията на ответника за неоснователни. От представените графици за полети за
месец 01,02 и 03.2020 год., които не са оспорени, се установява, че ищецът е полагал
труд, като е участвал в полети, поради което му се дължи уговореното в трудовия
договор и допълнителното споразумение към него, възнаграждение. Съгласно чл.5.3.
от трудовия договор, в съответствие с вътрешните правила за работната заплата на
работодателя, служителят има право на възнаграждение за всеки летателен час над 50
до 60 летателни часа на месец в размер на левовата равностойност на 25 евро по
фиксирания курс на БНБ; над 60 до 70 летателни часа на месец в размер на левовата
равностойност на 35 евро; над 70 до 80 летателни часа на месец в размер на левовата
равностойност на 45 евро и над 80 летателни часа на месец в размер на 55 евро,
каквато уговорка се съдържа в и чл.4.2.1 от вътрешните правила за работната.
Съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза, при изготвянето на която вещото
лице е съобразило графика на полетите през месец февруари, за периода от 01.02.2020
год. до 27.02.2020 год. летателните часове са 92,40 часа, като допълнителното трудово
възнаграждение е в размер на 1746,67 евро или 3416,20 лева /размерът е уточнен от
вещото лице при изслушване на експертизата в открито съдебно заседание състояло се
на 12.10.2021 год./.
На следващо място, макар и да не се установява, че ищецът е извършвал полети
в периода от м.04.2020 год. до м.08.2020 год., то на същия се полага трудово
възнаграждение в уговорения размер. Това е така, защото във връзка епидемичната
обстановка и разпространението на Covid 19 е приет Закона за извънредното
положение /Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г/ с ПЗР са
извършени изменения в КТ, целящи да регулират правата на страните по трудовите
правоотношения във връзка с извънредното положение. С § 4 от ПЗР на Закона за
извънредното положение е създаден нов чл. 120 в КТ, съгласно който законодателят е
регламентирал възможност за работодателите със заповед да преустановят работата на
предприятието, на част от него или на отделни работници или служители, като за
периода на преустановяване работниците и служителите не се допускат на територията
на предприятието. По делото обаче няма твърдения и доказателства, ангажирани от
ответника, да е издал заповед, с която да е била преустановена работата на ищеца.
Съгласно чл.138а, ал.2 в предприятието или в негово звено работодателят може да
установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период
непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно
4
време. Създаден е и чл. 267а, според който за времето на преустановяване на работата
в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово
възнаграждение. От страна на ответника не са ангажирани доказателства да е налице
някоя от визираните хипотези респ. работата в предприятието да е преустановена. На
следващо място не се установява ответникът да е възлагал на ищеца, работа, която
последният е отказал или не е извършил, тъй като не се е намирал в гр. София. С оглед
събраните в хода на производството гласни доказателства се установява, че полетите са
осъществявани в Италия, а ответното дружество само е било регистрирано в
Рупублика България. От изложеното следва, че обстоятелството, че ищецът не е
пребивавал в България не се е отразило на извършваната от него работа или
готовността да престира труда си, поради което това не се отразява и на дължимостта
на трудовото му възнаграждение. Не следва да се вмени във вина на ищеца и това, че
ответникът в периода от м.04 до м.08.2020 год. не му е възлагал работа.
Съгласно приетото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната
експертиза съдът приема, че дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение е в
размер на 59 395,55 лева, или общия размер на дължимото възнаграждение включващо
и допълнителното такова е 62 811,75 лева. Ответникът не е ангажирал доказателства за
плащане на дължимото възнаграждение за исковия период, поради което иска е
основателен. Във връзка с направеното от ответника възражение, че следва да се
присъди нетен размер на възнаграждението следва да се посочи, че работникът или
служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение,
представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски,
но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното
решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в
който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово
възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /
така Решение № 154 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6134/2014 г., III г. о., ГК,
Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК/. При
изрично посочване, че дължимите суми са присъдени в брутен размер няма да са
налице предпоставки за неоснователно обогатяване на ищеца чрез получаване на суми
в по-висок размер от действително следващото му се трудово възнаграждение.
Следователно иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово
възнаграждение за процесния период е основателен за сума в размер на 62 811,74 лева
и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при неизпълнение на
задължението за заплащане на трудово възнаграждение в уговорените срокове
работодателят дължи законната лихва. С Постановление на Министерски съвет №
5
72/1994 г. законната лихва е определена в размер на основния лихвен процент на БНБ
плюс 10 пункта. Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че
трудовото възнаграждение не е заплатено в уговорения срок, то съдът приема, че
работодателят е изпаднал в забава за заплащане на възнаграждението считано от
01.04.2020 год. /съобразно уговорения срок за плащане на възнаграждението в
трудовия договор/. Съдът, на основание чл. 162 от ГПК приема, че размерът на лихвата
за забава за процесния период-от 01.04.2020 год. до 14.09.2020 год. е 1288,42 лева, а
иска следва да бъде уважен така както е предявен.
По иска с правно основание чл. 215 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 215 КТ са: ищецът да е бил
командирован от компетентен орган за изпълнение на трудовите си задължения и
изпълнението им в населено място, различно от мястото, където изпълнява функциите
на длъжността, както и размера на дължимите командировъчни пари.
Във вътрешните правила за работна заплата, за които между страните не се
спори, че са приложими в отношенията им, са уредени условията, реда и начините за
формиране на средствата за работна заплата. Съгласно чл.2 от правилата за работната
заплата се изплащат основни месечни заплати, допълнителни трудови възнаграждение
по КТ и други допълнителни възнаграждения, определени в трудовите договори на
служителите или в самите правила. В раздел IV Допълнителни възнаграждения, чл.4.3.
е предвидено, че служителите, които изпълняват трудовите си задължения на борда на
въздухоплавателно средство имат право на командировъчни пари, като за лицата на
длъжност „пилот“ е посочена сумата от 50 евро на ден.
От представените по делото графици за полети за месец 01,02 и 03.2020 год. се
установява, че ищецът е изпълнявал полети, както следва: през месец 01.2020 год.-29
дни, през месец 02.2020 год.-23 дни и през месец03.2020 год.-2 дни. Съгласно съдебно-
счетоводната експертиза размерът на командировъчните пари, начислени по реда на
чл.4.3 от вътрешните правила за работна заплата на ответника за посочения период е
2700 евро /по 50 евро на ден/ или 5 280,73 лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на СРС сумата от 2975,24 лева, представляваща дължима държавна такса и депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.
На основание чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1400 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
с уважената част от претенциите.
Воден от горното
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №80, бл. Астрал Бизнес Център, ет.4
да заплати на П. Ф., италиански гражданин, роден на 09.05.1965 год. в гр. Верона,
Република Италия, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“ №5, вх.А, ет.2, ап.9
чрез адв. П., на основание чл. 128, т.2 от КТ сумата от 62 811,74 лева (шестдесет и
две хиляди осемстотин и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща брутния размер на трудово възнаграждение за периода от 01.02.2020
год. до 31.08.2020 год., на основание чл. 245, ал. 2 от КТ сумата от 1288,42 лева
(хиляда двеста осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода
01.04.2020 год. до 14.09.2020 год., на основание чл.215 от КТ сумата от 5280,74 лева
(пет хиляди двеста и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща командировъчни пари за м.01,02 и 03.2020 год., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба–16.09.2020 г. до
окончателното им плащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1400 лева
(хиляда и четиристотин лева), представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „ТАЯРАН ДЖЕТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №80, бл. Астрал Бизнес Център, ет.4
да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 2975,24 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и двадесет и
четири стотинки), представляваща дължима държавна такса и депозит за изготвяне на
съдебно-счетоводната експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок, пред
Софийски градски съд от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7