№ 129
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000188 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.02.2022
година по т. дело № 111/2020 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е
спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до
приключване на гр. дело № 14991/2021 година по описа на Районен съд -
Пловдив.
Срещу определението за спиране на производството по делото е
подадена частна жалба от ищеца „О.“ АД с искане за отмяната му и за
връщане на делото на ОС – Пазарджик за по-нататъшното му разглеждане.
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Поддържа се, че липсват основания за спиране на
производството по предявения иск по чл. 517 ал. 4 от ГПК. Образуваното
пред Районния съд – Пловдив гр. дело № 14991/2021 година нямало
преюдициално значение по този спор. То нямало за предмет вземанията на
„О.“ АД, за събирането на които банката била овластена да предяви иска по
чл. 517 ал. 4 от ГПК. Делото пред Районния съд било за делба на недвижими
имоти с трима съделители, единият от които бил дружеството „М.“ ЕООД –
съдлъжник по изпълнително дело № *** на ЧСИ К.П., по което банката била
1
овластена за предявяване на иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК. Върху имотите,
предмет на делото за делба, имало наложена възбрана от „О.“ АД, която била
втора по ред, след възбрана от „Р.“ АД, както и вписана ипотека от същата
банка. Посочено е, че дори да се стигне до публична продан на имотите,
предмет на делото за делба, вземането на частния жалбоподател по
посоченото изпълнително дело, което било в общ размер на 706102,75 лева,
нямало да бъде удовлетворено, а първо щяло да бъде удовлетворено
вземането на другия ипотекарен привилегирован кредитор „Р.“ АД. Освен
това „М.“ ЕООД притежавал само идеални части, а не целите четири
недвижими имота, предмет на делбата.
Към частната жалба са приложени писмени доказателства – справки от
Агенцията по вписванията, установяващи изложените в нея обстоятелства,
както и заповедите за изпълнение на парични задължения по чл. 417 от ГПК,
издадени по ч.гр. дело № 2381/2020 година и ч.гр. дело № 7613/2020 година
по описа на РС – Пловдив и изпълнителните листове, установяващи размера
на вземанията на „О.“ АД, които са предмет на изпълнително дело №
413/2020 година на ЧСИ К.П. със солидарни длъжници „М.“ ЕООД, Д.Н.Д.,
„М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Т.М.“ ЕООД.
Срещу частната жалба не е подаден писмен отговор от ответника по
предявения иск по чл. 517 ал. 4 от ГПК „ А.“ ЕООД.
Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу
определение за спиране на производството по делото, попадащо в хипотезата
на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК. При подаването й е спазен едноседмичния срок
по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по т. дело № 111/2020 година по описа на Окръжен съд
– Пазарджик е образувано по иск на „О.“АД против „А.“ ЕООД с правно
основание чл. 517 ал. 4 от ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба е
посочено, че едноличният собственик на капитала и управител на „А.“ ЕООД
Д.Н.Д. е един от солидарните длъжници, наред с четири търговски дружества
- „М.“ ЕООД, М.“ ЕООД, „Д.“ ЕООД и „Т.М.“ ЕООД, срещу които банката е
2
образувала изпълнително дело № 413/2020 година на ЧСИ К.П.. По това
изпълнително дело по искане на взискателя „О.“АД ЧСИ наложил запор
върху всички дялове на солидарния длъжник Д.Д. в „А.“ ЕООД и овластил
банката да предяви пред съда иск за прекратяване на „А.“ ЕООД.
Допустимостта и основателността на исковете по чл. 517 от ГПК за
изпълнение върху дялове от търговско дружество, са свързани с наличието
на изчерпателно изброени в текста на закона предпоставки. Необходимо е да
е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове от търговското
дружество по реда на чл. 517 ал. 1 от ГПК и да е овластен взискателя от
съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството пред
окръжния съд по неговото седалище. Искът, насочен срещу дружество с
ограничена отговорност се отхвърля само ако се установи, че дружеството е
изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от
имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ или че вземането на
взискателя е удовлетворено / чл. 517 ал. 3 от ГПК/. Иск, насочен срещу
еднолично дружество с ограничена отговорност, се отхвърля само ако съдът
установи, че вземането на взискателя е удовлетворено пред приключване на
първото заседание по делото / чл. 517 ал. 4 от ГПК/.
При тази строго формална уредба на производството по чл. 517 от ГПК,
делото за делба на недвижими имоти, без значение какъв е неговия предмет и
кои са страните по него, не би могло да има преюдициално значение.
Първоинстанционният съд е спрял производството по делото пред себе
си на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на гр. дело №
14991/2021 година на РС – Пловдив, позовавайки се на удостоверение изх. №
5502/15.02.2022 година, издадено от РС – Пловдив. В това удостоверение е
посочено само, че делото е с предмет чл. 34 от ЗС / делба/ и е образувано по
иск на „К.М.“ АД срещу ответниците М.И.Т. и „М.“ ЕООД.
Искът по чл. 517 от ГПК е предявен от банката за събиране на
вземането, което тя има, от единия от солидарните длъжници, а именно
физическото лице Д.Н.Д., чрез насочване на изпълнението върху
притежаваните от него дялове в ответното ЕООД. Право на взискателя е да
реши по отношение на кой от солидарните длъжници и какви точно
изпълнителни действия да предприме, за да събере вземанията си. Д.Н.Д.
като един от солидарните длъжници в качеството си на физическо лице дори
3
не е страна по делото за делба. При това положение изходът по делото за
делба не би могъл да има каквото и да е значение за спора по чл. 517 ал. 4 от
ГПК. Фактът, че единият от останалите солидарни длъжници - „М.“ ЕООД в
изпълнителното производство е страна по делото за делба също не би могъл
да се отрази на основателността на иска по чл. 517 ал. 4 от ГПК. Той няма
отношение към задълженията на солидарния длъжник Д.Д. като физическо
лице по отношение на банката и не би могъл да го освободи от тях. Отделен е
въпросът, че по делото за делба се установяват правата на съделителите в
размера, в който те ги притежават, като при извършването на делбата те не
биха могли да получат повече от това, което имат. Това също е основание да
се приеме липсата на каквато и да е връзка между делото за делба и
изпълнителното производство с взискател банката, насочено срещу няколко
солидарни длъжници с оглед избрания от банката изпълнителен способ по
отношение на единия от тях, който не е участник в делбата.
По тези съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното
определение и следва да върне делото на ОС – Пазарджик за по-нататъшното
му разглеждане.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на
22.02.2022 година по т. дело № 111/2020 година по описа на Окръжен съд –
Пазарджик, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване на гр. дело № 14991/2021 година по описа
на Районен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото на ОС- Пазарджик за по-нататъшното му
разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5