Решение по дело №16251/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2619/13.6.2019г.

 гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16251 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. № 70371/ 29.10.2018 г. от „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуален представител срещу Ц.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** 39, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1 040,82 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура от 12.09.2017 г. за обект с абонатен № *, с клиентски № *, находящ се в гр.Варна, *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане и 65,63 лв., представляваща мораторната лихва за периодa от 02.10.2017 г. до 17.05.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 4055/ 31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. дело № 8307 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в настоящото производство.

         В исковата молба се излага, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, по който ищецът е изправна страна. Отношенията между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди се, че ответникът не е заплатил стойността на потребената ел. енергия  и такса възстановяване за въведения период за обект с клиентски № * и абонатен № *, с адрес на потребление *

         Ответникът – Ц.В.Г., чрез особен представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните по силата на договор за доставка на ел. енергия, за които да са приложимо ОУ ДПЕЕ, а също и доставката до обекта на фактурираното количество ел. енергия. Отправя искане за отхвърляне на исковете.

 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление вх. № 36246/ 30.05.2018 год. по ч. гр. д. № 8307 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., е издадена Заповед № 4055/ 31.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение по силата на която е разпоредено длъжникът Ц.В.Г. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК: * с със седалище и адрес на управление:*** сумите от 1040.82 лв., представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура от 12.09.2017 г. за обект с абонатен № *, с клиентски № *, находящ се в гр.Варна, *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане, 65.63 лв., представляваща мораторната лихва за периодa от 02.10.2017 г. до 17.05.2018 г., 25.00 лв. за платена държавна такса и сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по настоящото производство.

Посочено е, че вземането произтича от консумирана и незаплатена ел.енергия по фактура от 12.09.2017 г. за обект с аб. № *, с кл. № *, находящ се в *.

Приобщени на л. 12 – 19 са общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД.

Приобщена към доказателствения материал по делото е фактура № **********/ 12.09.2017 год., издадена от „Е. - П. М.“ АД, с получател Ц.В.Г., за сумата от 1040.82 лв. с ДДС, на основание – отчетена ел. енергия в обект № *, в с клиентски № *, находящ се в *, относно периода 23.07.2017 год. – 22.08.2017 год., с падеж 02.10.2017 год. Фактурата не съдържа подпис на получателя.

От заключението на вещото лице П.И., по изготвената в хода на производство съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на ищеца са фигурирали задължения на ответника по фактура № **********/ 12.09.2017 год. за сумата от 1040.82 лв., представляваща стойността на 3542 кВтч дневна енергия и 2055 кВтч нощна енергия; консумираните и фактурирани количества ел. енергия са правилно остойностени, по цени утвърдени с Решение № Ц – 19/ 01.07.2017 год.; размерът на мораторната лихва, начислена от деня, следващ падежа до 17.05.2018 год., възлиза на 65.63 лв.

 

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

                Предявен е иск, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.

Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд, видно от приложеното ч. гр. д. № 8307/ 2018 г. на ВРС.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а също и неговия размер, а именно: на наличие на валидна облигационна връзка между страните, в изпълнение на която през процесния период ищцовото дружество е доставило конкретната услуга, срещу което има изискуемо парично вземане от ответника в претендирания размер.

         В тежест на ответника е да установи възраженията си.

         Предмет на спора е наличие н договорни отношения еза доставката на ел. енергия до процесния обект срещу възнаграждение.

Дължимата от крайния потребител цена се заплаща съобразно количеството на доставената услуга, измерена със средство за техническо измерване. Наличието на договорна обвързаност между страните, както и факта на издаване на фактура от страна на продавача не съставляват основание за плащане на цената. Едва с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

Приложените по делото фактура, извлечение за фактури и плащания, справка за потребление, способстват за конкретизиране на подлежащата на заплащане сума за съответния период на отчитане, но в качеството си на частни, неподписани от абоната документи не съставляват доказателство за извършена доставка. Това е така, защото той частните документи се ползват с доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за издателя факти, а също и са непротивопоставими на страната, която не ги е подписала. Сама по себе си, факта на издаване на фактура, не съставлява доказателство, годно да установи доставката, такава не се установява и от представените извечения от базата данни на ответника за отчетени по партидата на кл. №*, за обект № *, до колкото същата не съдържат достатъчно данни за датата на отчета, за електромера –тип, метрологична проверка, дата на монтаж, начални показания. Доставката на ел. енергия не се установява и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, тъй като предмет на същото е размера задълженията по представената фактура, но не и основанието за нейното начисляване.

За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното: Извод в обратна насока не би не формирал и при евентуално допускане въпросите, поставени от ищеца към съдебно – техническа експертиза (поискана с допълнителна молба, депозирана в съда след приключване на устните състезания), до колкото поставените към експерта въпроси не отговорили доставено ли е фактурираното количество ел. енергия. При всички случаи, настоящия състав приема, че ищцовата страна не е положила дължимата грижа, молбата, обективираща доказателственото искане, своевременно до достигне в съда. Призовката за насроченото съдебно заседание е получена от ищеца на 04.04.2019 год., т. е. страната е разполагала с 40 дни за да организира и извърши необходимите процесуални действия.

         След като не се установи факта на доставката на описаните услуги по конкретната фактура, то следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало правото да претендира плащане по същата.

Независимо от горното, за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

Спорен по делото е и въпроса дали ответникът притежава качеството на потребител на ел. енергия относно конкретния обект.

         Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези  общи условия по отношение продажбата на ел.енергия на крайните клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според § 1, т. 41 „б“ ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съобразно дефиницията по § 1, т. 27 „г“ „краен клиент” е клиент, който купува ел. енергия за собствено ползване.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от приложените ОУ, потребител на ел. енергия е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.

В настоящата хипотеза, не са ангажирани доказателства, в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, че към датата ответникът е собственик или ползвател на конкретния обект, находящ се в *.

Гореизложеното обосновава и извод за неоснователност на предявения иск за установяване на вземане в размер на 1040.82 лв., вземане по фактура фактура № **********/ 12.09.2017 год.., поради което и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 65.63 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1040.82 лв., начислена за периода от 02.10.2017 г. до 17.05.2018 г.

Разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Енерго – Про продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ц.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** 39, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1 040.82 лв. (хиляда и четиридесет лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура от 12.09.2017 г. за обект с абонатен № *, с клиентски № *, находящ се в гр.Варна, *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.05.2018 г. до окончателното изплащане и 65.63 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща мораторната лихва за периодa от 02.10.2017 г. до 17.05.2018 г., за което вземане е издадена Заповед № 4055/ 31.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение ч. гр. дело № 8307 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., на основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: