№ 598
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500571 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Ж.Х.К. от гр.*** –
ищец по гр.д. № 6317 /2021 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 1517/06.12.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с
която са уважени исковете на „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София за
съществуване на вземането му спрямо ответника в размер на 1963,86 лв. –
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит,обезпечен със
залог на вземанията от 11.04.2007 г.,ведно със законните лихви за забава
върху главницата ,считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането ,както и сумата от 585,44 лв.-лихва за забава за периода от
01.06.2018 г. до 01.06.2021 г.,както и е осъдил ответника да заплати на ищеца
51,25 лв. –деловодни разноски в заповедната производството и 63,05 лв. – в
заповедното
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за неправилно и необосновано .
Сочи се ,че основното възражение срещу исковата претенция се
основава на твърдение за изтекла в полза на ответника погасителна давност
1
поради бездействие на първоначалния и втория кредит /след цедиране на
вземанията /в срок ,по-голям от срока на погасителната давност.
Районният съд е приел ,че е налице такава давност и задължението на
ответника е погасено ,но само до дата 01.06.2016 г.,тъй като на 01.06.2021 г. е
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
следователно всяка от периодичните вноски за изплащане на грлавницата и
лихвите по договора за кредит до края на договора – 12.04.2017 г. в размер на
1963,86 лв. не са погасени по давност /съответно и за лихвите върху тях/.
Тези изводи се оспорват от въззивника,като се подчертава ,че в случая
приложимата давност е тази по чл. 111 б.“в“ ЗЗД,доколкото става дума за
периодични плащания по смисъла на тази разпоредба.Излагат се подробни
доводи в защита на тази теза ,като се цитира и съдебна практика .И доколкото
се счита ,че задълженията на ответника ,посочени в исковата молба ,са за
периодични пращания ,то спрямо тях следва да се приложи 3-годишната
давност по реда на чл. 111 б. „в“ ЗЗД,поради което и задълженията се явяват
изцяло погасени по давност .Същото касае и лихвите за забава.Освен това в
уговорените 120 бр. месечни вноски за погасяване на кредита е включена и
лихвата по кредита,а за тях изрично е посочено ,че се прилага 3-годишна
давност .Затова е сумата 1963,86 лв. следва да се извадят лихвите .
Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната уважителна част и
отхвърляне на исковете изцяло .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
с оглед задължителната съдебна практика при договор за заем е налице едно
неделимо задължение.В случай ,че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати ,то това не превръща тези
плащания в периодични плащания-става дума за договорено връщане на
заема на погасителни вноски ,което представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнението от страна на длъжника на части ,което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платени .Затова и
задълженията за главницата по договора за кредит се погасява с изтичането
2
на общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД и в случая тя не е изтекла към
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
По отношение на лихвите районният съд е взел предвид възражението за
давност и е изчислил и призвал за установено дължимостта на лихви за
забава само за периода 01.06.2018 г.-01.06.2021 г.,за който период вземането
за лихви не е погасено по давност .
Моли се за потвърждаване на решението . Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна – при
условие ,че се приеме за основателна въззивната жалба .Моли се и за
присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил установителен иск по чл. 422 ГПК вр.чл. 124 от с.з.,като
фактическата обстановка е безспорна между страните :
Няма спор ,че на 11.04.2007 г. между ответника К. в качеството му на
длъжник и „Стопанска инвестиционна банка „/“Сибанк“/АД в качеството на
кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит обезпечен със залог
,по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя кредит в
размер на 15 000 лв.,а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит ,заедно с дължимите лихви, на 120 месечни погасителни вноски в
съответствие с погасителенплан ,като крайният срок за погасяване на
задължението е 12.04.2017 г.
Не се спори също ,че ответникът е преустановил плащането на вноските
си ,като размерът на непогасената част от главницата възлиза на сумата
12 436,86 лв.
С договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г. и
приложенията към него „Сибанк“АД е прехвърлила задължението на
ответника по процесния договор за кредит от 2007 г. на „ЕОС
Матрикс“ЕООД.Уведомление за извършената цесия ,както и за предсрочна
изискуемост на задължението ,е изпратено от ищеца на ответника на
21.09.2020 г. ,но са останали невръчени /пратката е била непотърсена/.За
събирането на вземането ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
3
изпълнение по чл. 410 от ГПК ,по което е било образувано ч.гр.д. №
3834/2021 г. по описа на БРС и е издадена исканата заповед.Срещу заповедта
е подадено възражение от длъжника ,поради което е образувано и настоящото
производство,като претенцията е за установяване дължимостта на сумата от
3000 лв. –част от общо дължимата главница от 12 436,86 лв.- и лихви за
забава за претендираната главница в размер на 810,83 г. /като претенциите са
учажени частично от районния съд /.
Основният спор между страните се свежда до възражението на ответната
страна ,която се е позовала на настъпила погасителна давност ,като настоява
,че в случая приложимата давност не е общата петгодишна , а тази посочена
в нормата на чл. 111 б.“ в“ ЗЗД –тригодишна ,тъй като се касае до
периодични плащания и за тях е предвиден по-кратък давностен срок.
Изразеното от въззивника становище по въпроса за погасителната
давност за главницата по договор за кредит е в противоречие със закона и
съдебната практика. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на Върховен касационен съд, е прието, че уговореното между
страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това
становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е
налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на
уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е
повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни
4
вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Това разрешение е дадено в множество решения на върховната инстанция
: Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение №
28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, постановени по чл. 290 и сл.
ГПК. Същите представляват задължителна съдебна практика за съдилищата, съобразно т. 2
на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. д. № 2 от 2010 г., ОСГТК на ВКС.
В тази група съдебни решения се заключава, че престациите за dare на длъжника, при
наличието на сключен договор за банков кредит, представляват задължение за неделимо
плащане. Върховните съдии стигат до извода, че договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Аргумент за това се черпи от разпоредбата на чл. 66
ЗЗД, в която се изтъква, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме
изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Според тях е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Същото становище е възпроизведено и в други съдебни решения: Решение №
37 от 14.01.2014 г. на Хасковския районен съд, Решение № 1737 от
27.06.2014 г. на Пловдивския районен съд, VII г. с., Решение № 737 от
12.07.2013 г. по въззивно гражд. д. № 1152/2013 г. на Окръжен съд -
Бургас и т. н.
Ето защо правилно е била приложена от първоинстанционния съд по
отношение на вземането за главницата общата 5-годишна давност,като
същевременно правилно и в съответствие със съдебната практика е прието
,че началният момент на течението на давността е свързан с изискуемостта на
съответната погасителна вноска ,при което когато вземането по кредита е
разсрочено на отделни погасителни вноски ,изискуемостта на съответната
част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото
от страните съгласие .Затова и правилно е прието ,че необхванатите от
давността вноски са тези след 01.06.2016 г. до 12.04.2017 г. /когато е и датата
на последния падеж на цялото задължение/.
Що се касае до иска за обезпечение за забавата –плащане на дължимите
лихви за забава ,то спрямо тези вземания е приложена кратката 3-годишва
5
давност ,в съответствие с нормата на чл. 111 б.“в“ ЗЗД и е прието ,че
вземането за лихви не е погасено по давност само за периода след 01.06.2018
г. до 01.06.2021 г.Затова и възраженията на въззивника в тази насока са
неоснователни .Както стана дума по-горе ,началният момент на течението на
давността е свързан с изискуемостта на съответната погасителна вноска
,поради което не се явява датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита /така ,както е изчислил задължението на ответника и районния съд
/.Предвид дължимостта на съответните периодични вноски за главница
,дължими са и вноските за лихва за забава ,но по отношение на тях районният
съд е приложил кратката 3-годишна давност и ги е преизчислил в рамките на
този срок .
Ето защо атакуваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.При
този резултат в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски пред настоящата инстанция ,които възлизат на 200 лв-
юрисконсултско възнаграждения съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1517/06.12.2021 г. постановено по гр.д. №
20212120106317 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г.
ОСЪЖДА Ж.Х. К. ,ЕГН ********** от гр.*** ,ж.к.*** бл.** ет.* ап.** да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,със седалище и адрес на управление –
гр.София,район Витоша,ж.к.“Малинова долина“,ул.Рач петков – Казанджията
„ № 4-6,ЕИК ********* сумата 200/двеста/лева – направени разноски по
делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7