№ 3753
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100510998 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № ІІІ-139-535/22.05.2021 г., постановено по гражданско дело №
44450 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 139 състав, бил отхвърлен
предявеният от Л. Р. Ж. против Е. Л. Ж., действаща чрез своята майка и законен
представител Ц. Ц. И., иск с правно основание чл. 150, предложение І и ІІІ във
връзка с чл. 143, ал. 2 от СК – за намаляване на издръжката, определена с решение
от 23.05.2018 г., постановено по гражданско дело № 73361 по описа за 2017 г. на
СРС, 80 състав, от 250 лева на 162,50 лева, считано от 16.09.2020 г., като
неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в
първоинстанционното производство Л. Р. Ж. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото над размера от 172 лева до определения
размер на издръжката от 250 лева. В жалбата си излага оплаквания за
неправилност за постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила, като излага подробни съображения. Счита, че съдът
1
едностранчиво обсъдил събраните по делото доказателства, като не отчел
доводите му, изложени в производството, а отделно от това направил
недопустими и напълно погрешни изводи от факта, че е съдружник в търговски
дружества. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Първоинстанционният съд в, като уважи исковата му претенция изцяло с
произтичащите от това законни последици.
В хода на съдебното дирене, поддържа въззивната си жалба и пледира за
нейното уважаване над размера от 172 лева. Не претендира разноски, като прави
възражение по разноските на другата страна, считайкиги за прекомерни по
смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство
– малолетната Е. Л. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител Ц. Ц.
И., оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна, като счита
обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован и моли съда да
потвърди същия. Излага подробни съображения за изразеното становище. Счита,
че първоинстанционният съд правилно е формирал извод за материалните
възможности на въззивника да участва в издръжката на своята дъщеря, като е
преценил всички елементи, формиращи неговия доход, като изводът му, че липсва
съществено и трайно изменение на доходите му в сравнение с дохода, преценен
при присъждане на издръжка за детето в размер на 250 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира
сторените деловодни разноски.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа
заявеното в отговора си становище и пледира за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна защита и съдействие, за които представя списък на разноските.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с иск по чл. 150 от
СК, предявен от Л. Р. Ж. срещу Е. Л. Ж., малолетна, действаща чрез своята майка
и законен представител Ц. Ц. И.-за намаляване на определената на ответницата
издръжка от ищеца по гражданско дело № 73361/2017 г. на СРС, 80 състав, от 250
2
лева на 162,50 лева, считано от 16.09.2020 г.
Ищецът твърдял, че след определянето на тази издръжка, възможностите му
да я заплаща са се намалели, поради което не може да продължи да я заплаща в
този размер. Твърдял, че намаляването на доходите му е в резултат на
злоумишлени действия на майката на ответницата, като понастоящем той бил
безработен.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпил писмен отговор от
малолетната ответница, която действащи чрез своята майка и законен
представител изразила становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорвала твърденията на ищеца, че доходите му са се намалили, а освен това
твърдяла, че нуждите й от издръжка са се увеличили.
За да постанови обжалваният съдебен акт, Първоинстанционният Софийски
районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка :
Съдът обявил за безспорно и не нуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че ищецът е баща на ответницата, която не е навършила
пълнолетие, като родителите живеели разделено.
От присъждането на издръжката с решение на 25.05.2018 г. по гражданско
дело № 73361/2018 г. на СРС, 80 състав, одобряващо споразумение по чл. 127, ал.
1 от СК до настоящият момент нуждите на ответницата от издръжка не са се
намалили, като представените от ответницата писмени доказателства сочели за
конкретни нейни нужди, които следвало да се посрещат чрез предоставяната й
издръжка от родителите.
Приел, че доходите на ищеца не са намалели, макар той да е без доходи,
поради това, че същият е съдружник в четири търговски дружества, а в пето е член
на съвета на директорите с уговорено възнаграждение от 210 лева. В първите
четири дружества той притежавал дружествени дялове и можел да упражни
правото си да прекрати членственото си правоотношение, при което да получи
паричната равностойност на своя дружествен дял, респективно да реализира
доход от това свое притежание. Само едно от тях имало неразпределена печалба
към 31.12.2019 г. в размер на 115000 лева и притежавало недвижими имоти на
стойност над 70000 лева. Освен това ищецът бил работоспособен и дори да полага
нискоквалифициран труд, а не труд по специалността си (юрист), може да
получава минималната за страната работна заплата в размер на 650 лева, което да
му позволи да покрива собствената си необходима издръжка (369 лева месечно-
определена от МС линия за бедност в страната за 2021 г.) и издръжката на
3
ответницата от 250 лева.
Отчел, че натрупаните от ищеца публични задължения по ДОПК в размер
на 5794,53 лева и в размер на 1064 лева към СО за местни данъци и такси не е
основание да се приеме, че същият е в невъзможност да заплаща издръжка на
ответницата, тъй като ответницата била член на семейството на ищеца, като
определената издръжка на ответницата е равна на несквестируемия размер по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Приел също, че задълженията на ищеца към доставчици на комунални
услуги, които той натрупал при ползване на собственото си жилище, не са
основание за изменение на алиментното задължение към ответницата, като
законодателят е съобразил събираемостта на паричните вземания на подобни
хирографарни кредитори с алиментните задължения на длъжниците (аргумент от
чл. 446, ал. 1 от ГПК). Вземаните от ищеца заеми отчел като усилие на родителя
да плаща издръжка на ответницата.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд приел иска за
частично основателен и постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение,
след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни
инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и
съобрази приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното
:
Въззивният съд споделя приетата за установена в първоинстанционното
производство фактическа обстановка, с изключение на факта, че въззивникът е
безработен, доколкото същият извършва търговска дейност като
управител/съдружник/едноличен собственик на капитала на няколко търговски
дружества, а по делото липсват твърдения и доказателства, същият да е
регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ като лице, активно търсещо работа.
Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство
писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват
следните такива – служебни бележки, издадени на въззиваемата от ******* „Д.Д.“
и ЕТ „ИТИ“ К.Т.; заявка за ползва не занималня, организирана от Сдружение
Училищно настоятелство при ******* „Д.Д.“, медицинско направление,
консултация и рецепта; годишни отчети на дружествата „К.П.“ ЕООД, „Р.“ ООД и
„Ю.“ ООД за 2019 г., както и справки за актуално състояние на същите
дружества; справка за въззивника от АВ; справки от НАП за въззивника, както и
4
удостоверение за съпруг и родствени връзки на въззивника; удостоверение за
задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК; съобщение за доброволно изпълнение до
въззивника от главен публичен изпълнител и уведомление от 18.08.2020 г., писмо
на „Т.С.“ ЕАД до въззивника; договори за паричен заем, сключени на 01.10.2018
г.; 05.08.2019 г. и на 14.09.2020 г. между въззивника и трети на спора лица.
Същата фактическа обстановка следва да се допълни с допълнителен анализ
на доказателствата, касаещи материалните възможности на въззивника да дава
издръжка, в частност – справки за въззивника от НАП и АВ-листове 80-85 и 54 от
делото. Според справката от АВ, на 26.03.2015 г. въззивникът получил в
собственост в резултат на дарение от брат си Т. Р. Ж. самостоятелен обект в
сграда – жилище, апартамент № 29, с идентификатор 68134.1500.2444.1.29,
находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*******“, бл. *******, като той самият на
същата дата дарил на майка си Г.Т.Л.-Ж., самостоятен обект в сграда-ателие за
творческа дейност, с идентификатор 68134.4082.378.1.14, находящо се в гр.
София, ж. к. „******* и на брат си Т. Р. Ж.-самостоятелен обект в сграда-
апартамент № 21 с мазе № 13, идентификатор 68134.4082.378.1.24, находящ се в
гр. София, , ж. к. „******* ет. 4Н. Съобразно справката на НАП за осигуряването
на въззивника до приключване на устните състезания в първоинстанционния съд,
същият бил осигуряван от четири търговски дружества – Агенция за правни и
икономически анализи Е. АД, К.П. ЕООД, С. АД и С. ЕАД. Първото дружество
осигуравало въззивника в периода април 2018 г. – септември 2020 г. като
изпълнител по договор за управление и контрол на търговски дружества върху
осигурителен доход, чийто размер варирал от 252 лева до 288 лева при 5-6
отработени дни. Дружеството К.П. оситурявало въззивника като самоосигуряващо
се лице в периода април 2018 г. – юни 2019 г. върху сумата от 510 лева за 2018 г.
и върху 560 лева за 2019 г.Дружеството С. осигурявало въззивника като работник
или служител, осигурен за всички социални рискове при един работодател в
периода април 2018 г. – септември 2018 г. върху сумата от 498,80 лева, а за месец
май 2019 г., като управител на С. ЕАД въззивникът бил осигурен еднократно
върху сумата от 2240 лева.
Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, а
именно – разпореждане за присъединяване във връзка с изпълнително дело №
*********/2020 г. по описа на ТД на НАП и писмо до въззивника от „Т.С.“ ЕАД,
справки от ТР относно актуалното състояние на „Ю.“ ООД, „Р.“ ООД и „К.П.“
ЕООД, фискални бонове и квитанции за разходи, направени във връзка с
въззиваемата Е.. Анализът на тези документи сочи, че и понастоящем въззивникът
5
е управител на К.П. и на Ю. и притежава 1/5 от капитала на Р. ООД. Съгласно
последният публикуван годишен отчет на Р. ООД същото дружество разполага с
дълготрайни материални активи на обща стойност от 73 000 лева, която стойност
е увеличена с 9000 лева спрямо предходния отчетен период, когато е била в
размер на 64000 лева. Също така това дружество разполагал с касова наличност в
размер на 41 000 лева и други вземания в размер на общо 20000 лева, резерв от
10000 лева, неразпределена печалба от 115000 лева, текуща печалба в размер на
133000 лева. Отчетени са задължения в размер на 1000 лева за осигурителни
задължения, разходи за оперативна дейност и финансови разходи, в размер на
61000 лева и приходи в размер на 64000 лева. По отношение на К.П. ЕООД
липсват обявени годишни финансови отчети след 05.04.2019 г., но не са подавани
и декларации за липса на осъществявана дейност, като въззивникът се явява
управител на това дружество и едноличен собственик на капитала му. Аналогично
е положението по отношение на дружеството Ю. ООД. Извън това, според
служебно извършена справка в ТР въззивникът е управител и едноличен
собственик на капитала и на следните търговски дружества – „ТВ М.“ ЕООД,
„О.И.“ ЕООД и „Институт за правни консултации и анализи“ ЕООД.
Представените разпореждане за присъединяване и писмо от „Т.С.“ ЕАД,
въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на спора.
Въззивният съд не счита за необходимо да обсъжда подробно и
доказателствата за нуждите на въззиваемата, доколкото не се сочи, че нуждата й
от издръжка от бащата е намаляла, напротив-нуждите на малолетната, вече като
ученичка в началната степен на своето образование и средствата, необходими за
тяхното задоволяване постоянно и трайно нарастват.
Други доказателства за твърденията на страните не се събраха в настоящата
съдебна инстанция.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Законът допуска намаление на предходно определена издръжка само при
изменение на обстоятелства, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. За да възникне това право, е необходимо да са настъпили, след
определянето й, трайни съществени промени в нуждите на детето в посока
увеличаване на имуществото му и/или намаляване на нуждите му или намаляване
възможностите на родителя, дължащ издръжката, да я доставя. В случая, с оглед
6
наведените от жалбоподателя и ищец твърдения, следва да се изследва само
наличието на трайно и съществено изменение във възможностите на задължения
родител да осигурява присъдената издръжка. Тук следва да се отбележи, че
именно тези са обстоятелствата, на които последният основава исковата си
претенция, като други обстоятелства, касаещи материалните възможности на
майката и нуждите на детето от така определената издръжка, не са били надлежно
навеждани от него в първоинстанционното производство (писмено, с молба, с
препис за връчване на другата страна). В този смисъл, на обсъждане подлежат
единствено доводите, касаещи трайно и съществено изменение в доходите на
задължения родител - въззивника. В случая, въззивникът не е доказал с
допустимите доказателствени средства трайно и съществено изменение на
материалните си възможности да участва в издръжката на малолетната си дъщеря
с присъдената сума от 250 лева. Следва да се отбележи, че по делото липсва
съдебния акт, с който е определена издръжката, чието изменение се иска, като от
ангажираните доказателства за доходите на въззивника, не може да се направи
извод при какъв негов доход е определена посочената издръжка. Извън това, от
представените доказателства за доходите и трудова заетост на възивника в
периода след месец април 2018 г. до юни 2019 г. също не може да се направи
извод за трайно и съществено намаляване на доходите му, респективно – за
оставането му без доходи. Съдът отчита, че към месец април 2018 г., а и
впоследствие въззивникът реализирал доходи в дружествата Е. АД и К.П. ЕООД,
които първоначално са в размер на 256,26 и 510 лева, а след това нарастват до 288
лева, съобразно броя на отработените дни и 560 лева. Въззивникът продължава да
получава плащания от първото дружество и през 2020 г., до месец септември 2020
г., включително. За периода април – септември 2018 г. същият реализирал доходи
от С. АД в размер на 496,80 лева месечно, а през месец май 2019 г. бил осигуряван
върху сумата от 2240 лева от С. ЕАД. Е понастоящем въззивникът притежава 20 %
от капитала, респективно от дружествените дялове на Р. ООД и е управител и
едноличен собственик на няколко други търговски дружества. Изводите на съда
за възможностите на въззивника да реализира доходи от дружествения си дял
касаят именно това дружество, макар в решението същото погрешно да е
посочено като Р. ООД. Изводи материалните възможности на въззивника към
момента на определяне на издръжката от 250 лева на детето Е. не могат да бъдат
изведени от събраните по делото доказателства, а решението, с което същата е
определена както се посочи и по-горе не е представено по делото. Липсват и
доказателства за доходите му за едногодишния период, преди 23.05.2018 г., когато
7
страните твърдят, че между родителите на въззиваемата е постигнато
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, такива са събрани само за месеците април и
май 2018 г. Следователно не може да се приеме, че през целия релевантен период
същият е реализирал доходи, различни от установените за посочените месеци. В
този смисъл доводите му за трайно намаление на доходите в сравнение с доходите
му, при определяне на този размер на издръжката за малолетната му дъщеря са
изцяло неоснователни и в противоречие с доказателствената съвкупност по
делото.
Недоказаните твърдения не са факти, не пораждат никакви правни
последици и не следва да бъдат зачетени от съда при неговото произнасяне по
съществото на спора. В този смисъл, следва да се приеме, че независимо от
освобождаването си от длъжността на управител, от участие в съвет на
директорите или от прехвърлянето на дружествени дялове, въззивникът разполага
с материалната възможност да осигурява присъдената издръжка за детето Е.,
както и да разполага с достатъчно свободни средства да осигурява собствената си
издръжка и нужди.
С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че като основание
за исканото изменение на издръжката, в исковата молба се сочи разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК, касаеща минималния размер на издръжката на едно дете.
Следва да се има предвид, че посочения от законодателя минимален размер
издръжка се определя в тежест на родители, чиито доходи са в размер на
минималната работна заплата или при налични обстоятелства, ограничаващи или
изключващи работоспособността на родителя. В процесната хипотеза такива
обстоятелства не са налични. Данните по делото сочат, че въззивникът е лице с
юридическо образование, занимава се с търговска дейност, като управител,
едноличен собственик на капитала и съдружник в няколко търговски дружества и
не са ангажирани никакви доказателства за обстоятелства, които ограничават или
изключват неговата работоспособност.
При цялостната проверка на обжалвания съдебен акт в тази му част, съдът
не констатира наличието на сочените в жалбата оплаквания. Все пак следва да се
отбележи, че в първоинстанционното производство липсват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели като резултат до
ограничаване на възможностите на страните за равнопоставено участие в
производство, включително и при проверката и събиране на доказателства и
изясняване на спора от фактическа страна. Не се сочат конкретни императивни
материално правни норми, които да са били нарушени с постановяването на
8
обжалвания съдебен акт, като при цялостната си проверка за валидност и
допустимост на същия, въззивният съд също не направи положителни
констатации в тази насока.
Съобразно изложеното въззивният съд намира жалбата на ищеца за изцяло
неоснователна.
По разноските :
Претенция за присъждане на сторени деловодни разноски е направена само
от въззиваемата страна, която при този изход на спора се явява основателна.
Съобразно представения договор за правна защита и съдействие, сключен между
малолетната въззиваема чрез нейната майка и законен представител и адвокат Д.
П., за процесуалното представителство на тази страна е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, от което 400 лева са платени в брой при
подписване на същия договор на 25.08.2021 г., а остатъкът до пълния договор
размер от 800 лева бил платен два пъти на 25.08.2021 г. и 31.08.2021 г. Предвид
това, претенцията на въззиваемата се явява доказана до този размер, който се
претендира според представения списък на разноските.
Предвид това, следва да се разгледа възражението на въззивника за
прекомерност на тези разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая
делото е не се отличава със значителна правна или фактическа сложност, а според
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията й от 31.07.2020 г., актуална към датата на
подписване на договора за правна помощ на 25.08.2021 г., минималния размер на
адвокатското възнаграждение в този случай не може да бъде по-нисък от 300 лева.
С оглед конкретните обстоятелства по делото въззивният съд намира направеното
възражение за основателно за сумата над 400 лева, която следва да се възложи в
тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
-ри
IІ въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № ІІІ-139-535/22.05.2021 г., постановено по
гражданско дело № 44450 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 139
състав, в обжалваните части досежно размера на дължимата от въззивника за
9
малолетната му дъщеря издръжка над размера от 172 лева до определения размер
от 250 лева.
ОСЪЖДА въззивника Л. Р. Ж. , с ЕГН **********, да заплати на
въззиваемата страна – малолетната Е. Л. Ж., с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Ц. Ц. И., с ЕГН **********, сторените в
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
(сто и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10