Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
Гр. Сливен, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми януари две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 396 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Д.Г.Г. – В., ЕГН **********,
срещу Ревизионен акт № Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., издаден от Началник
на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, с който е реализирана отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДПОК на В. за
данъчни и осигурителни задължения на „Д. Г-1” ЕООД, в общ размер на
44 650,00 лева главница, както следва: 1. Отговорност за корпоративен
данък: период от 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница в размер на 6449,26
лева и лихва 0,00 лева; 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – главница в размер на 24 889,35
лева и лихва 0,00 лева. 2. Отговорност за данък върху добавената стойност по
ЗДДС: период 01.08.2014 г. – 31.08.2014 г. – главница в размер на 1066,44 лева
и лихва 0,00 лева; период 01.09.2014 г. – 30.09.2014 г. – главница в размер на
2246,42 лева и лихва 0,00 лева; период 01.10.2014 г. – 31.10.2014 г. – главница
в размер на 3357,69 лева и лихва 0,00 лева; период 01.11.2014 г. – 30.11.2014
г. – главница в размер на 2169,50 лева и лихва 0,00 лева; период 01.12.2014 г.
– 31.12.2014 г. – главница в размер на 1208,46 лева и лихва 0,00 лева. 3.
Отговорност за осигурителни вноски във фонд „ДОО”: период 01.03.2014 г. –
31.03.2014 г. – главница в размер на 608,84 лева и лихва 0,00 лева; период
01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница в размер на 551,42 лева и лихва 0,00
лева; период 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница в размер на 602,65 лева и
лихва 0,00 лева. 4. Отговорност за осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ: период 01.03.2014
г. – 31.03.2014 г. – главница в размер на 120,45 лева и лихва 0,00 лева; период
01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница в размер на 104,51 лева и лихва 0,00
лева; период 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница в размер на 122,87 лева и
лихва 0,00 лева. 5. Отговорност за здравно-осигурителни вноски в НЗОК: период
01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. – главница в размер на 225,86 лева и лихва 0,00
лева; период 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница в размер на 203,45 лева и
лихва 0,00 лева; период 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница в размер на
234,80 лева и лихва 0,00 лева. 6. Отговорност за осигурителни вноски за ППФ:
период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. – главница в размер на 173,39 лева и лихва
0,00 лева; период 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г. – главница в размер на 153,80
лева и лихва 0,00 лева; период 01.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – главница в
размер на 160,84 лева и лихва 0,00 лева, потвърден с Решение № 164/11.09.2019
г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на оспорения акт, като се претендира от съда неговата
отмяна. Твърди се, че нормата на чл. 19
от ДОПК е приложена неправилно от решаващия орган. С чл. 19, ал. 1 от ДОПК била създадена особена хипотеза на лична имуществена
отговоронст за задълженията на лицата по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДПОК. В случая
главният длъжник „Д. Г-1” ЕООД несъмнено бил от категорията на лицата по чл.
14, т. 1 от ДПОК и безспорно дружеството не можело да плати публичните си
задължения, като обявено в несъстоятелност с начална дата на
неплатежоспособността 26.10.2016 г. Счита, че за управителя на дружеството като
субект по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е непротивопоставимо установеното с ревизионния
акт, тъй като били различни фактическите състави, обуславящи отоговорността на дружеството от фактическия състав,
въз основа на който с процесния акт се ангажира отговорността на управителя. В
случая не били доказани всичките елементи от фактическия състав на чл. 19, ал
.1 от ДПОК. Твърди още, че не била доказана
и субективната страна по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Основното, че дружесвото
не притежава никакво имущество, от което да бъде удовлетворено публичното
вземане, не водело до извода, че невъзможността за събирането на последното, е
причинено от твърдяните „недобросъвестни плащания – дивиденти и скрито
разпределение на печалби”. Липсвали и доказателства за причинно-следствена
връзка между поведението на управителя и последвалата
невъзможност за събиране на задълженията за ДДС. Не била доказана връзката
между некоректното подаване на данни и невъзможността да се събират
допълнителните от „Д. Г-1” ЕООД публични вземания. Друго неустановено и
неоснователно твърдение била невъзможността събирането на публичните вземания –
държавата чрез НАП като единствен кредитор, следвало в хода на
несъстоятелността да проведе отменителни икове по чл. 647 и сл. от ТЗ. Освен
това НАП разполагала и с правната възможност за оспораве по чл. 216 от ДОПК. Не
следвало процесуалното бездействие на НАП в горния смисъл и в производството по
несъстоятелността да се вменява на жалбоподателя като неправомерно поведение.
Неправилно били установени в ревизионния акт и задълженията за лихви, които
попадали извън обхвата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в който не била предвидена
отговорност за такива. Моли съда за отмяна на ревизионния акт, с претенция за
разноски.
В съдебно заседание Д.Г.Г. – В. се явява лично и с адв. И. ***, която
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени бележки
заявява идентични с изложените в жалбата доводи. Позовава се и на чл. 19, ал.
10 от ДОПК.
В съдебно заседание ответникът Директорът на Дирекция „ОДОП” Бургас при
ЦУ на НАП се представлява от надлежно упълномощен гл. юриск. Л. И., която
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В писмено становище заявява, че в случая за Д.В. е изпълнена хипотезата на чл.
19, ал. 2 от ДОПК, като с ревизионния акт от 26.10.2016 г. на „Д. Г-1” ЕООД са
установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 155 269,93
лева, след която дата дружеството е натрупало допълнителни задължения за
данъчни и осигурителни вноски по подадени декларации по ЗДДС, СД по ЗДДС и
декларации Обр. № 6, с общ размер на задълженията към 30.01.2017 г. в размер на
194 429,87 лева главница. Към цитираните периоди управител била Д.В., с
което била налице първата предпоставка на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.
Недобросъвестното поведение на лицето
произлизало от обстоятелството, че с протоколи от заседания на Общо
събрание на „Д. Г-1” ЕООД от 03.01.2017 г., 09.01.2017 г., 16.01.2017 г. и
30.01.2017 г. е взето решение от Д.В. за
разпределяне на дивиденти в общ размер на 47 000,00 лева, която сума била
изплатена на едноличния собственик на капитала Д.В. с разходни касови ордери.
От представените в хода на ревизионното производство оборотна ведомост за
периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. се установяват налични пари в касата в
размер на 47 097,70 лева, които след изплащането на дивидентите намалели с 2
447,70 лева. Твърди се и наличие на причинно-следствена връзка между
неправомерните действия по разпределяне на дивидента и причинените щети на
фиска – неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски от „Д. Г-1” ЕООД.
Заявява още, че с разпоредбата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК се установява презумпция,
че в случаите когато задължения са възникнали или установени в рамките на една
година преди действието,
в тези случаи е налице недобросъвестност от страна на лицето, която не
трябва да се доказва. Това нормативно положение било установено в полза на
органа по приходите, за който при тази хипотеза отпадало задължението да
доказва недобросъвестност, като било достатъчно само позоваване на този факт.
Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди ревизионния акт.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
„Д. Г-1” ЕООД било вписано в Агенция по вписванията на 14.09.2010 г. с
едноличен собственик на капитала Д.В..
С Ревизионен акт № Р-02002016003063-091-001/26.10.2016 г. били
установени задължения за данъци и осигурителни вноски на дружеството в общ
размер на 155 269,93 лева, за събиране на които задължения било образувано
изпълнително дело № *********/05.04.2016 г. с наложени запори върху банкови
сметки на дружеството.
С Решение № 21/28.04.2017 г. на Сливенски окръжен съд по тълкувателно
дело № 14/2017 г. било открито производство по несъстоятелност на „Д. Г-1” ЕООД
с начална дата на неплатежоспособността 26.10.2016 г., като с Решение №
74/17.10.2017 г. Д.В. била лишена от правото да участва и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с назначен на 16.05.2017
г. временен синдик.
„Д. Г-1” ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 28.12.2010 г. и
дерегистрирано с Акт за дерегистрация № 200991700751631/04.05.2017 г. (л. 188).
Освен задълженията на горецитирания ревизионен акт, дружеството
генерирало допълнителни задължения за данъци и осигурителни вноски по подадени
декларации по ЗДДС, СД по ЗДДС и декларации Образец № 6, като към 30.01.2017 г.
общият размер на задълженията възлизали на 194 429,87 лева.
На 03.01.2017 г. на Общо събрание на „Д. Г-1” ЕООД едноличният собственик
Д.В. приела решение: 9 400 лева от натрупаната печалба да бъдат
разпределени като дивидент и изплатени до 31.01.2017 г. С разходен касов ордер
от същата дата сумата била изплатена на Д.В..
На 09.01.2017 г. на Общо събрание на „Д. Г-1” ЕООД едноличният собственик
Д.В. приела решение: 9 400 лева от натрупаната печалба да бъдат
разпределени като дивидент и изплатени до 31.01.2017 г. С разходен касов ордер
от същата дата сумата била изплатена на Д.В..
На 16.01.2017 г. на Общо събрание на „Д. Г-1” ЕООД едноличния собственик
Д.В. приела решение: 9 400 лева от натрупаната печалба да бъдат
разпределени като дивидент и изплатени до 31.01.2017 г. С разходен касов ордер
от 16.01.2017 г. сумата била изплатена на Д.В..
На 23.01.2017 г. на Общо събрание на „Д. Г-1” ЕООД едноличния собственик
Д.В. приела решение: 9 400 лева от натрупаната печалба да бъдат
разпределени като дивидент и изплатени до 31.01.2017 г. С разходен касов ордер
от 23.01.2017 г. сумата била изплатена на Д.В..
На 30.01.2017 г. на Общо събрание на „Д. Г-1” ЕООД едноличния собственик
Д.В. приела решение: 9 400 лева от натрупаната печалба да бъдат
разпределени като дивидент и изплатени до 31.01.2017 г. С разходен касов ордер
от 30.01.2017 г. сумата била изплатена на Д.В..
Общата изплатена като дивидент сума от касата на дружеството възлиза на
44 650,00 лева.
Горното било установено при надлежно възложена и извършена от органите
по приходите ревизия, приключила с Ревизионен доклад № Р-02002019001444-092-001/25.06.2019
г. (л.58). Въз основа на същия бил съставен процесния Ревизионен акт №
Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г. (л.27).
С вх. № 9930/23.07.2019 г. при Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас
при ЦУ на НАП постъпила жалба от Д.В. срещу цитирания ревизионен акт, по която
сезираният горестоящ компетентен орган се произнесъл с Решение № 164/11.09.2019
г. Съгласно същото, с ревизионен акт е ангажирана отговорност на Д.В. по чл.
19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Д. Г-1” ЕООД. Решаващият орган потвърдил
ревизионния акт изцяло. Решението било връчено на неговия адресат Д.В. на
12.09.2019 г. като жалбата срещу ревизионния акт, по която е образувано
настоящото съдебно производство е подадена до съда на 26.09.2019 г.
Съгласно оборотна ведомост за
периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г., към началото на периода, наличните
парични средства в касата на дружеството са били в размер на 47 097,70
лева, а след изплащане на дивидентите те са намалели на 2 447,70 лева.
По делото е извършена и приета като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно. Съобразно
заключението на същата, общата сума на декларираните и невнесени публични
задължения на „Д. Г-1” ЕООД за едногодишния период преди възникване на всяко
едно от недобросъвестните плащания на дивидент от 03.01.2016 г. и от 09.01.2017 г. е в размер на 37 542,77
лева, разпределени както следва: за ДДС – 24 585,88 лева, ДДФЛ –
2 555,35 лева, за корпоративен данък за ЗКПО – 73,67 лева, за ДОО –
5 685,10 лева, за УПФ – 1 081,67 лева, за ППФ – 1 387,38 лева и
за ЗО – 2 173,72 лева. Общата сума на декларираните и невнесени публични
задължения на „Д. Г-1” ЕООД за едногодишния период преди възникване на всяко
едно от недобросъвестните плащания на дивидент от 16.01.2016 г. и от 23.01.2017 г. е в размер на 36 835,26
лева, разпределени както следва: за ДДС – 23 878,37 лева, ДДФЛ –
2 555,35 лева, за корпоративен данък за ЗКПО – 73,67 лева, за ДОО –
5 685,10 лева, за УПФ – 1 081,67 лева, за ППФ – 1 387,38 лева и
за ЗО – 2 173,72 лева. Общата сума на декларираните и невнесени публични
задължения на „Д. Г-1” ЕООД за едногодишния период преди възникване на всяко
едно от недобросъвестните плащания на дивидент от 30.01.2017 г. е в размер на 35 052,10
лева, разпределени както следва: за ДДС – 23 878,37 лева, ДДФЛ –
2 224,38 лева, за корпоративен данък за ЗКПО – 73,67 лева, за ДОО –
4 912,30 лева, за УПФ – 915,32 лева, за ППФ – 1 179,33 лева и за ЗО
– 1868,73 лева. Общата сума на вменената от органа по приходите
отговорност на управителя по чл. 19 от ДОПК с ревизионния акт е 44 650,00
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен
с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни
органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, съобразно Заповед за
възлагане на ревизия № Р-02002019001444-020-001/11.03.2019
г. (л.504),
като обхватът на ревизията е изцяло съобразен с възложеното задание. Издателите
на ревизионния акт са началник сектор, възложил ревизията и инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, което обуславя извода за наличие на персонална и
материална компетентност. От съдържанието на ревизионния акт се установя, че е спазено и
другото условие за валидност на ревизионния акт – същият е съставен при
спазване на изискуемите от закона предметна форма и съдържание, като съдържа
всички нормирани в чл. 120 от ДПОК реквизити. Освен валиден, при преценка на
събраните по делото доказателства и относимите процесуални и материалноправни
норми, съдът намира, че ревизионният акт е постановен и при спазване на
всичките съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с
изискванията на материалния закон, при следните съображения:
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в настоящия случай с ревизионния акт
е установено специфично задължение, различно от данъчните задължения
или задължения за задължителни осигурителни вноски по извършени облагаеми
доставки, декларирани от самия търговец
със съответните справки – декларации за конкретните данъчни периоди, както и от данъчните
задължения, установени от органи по
приходите с РА или АПВ.
Данъкът (данъчното задължение) е принудително, невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред
от съответната държава. То е елемент
на бюджетния приход, който ведно
с другите приходи се разпределя за
посрещане на обществените потребности. Налага се на
определени групи обекти или лица
и при липса на доброволно плащане
се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица. Данъкът не
е предпоставен (обусловен) от липсата или
наличието на някакво неправомерно поведение от страна
на данъчно задължените лица. За неговата дължимост
е достатъчно държавата да е обявила за
облагаеми определени сделки от гражданския
оборот. При реализирането на тези сделки, задължението
за данък възниква автоматично.
Правната същност на задължението
по чл. 19 от ДОПК, обаче, е различна. Въпреки, че е безвъзмездно,
невъзвръщаемо и принудително
изпълняемо (като данъка), това задължение
не е данък. То е особен вид
солидарна юридическа (имуществена) отговорност, установена за конкретно
определени категории лица, свързани със "задължено юридическо лице". Тази отговорност се реализира при
установяване на предпоставките по чл. 19, ал. 2 от
ДОПК и не е обвързана от срока по
чл. 109, ал. 1 от ДОПК. (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Управител, член на орган
на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2
носи отговорност за непогасените задължения на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2,
когато недобросъвестно извърши едно от
следните действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази
причина не са погасени задължения
за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, извърши плащания в натура или в пари
от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните.
Нормата изисква наличие на няколко кумулативни предпоставки, при което
законосъобразно да се ангажира отговорността на задълженото лице. Първата от
тях е качеството на субекта на отговорността и същата в случая е налице. С
процесния ревизионен акт е ангажирана отговорността на Д.В. като физическо лице
– управител на дружеството към момента на установяване на публични задължения,
което в случая е към 26.10.2016 г. (с Ревизионен акт №
Р-02002016003063-091-001/26.10.2016 г.) В цитираната и приложена от
компетентния орган норма втората предпоставка е субект на отговорността да е
извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Това нормативно изискване
също в случая е налице, пет общи събрания на дружеството (03.01; 09.01; 16.01;
23.01. и 30.01.2017 г.), едноличният собственик на капитала и настоящ оспорващ Д.В.,
е извършила плащания в пари под формата на
разпределение на дивиденти от печалбата на дружеството в общ размер на 44 650
лева. Съгласно оборотна ведомост за
периода 01.01.2017 г. до 31.01.2017 г., към началото към периода наличните
парични средства в касата на дружеството са били в размер на 47 097,70
лева, а след изплащане на дивидентите те са намалели на 2 447,70 лева.
Следователно, като резултат от заплащането на дивидента, имуществото на
„Д. Г-1” ЕООД е намаляло, по която причина не са погасени изискуеми публични
задължения за данъци и осигурителни вноски. Друго изискуемо от законодателя
условие за приложимост на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е субектът на отговорност да е
действал недобросъвестно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че и тази предпоставка е налице,
доколкото изплащането на процесните дивиденти е извършено от Д.В. при наличие
към момента на изискуеми данъчни и осигурителни задължения към бюджета.
С тези свои действия управителят на „Д. Г-1” ЕООД – Д.В. е намалила
имуществото на дружеството и е препятствала събирането на изискуеми вземания по
налични публичноправни задължения. Това мотивира съда да приеме, че всички
предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК са налице и правилно с процесния
ревизионен акт е била ангажирана отговорността на настоящия жалбоподател по
цитираната разпоредба.
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че
съобразно чл. 19, ал. 10 от ДОПК, ако се изследва недобросъвестността една
година назад – за периода 01.2016 г. – 01.2017 г., няма установени или
декларирани задължения. В тази връзка съдът намира, че цитираната разпоредба регламентира презумпция
за недобросъвестност за визирания в същата годишен период, която е в полза на
органа и при наличието на която, недобросъвестност на субекта не подлежи на
доказване. В случая компетентният орган на всичките основания е доказал и
обосновал недобросъвестност от страна на жалбоподателя Д.В. в качеството на
управител на задълженото юридическо лице - „Д. Г-1” ЕООД.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт №
Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., с който е реализирана отговорност по
чл. 19, ал. 2 от ДПОК на В. за данъчни и осигурителни задължения на „Д. Г-1”
ЕООД в общ размер на 44 650,00 лева главница, е валиден и издаден
в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на административния
орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 1 869,50 (хиляда осемстотин
шестдесет и девет лева и петдесет стотинки) на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК и да се възложи в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Г. – В., ЕГН **********, адрес: ***, подадена срещу
Ревизионен акт № Р-02002019001444-091-001/10.07.2019 г., с който е реализирана
отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДПОК на В. за данъчни и осигурителни задължения
на „Д. Г-1” ЕООД в общ размер на 44 650,00 лева главница, потвърден с
Решение № 164/11.09.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на
НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. – В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на НАП разноски в
размер на 1 869,50 (хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и петдесет
стотинки), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: