№ 169
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110203765 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Д. К. Н. ЕГН ********** чрез адвокат Й. А. срещу
наказателно постановление № 24-0819-001704/27.06.2024 г., издадено от С.М.С. –
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
адвокат Й. А., редовно упълномощен. По същество поддържа жалбата, сочи, че щетите
са възстановени, моли съда да отмени наказателното постановление и да им присъди
направените разноски.
Представител на въззиваемата страна не се явява. Преди съдебното заседание
са постъпили писмени бележки от началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., с които се моли делото да се разгледа
в тяхно отсъствие, излага се становище по същество и се моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Д. К. Н. притежавал лек автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ В 0838 НН от
1
11.06.2021 г., видно от приложената разпечатка от информационната система на Пътна
полиция при МВР.
На 20.04.2024 г. жалбоподателят бил паркирал горепосочения автомобил в
гр.Варна на ул.Брегалница до № 65 в близост до магазин Май маркет. Около 13:30 часа
Н. привел в движение автомобила, като предприел маневра движение назад, за да
обърне автомобила в обособен паркинг зад магазина. Времето било мрачно и
дъждовно, освен това дясното странично огледало на автомобила било счупено и Н.
нямал добра видимост за пространството зад автомобила.
В близост до пътя било поставено от управителя на дружеството,
стопанисващо магазин Май маркет метално съоръжение тип „люлка“ с метални опори
и закачена между тях люлееща се седалка. При движението на автомобила назад
настъпило съприкосновение между задната дясна част на автомобила и задния десен
крак на люлката, при което задния десен крак на люлката се извадил и се преместил
нагоре и напред и предния десен крак на люлката се огъвал и пречупил напред.
Водачът Н. спрял автомобила, слязъл, огледал автомобила, не видял никакви
увреждания, качил се отново в автомобила, направил същата маневра, този път без да
закачи люлката и заминал.
В последствие служителите в магазина установили, че е повредена
конструкцията на люлката, което пречело да се ползва. Прегледали записите от
охранителната камера, монтирана на задната страна на магазина към асфалтовата
площадка и видели действията на автомобила, управляван от Н. и неговия
регистрационен номер.
На 24.04.2024 г. Д. С. С. - управител на магазин Май маркет в гр.Варна,
ул.Брегалница 65, подала искане до началника на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна/приложен оригинал/, в което описала, че на 20.04.2024 г. в 13:30 часа
водачът на лек автомобил Тойота с рег.№ В 0838 НН при извършване на маневра се
блъска в люлката/пейката/, която е монтирана на мястото за почивка на персонала,
като я поврежда невъзобновимо, извършителят огледал за щети по колата си и
напуснал мястото, с искане да осигури ново съоръжение. В горния край на искането е
добавено ръкописно от С. текст: „прилагам диск със запис 1 бр.“ и неин подпис под
текста. Според служебно изисканата справка в писмо УРИ № 819000-60814/18.10.2024
г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна компакт-диск със
запис от охранителна камера е приложен ведно с искането на С..
По искането на С. е образувана полицейска преписка УРИ 819000-
23782/24.04.2024 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна. Била
извършена проверка и полицейските органи установили, че собственик на лек
автомобил Тойота Версо с рег.№ В 0838 НН е Д. К. Н..
Според служебно изисканата справка в писмо УРИ № 819000-60814/18.10.2024
г. на началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, при обслужване на
ПТП, възникнало на 20.04.2024 г. в гр.Варна на ул.Брегалница до № 65 служителят
Ж.Х. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е изготвил 2 броя фотоснимки,
които бяха изпратени и приложени по делото.
На 03.05.2024 г. в писмено сведение/приложен оригинал/ Д. К. Н. посочил, че
на 20.04.2024 г. около 13:30 часа, поради факта, че някой му бил счупил страничното
дясно огледало и слаба видимост, е закачил люлка до магазин Май Маркет, огледал
колата и люлката, според него нямало щети и затова не информирал никого.
От Д. К. Н. като собственик на МПС била попълнена и декларация за
2
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП/приложен
оригинал/ от 03.05.2024 г. за това, че на 20.04.2024 г. около 13:30 часа автомобил с рег.
№ В 0838 НН се управлявал от него.
На 03.05.2024 г. от младши автоконтрольор Ж.Х. от ОД на МВР Варна бил
изготвен протокол за ПТП бланков № 1885404, рег.№ 51006/03.05.2024 г./приложено
заверено копие/, в който е посочено че Н. с автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ В
0838 НН на 20.04.2024 г.в 13:30 часа в гр.Варна на ул.Брегалница 65 до магазин Май
маркет при движение назад блъска съоръжение тип люлка. Посочени са видими щети
на МПС в задна дясна част и че са изготвени 4 снимки.
На 03.05.2024 г. Д. И. Д. – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия GA № 1299265/03.05.2024 г./приложен оригинал/ против Д. К. Н. за това, че на
20.04.2024 г. в 13:30 часа в гр.Варна на ул.Брегалница, до номер 65, управлява
собствения си лек автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ В 0838 НН и при маневра
движение назад блъска метално съоръжение/люлка/, с което нанася имуществени
вреди. Става ПТП с материални щети. След ПТП водачът го напуска, без да укаже
съдействие за установяване на щетите. АУАН е съставен по преписка с УРИ 819000-
23782/24.04.2024 г. Протокол за ПТП номер 1885404. Актосъставителят е
квалифицирал нарушенията по чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП. На 03.05.2024
г. Н. се запознал със съдържанието на акта, в него е отразено, че няма възражения,
подписал го и получил копие от него.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 24-0819-001704/27.06.2024 г./приложен оригинал към
административно-наказателната преписка/, издадено от С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, като е възприела изцяло констатациите,
описани в акта, приела, че са нарушени разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3
б.а от ЗДвП и е наложила на въззивника административни наказания глоба в размер на
20 лева за първото нарушение, глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за второто нарушение.
Според приложената справка за нарушител Д. К. Н. притежава свидетелство за
управление на МПС от 1990 година, до този случай има издадени 5 броя наказателни
постановление/последното през 2018 година/ и 6 броя фиша за извършени нарушения
на ЗДвП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.
И. Д., който потвърди отразените в протокола за ПТП и АУАН обстоятелства.
В съдебно заседание бе разпитана като свидетел и подалата искане Д. С. С..
Според писмо рег.№ РД24034144ВН_001ВН на директора на Дирекция
Инженерна инфраструктура и благоустрояване при Община Варна дирекцията не е
издавала разрешение за поставяне на съоръжения за игра на открито в посочения имот
на частни или юридически лица.
От писмо рег.№ РД24034144ВН_002ВН на директора на Дирекция Общинска
собственост, икономика и стопански дейности при Община Варна е видно, че имотът е
актуван като общинска собственост и има издадено разрешение за обект:
„Благоустрояване и озеленяване на междублоково пространство между бл.1,2 и 3 на
ул.“Брегалница“.
Според писмо рег.№ РД24034144ВН_003ВН на директора на Дирекция
Финансово-стопански дейности при Община Варна в счетоводните регистри на
3
общината не фигурира като разграничим актив детска площадка и съоръжения за
почивка или игри/люлки, катерушки и други/ с административен адрес гр.Варна,
ул.Брегалница № 65.
От служебно изготвената справка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Мартилекс 2 ЕООД се установява, че управител и едноличен собственик
на капитала на дружеството е П. И. Т.. С молба вх.№ 8045/28.01.2025 г. управителят на
дружеството уведомява съда, че не притежава документи за собственост, нито
разрешение за поставяне на съоръжението/люлка/ на ул.Брегалница № 65 до магазин
„Май Маркет“ и че няма претенции към водача Д. К. Н., тъй като щетите са
възстановени от него в пълен размер.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира показанията на Д., че преписката е образувана по писмения
сигнал, прегледал записа, установил собственика на автомобила, който потвърдил, че
той е управлявал автомобила и че действително е имало съприкосновение между
автомобила и съоръжението, но не установил щети и затова не се обадил на никого.
Посетил мястото, направил снимка на съоръжението с увреждане – огъване на единия
крак на люлката, огледал и автомобила и му направил снимка, няма спомен за щети по
него.
Съдът кредитира показанията на Д. С. С., че служителка от магазина
установила, че люлката е счупена и я уведомили. Люлката била поставена по
разпореждане на управителя на фирмата за място за почивка за персонала. Люлката
била повредена, като единият лост от конструкцията бил прегънат, пречупен
непоправимо и не можела да се използва люлката. Имали различни камери
охранителни на различни места в магазина, които били поставени поради зачестилите
кражби, включително камера и отзад, където се намирало това съоръжение. На записа
от тази камера видели как автомобилът тръгнал с маневра назад, не видял люлката,
блъснал се в нея, слязъл водачът, огледал за щети и тръгвал от мястото на
произшествие. Отишла в Пътна полиция, казали , че трябва да се пусне жалба, дали
бланка, която попълнила и приложила записите на диск. На самия лист на жалбата
записала, че предава диск за нуждите на разследването. С този документ поискала да
бъде възстановено съоръжението. Няколко дни по-късно отишли полицаи, огледали
люлката, по-късно я потърсили.
Съдът кредитира свидетелските показания на Д. И. Д. и Д. С. С., тъй като са
непротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от писмените доказателствени
средства и писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателствени средства, изброени по-
горе и приложени към делото на основание чл.283 от НПК.
От началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна бяха изискани и
приложени към делото изготвените 2 броя фотоснимки при разследването на
произшествието. Едната фотоснимка е на задната част на лек автомобил Тойота
Корола с рег.№ В 0838 НН, на която се вижда съвсем леко увреждане на задна броня в
дясна част, изразяваща се в напукване на повърхностния слой, като от снимката не
може да се направи категоричен извод дали тази деформация е в резултат на
настъпило съприкосновение на тази част на автомобила с друго тяло именно на
20.04.2024 г. Втората фотоснимка е на съоръжението люлка, от която ясно се вижда
настъпилата деформация – прегъване/пречупване/ на предната дясната носеща част,
4
без да е нарушена изцяло видимо целостта на рамката.
Съдът кредитира тези фотоснимки относно състоянието на автомобила и
съоръжението след настъпилото съприкосновение между тях.
При възпроизвеждането в съдебно заседание на приложения към
административната преписка компакт-диск със запис от охранителна камера от задната
част на обект се вижда асфалтова площадка и метално съоръжение/люлка/,
разположено в непосредствена близост до минаващия край обекта път и задната част
на лек автомобил, спрян на пътя. На видеозаписа от 20.04.2024 г. в 13:33:25 часа при
извършване на маневра от лекия автомобил движение на заден ход с навлизане на
асфалтовата площадка зад обекта, се вижда, че лекият автомобил е марка Тойота
Корола с рег.№ В 0838 НН, настъпва съприкосновение между задната дясна част на
автомобила и задния десен крак на люлката, при което задния десен крак на люлката
се изважда и се премества нагоре и напред и предния десен крак на люлката се огъва и
пречупва напред, но не се изважда от мястото си и така остават прави, автомобилът се
връща на пътя. Водачът спира автомобила, слиза, оглежда автомобила, след това се
качва, прави същата маневра, този път без да закачи люлката и заминава. При тази
маневра се вижда, че дясното странично огледало на автомобила е пречупено и виси
само на кабелите. Няма видими щети и по автомобила.
Съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено средство компакт-диск
с представения запис от видеокамера.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Н. на 13.09.2024 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 25.09.2023 г., видно от печата
върху нея. Жалбата е подадена чрез адвокат Й. А. и подписана от него. Към въззивната
жалба е приложено заверено копие от пълномощно, с което Д. К. Н. упълномощава
адвокат Й. А. да го представлява пред съдилищата в Република България и да
осъществява процесуално представителство по дела. След служебна проверка в
регистри на българската адвокатура се установи, че Й. К. А. е действащ адвокат,
регистриран в Адвокатска колегия Варна с личен номер **********. Спазен е
четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на
обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на
обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на Д.ието, поради
което същата е процесуално допустима.
По компетентността на органите:
За компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган
съдът следи служебно.
5
Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон.
По силата на чл.165 ал.1 от ЗДвП т.1 определени от министъра на вътрешните
работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в
т.1.3.1. са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата
секторите Пътна полиция в ОД на МВР. В т.2.1. от заповедта са определени да
съставят актове за установяване на административни нарушения полицейските органи
от сектори Пътна полиция при ОД на МВР.
От служебно изисканото и приложено по делото удостоверение рег.№ 365000-
76176/07.11.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че към 03.05.2024 г. – датата на съставяне на АУАН, Д. И. Д. е заемал
длъжността „младши автоконтрольор I степен“ в Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна.
АУАН е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор Д. И. Д. от
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи
съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в
т.3.11. са определени да издават наказателни постановления по Закона за движението
по пътищата началниците на групи в секторите Пътна полиция в ОД на МВР.
От служебно изисканото и приложено по делото удостоверение рег.№ 365000-
76184/21.10.2024 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че към 27.06.2024 г. – датата на издаване на наказателното постановление,
С.М.С. е заемал длъжността „началник група“ в Сектор Охранителна полиция при ОД
на МВР Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С. -
началника на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно чл.189
ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи.
По отношение на нарушението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП:
6
Първото нарушение в наказателното постановление е описано словесно, че при
маневра движение назад Н. с управлявания от него лек автомобил Тойота с рег.№ В
0838 НН блъска метално съоръжение/люлка/, с което нанася имуществени щети и
причинява ПТП с материални щети. Цифрово нарушението е квалифицирано по чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“.
Не са посочени какви са тези имуществени или материални щети. В съставения
протокол за ПТП в графата „Видими щети на МПС“ за лек автомобил Тойота с рег.№
В 0838 НН само със знак „х“ е отбелязана задна дясна част на автомобила, а в графата
„Видими материални щети“ е записано само „съоръжение тип люлка“, без отново да е
посочено в какво точно се изразяват щетите.
Съгласно разпоредбите на чл.42 т.9 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани
имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди, което в
случая не е изпълнено.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсват категорични
данни за причинени имуществени щети и данни на кого са били причинени.
В наказателното постановление е посочено, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП визира три
различни състава на административни нарушения. Описанието на административното
нарушение не освобождава административно-наказващият орган от задължението да
посочи точно и ясно законовата разпоредба, която е нарушена виновно. Касае се за два
самостоятелни и задължителни реквизита - чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, като
отсъствието на който и да е от тях води до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Като не е посочил точно предложението на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, което
е нарушил участника в движението, административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и е допуснал процесуално нарушение, което е
съществено, тъй като е довело до нарушаване на правата на защита на привлеченото
към административна отговорност лице, и се явява абсолютна процесуална
предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По отношение на нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП:
Съгласно този законов текст „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието“.
В наказателното постановление това нарушение е описано словесно, че
водачът напуска ПТП без да укаже съдействие за установяване на щетите от ПТП.
Съгласно § 6 т.30 от Преходните разпоредби на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Водачът е усетил
удар в задната част на автомобила, спрял е, слязъл е от автомобила, но не установил
щети по автомобила и някакво пътно или друго съоръжение. Единствено
съприкосновение между лекия автомобил и съоръжение не изпълняват изискванията
на посочената разпоредба за събитие, представляващо пътнотранспортно
произшествие според константната практика на съдилищата. В атакуваното
наказателно постановление също не е посочено какви са настъпилите материални
7
щети, което е непълнота на обвинителната теза.
След като не е установил никакви вреди по автомобила или други материални
щети след инцидента може да се направи извод, че въззивникът не е разбрал, че
евентуално е участник в пътнотранспортното произшествие.
Не са представени писмени доказателства за собственост и поставяне на
съоръжението от управителя и едноличен собственик на капитала на Мартилекс 2
ЕООД, за което се твърди, че е собственик на съоръжението. Няма заявени от негова
страна претенции за нанесени щети и тяхното възстановяване.
В настоящия случай съдът счита, че нито актосъставителя, нито
административно-наказващият орган е установил правилно фактите по случая, липсва
преценка за изпълнението на изискванията на § 6 т.30 от Преходните разпоредби на
ЗДвП и респективно доказателства доказващи, че е налице ПТП по смисъла на закона.
Нанесени са евентуално минимални материални щети на съоръжение, което е
поставено неправомерно в близост до пътното платно, като дори и за такова
увреждане няма представени категорични доказателства и по този начин не са
изпълнени изискванията на посочената разпоредба за събитие, представляващо
пътнотранспортно произшествие. При липсата на точно посочени материални щети на
точно определен обект изводът за наличие на пътнотранспортно произшествие е
необоснован. След като не е настъпило пътнотранспортно произшествие, то не е
налице съставомерно Д.ие по чл.123 ал.1 т.3 б.а от Закона за движение по пътищата.
Съставът на това административно нарушение изисква настъпване на
пътнотранспортно произшествие, след което възниква задължението за водача да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Водачът следва да
знае, да има ясното съзнание, че е участник в пътнотранспортно произшествие и
съответно да предприеме изискващите се законови действия. В случая от събраните
по делото доказателства не се установи въззивникът да е разбрал, че е причинил
пътнотранспортно произшествие/контакт със съоръжение/, за да се преценяват
последващите му действия като извършени в нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП.
След като не е налице от обективна и субективната страна извършване на нарушение,
не би могла да се реализира и следващата се административно-наказателна
отговорност за него. Наложено е наказание при липса на доказателства и основание за
ангажиране отговорността на дееца.
Предвид изложеното за неправилно приложение на материалния закон
настоящата съдебна инстанция счита, че наказателното постановление и в частта му
относно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП е необосновано и
незаконосъобразно.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
на правата на защита на привлеченото към административна отговорност лице, а също
така и нарушение на материалния закон, посочени по-горе, като всяко от тях се явява
абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искане за
8
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение бе направено в съдебно
заседание от процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт, но предвид изхода на спора – наказателното постановление следва да
бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК вр.чл.144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
е неоснователно и следва да се остави без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс. По силата на
чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
От съдържанието на приложения на л.78 договор за правна помощ от
03.02.2025 г., удостоверение за регистрация по ЗДДС, приложеното пълномощно и
списък на разноските се установява, че жалбоподателят Д. К. Н. е възложил на адвокат
Й. А. оказването на правна помощ, изразяващи се в процесуално представителство по
АНД № 3765/2024 г. пред Районен съд Варна с уговорено възнаграждение 480 лева с
ДДС, платено в брой на 02.02.2025 г.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
9
възнаграждения. Съгласно Наредбата, когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лева - 400
лева. С наказателното постановление са наложени две глоби с общ размер 70 лева и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400 лева или 480 лева с включен ДДС.
Според спецификата на настоящия случай – отмяна на наказателното
постановление, участието на процесуалния представител в три съдебни заседания, с
ангажиране на допълнителни доказателства и участието му в разпит на двама
свидетели, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване
на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно
остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа
сложност на случая възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в
размер на 480 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 24-0819-001704/27.06.2024 г., издадено
от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на
Д. К. Н. ЕГН **********, гр.Варна, бул.Генерал Колев, бл.83, вх.А, ет.8, ап.23, за
извършени нарушения на чл.5 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 б.а от Закона за движението по
пътищата са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева за
първото нарушение и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за второто нарушение на основание чл.185 и чл.175 ал.1 т.5 от
Закона за движението по пътищата.
На основание чл.63д от ЗАНН, чл.144 от АПК, чл.78 ал.1, ал.5 и ал.8 от ГПК,
чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата, чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ осъжда ОД
на МВР Варна да заплати на Д. К. Н. ЕГН **********, сумата от 480/четиристотин и
осемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането ОД на МВР Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на Д. К. Н. чрез адвокат Й.
А., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
10
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11