Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-
ви въззивен брачен състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Кристина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 5126 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата М.Л.Н., срещу решение № *********/11.12.2020
г., постановено по гр.д. № 24347/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117
състав, с което съдът е определил режим на лични отношения на П.Ц.М. с
малолетния му внук К.Ц.М.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като въззивника подробно е изложил
съображенията си. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което
да се отхвърли предявения иск или съдът да постанови режима на лични отношения
да се осъществява в защитена за детето среда. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна П.Ц.М., с отговора на въззивната жалба, оспорва същата и моли решението да бъде
потвърдено. Претендира стоР.те разноски.
Бащата на детето Ц.П.М. не е подал отговор на въззивната жалба и не
изразява становище по нея.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от страна, имаща правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение №*********/11.12.2020
г., постановено по гр.д. № 24347/2020 г., Софийски районен съд, 117 състав е определил на основание чл. 128,
ал. 1 от
СК следния
режим на лични отношения на П.Ц.М. с малолетния му внук К.Ц.М.: в
първите три месеца от влизане на решението в сила ще има право да го взема
заедно с бащата Ц.П.М.
всяка четвърта неделя от месеца, за времето
от 10:00 часа до 18:00 часа,
а след това освен в същите дни и часове заедно с бащата, ще може да го
взема сам и всяка първа събота от месеца от 14:00 часа до 18:00 часа и за по 5 дни
през летата извън годишния отпуск на майката.
Поддържането на близки отношения между бабата, дядото и внуците е
традиция и социална норма в българското общество, която е отразена в правото на
доста късен етап. С нормата на чл.128 от СК е предоставено правото на дядо и
баба да претендират за лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци, като
съдът може да определи мерки за лични контакти между дядото и бабата, и
внуците. Уважаването на молбата с правно основание чл.128, ал.1 от СК зависи от
най-добрите интереси на детето, които следва да бъдат гарантирани чрез
съдебното решение.
За успешното
провеждане на предявената по реда на чл.128, ал. 1 от СК молба, молителя следва
да установи качеството си на дядо
на малолетното дете, че ответниците са родители на последното, че разполага с
нужните материални възможности и личностни качества за полагане на адекватни на
нуждата на детето грижи при осъществяване на личните си контакти с детето и че
в интерес на последното е да поддържа такива контакти.
При определяне на режима на лични
контакти на баба и дядо с дете, съдът следва да
изхожда от конкретно съществуващите отношения между поколенията в семейството,
съобразявайки интереса на детето. Този интерес изисква да бъдат преценени
всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане
и възпитание и изграждането му като съзнателна личност. Мерките за лични
отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната
преценка на обстоятелствата по § 1 т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона
за закрила на детето.
Разпитаният от
първоинстанционния съд свидетел Й. М.- син на ищеца и брат на ответника Ц.П.М., който не живее в едно домакинство с баща си и с брат си, дава показания, че К. им е гостувал често,
играел е с децата на свидетеля, идвал е до преди година и половина. Тогава, на
рождения ден на дъщерята на свидетеля, майката на К. го е пуснала за последен
път. След това свидетелят е отишъл на семейна почивка с баща си и брат си,
поискали са майката на К. да прати К., но тя му е отговорила, че не го пуска, тъй като не иска той да се среща
с тяхното смейство. Чрез свидетеля ищеца
е търсил контакт с внука си- на последния рожден ден на дъщерята на свидетеля
през 2020 г. свидетеля отново е поканиял майката на К. да го доведе, но тя му е
казала, че детето е на друг рожден ден. Бащата на свидетеля и К. имат отлични
отношения. Дядото се държи с К. както с дъщерите на свидетля. Детето го нарича
„дядо П.“. Преди повече от година и половина ищецът е разхождал внука си в
парка, но от година и половина не го е виждал. Жилището на ищеца е голям
апартамент. Докато са се виждали, са имали напълно естествена емоционална
връзка като между дядо и внуче. Последно ищеца и майката на К. са били заедно със
свидетеля на семейни сбирки преди поне две години и са се държали естествено.
Съдът кредитира свидетелските показания през призмата на чл. 172 от ГПК, тъй
като същите са вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и касаят преки
впечатления на свидетеля за обстоятелствата, за които се отнасят.
Изслушан от
първостепенния съд на основание чл. 59, ал. 6 СК, П.Ц.М. е
заявил, че преди около две години за последно е видял внука си. Бил е поканил и
двамата си синове с децата. Работи като технически ръководител в
строителството. От 15 години, след смъртта на съпругата му, живее с друга жена.
Нямал е никакви конфликти, неразбирателства с М.. Доколкото знае и синът му Ц.
има проблеми да вижда К.. Не е говорил лично с нея и не знае защо.
Пред първата инстанция е представен социален доклад, изготвен от ДСП-
Слатина, в който се сочи, че дядото живее в собствено на съжителката му М. Г.
жилище, състоящо се от хол, две спални и баня. Съобщил е на социалните служби,
че е пенсионер и за месечен доход от около 3000 лв. Потвърдил е съобщеното от
майката на К., че от около 2 години не се е срещал с К. и смята, че детето го е
забравило. К. е показал пред социалния работник, че знае името на дядо си, но
не си спомня кога го е виждал. Спомня си, че го е посещавал преди време.
Склонен е да се среща с дядо си, но „да присъства и мама“.
В настоящата инстанция е разпитана в
качеството й на свидетел А.П.- майка на ответницата, която дава показания,
които съдът счита, след съобразяване разпоредбата на чл. 172 ГПК, че няма
пречка да кредитира, тъй като не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. С тях се установява, че между К. и неговия дядо няма и
никога не са съществували нормални отношения. Виждали са се няколко пъти- на
втория и третия рожден ден на детето, което е било на 4 години. К. е присъствал
на рождения ден на братовчедка си, когато детето е било около 2-3 годишно,
когато е казало, че на рождения ден на Р. е бил дядото на Р., защото не познава
дядо си. Миналата година свидетелката е водела К. на детска градина и са
срещнали дядото пред обект, на който последния работи. Погледнали са се, но той
не е реагирал, не е познал нито
свидетелката, нито детето. И детето не го е познало. Дъщерята на свидетелката
много пъти е инициирала контакт с дядото, но това не се е случило. Никога
дядото не е потърсил контакт с детето, не е пожелал да го вземе от детската
ясла. За рождените дни, които е
инициирала М., тя се е обаждала на дядото и го е канила, той е идвал с
приятелката си, стоял е половин час и си е тръгвал. Свидетелката не е видяла да
има контакт с детето в тези моменти. След това дъщеря й не го е канила.
С оглед задължението на съда да следи
служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, въззивният съд е
допуснал изготвянето на съдебно-психологична експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и съдът счита за обективно и компетентно изготвено, пълно,
ясно и обосновано. Експертът установява каква е
емоционалната привързаност на детето към дядото по бащина линия и какво е
отношението на детето към дядото по бащина линия, какво е психо - емоционалното
състояние на детето, наличието у детето на симптоматика за преживяно насилие,
включително сексуално от страна на бащата или друго лице. Вещото лице
установява, чрез информацията получена само от детето и психологичните тестове,
че детето няма изразена емоционална връзка с дядото по бащина линия. Детето не
отхвърля фигурата на дядото, но не изразява желание за контакт с него. По скоро
отношението му е като към непознат човек. Детето К. М. не проявява признаци на
негативни преживявания и мисли. Ориентиран е за пространство и време, лесно
установява контакт. При детето вещото лице е наблюдавало напрегнатост, която е
свързана с присъствието на родителя и необходимост от постоянното търсене на
одобР.е на майката. При изследваното дете, К. М., на 8 години в момента, експертът
не установява индикации за преживяно насилие, включително и сексуално.
За част от въпросите на допуснатата
съдебно-психологична експертиза, заключение не е изготвено поради това, че въззиваемият
П.Ц.М. не е оказал
съдействие на вещото лице. В съдебното заседание на 22.05.2023 г. съдът е
указал на П.Ц.М., че въззивният съд
може да приеме за доказани, на основание чл. 161 от ГПК, следните
обстоятелства: 1.
че детето К.Ц.М. не е емоционално привързано към
дядото по бащина линия П.Ц.М. и че детето има отрицателно отношение към него;
2. че емоционалното състояние на детето К.Ц.М. е нормално за дете на
неговата възраст;
3. че дядото по бащина линия П.Ц.М. не е способен да се грижи за детето К.Ц.М.;
4. че режима на лични отношения на детето К.Ц.М. с дядото по бащина линия П.Ц.М.,
определен с обжалваното решение, не е
подходящ за детето;
5. че не е в интерес на детето да бъде определен режим на лични отношения
на детето К.Ц.М. с дядото по бащина линия П. Ц. М..
Поради изложеното, настоящия съдебен
състав приема, че въззивника е създал пречки за събирането на допуснато доказателство- съдебно-психологична
експертиза- за изготвяне на експертно заключение.
С
определение от 02.09.2022 г., съдът, на основание чл. 176 от ГПК, е допуснал
въззиваемия П.Ц.М. да даде обяснения, като го е задължил
да се яви лично, за да отговори на посочените въпроси. Предупредил го е,
че на основание чл. 176, ал. 3 ГПК съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни
отговори. Въззиваемия П.Ц.М. не се е явил и
не е отговорил на въпросите, без да сочи и доказва основателна причина за това
му поведение.
В изготвения за целите на въззивното производство социален доклад от ДСП-
Красно село, се сочи, че П.Ц.М. последно преди около 4 години е видял внука си.
Ходили са на море, на разходка в парка. Излага се становище, че дядото на К. живее
в собствено жилище, състоящо се от 2 спални, хол, баня, тоалетна, че е трудово
ангажиран. Заключава се, че дядото по бащина линия е финансово обезпечен и разполага с
необходимите санитарно- битови условия, за да посрещне в дома си своя внук К.,
в рамките на евентуален режим на виждане с него. В интерес на детето е да има
контакти с дядото по бащина линия, за да запази родовата си идентичност.
В изготвения във въззивното производство социален доклад от ДСП- Слатина е
отразено казаното от майката, че от раждането на К. до настоящия момент между
детето и дядо му по бащина линия няма емоционална връзка. Съобщила е, че през
съвместния живот на родителите на К., дядото П.Ц.М. не е участвал в социалния кръг и не е участвал
в неговото отглеждане. Не е търсил контакт с него, не е прекарвал време с него,
не е проявявал близост с него. По нейна инициатива П.Ц.М. е канен на рождени
дни на детето. Семейните сбирки, на които детето се е виждало с дядо си са
три-четири, където К. разпознава дядо си като дядо на братовчедката си Р..
При изслушването й във въззивното производство М.Л.Н. заявява, че детето
последно се е виждало с дядо си на 4- годишния си рожден ден, когато тя е поканила
дядото. От тогава не е търсил детето по
телефона, нито са се виждали. Счита, че дядото е инициирал това дело, тъй като
бащата го е накарал. К. се чува и вижда с баща си, но през последните няколко
месеца бащата не го е търсил. Тя е против
да бъде определен режим на лични контакти на детето К. с дядо му, тъй
като дядо му никога не го е търсил. Ако желае да го види и го потърси чрез нея,
тя няма да възпрепятства тези срещи. Присъдените от СРС срещи на дядото с детето
са повече, отколкото на бащата с детето, режима е прекомерно широк. Това
не е нормален режим, затова го обжалва. Това, при положение, че той никога не е
имал отношения с детето, дори не го познава и те нямат никаква връзка, дори
детето не го познава. Един път месечно, събота или неделя, за по два часа,
примерно, от 10 часа до 12 часа, е съгласна да се вижда детето с дядо си,
задължително в нейно присъствие. Тя няма никакви отношения с дядото на К..
Детето е било на 5 месеца, когато си е тръгнала, една година по-късно се е
развела и бащата е забранил на дядото да
я търси. Не поддържа контакти с дядото на К.. Счита, че и в нейно присъствие
контакта на дядото с К. би бил пълноценен, ако искат да общуват или ходят
някъде В първоначалните месеци е убедена, че е необходимо контакта им да бъде в
нейно присъствие, докато въобще изградят контакт.
Действително нормата на чл. 128, ал. 1 СК предвижда
отделно право на дядото (какъвто е настоящият случай) да поиска от районния съд
да определи мерки за лични отношения с него.
По делото е безспорно обстоятелството, че детето К.Ц.М. няма контакти със своя дядо по бащина линия повече от
четири години– такива са твърденията на всички страни-изложени в молбата по чл.
128, ал. 1 СК, отговорите на същата и при изслушването на ищеца от СРС и на
въззивницата от настоящата инстанция, в този смисъл са показанията и на
разпитаните от първоинстанционния съд свидетел Й. М. и от въззивния съд
свидетелка А.П..
В социалния доклад на ДСП-Слатина, представен
пред първа инстанция, е отразено, че П.Ц.М. смята, че детето го е забравило. Отразено е, че К. е показал пред социалния
работник, че знае името на дядо си, но не си спомня кога го е виждал. Спомня
си, че го е посещавал преди време. Склонен е да се среща с дядо си, но „да
присъства и мама“.
Детето няма изразена емоционална връзка с дядото по бащина
линия; Детето не отхвърля фигурата на дядото, но не изразява
желание за контакт с него; Отношението му е като към непознат човек- установено със заключението на
СПЕ.
Установи се, със
събраните гласни доказателства по делото в настоящата инстанция, че дядото по бащина линия не е ограничаван
да контактува с детето нито от страна на майката, нито от страна на бащата, а липсата на такива контакти
е следствие от дезинтересирането му от инициирането им от негова страна и
липсата на желание да поддържа отношения с внука си К..
При постановяване на решението по чл. 128,
ал. 1 СК винаги трябва да бъде съобразен най-добрият интерес на детето. Настоящия съдебен състав намира, че определяне на мерки за лични отношения между въззиваемия П.Ц.М.
и малолетния му внук К.Ц.М. на този етап не би било в съответствие с най-добрия интерес на
детето.
Интересът
на детето да контактува с дядо си се преценява на плоскостта на установените
качества на дядото да отглежда и възпитава детето и на влиянието, което той
може да окаже върху неговата личност.
В хода на производството не бяха ангажирани
доказателства, сочещи, че дядото притежава необходимите качества, които да
благоприятстват нормалното развитие и израстване на К.. Не бе установено и
какво влияние - позитивно или негативно би имала такава комуникация върху
личността на детето. Напротив, установи се, че дядото
е дезинтересиран- по негови думи пред вещото лице „тази история е приключила“. Процесуалното поведение на въззиваемия- неявяване в
о.с.з. и възпрепятстване изготвянето на СПЕ потвърждава
извода, че дядото не е
мотивиран да общува със своя внук.
Поради
липсата на съдействие от страна на П.Ц.М. при изготвянето на експертизата,
настоящия съдебен състав, с оглед установение по делото обстоятелства, приема
за доказано, че дядото по бащина
линия П.Ц.М. не е способен да се грижи за детето К.Ц.М., че режима на лични
отношения на детето К.Ц.М. с дядото по бащина линия П.Ц.М., определен с
обжалваното решение, не е подходящ за детето и че не е в интерес на детето да бъде определен режим
на лични отношения на детето К.Ц.М. с дядото по бащина линия П. Ц. М..
Следва да бъде посочено, че при промяна на обстоятелствата, например - желание
на дядото да вижда внука си и да има възможност и способност да се грижи за
него, може да предяви отново такъв иск. В настоящия
момент, обаче, постановяване на режим на лични отношения не е в интерес на
детето.
Предвид горното, обжалваното решение
на районния съд следва да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което предявения
от П.Ц.М. иск да му
бъде определен режим на лични отношения с малолетния му внук- бъде отхвърлен.
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация, приложима при спор относно режим на лични отношения,
предпоставен от невъзможност да се постигне споразумение. Съдебното решение се
постановява за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете,
ползва всички страни и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, както в първоинстанционното производство, така и във въззивното,
независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № *********/11.12.2020 г., постановено по гр.д. № 24347/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 117 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Ц.М., ЕГН********** срещу М.Л.Н., ЕГН********** и Ц.П.М.,
ЕГН********** иск, на основание чл. 128, ал. 1 от СК да бъде определен режим на лични
отношения с малолетния му внук К.Ц.М., ЕГН*********, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.Л.Н. и П.Ц.М. за присъждане на разноски, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.