Решение по дело №27/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-200 от 29.01.2025 г., подадена от И. И. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово с [ЕГН], против Решение № 32 от 10.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 102 от 2024 година на РС – Дряново /РСД/.

С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 000444 от 06.08.2024 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, София, с което на касатора М. на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание /глоба/ в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от същия нормативен акт, като е постановено и заплащане на 9.00 лв. такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 24.02.2024 г., в 9.50 ч., на посочен пътен участък, е извършена проверка от страна на контролните органи на АПИ на МПС – лек автомобил, с рег. № [рег. номер], Д. Л., с обща допустима максимална маса 1 740 кг, управлявано от М.. В хода на проверката се установява, че на 16.02.2024 г. в 09.45 ч. същото МПС, попадащо в категория на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, е засечено да се движи на посочен пътен участък – път № I -5, км 118+999, който е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди съвсем накратко, че не е извършено процесното деяние и че са налице процесуални нарушения, свързани със съставянето на АУАН и НП, без конкретизация в какво се изразяват те. Допълнително в хода на производството се представя Експертно решение на ТЕЛК от 02.02.2023 г., с което на лицето, считано от същата дата, е призната ТНР от 50%, као твърди, че е бил освободен от заплащането на такава такса. Свидетелите по делото заявяват, че са направили проверка и че в такива случаи от Агенция за социално подпомагане подават информация за такова освобождаване, но в случая не е имало подобна. Към процесната дата не е излязла информация, че автомобилът е бил освободен от задължение за заплащане на винетка. Същият е имал основание да бъде освободен от такса, но не е притежавал винетен стикер. Въз основа на направено искане в открито съдебно заседание от АСП по делото постъпва информация за подадено от И. М. заявление от 26.02.2024 г. за получаване на безплатна годишна електронна винетка за 2024 година за процесния лек автомобил. Няма спор, че това е станало след извършване на нарушението от 16.02.2024 г. и след констатирането му при направена проверка на място с негово участие от 24.02.2024 г. или към тези две дати той не е притежавал валиден винетен стикер. Самият процесуален представител на страната в проведено о.с.з заявява, че е налице един промеждутък от десетина дни, когато жалбоподателят е бил без винетка и е бил проверен точно в този период, поради което случаят е с по-ниска степен на обществена опасност.

За да постанови съдебния си акт, РСД е приел, че са установени по несъмнен начин деянието, деецът и неговата вина. По направеното възражение относно безплатната винетка, на която същият имал право съдът е отбелязал, че той е бил наясно с факта, че винетката е годишна, изтекъл е срокът на предходната такава и той е бил длъжен преди да управлява автомобила си по платената пътна мрежа или да закупи нова такава, или да подаде заявление за безплатна и да се снабди с такава в срок така, че да не остава промеждутък от време, през което той да не е изряден в това отношение. Според РС не е налице основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, т.к. деянието е формално по вида си и не могат да се обсъждат настъпили вредоносни последици от същото. Случаят не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи от същия вид. По тези съображения НП е потвърдено.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като се акцентира отново на това, че от2023 г. касаторът е имал право на безплатен винетен стикер, но не е заявил своевременно издаването на такъв, поради което при проверката се е оказал без него.

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Р. И., който поддържа депозираната жалба.

Ответната страна не се представлява. Депозира писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки по съществото на спора, изготвени и подписани от упълномощен юринсконсулт.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издаден при спазване на изискуемата от закона форма. Съдържа всички реквизити, предвидени в нормата на чл. 57 от ЗАНН. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на РСД, че нарушението е установено от обективна и субективна страна – действително на посочената дата и по време на проверката няколко дни след това автомобилът на касатора е управляван без наличието на заплатена за същия винетна такса. По делото не е спорно, че той е имал право да се снабди с безплатна такава и за този период, но не е предприел своевременно съответните мерки за това, с което е реализирал съставът на процесното деяние. Самото наличие на заболяване и признат процент НРТ не е достатъчно, за да завърши фактическия състав на получаване на безплатна винетка. Необходимо е подаване на заявление за това и развиване на съответната процедура пред оправомощените органи от АСП, за което е предвидено определен период, като тези правила са нормативно регламентирани и с оглед презумпцията за знание на правото това е било известно на касатора. Същият е проявил небрежност, като форма на вина, непроследявайки изтичането на предходния период, за който му е бил издаден такъв стикер, а нарушението не изисква наличието на умисъл, за да бъде налично и за извършването му да се наложи административна санкция. Въз основа на така изложеното съдът приема, че нарушение действително е налице.

За същото обаче могат да се направят изводите, че съставлява маловажен случай, т.к. се характеризира с определи специфики, които могат да определят деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност от общия случай на незаплатена винетка поради следното: Правото на освобождаване от заплащане на винетна такса от лица с трайни увреждания при ползване на платената пътна мрежа е регламентирано в чл. 10в от Закона за пътищата, което води до намаляване на финансовата тежест и ограниченията в мобилността и разширява възможностите за интеграция и социално включване в живота на общността. В случая касаторът отговаря на хипотезата за освобождаване от заплащане на такава такса, съгл. ал. 1 от нормата. Процедурата е регламентирана в № Н-19 от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до [възраст] възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от [възраст] възраст. Правоимащото лице подава заявление- декларация по образец, придружено с изискуеми документи. Дирекциите "Социално подпомагане" обработват и одобряват документите в 7-дневен срок от подаването на заявлението-декларация чрез интегрираната информационна система на Агенцията за социално подпомагане, изготвят и предоставят по електронен път чрез защитен канал на Агенция "Пътна инфраструктура" дневна заявка по образец (приложение № 2) за издаване на безплатни годишни електронни винетки, след което Агенция "Пътна инфраструктура" издава безплатна годишна електронна винетка със срок на валидност една година и връща по електронен път чрез защитения канал на Агенцията за социално подпомагане информация по образец (приложение № 3) с потвърждение за генерираните годишни електронни винетки за леките автомобили, посочени в заявката по ал. 2, в рамките на работния ден, следващ деня на издаване на безплатните годишни електронни винетки. Видно от процесуалните правила, самото правоимащо лице не участва по друг начин, освен чрез подаване на заявлението си и дори не се уведомява за датата на издаване на винетката и срока й на валидност. Безспорно седмица преди да бъде заснето с АТСС, то е имало винетка за предходен период и има статута на провоимащ субект за целия период, през който отговаря на условията да получи такава винетка. В момента, в който е било установено управлението на МПС без стикер и при последвалата проверка то не е изгубило този си статут и по силата на горецитираната законова норма „се освобождава от заплащане на винетна такса“ – т.е. то така или иначе не е дължало сума за такава. Това, че не е задействало своевременно процедурата този факт да бъде установен по съответния ред, не означава, че то се задължава да заплати тази сума, поради което постановеното в диспозитива на НП разпореждане да заплати такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП е без правно основание, а налагането на санкция – глоба и то – във фиксиран размер, каквато ще заплатят лицата, които са задължени по закон да плащат тази такса, когато ползват съответния вид пътища, се явява несправедливо в конкретния случай.

Сочената като нарушена норма на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Но както бе посочено по-горе, специалната норма на чл. 10в от ЗП предвижда, че лице като жалбоподателя „се освобождава от заплащане на винетна такса“ и то поради този си специален статут, какъвто той несъмнено притежава, видно от ЕР на ТЕЛК.

Достатъчно е било наказващият орган да предупреди писмено лицето, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В заключение настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил, първоинстанционният съд се е произнесъл с един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен по гореизложените съображения.

С оглед изхода на правния спор и направеното своевременно и основателно искане на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, съдът счита, че същото следва да бъде уважено. На въззивна съдебна инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, по силата на който е договорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с оглед това, че възложителят се явява материално затруднено лице. На същото основание страната е поискала такова възнаграждение да се присъди и за процесуалното представителство на адвокат И. на касационна съдебна инстанция. И пред двете съдебни инстанции процесуалният представител на страната се е явявал лично, с оглед на което съдът намира, че на същия следва да се присъди адвокатко възнаграждение от по 400.00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции или общо – 800.00 лв.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 32 от 10.12.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 102 от 2024 г. по описа на Районен съд Дряново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 000444 от 06.08.2024 г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, София, с което на касатора И. И. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, [ЕГН], е наложена административна санкция – глоба в размер на 300.00 лв. на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и същият е задължен да заплати и такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 9.00 лв.

ОТМЕНЯ същото Наказателно постановление.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И. И. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, [ЕГН], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление да заплати на адвокат Р. Х. И. от Адвокатска колегия Габрово, [ЕГН], деловодни разноски от 800.00 /осемстотин/ лв., съставляващи адвокатски хонорар – по 400.00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.