Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 311 09.06.2016 г. гр. Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен
съд Девети
състав
На
осемнадесети май 2016
година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОЛЕВА
Секретар: В.В.
Като
разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело
№ 1353
по описа за 2015 година,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за
обезщетение за неимуществени вреди, представляващо договорна отговорност, с
правно основание чл.82 от ЗЗД във вр.
чл.52 от ЗЗД.
Ищецът Г.М.А. твърди в исковата си молба, че повече от 10
години владеел недвижим имот – дворно място с построената в него къща в парцел
VІІ-177 в кв.4 в с. Дралфа, общ. Търговище.
В къщата живеел той с трите си деца /И. , род. 1993г., Д., род. 1996г. и
В., род. 1999г./ , за които упражняването на родителските права му било
възложено с влязло в сила на 20.02.2008г. решение № 38/01.02.2008г. по гр.д. №
1173/2007г. по описа на ТРС. Страните по
настоящото дело са обвързани от договор за доставка на ел. енергия. Въпреки опитите му не могъл да прехвърли
партидата на ел.мера на свое име. В неустановен ден през 2010г. в негово
отсъствие, само дъщеря му била вкъщи, служители на ответното дружество
извършили технически операции по ел.мера, като за свидетел извикали кмета на
селото. След 2 месеца манипулирането на ел.мера се повторило, но без никакви
свидетели. Съставен бил констативен протокол и била коригирана сметката за ел.
енергия в обитаваната от ищеца и децата му къща. Ищецът
бил привлечен като трето лице – помагач по гр.д. № 1485/2014г. по описа
на ТРС, по което претенцията на „Енерго-Про Продажби“ е била против А.Д. А. за 4000 лв. – незаплатена ел. енергия
в имота, който владеел той - Г.М.А. с децата си. Сумата била непосилно голяма,
прекъснато било ел.захранването. От
момента, в който се прибрал вкъщи и установил, че е прекъснато ел.захранването
започнали душевните страдания на ищеца.
Децата искали да гледат телевизия и да учат вечер уроците си, но ищецът не може
да им осигури това, тъй като неправомерно бил спрян тока в къщата. Още повече, че къщата е в
близост до Гробищния парк в с. Дралфа и това всявало страх у децата му. В периода от 2010г. до 2013г. нямало ел. ток в къщата. Тогава – в периода когато било прекъснато
ел.захранването в жилището, синът му Д.
получил психическо заболяване, а самият
ищец от стрес се разболял от диабет.
След като незаконосъобразно било
прекъснато ел.захранването ищецът посетил офиса на „Енерго-Про
Продажби“-Търговище, където служителя Н. го ругаел, препоръчал му да „продаде дъщеря си“ и да им даде парите,
иначе ще ли да му вземат къщата. Ищецът
по настоящото дело се почувствал обиден, огорчен, набеден, преживял невиждани страдания и само
благодарение на близките си останал жив. Едва
след постановяване на решение по
гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС се поуспокоил като разбрал, че не той дължи тези суми на „Енерго-Про Продажби“
АД, но все още продължава да се стряска нощем от преживения шок. Ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 10000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на незаконосъобразно
прекъсване на ел. захранването в къщата,
в която живеел той и трите му деца. Ищецът редовно призован се яви лично
и с упълномощен процесуален представител – а.. М.М. ***,
който поддържа иска така, както е
предявен и моли да бъде уважен. Представена е писмена защита.
Ответникът – „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна, редовно уведомен за исковата молба, подаде в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който
счита, че искът е допустим , но неоснователен.
Ищецът е имал сключен на 05.12.2007г.
предварителен договор с А.Д. А.
за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот дв.пл.№ VІІ-177 в
кв.4, парцел 49 в с. Дралфа, общ. Търговище. И да е живеел в имота ищецът с
децата си този предварителен договор не прехвърля право на собственост. С влязло в сила на 05.02.2013г. решение № 14/10.01.2013г. по
гр.д. № 1444/2012г. по описа на ТРС, което е вписано в Служба по вписванията –
Търговище на 07.05.2013г. ищецът е станал собственик на имота. След подаване от
ищеца на заявление на 14.05.2013г. и представяне на изискуемите документи по ЗЕ
и ОУДПЕЕ са възникнали договорни отношения
за продажба и доставка на ел.енергия между страните по делото, ищецът е
включен в системата на доставчика като
клиент и за обект със съответните клиентски и абонатен номер и на 26.06.2013г.
е възстановено снабдяването с ел.
енергия в имота. Потребената ел.енергия в периода от 30.06.2010г. до
05.10.2012г. не е била заплатена от А.Д. А. , който към него момент е бил титуляр със съответния кл.№ на имота
и в този период той е бил в договорни отношения с доставчика на ел.
енергия. Осъдителното решение по гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС против А.Д.
А. е за периода от 30.06.2010г до
30.09.2010г. , но в този период ел. захранването в имота не е било
прекъсвано. Прекъсване на ел.
захранването е имало в периода от 18.05.2011г. до 26.06.2013г. и то е било
законосъобразно на осн. чл.123 ал.1 от ЗЕ и чл.20 ал.1 от ОУ на ДПЕЕ. Служителите на ответника са
действали законосъобразно и
добросъвестно, отговаряйки на писмено на жалби на ищеца и напътвайки го какви
документи да представи за прехвърляне на партидата на негово име. Няма
доказателства кога е получил психичното заболяване синът на ищеца. От ЕР на
ТЕЛК се доказва, че ищецът е с начална дата на инвалидност с диагноза – диабет
от 22.10.1998г. Ответникът редовно призован в открито заседание се представлява
от упълномощен процесуален представител -
юр. Кереметчиева, който моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Подробни съображения са изложени в
писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Въпреки указанието на съда с
определението му по чл.140 от ГПК –
ищецът да представи заверено ксерокскопие на цялото решение № 38/01.02.2008г. по гр.д. № 1113/07г. по описа на
ТРС, влязло в сила
на 20.02.2008г., тъй като твърди, че по силата на това
решение му е било предоставено упражняването на родителските права по отношение
на трите му деца, а в представеното копие липсва част от мотивите и пълния диспозитив на решението , то такова не е
представено, но не се спори в настоящото
дело, че ищецът - Г.М.А. *** фактически действително е
упражнявал от 2008г. родителските права и при
него са живели в процесния период 2010
-2013г. трите му деца: И., род. ***г., Д., род. на ***г. и В. , род.
на ***г. През
2010г. когато според твърденията на
ищеца ответникът неправомерно му е прекъснал ел.захранването в
къщата децата са навършили съответно
17г. - И., 14г. – Д. и 11 г. – В.. Безспорно
се установи, че с влязло в сила на
05.02.2013г. решение № 14 постановено
на 10.01.2013г. по гр.д. № 1444/2012г. по описа на Търговищки районен съд,
вписано на 07.05.2013г.- с Вх.рег.№ 136, том VІ, Дв. Вх.№ 2516, парт.книга №
55186, н.д. № 61 в Служба по вписванията-Търговище, е обявен за окончателен по отношение на Г.М.А., ЕГН **********,***, от една страна, и А.Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и И.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, от друга страна, сключения на 05.12.2007 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , по силата на който : А.Д. А. , ЕГН ********** и И.Д.Т. , ЕГН **********,
продават на Г.М.А. , ЕГН **********, една втора идеална
част /1/2 ид.ч./ от следния недвижим имот: Дворно място от
около 2000 кв.м. с построени в него паянтова
къща
и
селскостопански постройки, за което е отредено дв.пл.№ VІІ-177 в кв.4 по плана
на с. Дралфа, общ. Търговище, при граници: от две страни път; дв.пл.№ 176 в кв.4; дв.пл.№ VІІІ-177 в кв.4 и дв.пл.№ Х-177 в кв.4, описан в пункт 1.
А/. от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том ІІ, дело № 558 /05.11.1980
г. по описа на служба по вписванията при Районен съд – Търговище, за сумата от
620 лв., която е заплатена на
продавачите. Безспорно е, че предварителният договор е
сключен на 05.12.2007г. и от
05.02.2013г. , когато е влязло в сила решението за обявяването му за окончателен, ищецът по настоящото дело - Г.М.А. е станал собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място с построените в
него къща и стопански постройки с адрес
в с. Дралфа, общ. Търговище, ул. „Хаджи Д.“ № 14, като от
2008г. и в процесния период 2010-2013г. той с трите си деца е живял в къщата,
обитавал и ползвал същия имот.
Със заповед № 604/08.09.2014г. по Ч.гр.д. № 1258/2014г. по описа на Търговищки
районен съд е разпоредено
А.Д. А., който е един от продавачите по предварителния договор, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД гр. варна сумата от общо 2161.78 лв.,
представляваща главница на неизплатени
задължения за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода от
30.06.2010г. до 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 05.09.2014г. до
окончателното изплащане на задължението и
сумата от 838.66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
23.07.2010г. до 08.08.2014г. на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и разноските
в заповедното производство. Вземането на кредитора е обосновано с неизпълнение на парично
задължение за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода от
30.06.2010г.-05.10.2012г. за обект с аб. № **********, находящ се в с. Дралфа,
клиентски № **********. След възражение на длъжника е образувано гр.д. № 1485/2014г.
по описа на Търговищки районен съд , по предявен положителен установителен иск по чл.422 от ГПК. С влязло в сила на 10.07.2015г. решение № 372 постановено на 19.06.20915г. по
гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС е
признато за установено , че А.Д. А.
дължи на „Енерго-Про Продажби“ гр. Варна сумата от 35.78 лв.- консумирана
ел.енергия в периода от 30.06.2010г. до
30.09.2010г. за обект в с. Дралфа, общ. Търговище; сумата от 14.43 лв. – лихва
за забавено плащане върху главницата от падежа на всяка фактура до
08.08.2014г.; сумата от 19 лв.-дължима такса
за прекъсване и възстановяване на ел.захранването в обекта, ведно със
законната лихва от 05.09.2014г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 604/08.09.2014г. по ч.гр.д. № 1258/2014г. на
ТРС, като иска в
останалата част до пълния претендиран
размер от общо 3000.44 лв. е отхвърлен като неоснователен. В исковото производство по гр.д. №
1485/2014г. по описа на ТРС ответникът /длъжник в заповедното производство/ А.Д.
А. е привлякъл като трето лице-помагач на ответната страна Г.М.А. /ищец по настоящото дело/ и е приет за
съвместно разглеждане предявен от А.Д. А. против Г.М.А. обратен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за същата сума 3000.44 лв., представляваща главница и
лихва. По предявеният обратен иск,
със същото решение № 372 / 19.06.20915г. по гр.д. № 1485/2014г.
по описа на ТРС , Г.М.А. *** е
осъден да заплати на А.Д. А. същите суми:
сумата от 35.78 лв.- консумирана
ел.енергия в периода от 30.06.2010г. до
30.09.2010г. за обект в с. Дралфа, общ. Търговище; сумата от 14.43 лв. – лихва
за забавено плащане върху главницата от падежа на всяка фактура до
08.08.2014г.; сумата от 19 лв.-дължима такса
за прекъсване и възстановяване на ел.захранването в обекта, ведно със
законната лихва от 05.09.2014г. ПРИ УСЛОВИЕ
А.Д. А. да заплати или доколкото
заплати установеното вземане в горния размер на „Енерго-Про Продажби“ АД гр.
Варна. По силата на чл.223 ал.1 от ГПК
цитираното решение по гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС има установителното действие в отношенията на третото по него
дело лице - Г.М.А. *** и насрещната му
страна - „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна.
Несъмнено дължими към „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна са били за
периода само от 30.06.2010г. до
30.09.2010г. само сумата от 35.78
лв.- консумирана ел.енергия за обект в с. Дралфа, общ. Търговище; сумата от 14.43 лв. – лихва за забавено
плащане върху главницата от падежа на всяка фактура до 08.08.2014г.; сумата от
19 лв.-дължима такса за прекъсване и
възстановяване на ел.захранването в обекта, ведно със законната лихва от
05.09.2014г. Несъмнено в този период обектът е бил обитаван и ползван от Г.М.А.
и трите му деца, а титуляр на партидата е бил
А.Д. А..
Видно от представените от
ответника по настоящото гр.д. №
1353/2015г. по описа на ТРС писмени доказателства , ищецът Г.М.А. е
подавал до праводателя на ответника - „Е.ОН-България“ АД гр. Варна две жалби – от 25.03.2011г.
и от 04.04.2011г. против
действия на служители на „Е.ОН България“ клон Търговище /лист 61 и 64 по
делото/, с които е настоявал: анулиране на издадените актове на името на А.Д.
А.; да се разпореди свързване на ел.енергия
с домът му, откриване на партида на
негово име и уволнение на
виновните служители. На двете жалби е
отговорено от „Е.ОН България Мрежи“ АД
– Център за обслужване на клиенти гр. Търговище
с уведомителни писма Изх.565679/28.03.2011г. и Изх.№ 574797/18.04.2011г. /лист 62-63 и 65-66/, че за този обект
титуляр на партидата , имащ правата на потребител е собственика А.Д. А.; че жалбоподателят следва да
представи документ за собственост на имота, какъвто не е предварителният договор
от 05.12.2007г. и че за да се прехвърли
партидата на негово име, след като не е собственик, следва да има дадено съгласие в нотариално заверена форма от
собственика или титуляра на вещното право ползване , на осн. чл.6 ал.2 от ОУ.
Жалбоподателят е приканен да представи необходимите документи за
откриване на партида на негово име. Също
от представените от ответника писмени доказателства - Нареждане №
5/09.05.2011г. и Извадка от списък за
прекъсване от дата 18.05.2011г. за РОЦ-Търговище /лист 60-61/, поради забава в плащането на
дължимите суми за консумирана
електрическа енергия е наредено
да се преустанови снабдяването на
ел.енергия на потребители, съгласно приложени списъци, представляващи
неразделна част от тази заповед, като
преустановяването следва да се извърши в периода от 09.05.2011г. до
31.05.2011г., и в това число е кл.№
**********, аб.№ **********, титуляр на партида – А.Д. А., с адрес *** и сума
до прекъсването 1476.02 лв. Съгласно т.3 от Нареждането, снабдяването ще
бъде възстановено след заплащане на
всички дължими суми и след възстановяване на всички разходи по
преустановяването и възстановяването на
снабдяването. Безспорно се установи, че след прекъсването
на електрозахранването на 18.05.2011г.
в обекта-къщата в с. Дралфа, обитавана от Г. М.А.
и трите му деца, електрозахранването е възстановено на 26.06.2013г. Г.М.А. е подал Заявление за снабдяване и разпределение на
електрическа енергия /за физически лица/
№ 1808316/14.05.2013г. за обект-къщата
в с.Дралфа, общ. Търговище, ул. „Хаджи Д.“ № 14, който е съществуващ обект с
кл.№ **********, аб.№ ********** на предходен ползвател А.Д. А. /лист 67 по д/. . Със заявлението
е представено копие от решение № 14 /10.01.2013г. по гр.д. № 1444/2012г. на ТРС, вписано в СВ- Вх.рег.№
2516/07.05.2013г., акт № 136, том ІV, парт.кн.стр.55186 и
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.06.2013г. от И.Д.Т.
/другия съсобственик на ½ ид.ч. от дворното място и брат на А.Д. Тасев/ ,
за това, че е съгласен да му бъде
открита партида на Г.М.А.. Видно от извадка от списък за възстановяване от дата
26.06.2013г. за РОЦ-Търговище по посочения по-горе кл.№ и аб.№ се възстановява ел.захранването по заявление за смяна на
партида /л.70/. Безспорно се установи
от Справка за потреблението през периода
от 06.2013г. до 12.2013г. по нов кл.№ ********** на
клиент Г.М.А. *** със същия аб.№ ********** и
приложените 6 бр. фактури, че ищецът не
е имал незаплатена ел.енергия от датата на възстановяване на ел.захранването на
26.06.2013г. до края на 2013г.
От показанията на св. А.-43г., живуща ***, се установи, че от около десетина години
познава Г., комшии са откакто е купил къщата и е заживял там, жена му го
напуснала и той останал в къщата с трите деца. Къщата я купил от И. и за друго име първата свидетелка не се сети.
Партидата била на все още на
името на стария собственик, когато спрели от Енергото ел.ток в къщата, където живял Г. с децата. Преди
шест години му спрели ел.ток в къщата и
доста време нямали ел.ток , според свидетелката – около пет години. За времето
откакто Г. и децата живеят в тази къща и
партидата е била на стария собственик
още един път са идвали и са спирали тока. Идвали служители от Енергото и
спрели тока и
тогава децата се уплашили. Къщата им е до гробищата в с. Дралфа и децата
събирали свещи от гробовете, за да има с
какво да си светят вкъщи. Св. А. каза, че тогава Д. – едното дете на Г., нещо
се уплашил, получил стрес и от тогава не
е добре и все още е болно. Г. бил уплашен заради децата, притеснявал се, че
нямат ел.ток и тръгнал да търси пари на заем да плати тока, въпреки, че не била
негова вината. Същата свидетелка знае,
че Г. редовно си е плащал тока. От както
са станали комшии св. А. знае, че Г. е болен от диабет. От показанията на св. И.-33г., живуща ***, се
установи, че познава Г. от преди пет
години, тъй като той е приятел на мъжа и.
Втората свидетелка знае от мъжа си, че на Г. му отрязали ел.ток т.е.
изключили са от Енергото ел.захранването в къщата и за да го възстановят той е искал пари на заем от мъжа и. Същата
свидетелка знае, че Г. е болен, има три деца и едното му момче е болно.На
поставени от страните въпроси същата
свидетелка отговори, че не знае от кога Г.
е собственик на имота; не си спомня кога са му отрязали тока - изключили електрозахранването
в къщата; не знае за каква сума е
ставало дума, че не е била платена на Енергото за ел. ток.
Безспорно се установи от
представеното от ищеца ЕР № 3045 от 28.11.2013г. на ТЕЛК-Общи заболявания гр.
Търговище, вид на експертизата : за преосвидетелстване , че Г.М.А. *** е в
състояние до експертизата /до преглед на
21.11.2013г./ 65 % т.н.р. и
оценката след прегледа е също 65 % т.н.р. , със срок на така определения
процент трайно намалена работоспособност
и степен на увреждане - 2 години
– до 01.11.2015г.; с водеща диагноза „ххххххххххххххххххххх ххххх“ и дата на
инвалидност – 22.10.1998г. В
приложеното НОХД № 943/2014г. по описа
на ТРС към настоящото гр.д. № 1353/2015г. по описа на ТРС е видно от
приложената като писмено доказателство Епикриза, че синът на ищеца – Д. Г. М. е
лекуван еднократно в периода от 09.11.2011г. до 23.11.2011г. в „МБАЛ-Търговище“
АД гр. Търговище, в ЦПЗ-ДЮС с ИЗ № 1839/2011г. с диагноза „хххххххххххх“. Ищецът не представи никакви гласни
доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, за които
съдът още с определението си по реда на
чл.140 от ГПК в проекта за доклад му е
указал доказателствената тежест, а именно , че след като
незаконосъобразно било прекъснато ел.захранването в къщата ищецът посетил офиса на Енергото в Търговище, където служителя Н. го ругаел, препоръчал му да „продаде дъщеря си“ и да им даде парите,
иначе ще ли да му вземат къщата; че ищецът по настоящото
дело се почувствал обиден, огорчен, набеден,
преживял невиждани страдания и пр.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Праводател на ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна е
„Е.ОН България Продажби“АД гр. Варна и към процесния период 2010г. –
2013г. приложими в договорните отношения с потребителите са били Общи
условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД. Съгласно чл.4 ал.1 от ОУ
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик
или ползвател на имот, присъединен към ел.разпределителната мрежа, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е
снабдявано и закупува същата от „Е.ОН
България Продажби“ АД. По силата на
чл.6 ал.2 от ОУ потребител на ел.енергия за битови нужди може да бъде и други лице, при условие, че
собственикът или титулярят на вещното
право на ползване на имота е дал пред
„Е.ОН България Продажби“ АД съгласие в
нотариално заверена форма лицето да
бъде потребител за определен срок и в
този случай за задълженията собственикът
или титулярят на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което
е дал съгласието си. На осн. чл.6 ал.4 от ОУ,
страна в отношенията с „Е.ОН България Продажби“ АД е лицето, явяващо
се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и всички фактури се издават на негово име.
Съобразно чл.12 ал.3 във вр. ал.1 от ОУ, преди започване на продажбата на ел.енергия всеки потребител следва да
представи на електроснабдителното дружество идентифицираща информация, като удостовери
съответните обстоятелство с необходимите документи. Дължимите от потребителя суми се съобщават от
продавача чрез фактура, изпращана до потребителя на адреса за кореспонденция, заявена от клиента
/чл.18а ал.1 от ОУ/; задължение на потребителя е да заплати на продавача стойността на консумираната ел.енергия веднъж месечно по
утвърдени обявен график /чл. 26 ал.1 и 2 от ОУ/ и потребител , който не изпълни задължението си плащане в срок на
дължимите на продавача суми , дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден /чл.38 от
ОУ/. Безспорно установен факт в настоящото исково производство е,
че в процесния период от 2010г. и от
преди това - до 26.06.2013г. потребител на ел.енергия за битови нужди,
клиент на електроснабдителното дружеството и титуляр на партида за обект – с адрес с. Дралфа, общ. Търговище, ул. „Хаджи
Д.“ № 14, аб.№
********** е съсобственикът А.Д. А.. Същият е страна в договорните отношения с
„Е.ОН България Продажби“ АД, съответно с правоприемника „Енерго-Про Продажби“
АД през този период 2010г. до
26.06.2013г., когато е било прекъснато ел.захранването в обекта. Безспорно установен факт е, че ищецът Г.М.А.
и
трите му деца обитават, живеят и ползват къщата на посочения адрес – обект със
същия аб.№ от края на 2007г., тъй като
на 05.12.2007г. ищецът е сключил със собствениците А.Д. А. и И.Д.Т.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1/2 ид.ч.
от дворното място ведно с построените в него къща и стопански постройки. Безспорно установи факти са, че ищецът
е собственик на описания имот от
05.02.2013г., но той е в договорни отношения с ответника, като потребител на ел.енергия и титуляр на партидата за
обекта от 26.06.2013г., като преди това
на 14.05.2013г. е подал заявление за продажба на ел.енергия и
смяна на партидата и е представил на 13.06.2013г. нотариално заверено
пълномощно от другия съсобственик на имота – И.Д.Т., на осн. чл.6 ал.1 и 2 от ОУ. След като потребител на
ел.енергия и титуляр на партидата в
периода 2010-26.06.2013г. е бил А.Д. А. ,
той е носил договорна отговорност
за неизпълнение на парични задължения за плащане на консумирана ел.енергия,
което е предмет на спора по гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС и по което той
бил ответник. Същият е имал
правото да претендира от ел.снабдителното дружество обезщетение за вреди от
неправомерно прекъсване на електроснабдяването в този период 2010г-26.06.2013г. , на осн.
чл.32 т.2 от ОУ . Ищецът по настоящото дело,
след като не е в договорни отношения с ответника, респ.неговия
праводател , не е потребител на ел.енергия по смисъла на ОУ на договорите за
продажба на ел. енергия и не е клиент на ел.снабдителното дружество в процесния
период , когато е било прекъснато ел.захранването в обитаваната от него и
децата му къща – 2010 г. до 26.06.2013г.,
няма материалното право да претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.82 от ЗЗД и
вр. чл.52 от ЗЗД. Ищецът може да претендира
от ответника такова обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.82 от ЗЗД и
вр. чл.52 от ЗЗД, при доказване на
определените предпоставки за тази договорна отговорност, на за период след
26.06.2013г. в случай, че има
неправомерно прекъсване на ел.захранването. Освен това в настоящия процес
ищецът не доказа твърдението си, че след
прекъсване на ел.захранването през 2010г. от силния стрес той се е разболял от
диабет или че състоянието му се е влошило. Напротив , безспорно се установи, че
инвалидността на ищеца с диагнозата „хххххххххх“ датира от 22.10.1998г., като и
преди преосвидетелстването при преглед на
21.11.2013г. и след това е
запазен един и същ процент – 65 % трайно намалена работоспособност. Ищецът твърди, че се поуспокоил
след приключване на гр.д. № 1485/2014г. по описа на ТРС с влязло в сила
решение, в което е установено парично задължение в минимален размер и искът в
останалата част до пълния претендиран размер е бил отхвърлен. Следва да се
отбележи, че в това дело е бил привлечен
като трето лице –помагач и срещу него е бил предявен обратен иск от потребителя и титуляр на партидата А.Д. А.,
който от своя страна е упражнил свои процесуални права в защита на свои законни
права и интереси. От гласните доказателства по настоящото дело безспорно се установи, че в този период на
прекъсване в къщата на ел.захранването
се е разболял Д. /тогава 15-годишен/ , един от синовете на ищеца, което
кореспондира с епикризата по приложеното
НОХД № 943/ 2014г. по описа на ТРС,
а именно за лечение през есента на 2011г. в ЦПЗ-ДЮС-Търговище. Но от тези
доказателства, при наличие на други данни, че децата са живели
изоставени от майка си , че къщата се намира в близост до гробището на
селото, не би могло да се направи
категоричен извод за причинно-следствена
връзка между прекъсването на ел.захранването и
притесненията и тревогите на ищеца. Що се касае до изложените твърдения
от ищеца в исковата молба, че служителя Н. го ругаел,
препоръчал му да „продаде дъщеря си“ и
да им даде парите, иначе ще ли да му вземат къщата и пр. обиди, както съдът отбеляза по-горе, доказателства в тази
насока не са представени.
Съобразявайки изложеното, съдът
счита, че предявеният иск не е доказан преди всичко по основание, поради което
и следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Ответникът е претендирал
заплащане на разноски по делото и е представил списък на разноските в размер на
830 лв. , което е минималният размер за адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2
т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм.и доп. ДВ бр.28/2014г./. В открито заседание, в което е даден ход на
устните състезания, ответникът е представляван от един юрисконсулт. Ищецът ,
макар и с упълномощен процесуален представител няма направено искане по чл.78
ал.5 от ГПК. Доколкото с исковата си
молба е имал искане по чл.83 ал.2 от ГПК
за освобождаване от внасяне на държавна такса, но не и от съдебните разноски,
съдът се е произнесъл с определение №
1424/27.10.2015г. Предвид
изложеното съдът счита, че ищецът следва да заплати на ответника сумата от 830
лв., разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 и във
вр. ал.8 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** против „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауръс – Г, представлявано от Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., иск за сумата от 10000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на
незаконосъобразно прекъсване на ел. захранването, с правно основание чл.82 ЗЗД
и във вр. чл.52 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. М.А., ЕГН **********, с адрес:
*** ДА ЗАПЛАТИ
на против
„Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс – Г, представлявано от Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г. К., сумата от 830 лв.., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 и във вр. ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: