Решение по дело №727/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 572

                                               гр. Пловдив, 20.04.2016 г.

 

            Пловдивски Окръжен Съд, въззивно гражданско отделение – VІІ състав ва закрито заседание на 20.04.2016 г. в състав

                                                                                              Председател: Соня Гешева

                                                                                                  Членове: Величка Белева

                                                                                                                    Стефка Михова

            при секретаря, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 727/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 435 ал. 2 предложение последно от ГПК, образувано по жалба на длъжника по изп.д. № 5089/2015 г. на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив М. Л.М. срещу Постановлението за дължими се от нея разноски на взискателя – 400 лв. адв. възнаграждение и 60 лв. и 48 лв. - ДТ по чл. 43 ал. 2 и чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, обективирано в покана за доброволно изпълнение / ПДИ / изх. № 40444/28.12.2015 г., връчена й на 19.01.2016 г. Поддържа се от в жалбата че такси и  разноски не дължи по причина че не е дала повод за образуване на изпълн. производство. Предмет на това производство е осъществяване на режима на лични отношения на бащата И.С.С. с малолетното им дете С.С., за осъществяването на който режим тя никога не е създавала пречки и винаги е предавала детето. Постановения режим не се осъществява по причина че бащата живее извън територията на РБългария и се завръща рядко, поради което и за детето той е непознат човек, то се страхува от него, плаче и не желае да тръгне с баща си без майката, предвид и ниската му възраст – 6 години.

            По изложените съображения и по аргумент на чл. 78 ал. 2 от ГПК счита че не дължи разноски за изпълнителното производство и иска постановлението, с което са й определени такива да се отмени.

            Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението И.С. чрез процесуалния си представител адв. В.В. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита че в случая разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложима. Заявява и конкретни възражения против поддържаното в жалбата длъжницата да не е препятствала осъществяването на режима на лични отношения. Поддържа че делото е образувано по негова молба от 17.7.2015 г. по причина че при завръщането му в България за периода 06.07.2015 г. – 09.08.2015 г. длъжницата е отказала да му предаде детето, а на основание издадения изпълн. лист той има право да взема детето  за 20 календарни дни всяко лято. Неоснователно било поддържаното от нея че в този период тя е ползвала платения си годишен отпуск. Отказала да му предаде доброволно детето и на 21.12.2015 г.  / за което действие определените разноски -  ДТ и адв. възнаграждение /, който и отказ също неоснователен тъй като присъдения режим включва всяка нечетна година детето да бъде с баща си на коледните празници, считано от 17.12. до 26.12. включително.

            Приложени са писмените обяснения на ЧСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата. Изпратено е в препис изпълн. дело.

            Съдът установи следното:

            Жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен срок от връчване на поканата, в която са обективирани определените от съдебния изпълнител разноски за длъжника, изхожда от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Предмет на изпълнителното дело е изпълнението на влязло в сила на 27.06.2013 г. съдебно решение от 08.05.2013 г. по гр.д. № 11916/2012 г. на Районен Съд – гр. Пловдив в частта досежно определения режим на лични отношения на взискателя И.С. с малолетната дъщеря на страните С. С. На 14.12.2015 г. от взискателя чрез пълномощника му адв. В. е постъпило искане за насрочване на изпълнение за предаване на детето на 21.12.2015 г. съгласно постановения от Съда режим / от 17.12. до 26.12. всяка нечетна календарна година /, тъй като майката отказва доброволно да му го предаде. Представен е договор за заплатено адв. хонорар от 400 лв. Уведомена е длъжницата. Предприето е изпълнение – видно от съставения за това протокол на 21.12.2015 г. – детето не е предадено по причина че е с температура. Изпратената й е поканата че за така предприетото действие дължи разноските  - адв. възнагр. и ДТ, на основание чл. 79 от ГПК.

            Съгласно горната разпоредба разноските за изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 от ГПК/ освен поради плащане след образуване на изпълн. производство / и изпълнителните действия са изоставени от взискателя, които хипотези в случая не са налице и конкретно последно посочената, тъй като изпълнението не е с предмет изпълнение на парични притезания.

            Длъжницата всъщност счита да не дължи на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК – не е дала повод за образуване на изпълн. производство, тъй като процесните 20 дни, определени на бащата през лятото в случая за 2015 г. съвпаднали с платения й годишен отпуск и тя завела детето на курорт, а на 21.12. 2015 г., както и преди и след това не го предала, тъй като било болно. Съответно тези й възражения се оспорват от противната страна.

            Без значение е основателно или не и за двата периода  детето не е било предадено на бащата, тъй като хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК не е налице. След като е издаден от Съда  изпълнителен лист относно присъден режим на лични отношения на родител с дете за родителя е винаги налице основание и правен интерес да образува изпълнително производство за предаване на детето по реда на чл. 528 от ГПК. Направените от него като взискател  такси и разноски за образуването и движението на изпълн. дело – в т.ч. и заплатено възнаграждение за адвокат, са необходими и подлежат на заплащане от родителя  - длъжник на основание чл. 79 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК не намира приложение в настоящия случай, тъй като изпълняваното съдебно решение е акт на спорна администрация на гражданските отношения, който се ползва с изпълнителна сила. С оглед което възведените в жалбата основания за недължимост на таксите и разноски поради това че не е препятствала осъществяването на режима на лични отношения на бащата с детето са ирелевантни за казуса и не следва да се обсъждат.

            С оглед изложеното жалбата е неоснователна. Не е налице хипотеза на чл. 78 ал. 2 от ГПК и не е налице основание, освобождаващо длъжника от отговорността за таксите и разноските за изпълнителния процес.   

              Водим от горното Съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И 

 

            Оставя без уважение  жалбата на длъжника по изп.д. № 5089/2015 г. на ДСИ при Районен Съд – гр. Пловдив М. Л.М. срещу Постановлението за дължимите  от нея такси и разноски за изпълнението  – 400 лв. адв. възнаграждение и 60 лв. и 48 лв. - ДТ по чл. 43 ал. 2 и чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, обективирано в покана за доброволно изпълнение / ПДИ / изх. № 40444/28.12.2015 г., като неоснователна.

            Решението е окончателно.

 

 

             Председател:                               Членове:1.                     2.