Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378 ал. 5 във вр. глава ХХІ НПК. С решение № 223 от 30.11.2011г., постановена по НАХД № 510/2011г., С. р.с. е признал С. Т. К., за невиновен в това, че на 09.10.2011г. в град С. без съответно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество канабис с нетно тегло 0,6570 грама, съдържащ канабинол, със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0,11 % на стойност 3,94 лв. като случая е маловажен и го е оправдал за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК, поради явна незначителност на обществената опасност на деянието. Със същото решение предмета на престъпление - канабис с нетно тегло 0,6570 грама е отнет в полза на държавата и е постановено унищожаването му на основание чл. 92 ал. 2 ЗКНВП. Срещу решението е подаден въззивен протест от прокурор при РП С., в които се излагат оплаквания срещу извода на съда за явна незначителност на обществената опасност на инкриминираното деяние. Изтъква се, че от систематическата уредба на процесното престъпление в гл. XI „Общоопасни престъпления”, раздел III „Престъпления против народното здраве и околната среда” следва, че чрез простото държане на високорисково наркотично вещество се увреждат или поне застрашават лични или имуществени интереси на неограничен кръг лица. Извода на съда, че намереното у К. количество може да застраши само неговото здраве противоречал на гореизложеното. Допълва се още, че взетите предвид от съда обстоятелства като млада възраст, чисто съдебно минало и съдействие на органите на разследването относно обв. К. са само смекчаващи вината обстоятелства и могат да обосноват маловажност, но не и малозначителност на случая. Прави се ретроспекция на наказателноправната уредба на този вид престъпления и се заключава, че волята на законодателя била да се санкционират всички случаи на държане на наркотично вещество, тъй като е предвиден и маловажен случай за това престъпление. Отправя се искане до окръжния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което обв. К. да бъде признат за виновен в престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. В съдебно заседания представителят на Окръжна прокуратура поддържа подадения протест. Взема становище, че с оглед широкото разпространение на наркотични вещества сред подрастващите и очевидното безсилие на обществото да се справи с този проблем е налице висока степен на засягане на обществените интереси. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да признае обвиняемия за виновен. Въззиваемият К. заявява, че е удовлетворен от решението на районния съд и изразява критично отношение към случилото се. В последната си дума желае решението на РС С. да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания в протеста, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подадена в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговаря на изискванията за редовност, поради което същият се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяване на решението, които да водят до отмяната му и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Въз основа на обективен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, проверяваната инстанция правилно е възприела фактическата обстановка, която се споделя от настоящия състав. С оглед на процесуалното задължение за свой прочит на фактологията по делото, въззивният съд намира, че обвиняемият С. Т. К. е пълнолетен български гражданин /на 20 г./, студент втори курс редовно обучение в СА „Д.А. Ц.” С., не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК. По отношение на него са събрани данни за личността, от които не се установява същият да е известен с противообществени прояви и да представлява лице с висока степен на обществена опасност. На 09.10.2011г. вечерта около 18:50 часа К. се намирал в гр. С., на ул. „Ц Ц” пред питейно заведение. Била му извършена проверка от свидетелите Г, М и Ф – служители на РУП С.. В хода на същата обвиняемият признал, че носи в себе си наркотични вещества - канабис. Предал доброволно на свид. Ф един брой синьо найлоново пликче, съдържащо суха зелена растителна маса, която при проведения полеви наркотест реагирала на наркотичното вещество - канабис. Последното било иззето като веществено доказателство по образуваното ДП. От заключението на назначената по него комплексна физикохимическа експертиза се установява, че зелената растителна маса представлява наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,6570 грама, което съдържа канабинол, канабидол и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0,11 % на стойност 3, 94 лв., съгласно ПМС № 23/ 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството. Конопът /марихуаната/ представлява високорисково наркотично вещество ´о смисъла на ЗКНВП и включен в Списък № 1 към чл. 3 ал. 2 от този закон. В тази връзка С. К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдържащи се в обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Ф. и М., протокола за доброволно предаване по чл. 159 НПК от 09.10.2011г., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение, характеристична справка, веществените доказателства, включително и въведеното в процеса заключение по комплексна физикохимическа експертиза. Изброените доказателствени материали безпротиворечиво установяват относимите към предмета на доказване факти, доколкото наличните по делото гласни, писмени и веществени доказателствата се намират във взаимна връзка и пълна корелация. Значимият проблем, който на практика се поставя в настоящото производство и се явява решаващ за изхода на спора е свързан с възможността за приложение или не на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК При тези факти по делото първоинстанционният съд е приел, че осъщественото от обв. К., макар и формално да покрива от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 пр. 2 т.1 НК, поради явната незначителност на обществената му опасност не съставлява престъпление по смисъла на НК. Този извод на съда е правилен и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. В чл. 9 ал. 2 НК законодателят е предвидил две алтернативи, при които деянието не е престъпно, когато поради своята малозначителност не е обществено опасно или когато неговата обществена опасност е явно незначителна. В първия случай деянието въобще не засяга съответните обществени отношения, а при втората възможност, имаме засягане на тези отношения, но то е в такава ниска степен, че тя е недостатъчна, за да може извършеното да се третира като престъпление. Безспорно е в правната доктрина и практика, че разпоредбата на чл. 9 ал. 2 НК намира приложение по отношение на всички престъпни състави очертани в особената част на наказателния кодекс. „Малозначителността” в широкия смисъл на понятието не е някакъв абстрактен белег на деянието, а представлява негово конкретно обществено качество, което във всеки отделен случай подлежи на изследване. При решаването на този въпрос следва преди всичко да се прецени значимостта на обекта на посегателство, конкретната степен на въздействие върху него, своеобразното проявление на това въздействие като време, място и начин на осъществяването му, наличието или липсата на неблагоприятни последици извън тези върху обекта и др. В случая правната оценка на тези обстоятелства навеждат на извода за явна незначителност на деянието на обв. К.. В основата на този извод естествено място заема количествената и качествената характеристика на предмета на престъплението, наред с неговата парична равностойност. Наркотично вещество, което е било в държане на К. е с нетно тегло под един грам - 0, 6570 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 0, 11 % на нищожна стойност - 3, 94 лв. Тези характеристика на предмета на престъплението съпоставени с данните за личността на обвиняемия, чистото съдебно минало, липсата на обективни данни по делото К. да се занимава с разпространение на наркотични вещества, наличието на такива, че това е една инцидентна и незряла проява, на един сравнително млад човек /20 годишен/, както и доброто му процесуално поведение безспорно очертават извършеното от него деяние като такова с незначителна обществена опасност, което изключва неговия престъпен характер. Този извод на съда държи сметка за обстоятелството, че времето и мястото на извършване на процесното деяние /вечерно време и на публично място/ по начало индицират възможност за засягане на здравето на повече лица, а същото така държи сметка и за обществената нагласа към този тип престъпления. Именно поради това не е налице първата проявна форма на чл. 9 ал. 2 НК, при която поради своята малозначителност деянието не е общественоопасно. Наличието на обществена опасност в конкретиката на казуса, но с характеристиката на явната й незначителност се обуславя и от предназначението на наркотика за личното негативно повлияване в здравословен аспект на самия обв. К.. Този извод се налага от пренебрежително малкото количество на наркотичното вещество, недемонстративният начин на упражняване на фактическа власт върху него, скрито в джоба на обвиняемия, както и от липсата на данни по делото, че в действителност на наоколо е имало други лица, които би могло да бъдат въвлечени в употреба му. Изложените съображения мотивират решаващият състав на въззивния съд да приеме, че въздействието на конкретното деяние върху защитените от наказателния закон обществени отношения е с толкова незначителна степен на засягане, че реално същите са увредени на едно пренебрежително ниско равнище, което изключва престъпния характер на извършеното. Възражението на прокуратурата, че понастоящем е налице маловажен случай на държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение не намира опора в доказателствата по делото и установените с тях факти. Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и най – вече на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е взето под внимание от законодателя, който е криминализирал дори маловажните случаи на този вид престъпления. Но дори и при тях следва да има определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления. По изложените по горе съображения въззвиният съд счита, че в конкретния случай обществените отношения предмет на защита по чл. 354 а НК не са засегнати в нужната степен, за да може деянието на К. да бъде квалифицирано като престъпно. Този извод на съда не може да бъде преодолян и от доводите на прокуратурата, че не е предвидена административна санкция в случаите, когато държането на наркотични вещества не е престъпно. Разглеждайки проблема на тази плоскост означава, че по отношение на престъпленията по чл. 354а НК никога не се следва да се преценява наличието на малозначителност на деянието, защото ако се установи такава лицето ще остане без санкция. Това фактически означава, че предварително изключваме възможността деяние по чл. 354а НК да е малозначително, а в протеста си самият представител на прокуратурата е посочил, че това не следва да се прави. Мотивиран от изложеното въззивният съд счита, че подадения протест срещу първоинстанционното решение се явява неоснователен, поради което атакувания съдебен акт на основание чл. 338 НПК следва да бъде потвърден изцяло. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 223/30.11.2011г. по НАХД № 510/2011г. по описа на Свищовския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |