РЕШЕНИЕ
№ 12467
гр. ., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110102247 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от ЗАД “ фирма ” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „ул“ №5, срещу фирма, ЕИК номер, с адрес гр. ., ул. „ул.” № 33,
представлявана от кмета Й.Ф., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
521,56 лв.- главница, представляваща стойността на изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „ФИРМА“, застрахователна преписка № НОМЕР, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 20.05.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 23.04.2020 г. в гр.., движейки се по бул. „УЛт“, в
района на кръстовището с ул. „УЛ.“, л.а. Ауди S8, с рег.№ СA3350ХK, управляван от Г. М.,
преминава през необезопсена, неподсигурена и несигнализирана дупка на пътното платно, в
резултат на което настъпили повреди по автомобила. Сочи се, че към този момент момента
на ПТП-то, автомобилът е имал сключена застраховка „Каско стандарт” при ищеца и след
подадено заявение, е образувана щета № НОМЕР, по която на собственика на автомобила е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 521,56 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че фирма е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
1
ищеца и увреденото лице, както и настъпването на застрахователно събитие по описания в
исковата молба начин. Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобиа
на задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Сочи, че са налице нарушения на изискванията,
предвидени в Общите условия за изплащане на застрахователното обезщетение. Моли съда
да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски, като
в случай, че съда прецени иска за основателен, да намали размера на обезщетението, като
прекомерно завишено.
Ответника фирма, прави искане за привлечане на трето лице помагач „ФИРМА“ АД,
ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „УЛ“ № 12, като предявява и
обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 ГПК. С Определение №11242/04.05.2022 г.
дружеството е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника и е приет за
съвместно разглеждане обратния иск на ответника.
С предявения от фирма обратен иск срещу третото лице – помагач „ФИРМА“ АД, се
иска осъждане на последното да заплати сумата от 516,56 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ответникът по обратния иск „ФИРМА АД е депозирал писмен отговор, с който
излага съображения за неоснователност на обратния иск.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не изпраща представител.
Ответника, се представлява от юрк. Ангелов, който поддържа писмения отговор.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 60920/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от сумата от 521,56 лв. /петстотин двадесет и
един лева и 56 стотинки /, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „ФИРМА“, застрахователна полица №НОМЕР/03.02.2020г.,
щета №НОМЕР, ведно със законна лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането. С
възражение от 29.11.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
От представената като писмено застрахователна полица № НОМЕР/03.02.2020г., е
видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил Ауди А8, с рег.№
НОМЕР, е сключен договор за застраховка „...“, с валидност на полицата от 0.00 ч. на
06.02.2020 г. до 23.59 ч. на 05.02.2021 г.
Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
23.04.2020г., въз основа на което са съставени от ищеца опис на претенция 50-01300-
3768/20/24.04.2020г., фактура №**********/28.04.2020г., ликвидационна бележка
№S|000300000438/28.04.2020г., доклад по щета №НОМЕР.
Ищецът е представил преводно нареждане от 28.05.2020г., регресна покана до
ответника с известие за доставяне, както и заверено копие от Общи условия по застраховка
„Каско Стандарт“.
Видно от протокол за ПТП №1765497 и докладна записка към него, на 23.04.2020г в
17.15 ч. в гр.., на бул. „Н. Петков” и ул. „УЛ.“ е настъпило ПТП със застрахования
автомобил, при което движейки се бул. „Н. Петков” към бул. „Цар Борис 3“, срещу ул.
„УЛ.“, реализира ПТП в необезопасена и несигналиирана дупка на пътното платно.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
2
По основателността на иска, съдът намира следното:
Предявеният главен иск е на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право
на застрахователя по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо
да са налице следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на
увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в
хипотезите на чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както
и застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето
място - извършено валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено
застраховане в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица №НОМЕР/03.02.2020г.), със срок, покриващ датата на настъпване
на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, който факт е не спорен между страните.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, съдът намира за основателни, тъй като
тези факти не се установиха по делото. В тази насока не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца. Недоказана остана и претенцията на ищеца по размер. Предвид
изричното оспорване от страна на ответника на тези обстоятелства, в тежест на ищеца бе да
установи същите. Последния не е ангажирал доказателства за установяване на тези факти,
поради което претенциите му срещу ответника се явяват недоказани, от там – неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски, следва да
бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 50 лв., представляваща направени от ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФИРМА”” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: гр. ., ул. „ул“ №5, за признаване за усатновено по отношение на ответника
фирма, ЕИК номер, с адрес гр. ., ул. „ул.” № 33, представлявана от кмета Й.Ф., че дължи на
ищеца сумата от 521,56 лева, представляваща стойността на изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „ФИРМА“, застрахователна преписка №
НОМЕР, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 20.05.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „ФИРМА”” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. .,
ул. „ул“ №5, да заплати на фирма, ЕИК номер, с адрес гр. ., ул. „ул.” № 33, сумата от 50.00
лв. /петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „ФИРМа“ АД, ЕИК
номер.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
3
се докладва с частно гражданско дело № 60920/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4