Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1049
гр.***, 04.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като
разгледа НАХД № 2433 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Ш.Р. Р.с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу Наказателно
постановление №
883/01.04.2020г.,
издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по
чл. 26, ал.1 от Наредбата за рекламната и информационната дейност на
територията на Община *** (Наредбата) и на основание чл. 232, ал.5, т. 7 ЗУТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно. Застъпва се,
че е налице разминаване между съставомерните факти, изложени в НП и цитираните
правни норми, доколкото в постановлението се твърди, че е бил поставен
„рекламно информационен елемент“ /РИЕ/, каквото понятие липсва в чл. 232, ал.
5, т. 7 ЗУТ, където законът борави с термина „рекламен елемент“. Поддържа се,
че в случая поставената табела не представлява нито преместваме обект, нито
рекламен елемент, а е само информационен елемент, указващ само наименованието и
дейността на обекта, поради което и не попада в приложното поле на санкционната
норма. Под условията на евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението
като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН, в която насока се излагат подробни
съображения.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. П.В. – БАК,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение застъпва, че
авторството на нарушението е останало недоказано, поради което и НП следва да
се отмени изцяло.
За административнонаказващия
орган – Община ***, се явява юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата.
Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното
нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че жалбоподателят е
управител на дружеството, стопанисващо процесния обект, поради което и именно
той следва да понесе отговорността за нарушението. С оглед горното пледира за
потвърждаване на НП изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 6) НП е връчено на жалбоподателя на 09.06.2020г., а жалбата е подадена
на 16.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.03.2020г., около
13.45 часа св. К.Ц. ***, извършил проверка по спазване на Наредбите на Община ***
на територията на гр. ***, ж.к. „***“. До блок 71 той констатирал, че върху
тротоарната площ, пред търговски обект – магазин за бърза закуска, стопанисван
от „***– 92“ ЕООД е поставен рекламно информационен елемент /РИЕ/ – преместваема
табела с размери около „0,60 см х 0,40 см“. с текст – „***. ***“. Свидетелят
констатирал, че дружеството „***– 92“ ЕООД не разполага с разрешение от
Общината за поставяне на този РИЕ. Влязъл в обекта и там попитал кой е поставил
въпросната табела, при което лицето Ш. Р.казал, че е той. При тези факти св. Ц. преценил, че с поведението си
жалбоподателят Р.е осъществил състава на нарушението по чл. 26, ал. 1 от
Наредбата, поради което и на място му съставил АУАН с № 0097925, в който изрично
посочил, че отговорността на Р.се ангажира за това, че той в лично качество е
поставил РИЕ без съответното разрешение за поставяне. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 01.04.2020г. било
издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна
квалификация. Приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 26, ал. 1 от
Наредбата, поради което и на основание чл. 232, ал. 5, т. 7 ЗУТ му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 239, ал.1, т. 6 ЗУТ, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 238 ЗУТ, видно от
приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 216/25.01.2011г. и Заповед
№ 3176/26.11.2014г. на Кмета на Община ***. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че в
случая отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана, поради
следните съображения.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Наредбата (приета на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ) - рекламно-информационни
елементи /РИЕ/ могат да се разполагат на територията на Община *** след
издаване на разрешение за поставяне по реда на тази Наредба и в съответствие
със съгласувани и одобрени проекти по реда на ЗУТ. От своя страна, съгласно § 1,
т. 2 от Наредбата - „Рекламно-информационен елемент” е съоръжение със
самостоятелна или полу-самостоятелна конструкция, което се закрепва временно
върху терен, сграда или друг обект и служи за носител на рекламна площ. В
случая става дума за преместваема метална табела, на която е било изписано
наименованието на търговския обект и обстоятелство, че там се продават „***“,
което по мнение на съда категорично сочи, че става дума именно за съоръжение,
което е носител на рекламна площ, доколкото на практика рекламира продаваната
от търговеца стока. В тази връзка съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че се касае само до „информационен елемент“, чието поставяне не
попада в приложното поле на цитираните разпоредби. Дефиниция за „информационен
елемент“ не се съдържа в Наредбата. Там е уредена само „информационно-указателна
табела”, която е всяка обемна форма или изображение, указващи близостта на една
сграда или терен, където се извършва определена дейност.
Информационно-указателните табели обозначават местонахождението на обществени
обекти, изискване за спазване на определено поведение, наименования на улици,
площади и др. или упътват към местоположението на определен обект или дейност.
В случая съдът счита, че така описаният елемент не носи характеристиките на
„информационно-указателна табела“, поради което и правилно е бил квалифициран
именно като РИЕ. Същевременно съгласно
чл. 232, ал. 5, т. 7 от ЗУТ се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв.,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което е допуснало
да бъде поставен върху негов имот или е поставило преместваем обект или
рекламен елемент в противоречие с изискванията на наредбата по чл. 56, ал. 2. В
случая за поставения рекламен елемент не е имало дадено разрешение от Община,
поради което правилно е преценено, че от обективна страна е извършено нарушение
по посочените разпоредби. Тук е мястото съдът да посочи, че правилно е
приложена разпоредбата на чл. 232, ал. 5, т. 7 ЗУТ, а не санкционната норма на
чл.42, ал.3, б.“а“ от Наредбата, доколкото Наредбата е издадена въз основа на
законова делегация на правомощия на общинския съвет, съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.57, ал.1 от ЗУТ, да установи с подзаконов нормативен акт единствено
реда за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни
елементи на територията на община *** въз основа на разрешение за поставяне.
Разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ не делегира на общинския съвет правомощие да
установява с наредбата санкции за неспазването на нейните разпоредби и да
преурежда по този начин обществени отношения, регулирани с нормативен акт от
по-висока степен – в случая от ЗУТ (Решение
№ 1903/09.11.2012г. по к.н.а.х.д. № 2233/2011г. на АдмС-***).
Съдът с оглед всичко горепосочено намира, че
нарушението е доказано по безспорен начин от обективна страна, но не може да се
каже същото за неговия автор. Видно от показанията на актосъставителя, той е
приел, че извършител на нарушението е Р.само въз основа на неговите думи. Освен
самопризнанието на Р.няма други доказателства, че той е извършител на
нарушението, респективно че той е поставил РИЕ. Обвинението и присъдата не
могат да почиват само на самопризнания, който принцип важи в пълна сила и в
производството по ЗАНН (Решение
601/30.03.2018г. по КАНД № 286/2018г. на АдмС-***). АНО не е събрал никакви доказателства
извън самопризнанието, които да установяват авторството на Р.и неговата вина.
Същевременно в съдебното заседание се ангажираха доказателства, посредством
разпит на св. Гюлшен Халилова, че именно тя е физическото лице, което е
поставило РИЕ на място – т.е. че тя, а не жалбоподателят, е извършила
нарушението. Действително Р.е управител на юридическото лице, собственик на
обекта, чиято дейност се рекламира, посредством РИЕ, но само това не е
основание за ангажиране на личната му отговорност, както пледира АНО,
най-малкото защото ако става дума за хипотезата на чл. 24, ал. 2 ЗАНН – то това
е следвало изрично да се упомене в акта и НП. Ето защо съдът приема, че
обжалваното НП следва да бъде отменено поради недоказаност на несъмнен и
категоричен начин на авторството на жалбоподателя.
На
самостоятелно основание и независимо от всичко казано по-горе съдът счита, че в
случая са налице предпоставките и за квалифициране на деянието като „маловажен
случай“.
Съгласно
ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП,
поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил
в НП мотиви защо счита, че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е
нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби,
съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния
вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице и предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
Това
е така доколкото се касае за табела с изключително малка площ (в АУАН е посочен
размер 0,60 см. х 0,40 см., но вероятно се касае за
техническа грешка и става дума за 0,60 м.
х 0,40 м.) – под 0,3 кв.м.
Самата табела не е представлявала пречка за движението на гражданите и е
заемала незначителна тротоарна площ. Самата табела не е стояла денонощно на
място, а се е поставяла през деня и в края на работното време се е прибирала
обратно, като след намесата на контролните органи е била незабавно премахната. Няма
данни за други противоправни прояви или административни нарушения, от страна на
нарушителя. При това положение, съдът счита, че конкретния случай явно се
отличава от останалите случаи на административно нарушение от този вид, поради
което и неговата обществена опасност е много по-ниска от тази на типичните
нарушения от този вид. Отделно от това не може да се отмине, че наложната
глоба, макар и в минимален размер, би се явила непосилна за жалбоподателя и не
би могла да постигне легитимните цели на закона, а по-скоро би се превърнала
в самоцел.
Ето защо,
настоящата инстанция намира, че дори да не се възприемат изводите на съда за недоказаност
на административното нарушение, то крайният извод би бил пак същият, защото
нарушението би се явило с незначителна степен на
обществена опасност и поради това -„малозначително“, поради което, според
настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. С оглед изхода на правния спор, разноски принципно се дължат в
полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което
и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 883/01.04.2020г.,
издадено от Красимир Стойчев – зам. кмет на Община ***, с което за нарушение по
чл. 26, ал.1 от Наредбата за рекламната и информационната дейност на
територията на Община *** и на основание чл. 232, ал.5, т. 7 ЗУТ на Ш. Рсимов Р.с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.