№ 33
гр. Асеновград, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200089 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №36-0000939/14.12.2022г., издадено от и.д. Директор на „РД-
АА” гр.Пловдив, (съгласно заповед № 346/02.09.2022г.) определен от Министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П. П. П. с ЕГН********** от гр. Раковски,
обл.Пловдивска, ул.”Софроний Врачански“ №19, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177, ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1500 лв./ хиляда и петстотин лева /, за нарушение по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП
във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят П. П. П. не се явява в съдебно заседание. Чрез подадената
жалба изразява своето неудовлетворение от издаденото му НП, като счита, че същото
следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния и процесуален закони, както и поради недоказаност на
нарушението.
Административно наказващия орган ОО „АА” гр.Пловдив не изпращат
представител. В изпратеното писмо към административно наказателното преписка се
изразява и становище, че обжалваното НП е явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди изцяло. При уважаване на подадената жалба,
алтернативно се прави искане да се намали присъденото адвокатско възнаграждение до
минимално предвиденото от закона..
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 22.11.2022г. през деня, на околовръстен път на гр. Асеновград, на около 300
метра от разклона за с.Мулдава, в посока към гр. Асеновград, е бил спрян за проверка
товарен автомобил „МАН ТГС“ с ДК№ СВ 0658 СВ. Проверката е била извършена от
св. К. С. К. и негов колега, двамата работещи като инспектори в РД-АА гр.Пловдив.
При проверката се установило, че автомобила е собственост на „Скания Файнанс
България“ ЕООД с ЕИК ********* и се управлява от водача П. П. П. от гр. Раковски.
От страна на водача, на проверяващите били представени,заверено копие от лиценз на
Общността №**********, пътен лист №ВА 400501/ 22.11.2022г., товарителница серия
М№541860/ 22.11.2022г. и кантарна бележка №25347/ 22.11.2022г. От установеното в
хода на проверката проверяващите заключили, че е налице нарушение по чл.139,
ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на
МРРБ, за което на водача бил съставен и връчен срещу подпис АУАН №
327469/22.11.2022г. В същия освен другите обстоятелства било посочено и това, че
със съответното товарно МПС „МАН ТГС“, ДК№ СВ 0658 СВ, същото с четири оси,
две от които управляеми, с максимална общо маса от 43 640кг.,се извършва обществен
превоз на товари /фракция/, като при това извършвайки превоза водача надвишава
максимално допустимата маса на ППС от 32 000кг. за движение по пътищата за
обществено ползване,като претоварването е с общо 11 640кг. Въз основа на така
съставения АУАН, по късно било издадено и обжалваното НП. В обжалваното НП
допълнително били изложени и мотиви от АНО, относно липсата на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, както и относно тежестта на констатираното
нарушение и методиката за определяне на размера на наказанието.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява от приложените
по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя К. С. К..
Съдът намира подадената жалба от страна на П. П. П. за процесуално
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения:
Безспорно по делото се установи това, че на 22.11.2022г., на околовръстен път на гр.
Асеновград, на около 300 метра от разклона за с.Мулдава, в посока към гр. Асеновград,
жалбоподателя е управлявал товарен автомобил „МАН ТГС“ с ДК№ СВ 0658 СВ.
Установено е и това, че с автомобила с общо маса-43640 кг. е бил извършван
обществен превоз на фракция, Това се установява от приложените към адм. нак.
преписка товарителница, пътен лист и кантарна бележка. За да е налице състава на
вмененото нарушение по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“
от Наредба №11 на МРРБ е необходимо това да бъде доказано по съответния
предвиден в закона ред. Действително съгласно чл.189, ал.2 от ЗДВП то редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. описаните в тях обстоятелства могат да бъдат опровергани по
2
съответния предвиден в закона ред. От описаното в АУАН нарушение безспорно става
ясно, какъв е вида на управляваното от водача МПС, с колко оси е било, неговата
действителна обща маса с товара към момента на проверката, както и това, че то
попада измежду изброените МПС в § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба
№11 на МРРБ. Съгласно текста на чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП, движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Съответните норми са предвидени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства издадена от
Министъра на МРРБ. От описаното в АУАН и НП безспорно става ясно,че
приложимата норма в случая, е тази по чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11 на МРРБ.
Това, че проверяващите не са измерили теглото на проверяваното МПС, не съставлява
нарушение, като общата маса безспорно се установява от представената от водача
кантарна бележка № 25347/22.11.22г. В действителност в същата, като водач е
посочено лицето Андрей Дишев, което е различно от лицето установен като водач от
страна на проверяващите. Горното обстоятелство, не опровергава удостоверителната
сила на този документ, тъй като личността на водача П. П., освен от проверяващите, се
установява и от отразеното в пътния лист и товарителницата. В обсъжданата кантарна
бележка освен, че е индивидуализирано МПС-то чийто номер е СВ 0658, то е посочено
и наименованието на товара /в случая фракция/, както и брутото, т.е. общото тегло-
43 640, тара-та на МПС-то и нетното тегло на товара. Липсата на каквото и да е
съмнение относно проверяваното лице, управляваното от него МПС и превозвания
товар, са направили безпредметно извършването на замерване от страна на
проверяващите съгласно чл.35, ал.3 от Наредбата, което в случая не е и задължително.
Направеното възражение в тази насока се явява неоснователно и се остави без
уважение.
Разгледано по същество направеното възражение относно липсата на
компетентност на актосъставителя и АНО се явява неоснователно и също следва да се
остави без уважение. В действителност от текста на чл. 167, ал.3, изр.2 от ЗДвП става
ясно, че „. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните
превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху
превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или
излизащи от страната“. Това правомощие на тези органи е само във връзка с контрола
върху правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.
Според разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, „Актовете, с които се
установяват нарушенията, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
3
предвидени в този закон“. От текста на чл.189, ал.12 от ЗДвП се установява, че
„Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица
съобразно тяхната компетентност“. Правомощието на органите на ИА „АА“ в случая
произтича от текста на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП където е предвидено, че „Министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и всички документи, свързани с извършването на превоза“. След като е налице
компетентност по силата на закона, то длъжностните лица на ИА “АА“ разполагат с
правомощието да съставят АУАН за този вид нарушения. Предвид разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП и правомощията, делегирани със Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.
и Заповед № 346/02.09.2022г. двете на Министъра на МТИТС , и.д. Директор на РД
„АА“- Пловдив е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП. В
нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 е предвидено изискване към движещите се по пътя пътни
превозни средства да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишава
нормите, установени от Министъра на МРРБ. Неизпълнението на посоченото
изискване представлява съответно нарушение. Според легалната дефиниция, дадена с
§1, т. 1 от ДР на Наредбата, „извънгабаритни ППС са тези по чл. 2 и/или тежките ППС
по чл. 3. В т.2 към §1 от ДР на Наредбата е посочено, че „извънгабаритните и тежките
ППС включват основно следните категории: а) „ М2, М3 и техните ремаркета от
категория О“ и б) „N2, N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4“ От справката
изискана от съда /на лист 16 от съд.дело/ се установява, че управляваното от водача П.
МПС е категория N3, следователно същото представлява тежко ППС. В този смисъл то
за него следва да намери приложение и текста на чл.3,т.1 от Наредбата където е
посочено, че „Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима
максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6“. Доколкото установеното МПС
има четири оси, две от които управляеми, то съгласно чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредбата
„Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, е 32 тона“.
По делото е установено безспорно това, че нарушителя П. е управлявал МПС с
четири оси, две от които управляеми, с обща маса от 43 640 кг., при допустими 32
тона, съгласно цитираната по-горе разпоредба. Следователно, налице са
съставомерните елементи на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка
чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ
В случая санкцията е наложена на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,пр.2 от ЗДвП,
който предвижда, да се е наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред: 1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или
4
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството“. Видно е, че АНО е определил правилно
санкционната норма, като възражението в тази насока се явява неоснователно. Съдът
намира, че при определянето на размера на санкцията, АНО се е съобразил с всички
обстоятелства по делото и текста на чл.27 от ЗАНН като при определяне на
наказанието, в НП е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е
определил същото в размер към средния. В случая АНО се е позовал и на факта, че
управляваното от П. МПС е било с маса превишаваща с 36%, нормите по чл.6, ал.1, т.6,
б.“в“ от Наредба №11, като с това увеличава опасността за останалите участници в
движението и с оглед факта, че трайно нарушава настилката по пътищата отворени за
обществено ползване. Посочено е също така, че размера на глобата е „ съобразен и с
факта, че в Регламент 2016/403 от 18.03.2016г. на ЕПС, т.4 „Групи нарушения на
Директива 96/53/ЕО на Съвета /5/ Правила за масата и размерите)“ от Приложение I,
претовареност с 11640 попада в т.3 и деянието е класифицирано като „най- тежко
нарушение“. Анализа на изложеното от страна на АНО дава основание на съда да
потвърди размера на наложената глоба. В действителност, се установява, че
претоварването на МПС-то управлявано от водача П. представлява 36.4 % спрямо
пределно допустимата норма от Наредбата. Съгласно извършеното категоризиране в
точка 4. „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (1) (Правила за масата и
размерите) към Приложение I „Категоризация на тежките нарушения“ (посочени в
член 1) от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година,
констатираното нарушение, представляващо надвишаване с над 25 % максимално
допустима маса за превозни средства от категория N3, се категоризира като „НТН =
най-тежко нарушение“. Във връзка с констатираното и изложените мотиви, така
определеното наказание е било завишено от АНО и се явява съобразено с изискванията
на чл. 27 от ЗАНН, поради което размера на същото не следва да се коригира.
Обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №36-0000939/14.12.2022г., издадено от и.д. Директор на
„РД-АА” гр.Пловдив, (съгласно заповед № 346/02.09.2022г.) определен от Министъра
на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на П. П. П. с ЕГН********** от гр. Раковски,
обл.Пловдивска, ул.”Софроний Врачански“ №19, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.177, ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
5
на 1500 лв./ хиляда и петстотин лева /, за нарушение по чл.139, ал.1,т.2, пр.2 от ЗДвП
във връзка чл.6, ал.1, т.6, б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6