Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 01.04.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На деветнадесети февруари година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2836 по
описа за 2017 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по иск с пр. основание чл. 79, ал.1, прeдл. І от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл.288 от ТЗ.
По
изложените в исковата молба Б.Д.Л. с адрес ***, чрез адв.Д. Т., против „П.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща
неизплатено задължение по консултантски договор от 22.07.2016 г. и Анекс № 1 към
него от 22.10.2016 г.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди
се в исковата молба, че на 22.07.2016г., между ищеца, в качеството на
консултант и ответното „П.“АД, като
възложител бил сключен консултантски договор. Сочи се, че по силата на този
договор, ищецът като изпълнител и
икономически експерт поел задължение да извършва конкретни действия, като изготвяне
и предоставяне на консултации, съвети, изготвяне на проекти, планове, договори,
срещу дължимо от определено възнаграждение, дължимо от възложителя, в размер на
4000лв. месечно. Престацията била определена по волята договарящите, като
изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на консултанта.
Твърди се, че уговореното възнаграждение следвало да се заплаща в срок от 5
/пет/ работни дни, след приемане на месечния отчет от страна на възложителя,
представен и приет, съгласно чл.4 от договора.
Твърди се, че на 22.10.2016г. между страните по консултантския договор бил
подписан Анекс №1 неразделна част от договора. Ищецът твърди, че с този
анекс ответното „П.“АД, му възложило допълнителна работа – анализ на
европейската правно –икономическа рамка, касаеща дейността на възложителя, при
уговорено допълнително възнаграждение от 16 000лв.
Поддържа се, че в изпълнение на договора,
в продължение на шест месеца, ищецът извършвал устни консултации и писмени
анализи по предмета на консултантски договор,
спазвайки изискванията за конфиденциалност, относно фактите и
обстоятелствата относно дружеството възложител.
Ищецът
твърди, че за дейността си, съгласно подписания договор е изготвял месечни
отчети, които били надлежно приети от възложителя, без забележки. Сочи се,
че с отчет от 22.12.2016г. ,
възложителят приел без забележки и работата възложена с Анекс от 22.10.2016г. В отчетите изпълнителят
посочил и банкова сметка ***ние, но плащане не последвало. Ищецът сочи, че
неколко кратно бил уверяван от г-н А. – изпълнителния директор, с който контактувал,
че плащане предстои към края на 2016г.
Твърди се, че поради неизпълнението на
ответното дружество, на 20.01.2017г. ищецът отправил покана до възложителя, с която дал разумен срок за
изпълнение и го предупредил, че в противен случай, ще счита договора за
развален.
Ответното дружество „П.“АД, чрез
пълномощника си адв.И.Б. в срока по чл.131 ГПК, е представило писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен, за което излага съображения. В отговора, се навадени възражения, че
консултантският договор от 22.07.2016г. и анекс № 1 от
22.10.2016 г. са нищожни на няколко основания: поради липса на съгласие,
невъзможен предмет, противоречие с
добрите нрави и на основание чл.40 от ЗЗД, поради споразумяване във вреда на
представлявания. Относно поддържаната
липса на съгласие, ответникът се позовава на нормата на чл. 11, ал. 1 от Закона за пазарите на
финансови инструменти /ЗПФИ/, според която инвестиционните посредници се
управляват съвместно най-малко от две лица, които заедно формират и изразяват
волята на дружеството. Твърди се, че към датата на сключване на процесния
консултантски договор това са били лицата В.А. и Д.Л.. Поддържа се, че за всеки
договор, който се сключва от името на „П.” АД е следвало да има изразена волята
на тези две лица заедно или да има решение на Съвета на директорите. Твърди се,
че в случая консултанският договор за ответника
е подписан единствено от лицето В.А.. Второто възражение е обосновано, с това,
че ищецът не е вписан в регистъра на физическите лица, които имат право
непосредствено да извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа,
поради което се сочи, че консултантският договор е нищожен и на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет. Твърди се, че възложената работа не може да бъде изпълнена
надлежно от ищеца, тъй като той няма право да дава инвестиционни консултации
съгласно Наредба № 7 от 05.11.2003 г. за изискванията, на които трябва да
отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с
финансови инструменти и инвестиционни консултации относно финансови
инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да упражняват
такава дейност.
В отговора на исковата молба е направено
и възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Твърди
се, че понятието „добри нрави” предполага тяхната известна еквивалентност на
престациите, която в случая не е налице
Твърди се, че консултантският договор
е недействителен и на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като е налице е споразумяване
във вреда на „П.” АД. Сочи се, че В.А. е бил представител на дружеството и като
такъв той е сключил с ищеца договор, с който е задължил ответника да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 4000 лв., както и еднократно възнаграждение
в размер на 16 000 лв., за работа, която по никакъв начин не може да бъде
оценена дори до близка на посочената сума.
Твърди се, че с покана от 20.01.2017год. договорът бил
развален, поради което по него не може да се търси изпълнение.Налице е
неизпълнение от страна на ищеца.
Доколкото изпълнение от страна на консултанта не е налице, то за „П.” АД
- в ликвидация, не е възникнало задължение да му заплаща възнаграждение.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника адв. Д. Т. поддържа предявения
иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
В съдебно
заседание ответното дружество, чрез пълномощника адв.И.Б. оспорва предявения
иск. Представя списък на разноски и писмена защита.
Софийски градски съд, I – 7 състав, преценявайки доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 22.07.2016г.,
между ищеца Б.Д.Л., в качеството на консултант и ответното „П.“АД, представлявано от
изпълнителния директор В.Я.А., като възложител бил сключен консултантски
договор. /оригинала на консултантски договор на л.74 - л.77 от делото/ Съгласно уговореното в чл.1 „предмет на договора”,
ищецът като изпълнител и икономически експерт поел задължение да
предоставя на възложителя консултации по
следните въпроси: маркетингови проучвания и разработване на пазарни стратегии;
предоставяне на информация за продукти, предлагани от компанията на пазара и
привличане на потенциални клиенти; изготвяне на анализи и експертни становища,
стратегии и конкретни предложения относно бизнес развитие, краткосрочно и
дългосрочно бизнес планиране; анализ и изготвяне на документи във връзка с, по
повод и за целите на надзора, осъществяван от КФН над дейността на възложителя,
като консултациите се предоставят на български и английски език./л.74 от делото/ В чл.2, ал.1 от договора е определено възнаграждение на консултанта,
дължимо от възложителя, в размер на 4 000лв. месечно. Съгласно чл.2, ал.2 от
договора уговореното възнаграждение следвало да се заплаща в срок от 5 /пет/
работни дни, след приемане на месечния отчет от страна на възложителя.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, консултантът
предоставя на възложителя отчет за извършените консултации, в срок до 5 /пет/
работни дни, след изтичането на всеки месец, а в текста на чл.4, ал.2 е уредено правото на възложителя да проверява
изпълнението на възложените консултации. В клаузата на чл.8 от консултантския договор е предвидено правото на възложителят да прецени отчета , извършените
консултации и да го върне на консултанта за преразглеждане с отбелязани
възражения и да даде едноседмичен срок на консултанта за преработка.
Не е спорно по делото, че на 22.10.2016г. между страните по консултантския договор Б.Д.Л.,
в качеството на консултант и ответното „П.“АД,
представлявано от изпълнителния директор В.Я.А., бил подписан Анекс №1 неразделна част от
договора. /л.78 от делото/ Според уговореното в анекса ответното дружество „П.“АД, възложило на консултанта допълнителна работа –
анализ на европейската правно –икономическа рамка, касаеща дейността на
възложителя, при уговорено допълнително възнаграждение от 16 000лв. Според
чл.2 от Анекса от 22.10.2016г. ищецът се задължил да предостави анализа в срок
до 22.12.2016г.
Не се
спори, че консултантски договор от
22.07.2016 г. и Анекс № 1 към него от 22.10.2016 г., са подписани за ответното
„П.“АД, от изпълнителния директор В.Я.А..
Спорно е
могъл ли е изпълнителния директор В.Я.А., валидно да обвързва ответното
дружеството и да сключва договори от негово име сам.
От извършената справка по реда на чл.23 от ЗТР
и представеното удостоверение относно вписаните обстоятелства по партида на
ответното „П.“ АД, ЕИК********, към 13.01.2017г. /л.182 от делото/, се установява, че членове на съвета на директорите през процесния
период са В.Я.А., Д.М.Л.,
М.К.Д., С.Х.С.. Относно представителството по партидата на дружество е
вписано, че в периода от 01.07.2017г. до 13.01.2018г., че се представлява от В.Я.А.
и Д.М.Л. поотделно.
Предвид
установеното, се налага извода, че изпълнителния
директор В.Я.А. е бил в правомощия валидно да обвързва ответното дружеството,
доколкото двамата изпълнителни членове
на съвета, са осъществявали представителството поотделно.
По делото са
приети двустранно подписани от консултанта и
ответното „П.“ АД отчети от
22.08.2016г., от 22.09.2016г., 22.10.2016
г., 22.11.2016 г., и 13.01.2017 г. , в които
е отразено, приемане на работата на консултанта по Консултантски договор
от 22.07.2016г. и извършените през съответния месец консултации, без забележки. /от л.10 до л.15 от делото/ От страна на
възложителя „П.“ АД, при приемане на работата дружеството е представлявано от изпълнителния
директор В.Я.А..
В приетия двустранно подписани от консултанта
и ответното „П.“ АД отчет от 22.12.2016г. е отразено приемане на работата
на консултанта, на основание чл.4, ал.1 от Консултантски договор, в периода от
22.11.2016г. до 22.12.2016г., както и
„Анализ на европейската правно –икономическа рамка“ на английски и
български език, съгласно Анекс №1 към Консултантски договор от 22.07.2016г. /л.14 от делото/
Видно от удостоверение от ТР при АВ от 19.07.2017г., с Решение №513 –ИП
от 24.03.2017г. на Комисията за финансов надзор е наложена принудителна мярка –
временна забрана членовете на съвета на директорите да представляват дружеството,
като временно са назначени квестори./л.66 - л.67 от делото/
Не е спорно, че на 20.01.2017г.
ищецът отправил покана до възложителя за плащане на сумата 40 000 лв.
неплатено възнаграждение по консултантски договор от 22.07.2016 г. и Анекс № 1
към него от 22.10.2016 г., с която ищецът дал разумен срок за изпълнение на
ответното дружество и го предупредил, че в противен случай, ще счита договора за развален. /л.66
- л.67 от делото/
За изясняване на
спора от фактическа страна, по делото са разпитани свидетели, от
чиито показания се установява следното:
Свидетелят В.Я.А., ангажиран от
ищеца посочи в показанията си в о.с.з. на 19.02.2019г., че от името на дружеството „П.“ АД е подписвал
като изпълнителен директор, договор с Б.Л. за извършване на консултантски
услуги. При предявяване на свидетеля на консултантски договор на лист
5 до 8 от делото, анекс №1 към него на лист 9 и отчетите, приложени към ИМ,
свидетелят А. посочи, че подписът за възложител
върху документите е негов. Св. А. посочи консултанта Л. е нает със
съгласието на акционерите на дружеството, защото имало настояване от част от
акционерите да се работи с външна компания от Русия, т.е. да се прави
доверително управление на търговски акции, на което той отказал. Тогава се договорили с акционерите да сключат
договор с г-н Л., за да може да направи пълна извадка за международните и за
вътрешните пазари, и постоянно да ни дава информация за развитието и в частност
за тези акции дали да подписваме този договор. Консултациите Л. давал на български
и на английски език, имало и на руски. Принципно дейността, която била като
партньорство с г-н Л., се извършвала в офиса на ответното дружество, но комуникирахме
по телефон, по имейл, с различни видове възлагания. Л. идвал при повикване, а
не работел в офиса. В моменти, когато били под стрес и бързо трябва да се случи
нещо, приемали работа и в почивни дни. Тези моменти са свързани с движението на
акциите на външните пазари и свързаните с различни договори, които примерно съм
искал да подписвам. Отчетите, които Л.
давал, включвали и информация от БФБ. Св. А. посочи, че той ги е приемал
отчетите по договора. Това беше договорката с акционерите, тъй като инвестиционните
консултанти искали много пари, затова подписали с г-н Л., т.к. той взимал само
4 хил. Дискутирали кои фирми ще се качват на борсата, кои ще излязат от
борсата. Това като разпечатка е един вид статистика и информация към даден
момент, но реално с него постоянно дискутирахме събитията, които се развиват на
фондова борса в България. Консултациите бяха вербално и писмено на български
език.
Свидетелят Д.М.Л., ангажиран от ответника,
посочи в показанията си, че не е запознат със сключен консултантски договор с Б.Д.Л.
от името на дружеството „П.“ АД. Преди
около три години представлявал „П.“ АД само няколко месеца и нищо не е подписвал като
представляващ дружеството, дори и спесимени в банки нямал. Пояснява, че
представляването го извършвали заедно с г-н А. и поотделно, т.е. всеки един от вписаните
можел да представлява поотделно дружеството.
Показанията на разпитаните свидетели,
кореспондират с приетите писмени доказателства, непосредствени и логични са,
поради което, съдът им два вяра.
От приетото заключение на
съдебно – оценителната експертиза с в.л.
П.Д., се установява, че цените за изготвяне на анализ и експертни становища относно капиталовата
структура варират от 700 лева до над 10 000лв. за оценка на едно
предприятие. По отношение на писмените консултации по процесния договор, вещото
лице сочи, че са придружени с разпечатани документи от страници със свободен
достъп.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявения иск
са процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и
правен интерес от предявяването им.
Относно иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, прeдл. І от ЗЗД във вр. с чл. 258 и
266 от ЗЗД, във вр. с чл. 288 от ТЗ.
На въпроса кои правила на материалния закон
следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги има за
предмет резултат на умствен труд, в
утвърдената практика на ВКС /Решение № 5 от 15.03.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 390/2009 г., I т. о., ТК постановено по реда на чл.290 ГПК/, е даден отговор, че са приложими
правилата на договорът за изработка, а когато договора включва
извършване на правни действия и правилата на договора за поръчка.
Договорът за консултантски услуги не е
изрично уреден в закона като вид правна сделка. По силата на този договор
изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като предоставяне
съвети, изготвяне на проекти, планове, договори, срещу дължимо от поръчващия
възнаграждение. Престацията е определена по волята договарящите, като
изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на консултанта.
В този смисъл договорът за консултантска услуга е вид договор за изработка.
Регламентираният в чл. 258-269 ЗЗД договор за изработка би могъл да има за
предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за
консултантски услуги водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на
изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо
изготвяне на специфичен продукт. При всички случаи на изработка, независимо от
предмета на престацията, изпълнителят се избира с оглед на притежаваните или
предполагаеми специални знания и умения в областта на възложената работа. В
случая предмет на процесния консултантски
договор са икономически консултации и анализи, а не правни действия от името на
възложителя, предвид на което са
приложими правилата на договорът е за изработка. Претендира се реално
изпълнение на задължението на ответника възложител за възнаграждение.
По допустимостта: Предвид
поддържаните от ищеца твърдения предявения иск се явява допустим, като същия
касае претенция за изпълнение за време на действието на договора, който има
характер на договор с продължително и
периодично изпълнение, по смисъла на чл.88, изр. първо, предл.II от ЗЗД. Този характер на процесния консултантски договор, на договор с продължително изпълнение, обуславя
допустимост на иска за изпълнение, независимо от последвалото разваляне на
договора, от ищеца поради неизпълнение на задълженията на ответника.
По същество:
По иск за реално изпълнение на договорни
задължения, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че между него и ответника е налице валидно сключен договор,
който е породил желаните от страните правни последици, както и че самият той е
изправна по него страна - че е изпълнил, когато според уговореното, или по
естеството на задължението следва да престира първи, или е готов да изпълни
задълженията си по него. Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да
докаже положителния правопогасяващ факт на изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за изработеното лежи върху ответника.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, поръчващият
трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, а ако то е уговорено по
единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. Договорът
за изработка е консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден и неформален, поради което валидното му сключване може
да бъде установявано с всички допустими от закона доказателствени средства. Безспорно
се установи от събраните доказателства
по делото, че между страните, са съществували облигационни отношения по
консултантски договор с предмет – икономически консултации. Преценката на
приетите писмени доказателства – Консултантски договор 22.07.2016г., Анекс №1
към него, отчети от 22.08.2016г., от 22.09.2016г., 22.10.2016 г., 22.11.2016 г., и 13.01.2017 г.
, сочат на извода, че работата е била извършена
от изпълнителя и приета от възложителя без възражения, по механизма посочен в
чл.4 от договора. Всичките тези
обстоятелства представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване, в който смисъл е трайната задължителна практика на ВКС
(Решение № 42/19.04.2010 г., по т.д. № 593/2009 г., на II т.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
Съществуването на този договор и изпълнението задълженията на ищеца по
него, бе установено по безспорен начин
от събраните по делото гласни доказателства /показанията на свидетеля В.А./ Договорът,
съгласно чл. 20а ЗЗД, има силата на закон за лицата, които са го сключили, и
като се е съгласил с уговорката, залегнала в клаузата на чл. 2,ал. от
консултатския договор, ответникът дължи
възнаграждение в размер, определен според точния й смисъл и съдържание. Същото
се отнася и до възнаграждението чл.1 от Анекс №1 от 22.10.2016г.
При така установено наличие на
договорна връзка, изпълнение на възложената консултатска услуга от ищеца, и предвид обстоятелството, че ответното дружество не е ангажирало доказателства за плащане на
възнаграждение за приетата услуга респ. за изпълнение на задължението си по
договора , предявеният осъдителен иск е доказан, както по основание така и по
размер, поради което следва да се уважи в предявения размер.
По възраженията за нищожност по чл.26, ал. ІІ ЗЗД:
Възраженията на ответната страна за
нищожност на договора и анекса към него не бяха доказани от ответника. Относно
възражението за липса на съгласие поради това, че процесния договор не е
подписан от двама директора, се установи, че в
периода от 01.07.2017г. до 13.01.2018г., ответното дружество е представлявано
от В.Я.А. и Д.М.Л. поотделно. Предвид
установеното, се налага извода, че
изпълнителния директор В.Я.А. е могъл валидно да обвързва ответното
дружеството, доколкото двамата
изпълнителни членове на съвета, са осъществявали представителството поотделно. Налице
е валиден договор, анекс и отчети и всички и други документи отнасящи се към
тях, които са подписани от законен представител - Изпълнителен директор, който
е имал право да представлява ответното дружество.
Съдът намира
възражение за невъзможен предмет, също за недоказано и
неоснователно.
Нищожност поради нарушение на добрите нрави, също не бе доказана,
доколкото от заключението на СОцЕ се установи, че цените за подобни услуги
варират в широк ценови спектър.
Относно спора налице ли са недостатъци на изпълнението, съдът намира, че
правото на възложителя, да провери работата и възрази за недостатъци не е упражнено в
срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД, поради което същото е преклудирано.
По разноските:
С оглед изхода
от спора и направеното в тази посока искане, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството в
общ размер на 3380 лева, от които: 1600 лева – за внесена държавна такса; 1780 лева
– за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
16.05.2017г. /л.22 от делото/
Воден от
гореизложените съображения и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.“ АД - в ликвидация, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.Д.Л. ЕГН**********,
със съдебен адрес ***, офис 1, на основание чл. 79, ал.1, пр. І ЗЗД, вр. чл.
266, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 40
000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща неизплатено задължение за
приета работа по консултантски договор
от 22.07.2016 г. и Анекс № 1 към него от 22.10.2016 г.
ОСЪЖДА „П.“ АД - в ликвидация,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Д.Л. ЕГН**********, сумата от 3380 лева разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: