Определение по дело №1390/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 189
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 20 юли 2021 г.)
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150701390
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 189/29.1.2021г.

 

гр. Пазарджик, 29.01.2021 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ административен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:                  

                                                                                   СЪДИЯ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1390 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и е образувано по жалба на „Венита-Н.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Г.. п..“ № .., представлявано от Н.Г.Т. против Заповед № ФК-702-0075624/03.11.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.

Жалбата е подадена директно пред Административен съд Пазарджик. С разпореждане от 12.01.2021 г. съдът е изискал цялата административна преписка, която е получена на 26.01.2021 г.

От материалите по същата е видно, че Заповед № ФК-702-0075624/03.11.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП е връчена лично на управителя Н.Г.Т. на 11.11.2020 г. Жалбата пред Административен съд Пазарджик е подадена на 10.12.2020 г. В същото време е подадена жалба и по административен ред на 20.11.2020 г. По подадената жалба по административен ред Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение от 27.11.2020 г., връчено на управителя Н.Г.Т. на 21.12.2020 г.

 

Настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 на същия член, каквато е и процесната, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред (какъвто е случая), освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго, като чл.149, ал.1 АПК сочи, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.

В конкретния случай в подадената до съда жалба ясно е посочено, че се обжалва именно Заповед № ФК-702-0075624/03.11.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП. Същата обаче е връчена лично на управителя на дружеството-жалбоподател - Н.Г.Т. на 11.11.2020 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 25.11.2020 г. – сряда, присъствен ден. Жалбата пред Административен съд Пазарджик е подадена едва на 10.12.2020 г., т.е. извън законоустановения 14-дневен срок.

С оглед изложеното, съдът счита, че така подадената жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати на основание чл.159, т.5 АПК.

С постъпилата преписка от НАП е получено и становище от юрисконсулт К.. с приложено пълномощно, в което се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП за осъществена процесуална защита.

Тъй като с оглед гореизложеното жалбата се явява процесуално недопустима, от една страна съдът въобще не е конституирал страните по делото, т.е. НАП не е придобила качеството на страна по делото – в случая ответник, а на следващо място следва да се отбележи, че от НАП не са извършвани и никакви процесуални действия по делото, които да са изискани от съда. Изпращането на преписката по подадената жалба съгласно разпоредбите на чл.152 АПК не изисква участието на юрисконсулт, а подаденото становище с оглед неконституирането на страните на основание чл.154 АПК, се явява преждевременно. Едва след приемането на жалбата за редовна и след конституирането на страните служебно от съда, съгласно чл.163 АПК, жалбата се изпраща на ответните страни, които могат да вземат отношение по нея. Съдът не е конституирал страните и не е пращал жалбата за становище.

И на последно място за пълнота молбата за разноски е и неоснователна - отговорността за разноски е уредена в чл. 143 АПК. В тази разпоредба законодателят е регламентирал няколко хипотези за отговорност за разноски, а именно: по ал. 1. - Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ; по ал. 2 - Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт; по ал. 3 - Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски и по ал. 4 - Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Видно е, че процесният случай не попада в нито една от изброените хипотези. В чл. 143 АПК не е предвидена отговорност за разноски в полза на ответника (ако въобще НАП може да се приеме за такъв, след като не е конституирана като страна по делото) при оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, поради просрочването ѝ. Това законодателно разрешение е съвсем логично и е продиктувано от обстоятелството, че на този ранен етап от производството, касаещо допустимостта на жалбата, липсва конституирана ответна страна по жалбата. Това налага искането за присъждане на разноски да се остави без разглеждане като направено от ненадлежна (неконституирана) страна по делото.

С оглед гореизложеното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба на „Венита-Н.Т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Г. п..“ № .., представлявано от Н.Г.Т. против Заповед № ФК-702-0075624/03.11.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на юрисконсулт К.. като пълномощник на ЦУ на НАП с искане за присъждане на разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1390/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.

 

                                                                                                

СЪДИЯ:/п/

 

 

Определение от 16.4.2021г. по Административно дело 2981/2021 Върховен административен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4878 от 16.04.2021 г. на ВАС София Осмо отд. по адм. д. № 2981/2021 г. - ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2981 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение.
ИЗПРАЩА частната жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против определение № 189 от 29.01.2021 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 1390 по описа за 2020 г., на Административен съд - Пазарджик за разглеждането й по реда на чл. 248 от ГПК.
Определението не полежи на обжалване.