№ 1917
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501043 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Д. Р. К. , ЕГН **********, чрез адв. Г. срещу
разпореждане № 464 от 15.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 1497/2021 г. по описа на
Районен съд – Девня, с което е прекратено производството по делото, образувано по
депозирано от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят твърди, че в заповедното производство е изключена проверката на
обстоятелства, свързани с разпоредбата на чл. 299 ГПК, доколкото тази преценка би могла
да бъде извършена в исковото производство по чл. 422 ГПК. Моли за отмяна на
разпореждането.
Предвид етапа на производството, не е връчван препис от частната жалба.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Производството пред Районен съд – Девня е образувано по депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от страна на Д. Р. К. срещу СУ
„Никола Йонков Вапцаров“ - гр. Суворово. В заявлението е индивидуализирана претенция
за заплащане на сумата от 6040,05 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението - 2.11.2021 г. до окончателното заплащане.
1
От приложените заверени писмени документи е видно, че между страните е било
инициирано предходно съдебно производство, по гр. д. № 16411/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, потвърдено с решение по в. гр. д. №1010/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Варна, последното недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. д.
№3426/2021 г. по описа на ВКС. Във въззивното производство е постановено решение, с
което са уважени исковете на Д.Р. срещу СУ „Никола Йонков Вапцаров“ по чл. 344, ал. 1, т.
2 и т. 3 КТ за признаване незаконно извършеното уволнение, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „директор“ и за присъждане на обезщетение за оставане без
работа за периода от 12.11.2020 г. до 26.02.2021 г. – датата на приключване на устните
състезания пред първата инстанция в размер на 8629,83 лв. като е отхвърлен иск за
горницата до пълния размер на претендираното обещетение от 14249,88 лв. Решението е
влязло в сила на 1.11.2021 г.
Посоченият период в заявлението от 27.02.2021 г. до 12.05.2021 г. е част от общия
шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ, който е бил предмет на производството по гр. д. №
16411/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Затова и следва да се приеме, че между
страните е формирана сила на пресъдено нещо относно обезщетението за оставане без
работа въз основа на уволнението на служителя, извършено със Заповед № РД-07-
65/26.10.2020 г. на Началника на Регионално управление на образованието – гр. Варна.
На следващо място, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че служителят е
разполагал с правната възможност да депозира касационна жалба срещу въззивното
решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за оставането без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
разликата над 8629.83 лева до претендираните 14249.88 лева /респ. за периода след
приключване на устните състезания пред първата инстанция – 26.02.2021 г. до изтичане на
шестмесечния срок – 12.05.2021 г./. Именно периода за срока след приключване на устните
състезания пред първоинстанционния съд до 12.05.2021 г. е предмет на депозираното
заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК. Пропускът на страната да обжалва
въззивното решение, не би могъл да бъде отстранен в последващо инициирано
производство, било то заповедно или исково такова.
В случая, е налице обективен и субективен идентитет по предходно развилото се
съдебно производство. Затова и предвид забраната за пререшаване на спора по чл. 299 ГПК,
следва да се приеме, че последващо инициираното производство се явява недопустимо.
Силата на пресъдено нещо представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно и при констатация за наличието й производството по повторно
заведения процес подлежи на прекратяване.
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че заповедното
производство е подчинено на основните начала на гражданския процес, в който основен
принцип е служебното начало, проявление на който е и служебната проверка относно
допустимостта на искането /в този смисъл Определение № 325 от 7.11.2013 г. на ВКС по т.
2
д. № 4000/2013 г. и други/. Затова и неоснователни се явяват доводите на частния
жалбоподател в насока за невъзможността за направата на преценка от страна на заповедния
съд за допустимостта на искането, предмет на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Настоящият съдебен състав, намира, че обжалваното първоинстанционно
разпореждане, с което е прекратено производството по делото е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 464 от 15.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
1497/2021 г. по описа на Районен съд – Девня.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3