№ 1516
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502119 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на А. Д. Х. срещу Решение № 260814/08.03.2022 по
гр. д. № 3680/21 по опис на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявения от
нея срещу ЗК „Лев Инс“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТ на 16.11.2019г., с правно основание
чл. 432 от КЗ над размера от 50 000лв. до 80 000лв.
В жалбата си твърди, че решението в частта му, в която е констатирано, че
са налице условията на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника са правилни и законосъобразни.Счита, че решението е неправилно
поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД относно справедливия
размер на присъденото обезщетение, като е определил обезщетение, което
неправилно отразява тежестта на противоправния резултат и не съответства
на степента на търпените неимуществени вреди. Неправилно е присъдил
обезщетението, несъобразявайки се с практиката на съдилища при подобен
вид увреди, както и неправилно е преценил тежестта на уврежданията и
трайните последици от тях за здравословното й състояние. Счита за
неправилен извода на СГС, че липсват последствия за здравето на ищцата,
1
като неправилно бела ценена експертизата. Не били взети предвид и
увеличените нива на застрахователно покритие, както и икономическите
условия към момента на причиняване на деликта, не били отчетени
инфлационните процеси, настъпили след това.
Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново
по същество, с което бъде уважен иска до размера от общо 80 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски пред двете
инстанции.
В отговора на жалбата, същата се оспорва от въззиваемата страна.
В откритото с.з. жалбоподателката А. Д. Х., редовно призована не изпраща
представител.
Ответната по жалбата страна, чрез представителя си по пълномощие,
юрисконсулт Ч. оспорва жалбата. Претендира разноски за тази инстанция по
представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на несрещаната страна..
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Фактическата обстановка, относно механизма на настъпване на ПТП и
застрахователното правоотношение не е спорна между страните и е правилно
установена от първоинстанционния съд в следния смисъл:
С решение от 24.03.2021 г. по НАХД № 2564/2021 г. на СРС, постановено
по реда на глава XXVIII от НПК, влязло в сила на 09.04.2021 г., водачът на
товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ***, И. Б. И. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. второ от
НК и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението на наказателния съд по чл. 78а от НК има характер на влязла в
сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК и е задължително за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установено е, че
на 16.11.2019 г. около 7:50 ч. в гр. София – Северна скоростна тангента,
платното за движение към бул. „Ботевградско шосе“ И. Б. И., при управление
2
на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № ***, със скорост 55 км/ч. предприел маневра
преминаване от крайна дясна лента, през средна лента в крайна лява лента за
движение, като отнел предимството на движещия се по тази лента л.а.
„Хюндай И30“ с рег. № ***, управляван от ищцата А. Д. Х. със скорост 119
км/ч. Ищцата предприела аварийно спиране, но не успяла да предотврати
удара на управлявания от нея лек автомобил с товарния автомобил, навлязъл
в лявата лента за движение. След удара л.а. на ищцата се отклонил от
траекторията си на движение, ударил се в друг лек автомобил, след което се
установил в покой в средната пътна лента. Установено е безспорно от
съдебния акт на наказателния съд, че причината за настъпването на ПТП са
неправомерните действия на водача на товарния автомобил, който предприел
маневра преминаване в лява лента за движение на платното, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, пред него или преминават покрай него и без да пропусне
автомобила на ищцата, който се движел в лявата лента за движение и това
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Безспорно е също така между страните и обстоятелството на наличието
на застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗД „Лев инс“
АД за товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ***, по застрахователна
полица № BG/22/119001295040, която е действала към 16.11.2019 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р С., неврохирург, от заключението на която се
установява, че ищцата, при участие в описаното ПТП, като водач на
автомобила „Хюндай И30“ с рег. № ***, е получила следните травматични
увреждания:
контузия на мозъка със средна степен на тежест;
контузионно-кръвоизливно огнище в базалните отдели на левия слепоочен
дял на мозъка;
малки контузионно-кръвоизливни огнища в десния окципитален дял на
мозъка;
счупване на основата на черепа в областта на предна черепна ямка;
навлизане на въздух в черепната кухина челно (пневмоцефалия);
счупване на лява челна кост на черепа;
3
счупване на левия челен синус – предна, задна и латерална стени с
травматичен кръвоизлив в него;
счупване на горна и медиална стени на лява орбита;
счупване на горна и латерална стени на дясна орбита;
счупване на етмоидалната кост с травматичен кръвоизлив в етмоидалните
клетки.
Според заключението на вещото лице, описаните увреждания са причинила
на ищцата разстройство на здравето временно опасно за живота и
проникващо нараняване в черепната кухина. Всички описани увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Проникващото нараняване в черепната кухина е било с висок риск, тъй
като е можело да доведе до възпалителен процес и менингит, но тава не е
станало, благодарение на предприетото лечение. Възстановителният период
при тези травми траел около една година. При прегледа на ищцата се
установило пълно възстановяване. Резорбирани са кръвните огница и въздуха
в черепа за около месец и половина. При прегледа е установен едва
забележим белег. Според вещото лице интензивните болки са търпени
непосредствено след инцидента и в периода на болничното лечение, което
при ищцата е траело една седмица, не се е налагало оперативно лечение на
фрактурите на челната кост и горната стена на орбитата. Разкъсно-
контузаната рана а е обработена под локална анестезия с резорбируеми конци.
Неврологичния статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика.
По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза, от
заключението на която се установява, че към момента на изготвянето му няма
данни за посттравматично разстройство или други разстройства и промени с
болестен характер, както и че е налице пълно възстановяване на ищцата.
По делото е разпитана като свидетел В. Г.-Х. – майка на ищцата. Според
нейните показания, непосредствено след произшествието ищцата не е била
контактна и в съзнание, а впоследствие била дезориентирана. По време на
престоя си в лечебното заведение и впоследствие при домашното си лечение
и възстановяване е имала нужда от помощ на близки за ежедневните си
дейности. Силните болки на ищцата наложили приемане на
болкоуспокояващи лекарства. Състоянието наложило ограничаване на
4
социалните контакти, забрана за четене и гледане на телевизия за срок от
шест месеца. Това причинило промяна в характера и емоционалното
състояние на ищцата, като тя станала агресивна. Според свидетелката е
нарушена както краткотрайната, така и дълготрайната памет на ищцата и до
момента.
Показаният на разпитаната свидетелка противоречат на част от
събраните по делото доказателства и доколкото същите са дадени от майката
на ищцата, за която би могло да се приеме, че е заинтересована от изхода на
делото не следва да бъдат ценени в следните части: в частта, в която се
твърди, че било предписано на ищцата да не чете, гледа телевизия и други
устройства за срок от шест месеца, тъй като видно от заключението
ограничителния срок за тези дейности е бил един-два месеца; в частта, в
която се твърди, че ищцата е била в безсъзнателно състояние в болницата, тъй
като това е опровергава от другите писмени доказателства за прегледа й,
както и в частта, в която свидетелката твърди, че и в момента ищцата страда
от загуба на памет, тъй като от двете експертизи не се установява това, а само
факта, че при ищцата липсва спомен за катастрофата.
При изложените фактически констатации се явява законосъобразен
извода на СГС, че искът с правно основание чл. 432 от ГПК е доказан по
основание и следва да се ангажира отговорността на ответника.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилно
определяне на размер на обезщетението, съдът намира следното:
Обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди е
определено при съобразяване с всички относими обстоятелства. Взет е
предвид вида, характера, степента на всички получени увреждания и факта,
че те хипотетично са застрашавали живота на ищцата. Отчетено е, че те са
лекувани без да се е наложила черепно-мозъчна операция, а разните са
третирани под локална анестезия. Отчетен е факта колко време ищцата е
търпяла болки , какъв е бил техния интензитет и че те са били най-интензивни
за срок от около месец, а пълното възстановяване е било за срок от около
година. Взето е предвид, че тя се е нуждаела от помощ в началото на
лечението си, но не е била напълно обездвижена, както и че се е наложило за
определен срок да търпи неудобства и ограничения. Съобразено е, че по
време на възстановителния период е била раздразнителна и агресивна и е
5
изпитвала негативни преживявания. В същото време, при определянето на
конкретния размер на обезщетението е преценено, че в момента ищцата е
напълно възстановена и няма да има трайни последствия за здравето й от
травмите. Цитираното в жалбата мнение на вещото лице психолог за наличие
на промяна в разбирането и изразяването на емоциите е коментирано при
наличие на органична увреда на дясната хемисфера на мозъка, каквато в
случая не е налице и разсъждението на вещото лице е само хипотетично.
Напротив в заключението си вещото лице-психолог дава категорично
заключение, че претърпяното травматично увреждане не е довело до
психични промени с болестен или психопатологичен характер. Няма данни за
посттраваматизъм.
Определеното обезщетение е съобразено и със съдебната практика и с
икономическите условия от значение за неговото определяне.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция по въпроса в жалбата
за справедливия размер на присъденото обезщетение, съвпадат изцяло с тези
на първоинстанционния съд, следва решението в обжалваната част да бъде
потвърдено.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260814/08.03.2022 по гр. д. № 3680/21 по
опис на СГС, I-21 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Д. Х. ЕГН ********** да заплати на ЗД „Лев инс“ АД, ЕИК
********* разноски в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7