Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 18.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 18.06.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4284/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП.
В исковата молба против "С. К."ООД, ЕИК202531869, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул."С."№29, ет.7, представлявано от Н. П. ищецът С.Г.В., ЕГН********** ***, чрез адв.Р.В. твърди, че между ищцата и ответното дружество на 28.06.2018г. бил сключен договор за кредит №192258 за сумата от 1000лв при годишен лихвен процент от 40,08%, при издължаване на четири вноски с краен срок на плащане 29.10.2018г.
В чл. 6 от договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на уславията по чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, като при непредставяне на предвиденото в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, заемателят дължал неустойка в размер на 487,08лв. Твърди ищцата, че по формата си договорът бил в противоречие с императивни разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е нищожен като цяло.
Отделно от това някои разпоредби от договора - т.8 във вр. с т.6 - били в противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и се явявали неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от Закона за защита на потребителите и като такива били нищожни.
Договорът бил за паричен заем и попадал в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Предоставеният на заемателя екземпляр от договора за кредит бил с шрифт видимо по -мълък от12 размер.
Съгласно чл.5 от договора за банков кредит на потребителя следвало да се предостави цялата необходимо информация по кредита, като преддоговорната информация трябвало да бъде под формата на единен европейски формуляр, на разбираем език, с шрифт също не по - малко от 12 размер. Това императивно изискване на закона също било нарушено и на потребителя не бил предоставен такъв формуляр.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит бил недействителен. В случая била нарушена императивната разпоредба на чл.10 ал.1, което правело договора недействетелен.
Твърди също, че разпоредбите на т.8 във вр. с т.6 от договора, които касаели заплащане на неустойка, били нищожни - противоречали на ЗПК и били неравноправни клаузи съгласно ЗЗП. В т.6 от договора се предвиждало обезпечение по него при алтернативни варианти - поръчител или банкова гаранция. Това изискване на банката е следвало да бъде представено в преддоговорната информация и съгласно изискванията на чл.5 и сл. от ЗПК потребителят да има възможност да избере условия според своите възможности.
Разпоредба, с която се въвеждало задължение за осигуряване на обезпечение, а в конкретния случай поръчител, който следва да отговаря конкретни изисквания в момента на пописване на договора, както и въвеждането едновременно с това в същия договор на конкретен размер на неустойка за неизпълнение на това задължение - и то в срок, който започва да тече от подписването на договора - представлявало договорна клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - т.е. представлявало неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Изискването на чл.6 от договора за условията, на които трябва да отговаря поръчителя препращало към чл.9 , ал.2 от общите условия към договора за заем. Предвидените условия, на които поръчителите следвало да отговарят кумулативно реално водели до невъзможност да се осигури такова обезпечение, кето съответно водело до предпоставки за заплащане на неустойка. Поставянето на съответните изисквания за поръчител, посочването на драстично висок размер на неустойката при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител едва при подписването на договора и определянето на срок от три дни за предоставянето на такъв, били ясен и безсрпорен признак за явно неравновесие между правата на договарящите страни. Въвеждането на тези клаузи били пример за недобросъвесност, а въведената с клаузата на т.8 от договора неустойка представялвала значителна вреда за потребителя и полза за заемодателя, несъответстваща на предоставената услуга.
След получаването на паричната сума на 28.06.2018г. заемателят с платежно нареждане от 30.07.2018г. заплащал дължимите лихви за периода на ползване на сумата - за 30 дни в размер на 33,40лв.
С платежно нареждане от 31.07.2018г. заемателят изплатил цялата дължима сума по главницата в размер на 1000лв. с основание на плащането - „Погасяване на кредит по договор 192258“
С писмо, получено на 09.08.2018г., ответникът бил уведомен, че всички дължими суми са погасени и да счита договора за прекратен. Въпреки това заемодателят продължавал да претендира изплащането на посочените по договора суми, вкл. и тези за предвидената в чл.8 от договора. С цел осуетяване на негативно развитие на 18.10.2018г. с платежно нареждане по сметките на дружеството била преведена остатъчната дължима сума от 555,00лв.
Поради това моли съдът да приеме за установено, че договор за паричен заем №192258 от 28.06.2018г. е нищожен поради нарушение на чл.10 , ал.1 от ЗПК и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл.23 от ЗПК платените без основание суми в размер на 588,40лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба.
Евентуално моли съдът да приеме, че разпоредбите на т.8 във вр.с т.6 от договор за паричен заем №192258 от 28.06.2018г. са нищожни поради нарушение на чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 от ЗЗП - като накърняващи добрите нрави, явно недобросъвестни и създаващи неравновесие между договарящите страни - , както и поради нарушение на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП - като предвиждащи необосновано висока неустойка и да осъди ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл.23 от ЗПК платените без основание суми в размер на 555л., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва иска, като поддържа, че е безспорно между страните сключването на договор за паричен заем №192258/28.06.2018г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1000лв, както и че ищцата е извършила плащания във връзка с договорните си задължения на 30.07.2018г. в размер на 33,40лв, на 31.07.2018г. в размер на 100лв и на 18.10.2018г. в размер на 555лв.
Поддържа, че договорът бил сключен в предвидената от закона писмена форма, съдържал клаузи, формулирани по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В този смисъл отговарял на изискванията на закона, съответствал на императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК и като изцяло действителен пораждал съответните облигационни права и задължения по него.
Твърди, че необходимата преддоговорна информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит също била предоставена от „Сити Кеш" ООД съгласно чл.5, ал.2 и ал.4 от ЗПК във формата на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като същата била предоставена на потребителя безвъзмездно, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин и всички елементи на информацията били с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. С това ответното дружество било изпълнило нормативното предписание на чл.5 от ЗПК.
Оспорва твърдението на ищеца, че включените в договора клаузи - т.8 във връзка с т.6 -, съгласно които заемателят се задължава да представи обезпечение във вид на поръчител или банкова гаранция и санкционират същото при непредоставянето им с неустойка, са нищожни поради противоречие с разпоредбите на ЗЗП, заобикаляне на законовите разпоредби, както и поради това, че са неравноправни на основание чл.143, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения - ЗПК не дефинирал нормативна забрана за включване на неустойка във връзка с неизпълнение от страна на потребителя на конкретни задължения по договора за потребителски кредит. Нещо повече, изричната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 25 от ЗПК давала изрична възможност в договора за потребителски кредит да бъдат включени и други клаузи, извън посочените в останалите точки на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. В чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК било посочено изрично, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита неустойката, дължима за неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит, не следвало да бъдат включвани. Договорените между страните клаузи за предоставяне на обезпечение от страна на заемателя и за неустойка в определен размер не противоречали на императивните разпоредби на закона, съотевтно не било налице заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, което на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК да влече нищожност на конкретни клаузи на договора. Заобикалянето на закона съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД било налице тогава, когато чрез извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на императивни разпоредби на закона, се постига забранен или непозволен от закона правен резултат.
Не било вярно твърдението на ищцата, че предвидените в договора клаузи по т. 8 във връзка с т. 6, предвиждащи осигуряването на обезпечение от страна на заемателя и санкционирането му с неустойка в определения в договор №192258 размер, били неравноправни съгласно чл.143 от ЗЗП. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая договорената между страните неустойка за непредоставяне на обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция от страна на заемателя не е предвидена да доведе до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и тъговеца ответното дружество, а да обезпечи реалното изпълнение на паричните задължения на ищеца по договора за потребителски кредит и да гарантира по този начин интереса на кредитора.
Договорената неустойка не се явявала прекомерна с оглед отпуснатата в заем сума по договора и нейният абсолютен размер. Напротив, предвид обстоятелството, че в конкретния случай се касаело за предоставяне на високорисков заем, неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение било съществено за интереса на кредитора, тъй като на практика го лишавало от възможността да събере вземането си. Нещо повече, изпълнението на договорното задължение за представяне на обезпечение зависело единствено от волята и действията на длъжника и в случай на добросъвестно изпълнение на договорните задължения не би се стигнало до дължимост на процесната неустойка.
С договора страните се били договорили, че вземането може да бъде обезпечено с две алтернативни обезпечения - поръчител или банкова гаранция, в зависимост от желанието на потребителя. Доколкото обстоятелството, че вземането е обезпечено и съответното обезпечение следва бъде предоставено от потребителя, билэ предварително известен на ищцата факт - посочен в представения на клиента Стандартен европейски формуляр и Общите условия - то не можело да бъде споделено твърдението, че същият е поставен от кредитора след подписване на договора пред неизпълними условия. Напротив, неустойката била законна и предвидима, тъй като била известна на страните изначално - преди сключване на договора - чрез предоставената на ищцата преддоговорна информация, а с подписването на индивидуалния договор страните се били съгласили с условията по него.
Процесната клауза ебила напълно стандартна и присъствала във всички договори от този тип. Неустойката имала акцесорен и санкционен характер и нейната дължимост не следвала непосредствено от сключването на договора, а от конкретно неизпълнение на поето договорно задължение. Неоснователно било и твърдението на ищцата, че клаузата, предвиждаща задължение за осигуряване на поръчител, отговарящ на посочените в общите условия изисквания и въвеждането на неустойка за неизпълнението на това задължение, представлявало неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП клауза. Изискванията, на които следвало да отговаря поръчителят съобразно чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора, били договорени между страните с цел кредиторът да може да реализира правата си, като се насочи към друго платежоспособно лице - поръчител. Клаузите на сключения между страните договор били в стриктно съответствие с действащото законодателство и конкретния случай не се касаел за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна била единствено онази клауза, която задължавла потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправността се преценявла към момента на сключването на договора. Доколкото размерът на неустойката /487.08 лева/ не надвишавал обезщетението за забава, което кредиторът би получил в случай на предявяване на осъдителен иск срещу заемателя, когато последният би бил осъден да заплати цялата дължима главница, ведно с договорената между страните лихва /общата сума за плащане в размер на 1100.92 лева/, то в конкретния случай не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите.
Не било вярно, че визираното в чл. 6 от договора обезпечение не било посочено в предоставената на клиента на основание чл. 5 от ЗПК преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. На ищцата бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, получен и подписан лично от нея на 28.06.2018г. и в този смисъл тя била информирана надлежно за обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е обезпечен с посочените в точка 6 от договора обезпечения.
Поради всичто това моли съдът да отхвърли предявените искове. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните сключването на договор за паричен заем №192258/28.06.2018г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1000лв, както и че ищцата е извършила плащания във връзка с договорните си задължения на 30.07.2018г. в размер на 33,40лв, на 31.07.2018г. в размер на 1000лв и на 18.10.2018г. в размер на 555лв. Съдът приема, че договорът за паричен заем №192258/28.06.2018г по съществото си е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Спорно е какъв е размерът на шрифта на договора, доколкото това е първото основание за нищожност на същия, въведено от ищеца.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл.5 ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит, които съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК са неразделна част от него и всяка страница се подписва от страните по договора.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от ЗПК, потребителският кредит е недействителен.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, от заключението на която се установява, че след изследване на оригиналите на договор за паричен заем №192258/28.06.2018г. ВЛ е констатирало, че в текста е използван безсерифен шрифт от типа на "Дежавю Санс", като на определени места той е удебелен. ВЛ е категорично, че навсякъде в текста на договора размерът на шрифта е 8,3 pt. За определяне размера на шрифта ВЛ е използвало сравнителен метод, при който оригиналът се сканира на скенер с висока резолюция, след което този оригинал се отваря в софтуер за обработка на изображението при спазване на пропорциите и без да се променя в хода на сканирането и експортирането към програмата. След изпълнение на описаното се добавят думи и изрази с инструмента за добавяне на текст и се сравняват с вече отпечатания текст на хартията дали са по-големи или по-малки. Сравнителният образец, който ВЛ е ползвал е текст, който е инструментна част от програмата – софтуерен инструмент. ВЛ не е използвало микроскопски анализ, тъй като разликата, която е установена в размера на шрифта, е в няколко единици – в случая размерът е 8,3 pt. Различно би било, ако установеният размер е 11,8 pt например. В случая няма необходимост от техника с по-голяма увеличаваща способност.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като приема, че е изготвена съобразно поставената задача, в рамките на компетентностите на вещото лице. В експертизата изрично е отбелязано какъв е бил обектът на експертизата - именно оригиналът на договор за паричен заем, който се намира в кориците на делото, представен от страните. Посочен е и методът, използван при изготвянето му. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на пълномощника на ответника във връзка с кредитирането на заключението.
Изложеното по-горе мотивира съда да приеме, че при подписването на договор за паричен заем №192258/28.06.2018г. не са спазени изискванията на разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.5, ал.4 от ЗПК, поради което този договор е недействителен на основание специалната норма на чл.22 от ЗПК.
При извод за недействителност на договора следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която ако договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, то потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както е прието по-горе, ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1000лв, както и че ищцата е извършила плащания във връзка с договорните си задължения общо в размер на 1000лв главница и 588,40лв лихви и неустойки. Дължимата за връщане от ищцата сума е в размер на 1000лв - чистата стойност на кредита. Сумата от 588,40лв е недължимо платена на основание чл.23 от ЗПК, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да я заплати на ищцата.
Предвид, че договорът е изцяло недействителен по изложените по-горе съображения и в този смисъл искът по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК е основателен, то съдът не следва да се занимава с евентуалния иск по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП.
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат претендираните от ищеца разноски в размер на 540лв. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответното дружество, че сумата за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е платена - не били представени доказателства за това. Съгласно ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая има вписване в договора за правна помощ за напарвено плащане в брой, поради което сумата е дължима.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА на С.Г.В., ЕГН********** ***, чрез адв.Р.В. против "С. К."ООД, ЕИК202531869, седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул."С."№29, ет.7, представлявано от Н. П. обявява за нищожен договор за паричен заем №192258/28.06.2018г. поради нарушение на чл.10 , ал.1 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА "С. К."ООД, ЕИК202531869, седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул."С."№29, ет.7, представлявано от Н. П. да заплати на С.Г.В., ЕГН********** ***, чрез адв.Р.В. сумата от 588,40лв, недължимо платена на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит, ведно със законната лихва от 23.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "С. К."ООД, ЕИК202531869, седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул."С."№29, ет.7, представлявано от Н. П. да заплати на С.Г.В., ЕГН********** ***, чрез адв.Р.В. сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 540лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: