Р E Ш Е Н И Е
град
София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение - брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно
заседание на единадесети април,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа
докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 1652 по
описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на
чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 53692 от 27.02.2020 г., постановено по
гр. дело № 49463 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав, е
прекратил с развод брака, сключен в град София на 24.08.2001 г. с Акт за
граждански брак № 3241/24.08.2001 г. на Столична община, Район ”Триадица”, между
М.М. С.С., ЕГН **********, и Б.С.С., ЕГН **********, като дълбоко и
непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1. Осъдил е М.С. и Б.С. да заплатят, по сметка на Софийския
районен съд, сумата от по 25.00 лева – допълнителна държавна такса.
Ответницата Б.С.С.
(въззивница в
настоящото производство) е
останала недоволна от Решението и го е обжалвала, с въззивна
жалба, вх. № 5123858 от 04.09.2020 г. по описа на СРС. Заявила е, че не била
съгласна с решението на съда. Сочила е, че не била уведомена за нито едно от
заседанията на съда - не получила информация за протичането на заседанието на
21.01.2020 г., не получила призовка за следващото заседание, поради което не
присъствала на него и не довела свидетел. Сочила е, че св. П. била непозната за
нея и децата, и поради това информацията й за брака им с ищеца била невярна и
едностранна. Моли въззивния съд за преразглеждане на делото и да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение за прекратяване на брака. Заяви,
че е за запазване на брака. Не претендира присъждане на разноски по делото.
Представи писмени бележки.
Ищецът М.М. С.С.
(въззиваема страна
в настоящото производство) е депозирал отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата изцяло по изложените в нея оплаквания. Изложил е,
че единствените оплаквания в нея били за нарушена процедура по връчване на
призовки и твърдения за нередовно призоваване за открито съдебно заседание. Тези
оплаквания били неоснователни, и не били налице нарушения в призоваването и
провеждането на съдебните заседания, като съдът полагал неимоверни усилия
редовно да връчва книжа и призовки по делото на въззивницата. Счита решението
за изцяло правилно и законосъобразно. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба, като неоснователна. Въззиваемият поддържа оспорването в хода на
въззивното производство, чрез пълномощник. Не претендира разноски по делото.
Въззивната жалба
е допустима.
Подадена е в срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският
градски съд,
като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:
Софийският районен съд е бил сезиран
от ищеца М.М. С.С. с иск по чл. 49, ал. 1 СК – за прекратяване с развод на
брака му с ответницата Б.С.С., като дълбоко и непоправимо разстроен. Твърдял е,
че фактическата им раздяла датирала повече от 10 години като всеки от тях
живеел в отделно жилище. Сочил е, че той живеел в апартамент на свой приятел, а
ответницата живеела в семейното жилище в жк“Хиподрума“.
В депозирания по
делото писмен отговор ответната страна Б.С.С. е оспорила фактите и
обстоятелствата, на които се основава иска за развод.
В първата инстанция е
установено, че страните са сключили граждански брак на 24.08.2001 г. в град
София. При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното на съпруга
и сега носи фамилията “С.“, видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на Акт за граждански брак № 3241 от 24.08.2001 г. на Столична
община, Район “Красно село“.
Страните имат две деца
от брака, които понастоящем са пълнолетни.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпит на св. М.Велчева П.. Тя е
установила, че съпрузите живеят разделени повече от 15 години, като ищецът
живеел в апартамент на свой приятел.
В първоинстанционното
производство са представени и други писмени доказателства – свидетелство за
регистрация на МПС, два нотариални акта, банкови документи и амбулаторни
листове, които нямат отношение към предявения брачен иск, а те са били в
подкрепа на предложението на ищеца до ответницата, съдържащо се в исковата
молба, за приключване на развода със споразумение.
За да приеме брачната връзка на страните за дълбоко и невъзвратимо разстроена и да постанови нейното прекратяване с развод, Софийският районен съд е приел за установено, че съпрузите са в дългогодишна фактическа раздяла, повече от 15 години (показанията на св. П.). Страните са нарушили задълженията им за съвместно съпружеско съжителство, визирани в чл. 14 и чл. 15 СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла. При така установените факти по делото съдът е обосновал, че брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписването й от закона и добрите нрави съдържание. Предвид което, като формална и ненужна, следва да се прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Във въззивната
инстанция не са ангажирани доказателства.
Въззивният съд
споделя така установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд и
направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания за
изграждане на различни изводи въз основа на така приетата доказателствена
съвкупност. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният
съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК,
правейки ги по този начин част от своя съдебен акт, като с оглед оплакванията
във въззивната жалба излага и свои мотиви.
Въззивният съд
намира въззивната жалба за неоснователна по изложените в нея оплаквания.
Всъщност,
основното оплакване на въззивницата в жалбата й се свежда до това, че била
нарушена процедурата по връчване от съда на призовки, като се сочи нередовно
призоваване за открито съдебно заседание и поради това невъзможност на
въззивницата да присъства на заседанията и да доведе свидетел. В тази връзка
следва да се отбележи, че предвид редовното връчване на съдебните книжа на
ответницата на адреса й същата е депозирала в срок писмен отговор на исковата
молба и е изразила своето становище по иска, като при насрочването на делото
първоинстанционният съд й е допуснал и поискания от нея свидетел. В
съответствие с принципите на състезателност и равнопоставеност на страните, правилно
първостепенният съд е допуснал по един свидетел на страните. Също така, с
връчването на ответницата на съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК,
ответницата е била уведомена за разпоредбите на чл. 41 ГПК и последиците по чл.
41, ал. 2 ГПК. Тя не е депозирала по делото съобщение за промяна на адреса или
за отсъствие от него за повече от месец. След което, в изпълнение на законовата
процедура, съдът е извършил справка за актуалния постоянен и настоящ адрес на
ответницата, и след това при стриктно спазване на процедурата по чл. 47 ГПК за
залепване на уведомление за откритото съдебно заседание и спазване на
съответния срок е провел откритото съдебно заседание. При това положение не
могат да се приемат за основателни оплакванията за нарушена процедура по
уведомяване на въззивницата за делото, респективно, че й е била нарушена
възможността да участва в съдебното заседание и да доведе свидетел за разпит.
Следва да се обоснове, че въззивницата не оспорва, че живее на адреса в
жк“Хиподрума“, като там са й били връчени съдебните книжа, а този адрес тя е
посочила и във въззивната й жалба.
Освен това
оплакване за неспазване на процедурите за призоваване за открито съдебно
заседание в първоинстанционното производство, във въззивната жалба не се
намират други основания за обжалването и не се сочат други пороци на първоинстанционното
решение. В съответствие с разпределената доказателствена тежест, ищецът М.С. е провел
пълно и главно доказване на основанието, на което е предявил иска за развод
срещу ответницата. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
единствения св. П., сочена от ищеца, и въз основа на тях е постановил решението
си. Показанията на св. М.П. правилно са преценени от първостепенния съд като
достоверни, тъй като са непосредствени и липсват насрещни доказателства, които
да ги опровергават. Няма каквито и да било данни по делото, които да сочат на
заинтересованост на свидетеля, сочен от ищеца. В тази връзка въззивният съд не
намира основание да ги приеме за недостоверни и да ги игнорира. От своя страна,
ответницата не е ангажирала писмени или гласни доказателства, посредством които
да се създаде убеждение у съда, че брачната връзка не е разстроена,
респективно, че такова състояние на съпружеските отношения, макар и да е
налично, то същото е обратимо и неокончателно. В обобщение, първоинстанционният
съд не е допуснал процесуални нарушения нито при събиране, нито при преценката
на доказателствата.
Следователно,
налага се извода, че доказателствената съвкупност по делото еднопосочно установява
дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните. Дълбокото разстройство на брака е налице, когато е
разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение
между тях, липсват взаимопомощ и другарски отношения. Този разрив в отношенията
между съпрузите е окончателен и траен – въззивницата и въззиваемият са в трайна
фактическа раздяла, която датира повече от 15 години и продължава понастоящем.
Продължителната фактическа раздяла между съпрузите лишава брака от съдържание,
като не са налице данни и във въззивната инстанция, които да сочат, че има
изгледи тази дългогодишна раздяла да бъде прекъсната.
Съобразно изложеното въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Страните не са заявили претенции за присъждане
на разноски, предвид което въззивният
съд не се произнася по този въпрос.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението по чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53692 от 27.02.2020 г., постановено по гр. дело № 49463 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 139-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.