РЕШЕНИЕ
№
03.04.2015г.
гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I - ви граждански състав
На 20.03 2015 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Петрова
гражданско дело № 76 по описа за
2015г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.К.Ш.,***
против Д.А.Ш. ,с ЕГН **********, също с адрес: гр. К. В исковата си
молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 03.10.1982 г. в
с. Устрем, обл. Ямбол, който бил първи и за двамата. Издадено им било
Удостоверение за сключен граждански брак, въз основа на Акт за граждански брак №
16/03.10.1982 г. на Кметство с. Устрем, обл. Ямбол. Твърди, че след брака
заживели на квартира в гр. Казанлък. Тогава се родил синът им Ат Д Ш. с ЕГН **********.
От началото на 1986г. заживели в дома на родителите на ищцата в гр. П б. Двамата с ответника работили във фирма „Арсенал"
в гр. Казанлък. От 1987г. заживели в гр. К. Родил се синът им К Д Ш. с ЕГН ****. В периода 1988 – 1990г. ответникът работил в Коми.
През 1990 г. се завърнал от Русия и в
периода до 1997 г. работил в Машинно-тракторна станция в гр. Павел баня. За
периода 1991г.-2002г. ищцата работила като инкасатор в Електроразпределение. От
1997г. до настоящия момент ответникът трайно пребивавал в Република Гърция.От
2007 г. започнал да си идва за по около 10 дни за Коледа и Великденските
празници, след което си отпътувал за Гърция. През годините всички грижи по
отглеждането и възпитанието на синовете им поела основно съпругата. Твърди, че бракът им бил дълбоко и
непоправимо разстроен. Дългата фактическа раздяла ги отчуждила. Липсвали
взаимност, общи грижи за семейството. Нещо повече, те дори не правили и опити
да заживеят заедно. Всеки си живеел самостоятелен живот. Предвид изложеното,
било видно, че са налице основания, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им. От съда се иска да постанови решение, с което да прекрати
с развод гражданския брак на страните, като дълбоко и непоправимо разстроен,
без да се произнася по въпроса за вината.
Семейното жилище да бъде предоставено за ползване и на двамата съпрузи. След прекратяване на
брака на ищцата да бъде възстановено предбрачното фамилно име –Иванова.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
в който признавал обстоятелствата, изложени в исковата молба. От съда се иска
да прекрати брака между страните и да им предостави за съвместно ползване
семейното жилище.
В откритото съдебно заседание ищцата поддържа
изложеното в исковата молба. Пред съда
потвърди, че отношенията им с ответника са не само търпими, но и приятелски.
Поради тази причина, когато се прибира в България тя е съгласна ответникът да
ползва семейното им жилище.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание,
не се явява, но чрез процесуалния си
представител поддържа заявеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за граждански брак, издадено
въз основа на акт за граждански брак №
16/03.10.1982г. страните са сключили
граждански брак на 03.10.1982г., като съпругата е приела да носи фамилно име – Ш.. Страните имат родени от брака си две деца,
пълнолетни към настоящия момент.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели: К С Г - съсед и М Г А - съпруг на сестрата на ответника.
От показанията на свидетелите се установи, че от 1997г. страните живеят
разделени. Ответникът живее и работи в Гърция, а съпругата е останала да живее
в семейното жилище в гр. Казанлък с двамата им сина. Ш. се връщал в България
два пъти в годината – за Коледа и
Великден и то за кратко. Всеки от съпрузите имал свой личен живот и те
не могат да бъдат семейство. Въпреки
дългите години раздяла страните поддържали приятелски отношения.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът,
че страните от осемнайсет години се намират във фактическа раздяла. Периодът на
фактическа раздяла и обстоятелството, че не са положили усилия за заздравяване
на брачната връзка са довели до отчуждение. Всеки от тях има свой
собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното
съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото
обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не съответстват
на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува
само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение искът за
прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по вината,
тъй като такова искане не е направено от никоя от страните по делото, по
аргумент от чл. 49, ал.3 от СК. Освен това ищцата изрично заяви желание съдът
да не се произнася по въпроса за вината.
По иска с правно основание чл. 56, ал.1 от СК, съдът
намира следното:
При решаване на въпроса относно ползването на
семейното жилище следва да се има предвид, че от брака няма ненавършили
пълнолетие деца и претенции за съвместно ползване са предявили и двете страни. Съгласно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК на първо място съдът изследва дали семейното
жилище може да бъде ползвано съвместно. Двете страни не оспорват, че могат да
ползват съвместно жилището. От събраните по делото доказателства се установи,
че отношенията им не само са търпими, но и приятелски.
При това
положение настоящият съдебен състав счита, че ползването на семейното жилище
следва да бъде съвместно и от двете страни.
По иска с правно основание чл. 53 от СК за фамилното
име след развода:
В чл. 53 СК законодателят е предвидил, че съпругът
може да възстанови фамилното си име преди брака. В случая е налице изрично волеизявление на съпругата, че желае
след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Иванова. С оглед
на изложеното и на осн. чл. 53 СК ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име
- Иванова.
Съгласно чл. 329, ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили. В настоящия случай е налице чл. 329, ал.1, изр.второ от ГПК
поради което направените от страните разноски остават в тежест на всеки от тях.
Ищцата и ответника следва да заплатят по сметка на РС-Казанлък по 25 лв.
окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Н.К.Ш.,*** и Д.А.Ш. , ЕГН **********, също с адрес: гр.
К, за който е съставен Акт за граждански брак № 16/03.10.1982 г. на Кметство с.
Устрем, обл. Ямбол, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА съвместно ползване на семейното жилище, находящо
се в гр. К на Н.К.Ш. с ЕГН ********** и Д.А.Ш.
с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Н.К.Ш. с ЕГН ********** да носи предбрачното
фамилно име Иванова.
ОСЪЖДА Н.К.Ш.,*** да заплати по сметка на
Казанлъшки районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА Д.А.Ш. , ЕГН **********, с адрес:*** да заплати по сметка на Казанлъшки
районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: