РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна,
10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание,
проведено на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 15495 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД *** ЕАД/ срещу К.П.Д. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата 80,86 лв., представляваща дължими месечни абонаментни такси за потребени услуги по Договор за мобилни услуги от 07.04.2016 г., с предпочетен номер
+359895045134, за периода 10.08.2017 г. – 09.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 80,86 лв., считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 26.05.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; 2) сумата от 233,44 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.03.2017 г. за ползване на
мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J3 2016 Black за периода месец 12/2017 г. – месец
02/2019г. и
допълнителна сума в размер на 14.59 лв. за придобиване на собственост върху
лизинговата вещ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 26.05.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3253/06.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5138/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 46 с-в.
Твърди се в исковата молба, че между страните е
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
07.04.2016 г. за срок от 24 месеца с абонаментен план „Стандарт“ със стандартен
месечен абонамент в размер на 20,99 лв. Сочи се, че правоотношението е новирано посредством подписано споразумение от 21.03.2017г.
с уговорен абонаментен план Нонстоп 29,99 промо 21,99
лв. с краен срок на действие – 21.03.2019г. На същата дата бил сключен и
договор за лизинг, по силата на който на абоната е предоставено за ползване
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 14,59 лв., както и с
уговорката за правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора
срещу заплащане на допълнителна сума от 14,59 лв. да придобие собствеността
върху лизинговата вещ. Излага се, че за потребените
от ответника услуги за периода от 10.08.2017г. – 09.10.2017г. ищецът е издал
фактури както следва: 1/ фактура № **********/10.09.2017г. за отчетен период на
потребление от 10.08.2017г. – 09.09.2017г., по която
фактура има частично изплащане, а неизплатения остатък по фактурата възлиза на
37,48 лв. и 2/фактура № **********/10.10.2017г. за
отчетен период на потребление от 10.09.2017г. – 09.10.2017г. с дължима обща
стойност за плащане в размер на 36,57 лв. Сочи се, че с Кредитно известие от
10.11.2018г. е извършена корекция на дълга, като е сторнирана
сумата в размер на 7.78 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси и е начислена месечна лизингова вноска в
размер на 14.59 лв., при което общия размер на задължението възлизало на 80.86
лв. Навежда се довод, че поради неизпълнението на задълженията си ищецът е
ангажирал договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за
мобилни услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл.
19б, в) от ОУ на мобилния оператор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника и е издал на абоната крайна фактура № **********. Излага
се в исковата молба също така, че поради прекратяване на договора за мобилни
услуги дължимите месечни вноски за предоставянето на абоната на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black са обявени за предсрочно изискуеми. В тази връзка
твърденията на ищеца са, че ответникът му дължи сумата в размер на 233,44 лв.,
представляваща 15 бр. неплатени лизингови вноски, дължими за периода от месец
12/2017г. до месец 02/2019г. и допълнителна сума в размер на 14.59 лв. за
придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски за заповедното и
за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата К.П.Д., чрез
назначения ѝ особен представител адв. И.А.Д., в който се изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва се наличието на
валидно възникнали облигационни отношения между страните, изпълнението на
задълженията от страна на ищеца, реалното предоставяне на мобилни услуги и
вярното им отчитане, получаването на лизинговата вещ от ответника, както и
твърденията за неизпълнение на задълженията от страната на ответника по
договора. Твърди, че представените по делото писмени документи, сочени за
подписани от ответника, не са подписани от ответника. В тази връзка оспорва
договора за мобилни услуги от 07.04.2016г., декларация – съгласие от
07.04.2016г., приложение-ценова листа от 07.04.2016г., формуляр за смяна на
собственост от 07.04.2016г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 21.03.2017г., договор за лизинг от 21.03.2016г., декларация съгласие от
21.03.2017г., приложение – ценова листа от 21.03.2017г. да са подписани от
ответника. Отравя искане по реда на чл. 193 ГПК за откриване на производство по
проверка авторството на подписаните от ответника документи. Моли съда да бъде
задължено ищцовото дружество да представи оригинали на всички документи,
представени като копия към исковата молба с оглед предприемане на процесуални
действия в защита на ответника. В съдебно заседание, проведено на 08.04.2022
г., процесуалният представител на ответницата оттегля направените оспорвания досежно авторството на посочените документи след
запознаване и приемане по делото на оригиналите на същите.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства и
заключението на назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложения Договор за мобилни услуги
от 07.04.2016 г. (л. 9 по делото), че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което същите са се уговорили за
предоставянето на мобилни услуги за предпочетен номер +359********* с
абонаментен план „Стандарт“ и месечна абонаментна такса от 20,99 лв., като
срокът на договора е 24 месеца – до 07.04.2018 г. Посредством подписано
споразумение от 21.03.2017 г. правоотношението между страните е изменено, като
е уговорен абонаментен план Нонстоп 29,99 промо 21,99
лв. с краен срок на действие – 21.03.2019 г.
Отношенията между страните по повод предоставената в
лизинг вещ са уредени в сключения между тях договор за лизинг от същата дата –
21.03.2017 г. Видно от съдържанието на същия ищецът е предоставил мобилен
апарат SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black на ответницата за временно и възмездно ползване за 23
месеца срещу задължението за заплащане на лизингова цена, разсрочена на 23 бр.
месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 14,59 лв., като лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху устройството след изплащането на посочената сума и допълнителна сума от
14,59 лв.
В т. 11 от договора за мобилни услуги от 07.04.2016г.,
раздел „Подпис на ПОТРЕБИТЕЛЯ“, са предвидени санкционни последици при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива
на потребителя, като е уговорено, че последният дължи неустойка в размер от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на срока, като в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно договора, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент и заплатената от него цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
Представени са и действащите към релевантния период
Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (OУ). В т. 19б
от последните са регламентирани предпоставките за едностранно прекратяване от
мобилния оператор на индивидуален договор без предизвестие, които включват и
незаплащане от страна на потребителя на дължими суми след изтичане на
уговорените срокове за това (б. „в“), а в т. 19в са посочени случаите, в които
договорът се прекратява от „Т.Б.“ ЕАД с едномесечно писмено предизвестие.
За процесния период 10.08.2017 г. – 10.12.2017 г. са издадени от ищеца 4 бр. фактури, включващи задълженията на потребителя за месечни абонаментни такси и потребени услуги по Договор за мобилни услуги от 07.04.2016 г., лизингови
вноски и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.
От приетото заключение по назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, както и от изслушването на вещото лице в о.с.з.,
се установява, че ответницата е потребила мобилни
услуги в процесния период от 10.08.2017 г. до 09.10.2017 г., включващи ползване
на мобилен интернет на максимална скорост, международни разговори, разговори към други национални мобилни мрежи, разговори и изходящ роуминг в
ЕС, разговори „Грижа за клиента“ и с абонати на „Теленор“,
в количество което изцяло съответства на наличното в автоматизираната база
данни на ищеца, отразено в електронните приложения към издадените фактури,
представляващо справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
ща дължимост за сумата от
8,11 лв.
От приетото заключение по назначената по делото
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължими суми за периода
10.08.2017 г. – 09.10.2017 г., ползваните от ответницата мобилни услуги и
абонаментни такси за мобилен номер 0895 045 134, възлизат на 80,86 лв., от
които 77,71 лв. – месечни такси, 45,87 лв. – разговори, данни и други таксувани
услуги, след приспадане на отстъпка в размер 26,49 лв. Установява се също така,
че размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството Samsung Galaxy J3 2016 след месец 12.2017г. възлиза на 233,44 лв.
От събраните
по делото писмени доказателства се установява по несъмнен
начин, че между ищеца и ответницата са
възникнали валидни облигационни правоотношения по силата на
посочените в исковата молба договор за
мобилни услуги и договор за лизинг. Автентичността на подписите на ответницата върху
договорите и съпътстващите ги документи не
е оспорена, поради което съдът приема, че ответницата има
качеството на потребител на посочените услуги. В договора за мобилни услуги изрично са посочени телефонният номер и номерът на СИМ-картата, както и предоставеното мобилно устройство, така както е описано и в договора за лизинг.
Получаването на устройството е потвърдено
от абоната във всеки от
договорите. Ползването на
мобилни услуги от предоставения на ответницата
мобилен
номер се установява от представените
към всяка фактура справки за общо потребление,
които по съдържание съответстват
на установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
По отношение
на направените от ответната страна оспорвания досежно
ползването на мобилните услиги следва да се изясни,
че по същество мобилният оператор носи задължението
да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че
да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка
и избор да използва тези съоръжения
за пренос на заявените чрез
потребителското устройство
(абонат) телекомуникационни
услуги (пренос на глас, на
данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в условията по договора
изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения
от потребителя трафик на информация.
Всъщност ответницата
не твърди неправомерна намеса от страна на
мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги.
Наред с това мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика
– консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне ликвидността
на дължимото за съответния отчетен
период възнаграждение.
От друга страна, договорената
според избрания план месечна абонаментна
такса не е обвързана от потреблението
и се дължи независимо от това
дали потребителят се е възползвал от предоставената му възможност да
ползва осигуряваните от мобилния оператор
услуги. В този смисъл – Решение № 687/09.04.2021 г. по
в.гр.д. № 324/2021 г. на Окръжен съд – Варна и Решение № 953/25.05.2021 г. по
в.гр.д. № 667/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
В случая ответницата нито твърди, нито установява
с надлежни доказателства, че
е заплатила дължимите
месечни абонаментни такси за периода от 10.08.2017 г. до 09.10.2017 г. – дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, поради което обосновано може да се приеме,
че същите не са платени
и като такива са дължими в общ размер от 80,86 лв.
По отношение на претенцията
за лизингови вноски:
Изявлението на ответницата в чл. 4 от договора за лизинг за
предаването/получаването на мобилното устройство
във вид годен
за употреба обуславя несъмнения извод, че лизингодателят
е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за
ползване лизингованата вещ, поради което
ответницата
му дължи заплащането на договорените месечни лизингови вноски. От ответната
страна не са наведени твърдения за връщане на предаденото ѝ мобилно
устройство или погасяване на задълженията за претендираните лизингови вноски в уговорения срок, респ. не са и ангажирани
доказателства в тази насока поради което същата дължи тяхното заплащане, според
уговореното в договора в общ размер на 233,44 лв., доколкото 23-месечния срок
на договора за лизинг от 21.03.2017 г. е изтекъл още към момента на иницииране
на заповедното производство – 26.05.2020 г.
При така констатираните обстоятелства и изложените
правни съображения, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в исковото производство, а именно сумата
от 855 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение, депозит за особен представител на ответницата, депозити за назначените
СТЕ и ССЕ, както и сумата от 205 лв., представляваща направени в заповедното
производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО отношенията
между страните, че К.П.Д., ЕГН **********,***, дължи на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата 80,86 лв. (осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща дължими месечни
абонаментни такси за потребени услуги по Договор за мобилни услуги от 07.04.2016 г., с предпочетен номер
+359895045134, за периода 10.08.2017 г. – 09.10.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 80,86 лв., считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 26.05.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, и сумата от 233,44 лв. (двеста тридесет и три лева и четири стотинки), представляваща дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 21.03.2017 г. за ползване на мобилно устройство
SAMSUNG GALAXY J3 2016 Black за периода месец 12/2017 г. – месец
02/2019г. и
допълнителна сума в размер на 14,59 лв. за придобиване на собственост върху
лизинговата вещ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 26.05.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед № 3253/06.07.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5138/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 46 с-в, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 855 лв. (осемстотин
петдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 205 лв. (двеста и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 5138/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 46 с-в, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: