Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 841/ 2018 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Етажна собственост с административен адрес:
***, представлявано от управителя „Т.” ЕООД, ЕИК ***, ***, въз основа на
решение на ОС на ЕС, взето на 18.11.2016г. срещу Х.П. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за установяване
съществуване на вземане в размер на 112, 10 лв., от което 57, 56 лв., претендирано като неизплатени ежемесечни вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, определени с решение № 4, взето на 18.11.2016г. и
решение № 7, взето на 16.03.2017г. и двете от ОС на ЕС за времето от месец
януари 2017г. до месец октомври 2017г. /вкл./ ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2017г. до окончателното
изплащане на задължението и вземане възлизащо на 54, 54 лв., претендирано като неизплатени за периода от месец януари
2017г. до месец октомври 2017г. /вкл./ разходи за управление и поддържане на
общите части на ЕС, възнаграждение за управителя, електрическа енергия и
почистване, произтичащи от решение № 6 от 18.11.2016г. на ОС на ЕС, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 9638/23.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17195/2017г. по описа на Районен съд –
Варна.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът
Етажна собственост с административен адрес: ***, представлявано от управителя „Т.”
ЕООД твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в
режим на ЕС, представляващ апартамент № 5, находящ се на ет. 2, ведно с 6, 0789
% идеални части от общите части на сградата.
С решение на ОС на ЕС,
взето на 18.11.2016г. правомощията на управителя са възложени на юридическото
лице Т.ЕООД, на което ежемесечно се дължи възнаграждение по силата на сключен
договор за управление в размер на 80 лв. или по 4 лв. месечно. Ответникът не е
заплащал разходите за управление и поддържане на общите части, вкл. и
уговореното възнаграждение от 4 лв. за времето от месец януари до месец
октомври 2017г.
Твърди се, че на
18.11.2016г. ОС на ЕС е взело решение за създаване на фонд „Ремонт и
обновление“ и събиране на ежемесечни вноски в размер на 5 лв., платими от всеки
собственик на самостоятелен обект. С последващо решение от 16.03.2017г. е
прието месечната обща такса от 100 лв. да се запази, а всеки собственик да
заплаща ежемесечна такса, съобразно притежаваните идеални части от общите части
на сградата.
Твърди се, че за
времето от месец януари до месец октомври 2017г. /вкл./ ответникът не е
изпълнил взетите решения на ОС на ЕС и не е заплащал изискуемата месечна такса
за фонд „Ремонт и обновление“ в общ размер на 57, 56 лв.
Поддържа се още, че
ответникът следва да заплаща освен възнаграждение по договор за управление и
други разходи за управление, включващи електрическа енергия за стълбището, такива
за почистване на сградата, съобразно притежаваните идеални части от общите
части на сградата, които за същия период от време не са погасени.
Правният интерес от
предявяване на исковете се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение, с което длъжникът оспорва дължимостта на сумата, обективирана в
нея.
Ответникът Х.П. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди се, че
решенията на ОС на ЕС, от които вземанията произтичат са незаконосъобразни, взети
при нарушение на изисквания за свикването и провеждането им, поради което се
настоява за отхвърлянето им.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по
ч.гр.д. № 17195/2017г. на Районен съд – Варна в полза на заявителя Етажна
собственост с административен адрес: ***, представлявано от управителя „Т.”
ЕООД, е издадена заповед № 9638/23.11.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Х.П. за заплащане на сумата от 112, 10 лв.,
представляваща сбор от месечни вноски за поддръжка и управление на общите части
на сградата, находяща се в *** и вноски във фонд
„Ремонт и обновяване” за периода от месец януари до месец октомври 2017г.,
дължими съгласно решения на ОС, обективирано в протокол № 32/16.03.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 328 лв.
В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК, длъжникът Х.П., е депозирал възражение, с което е оспорил дължимостта на
сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установителният иск е процесуално допустим,
предявен при спазване изискванията на чл. 414, ал. 2 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
По допустимостта на
производството
С отговора на исковата
молба ответникът Х.П. е релевирал възражение за
недопустимост на производството по делото по съображения, че към деня на
подаване на исковата молба по реда на чл. 422 ГПК, етажната собственост се
представлява, считано от 12.10.2017г. от управителя В.Н., а не от юридическото
лице „Т.” ЕООД.
Ангажираните писмени
доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК и към исковата молба – протокол от
ОС, проведено на 18.11.2016г. /л. 6
от ч.гр.д. № 17195/2017г. на ВРС и л. 8 от настоящото/ установяват, че на
посоченото дата правомощията на управител на ЕС, находяща
се в ***, са възложени на юридическото лице „Т.” ЕООД, възможност, допустима с разпоредбата
на чл. 19, ал. 8 от Закона за управление на етажната собственост /ДВ, бр. 26 от
01.04.2016г./.
Управителят
на ЕС е подал уведомление вх. № РЕC16000535ОД/23.11.2016г.
в район „Одесос” при Община Варна /л. 8 и л. 89/.
Въз основа
на решение на ОС на ЕС от 07.10.2017г.
е извършена промяна в предходните вписвания в район „Одесос” при Община Варна и
като управител на ЕС с посочения административен адрес е вписано лицето В.Н.
/л. 87, л. 88/.
С ново
решение под точка № 1 на ОС на ЕС, проведено на 27.10.2017г., за което е съставен Протокол № 4 /л. 102/, е отменено
решение на ОС на ЕС от 07.10.2017г.
С решение
от 08.05.2018г. /л. 118/, ОС на ЕС
отново е избрало за управител юридическото лице „Т.” ЕООД. Действията на
управителя – юридическо лице за времето от 18.11.2016г. до 08.05.2018г. са
потвърдени на посоченото ОС.
Така взетите
решения от 08.05.2018г. пред Районен съд – Варна са атакувани от Х.П. по реда
на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, а производството по гр.д. № 9505/2018г. е приключило с прекратително определение № 1300 от 24.01.2019г., на осн. чл. 130 ГПК, потвърдено с определение от 06.03.2019г.
по в.ч.гр.д. № 384/2019г., влязло в законна сила в деня на неговото
постановяване, поради пропускане на преклузивния срок
по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Решенията на ОС на ЕС
се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на
събранието, насочени за постигане на определена цел. След влизането им в сила
решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането
им и за лицата, които по -късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Проверка на
законосъобразността на взети решения на Етажната собственост в настоящото
производство е изключена, като заявените възражения, изложени в отговора на
исковата молба, са недопустими. За оспорване законосъобразността на взето
решение на орган на управление на ЕС, е предвиден нарочен иск по чл. 40 ЗУЕС и
доколкото решенията на ОС на ЕС от 18.11.2016г. и от 08.05.2018г., касаещи
избора на управител на ЕС, не са отменени, то те са обвързали всички
собственици, вкл. и Х.П., собственик на самостоятелен обект в сградата в режим
на ЕС, факт, който е безспорен между страните.
Въз основа на така
изложеното, съдът приема, че производството по делото е инициирано от
процесуално легитимирано лице, избрано за управител на сграда в режим на ЕС с
административен адрес: ***, което съобразно чл. 23, ал. 4 вр.
чл. 41 ЗУЕС /ДВ, бр. 57 от 26.07.2011г./ разполага с правото да предявява
искове срещу собственик на самостоятелен обект, който не изпълнява решения на
ОС на ЕС и да представлява етажната собственост в образуваните производства.
Към датата на
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, управител на ЕС е „Т.”
ЕООД, въз основа на решение на ОС на ЕС от 08.05.2018г.
По основателността на
предявения иск
Ответникът Х.П. е
собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,
разположено на етаж две, ведно с 6, 0789 % идеални части от общите части на
сградата. Безспорно е, че жилището се обитава единствено от неговия собственик.
Като основание, заявено
в заповедното производство, от което произтичат вземанията на ЕС с
административен адрес: ***, се сочат решение на ОС на ЕС, взети на 18.11.2016г. и на 16.03.2017г., които
се твърди, че в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС не се изпълняват от ответника Х.П..
На 18.11.2016г. е
проведено събрание, за което е съставен протокол, който обективира
решение на ОС на ЕС за събиране на такса от 5 лв. месечно за фонд „Ремонт и
обновяване”, а на 16.03.2017г. таксата за същия фонд, която е равна на 100 лв.
да се определя, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, както изисква чл. 51, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /ДВ, бр. 26 от 01.04.2016г./ разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, дефинирани в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС,
като „разходи за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждение на членовете на управителните и контролни органи и за касиера,
както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата”, се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
от етажа, на който живеят.
В конкретния случай, се
претендират разходи за управление и поддържане на общите части, включващи
разходи за ток, почистване, възнаграждение на управителя, съобразно договор от
01.12.2016г. /л. 20/ и отделно такса за фонд „Ремонт и обновяване”.
Г – жа П. не заплаща
разходи за управление и поддържане на общите части, свързани с абонаментно
обслужване на асансьор, тъй като жилището й е разположено на етаж две и същата
не използва асансьорната уредба.
В съдебно заседание, г
– жа П. признава дължимостта на
сумата от 112, 10 лв. /л. 153/, но отказва да ги заплати, тъй като „парите се
събират и потъват в някаква бездна”.
Съдът, като съобрази
направеното признание на неизгодни за ответника факти, подкрепено от всички
ангажирани писмени доказателства, както и задължителността на взетите решения
на ОС на ЕС, приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 112, 10 лв. за периода
от месец януари до месец октомври 2017г. /вкл./, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на задължението.
Извън компетентността
на съда при разглеждане на настоящия иск е да обсъжда и да събира доказателства
за разходването на събраните парични средства в етажната собственост.
По разноските
При този изход на спора
в полза на ищеца Етажна собственост с административен адрес: ***,
представлявано от управителя „Т.” ЕООД, ЕИК ***, ***, следва да се присъдят
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 375 лв. за
настоящото производство и 328 лв. за производството по ч.гр.д. 17195/2017г. по
описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Х.К.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на Етажна собственост с
административен адрес: ***, представлявано от управителя „Т.” ЕООД, ЕИК ***, ***
сумата от 112, 10 лв. /сто и дванадесет
лева и десет ст./, от която 57, 56 лв., представляваща неизплатени
ежемесечни вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, определени с решение № 4,
взето на 18.11.2016г. и решение № 7, взето на 16.03.2017г. и двете от ОС на ЕС
за времето от месец януари 2017г. до месец октомври 2017г. /вкл./ ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението и сумата на 54, 54 лв.,
представляваща неизплатени за периода от месец януари 2017г. до месец октомври
2017г. /вкл./ разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС,
възнаграждение за управителя, електрическа енергия и почистване, произтичащи от
решение № 6 от 18.11.2016г. на ОС на ЕС, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.11.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 9638/23.11.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 17195/2017г. по описа на Районен съд – Варна по предявения иск по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с административен адрес: ***, представлявано от
управителя „Т.” ЕООД, ЕИК ***, *** сумата от 703 лв. /седемстотин и три лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от които 375 лв. за настоящото производство и 328
лв. за производството по ч.гр.д. № 17195/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: